Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4231 от 25.10.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 14303/2022
Вид
Решение № 4231
Подписан
25.10.2023
В сила
21.11.2023
Състав
Христо Георгиев Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 4231 гр. Пловдив, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20225330114303 по описа за 2022 година

Предявен е, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, иск на „Рива Кредит“ ООД, ЕИК 202752427 против Х. Н. Х. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1562 лева /хиляда петстотин шестдесет и два лева/ - главница, представляваща чиста стойност на кредит, дадена по недействителен договор за потребителски кредит № ***/ **** г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 20.07.2022 г. до окончателното й погасяване, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № **** от 10.08.2022 г. по ч.гр.д. № ****/2022 г. на РС-П..

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит/заем № ****/**** г., за сумата от 2000 лева, платима на месечни вноски според погасителния план. Сумата била предадена лично на длъжника срещу разписка в деня на сключване на договора. Х. Х. била върнала по кредита сумата от 438 лева. При сключване на договора не са спазени императивните изисквания на чл. 11 от ЗПК, поради което се търси на осн. чл. 23 от ЗПК връщане само на чистата стойност на кредита.

В срока по 131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника – ***. К., е депозирал отговор за исковата молба, в който признава обстоятелството, че е платила само част от главницата.

Твърди, че е сключила с ищеца и друг договор за потребителски кредит № ****/**** г. за сумата от 2000 лева, като твърди, че е сключен при начална липса на основание и всичко платено над главницата следва да бъде възстановено на ответницата. Прави възражение за прихващане за всичко платено над главницата по договор за потребителски кредит № ***/**** г. с дължимите от Х. суми по договор за потребителски кредит № ***/**** г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено 1 от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д., вземането по настоящото производство съответства на това по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника, който е подал в срок възражение срещу нея. Искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в едномесечния срок по чл.

415, ал. 1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

По същество:

Предявен е положителен установителен иск по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 23 ЗПК.

За основателност на исковата претенция, в тежест на ищеца е да докаже, че заемополучателят фактически е получил заемната сума.

Ответникът носи насрещно доказване, а при установяване на горното от ищеца, че е платил сумата.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковата претенция за основателна, поради следните съображения:

От представените и приети по делото писмени доказателства се установява, че между страните е подписан договор за потребителски кредит № ***/***** г., съгласно който на ответника е била отпусната сумата от 2000 лева, платима на 12 месечни вноски съгласно погасителен план към договора, с падеж на последна вноска – 04.10.2019 г., при ГЛП – 41,00 %, ГПР – 49,65 %, и общ размер на плащанията – 2471,40 лева. Според съдържанието на договора, същият е сключен при Общи условия, като множество разпоредби от него препращат към такива.

От представената по делото разписка се установява, че ответницата е получила сумата от 2000 лева на 04.10.2018 г., като с подписа си е удостоверила, че същата е получена във връзка с договор за потребителски кредит № ****/**** г.

От представената по делото справка за извършени плащания, която съдържа неизгодни за ищеца факти, а и доколкото ответницата признава, че е заплатила само част от главницата, се установява, че заплатената от нея сума по подписания между страните договор е в размер на 438 лева.

Между страните няма спор, че договорът е недействителен на 2 основание чл. 22 ЗПК поради неспазване императивните изисквания на чл. 11 ЗПК, както и, че по същия се дължи чистата стойност на кредита, съгласно чл. 23 ЗПК.

Горното като извод се потвърждава и от прегледа на представените по делото писмени доказателства, поради следните съображения:

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК в релевантната за периода редакция.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 , договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая, не се установява спазване на изискването на чл. 11, ал. 2 ЗПК, според което – Общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.

Такива ОУ не са представени по делото, при което не може да се направи извод, че при подписване на договора такива са били предадени на ответника, още по – малко, че същите са били подписани от страните по начина, по който изисква законът. Изложеното обосновава извода за недействителност на договора, съобразно изричната норма на чл. 22 ЗПК, поради соченото нарушение, изрично предвидено като такова, водещо до дължимост единствено на предоставения кредит, но не и на други суми.

Ответницата, която носи доказателствената тежест да установи погасяване на претендираната сума, не ангажира доказателства за заплащане на суми в повече по договора от 04.10.2018 г., отколкото е посочено в исковата молба, установено и от представената справка. Дори да се приеме, че между страните е бил подписан и друг договор за потребителски кредит от 3

06.02.2018 г., с предоставена сума от 2000 лева, който също да се приеме за недействителен, то по делото не бяха изложени конкретни твърдения и ангажирани доказателства за заплатените по този договор суми над предоставената главница, с които да бъде извършено прихващане с търсената от ищеца сума от 1562 лева, представляваща остатък от главницата по договора от 04.10.2018 г.

По така изложените съображения предявеният иск е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва като последица.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък и доказателства за платени: 31,24 лева – ДТ и 340 лева – адвокатско възнаграждение.

Дължат се и разноските в заповедното производство /т. 12 на ТР № 4/ 18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК/ – 31,24 лева – ДТ.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Х. Н. Х., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Рива Кредит“ ООД, ЕИК 202752427, следните суми: 1562 лева – главница, представляваща дължима сума /остатък от предоставен кредит от 2000 лева/, получена при начална липса на основание, съгл. чл. 23 ЗПК, предвид недействителен договор за потребителски кредит № ****/**** г., ведно със з аконната лихва от постъпване на заявлението в съда – 20.07.2022 г. до окончателното погасяване, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ***/*** г. по ч.гр.д. № ****/22 г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА Х. Н. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „М.“ № **, ет. *, ап. ** да плати на „Рива Кредит“ ООД, ЕИК 202752427, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „П. Л.“ № **, ет. *, следните суми: общо 371,24 лева /триста седемдесет и един лева и двадесет и четири стотинки/ 4 разноски за настоящото производство и 31,24 лева /тридесет и един лева и двадесет и четири стотинки/ - разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № ****/22 г. по описа на ПРС.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5