Определение № 4262 от 22.11.2022, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4262 гр. София, 22.11.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Камелия Маринова Частно касационно гражданско дело № 20228003103797 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 5865 от 07.07.2022 г. на П. А. Д. против определение № 98 от 17.06.2022 г., постановено по гр. д. № 4954 по описа за 2021 г. на Върховния касационен съд на Република България, I г. о., с което е изменено постановеното по същото дело определение № 60206 от 22.12.2021 г. в частта за разноските, като П. А. Д. е осъден да заплати на Б. Н. Г. сумата от 600 лв., вместо присъдените с определението 1000 лв., съставляващи направени в производството разноски.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното определение, иска се отмяната му и присъждане на разноски в минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът Б. Н. Г. е подал писмен отговор, чрез пълномощника адв. С. М., в който изразява становище, че частната жалба е неоснователна.

Настоящият състав на ВКС приема, че частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

В обжалваното определение, съставът на Първо гражданско отделение на ВКС е приел, че молбата за изменение на определение № 60206 от 22.12.2021 г., постановено по гр. д. № 4954 по описа за 2021 г. на ВКС, I г. о., с което е оставена без разглеждане молбата на П. А.

Д. за отмяна на влязло в сила решение № 103 от 20.11.2020 г., постановено по гр. д. № 3883 по описа за 2020г. на ВКС, I г. о. е основателна. Посочил е, че в случая решението, чиято отмяна е била поискана, е постановено по предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС и минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл. 9, ал. 4 вр. чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се равнява на 450 лв. /по чл. 7, ал. 5 от Наредбата, размерът на 1 възнаграждението е 600 лв., като след редуцирането му на 3/4 по правилото на чл. 9, ал. 4 се получава сумата от 450 лв./. Претендираните разноски за отговора на молбата за отмяна в размер на 1000 лева значително надвишават този размер. Отчитайки фактическата и правна сложност на конкретното дело, както и заявените с молбата основания за отмяна, по които е следвало да се изготви отговор, съставът на Първо гражданско отделение на ВКС е редуцирал присъдените в полза на ответника разноски до 600 лв.

С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена процесуалната възможност, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, по искане на страната, решаващият съд да намали и присъди в по-нисък размер разноските в тази част, но това намаление не може да бъде пониско от минимално определение дължим хонорар съобразно Закона за адвокатурата във вр. с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Единственият определен от законодателя критерий, който би позволил на решаващия съд да намали един договорен хонорар за адвокатска защита е преценката, че конкретният правен спор от фактическа и правна страна не сочи на сложност, която да изисква повече от обичайното време за подготовка на дело от този вид. Така намаленият от предходния състав размер на възнаграждението на процесуалния представител на ответника по молбата за отмяна е съответен на действителната фактическа и правна сложност на делото и осъществената от адвокат М. защита по подаване на отговор на молбата за отмяна.

Неоснователен е доводът за липса на фактическа и правна сложност на делото, което е обективирано в изложените и от двете страни съображения относно производството по отмяна на влязлото в сила решение. Същевременно процесуалният представител на ответника по молбата за отмяна е изготвил подробен и мотивиран писмен отговор, в който е заявил аргументирано становище за недопустимост, а по същество и за неоснователност на молбата, т. е. защитата на адвоката не е била ограничена, а е била пълна по своя обхват.

Предвид изложеното обжалваното определение следва да се потвърди.

С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 98 от 17.06.2022 г., постановено по гр. д. № 4954 по описа за 2021 г. на Върховния касационен съд на Република България, I г. о..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2