Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 27 от 24.02.2025, Районен съд - Сливница

Съд
Районен съд - Сливница
Дело
Гражданско дело 204/2024
Вид
Решение № 27
Подписан
24.02.2025
В сила
22.07.2025
Състав
Николай Светлинов Василев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Сливница, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н.й Св. Василев при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Н.й Св. Василев Гражданско дело № 20241890100204 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Р. Л. И., с която против ответника Н. Г. Н. са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на:

- сумата 3500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат от противозаконно причинена смърт на домашен любимец, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

- сумата 4000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат от противозаконно причинена смърт на домашен любимец, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че на 18.09.2021 г. ответникът е причинил смъртта на собственото на ищеца куче порода „Лудогорско гонче“.

Посочва, че с присъда № 2 от 19.05.2023 г. по НОХД № 87/2022 г. по описа на РС-Трън, потвърдена с решение № 87 от 08.12.2023 г. по ВНОХД № 351/2023 г. по описа на Окръжен съд – Перник, ответникът е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 325б, ал. 1 от НК. Твърди, че в резултат на деянието ищецът е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания, които той оценява на 3500 лева, както и имуществени вреди – равностойността на кучето в размер на 4000 лева. Ето защо иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца тези суми. Претендира и сторените по делото разноски.

Ответникът Н. Г. Н. след като е получил препис от исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор, с който оспорва предявените 1 искове. Оспорва размера на вредите. Претендира разноски по делото.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД:

Съгласно чл. 45, ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ответникът чрез свое виновно действие да е причинил вреда на ищеца; 2. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца.

При доказване на посочените обстоятелства и на основание чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост.

В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина.

От представената по делото присъда № 2 от 19.05.2023 г. по НОХД № 87/2022 г. по описа на РС-Трън, потвърдена с решение № 87 от 08.12.2023 г. по ВНОХД № 351/2023 г. по описа на Окръжен съд – Перник се установява, че ответникът е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.

325б, ал. 1 от НК затова, че на 18.09.2021 г. е причинил смъртта на собственото на ищеца куче, порода „Лудогорско гонче“. Съгласно чл. 300 от ГПК тази присъда е задължителна за гражданския съд, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Следователно са налице предпоставките за уважаване на иска и съдът следва да определи размера на обезщетението.

За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи това. Първоначално съдебната практика (вж. решение на ВС 271-1992-III Н.О.) е приемала, че това е моментът на постановяване на съдебното решение. Впоследствие, от 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (вж. решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г. ). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на уреждането – 18.09.2021 г.

Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението.

От показанията на свидетелите М.И.В. и А.П.А. се установява, че ищецът е ловец и е бил много привързан към своето куче Сара. Според свидетелите той често е ходил на лов и кучето му е било много добре обучено да открива дивеч. След смъртта на кучето ищецът е станал нервен, не е бил на себе си и е спрял да ходи на лов. Във връзка с изложеното съдът намира, че по делото се установява по безспорен начин от обсъдените по-горе свидетелски показания, че в резултат на процесното увреждане ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания.

Критериите за определяне на размера на вредите са вида и обема на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на 2 претърпените болки и страдания. Следва да се отчете, че ищецът е бил много привързан към своето куче. Съдът взе предвид възрастта на домашния любимец, както и обстоятелството, че кучето е ползвано и за лов. След смъртта на кучето ищецът е станал затворен и нервен. Съдът отчете, че кучето е било убито непосредствено пред ищеца и това допълнителто му се е отразило емоционално. Отчитайки всички тези критерии, с оглед на общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в конкретния случай следва да бъде определено на 1500 лева.

Следователно, искът с правно основание чл. 45 от ЗЗД за неимуществени вреди следва да се уважи за сумата в размер на 1500 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до погасяването, като бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 3500 лева.

От приетата по делото експертиза се установява, че стойността на домашното куче е в размер на 500 лева. Към стойността на кучето не следва да бъдат прибавяни разходите по отглеждането му, тъй като същите са сторени от собственика именно поради обстоятелството, че притежава домашния любимец и тези суми не се явяват вреда, която да е в причинна връзка с деянието. Към стойността на кучето не следва да се добавят и сумите за пропуснати ползи от развъждане на потомство. На първо място такъв иск не е предявен и липсват твърдения, че ищецът се е занимавал с развъждане на кучета. На второ място пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването.

Следователно, искът с правно основание чл. 45 от ЗЗД за имуществени вреди следва да се уважи за сумата в размер на 500 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до погасяването, като бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 4000 лева.

По разноските:

Предвид изхода от делото и двете страни имат право на разноски.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски съобразно уважената част от иска.

Ищецът е бил представляван от адвокат, който е осъществил безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА съдът отчитайки материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото определя възнаграждение в размер на 800 лева. Ответникът дължи част от тази сума съобразно уважената част от исковете, а именно 213 лева.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът дължи да заплати в полза на ответника направените от същия разноски по производството. Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски и такива не следва да му се присъждат.

3

Ответникът следва да заплати и държавната такса и разноските за вещо лице, от които ищецът е освободен на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, съобразно уважената част от иска.

Мотивиран от посоченото, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Н. Г. Н., ЕГН **********, с адрес гр. С........6 да заплати на Р.

Л. И., ЕГН **********, с адрес гр. П............., на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД:

- сумата 500 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 18.09.2021 г., до погасяването, представляваща обезщетение за понесени от ищеца имуществени вреди, в резултат от противозаконно причинена смърт на домашен любимец – куче порода „Лудогорско гонче“ на име Джеси , като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 4000 лева;

- сумата от 1500 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 18.09.2021 г., до погасяването, представляваща обезщетение за понесени от ищеца неимуществени вреди, в резултат от противозаконно причинена смърт на домашен любимец – куче порода „Лудогорско гонче“ на име Джеси, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 3500 лева;

ОСЪЖДА Н. Г. Н., ЕГН **********, с адрес гр. С........6, да заплати на адв. Г. Б. – АК-Перник, адрес гр. ............. , офис 3, сумата 213 лева за осъществената безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА Н. Г. Н., ЕГН **********, с адрес гр. С........6, да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – Сливница, сумата от 80 лева за държавна такса и сумата 106,66 лева за депозит за вещо лице.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________ 4