Определение № 207 от 30.05.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 207 гр. Пловдив, 30.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско дело № 20245000500071 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на Адвокатско дружество „Г. и М.“ за изменение на постановеното по делото Решение № 62/ 10.04.2024 г. в частта на разноските, с която иска на основание чл. 38, ал. 2 ЗА допълнително да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лв. съгласно чл.

7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения над присъденото от 1000 лв.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от въззивника Ю.

Ф. Ю..

Съдът, като прецени материалите по делото, намира следното:

Молбата е допустима, тъй като е подадената в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на Ю. Ф. Ю. против Решение № 350/ 11.12.2023 г. по гр. д. № 312/ 2023 г. на ОС – Хасково, с което е осъден да заплати н а Л. Б. М. сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди.

С постановеното по делото Решение № 62/ 10.04.2024 г. въззивният съд е потвърдил обжалваното решение, като на основание чл. 38, ал. 2 ЗА е 1 присъдил на пълномощника на въззиваемия Л. Б. М. - Адвокатско дружество „Г. и М.“ – адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.

Застъпеното в постъпилата по чл. 248 ГПК молба становище, че адвокатското възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на въззиваемият Л. Б. М. следва да се определи въз основа на Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е неоснователно предвид постановеното по дело C ‑ 438/22 на СЕС решение, в което е прието, че посоченият нормативен акт е неприложим в отношенията между адвоката и неговите клиенти, както и спрямо съда при определяне на адвокатското възнаграждение в хипотезата на оказана безплатна правна помощ. При това положение определянето конкретния размер на адвокатското възнаграждение е предоставено на дискрецията на съда, който за тази цел следва да се ръководи от фактическата и правна сложност на делото, изводима от материалния интерес, доказателствената съвкупност, характера на спорните въпроси, предмет на обсъждане, както от процесуалната ангажираност на адвоката.

В тази връзка следва да се съобрази, че настоящето дело не се отличава с особена фактическа и правна сложност предвид характера на обсъжданите въпроси, въведени с въззивната жалба: относно броенето на сроковете и по приложението на чл. 52 ЗЗД при неусложнена фактическа обстановка, като наред с това следва да се отчете и процесуалната ангажираност на пълномощника на въззиваемия Л. Б. М., която се заключава единствено в изготвяне на отговор на въззивната жалба и депозиране на писмено становище преди съдебното заседание. При тези обстоятелства и предвид материалния интерес от 15 000 лв. присъденото при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение от 1000 лв. за въззивното производство съответства на интензитета на положения от пълномощника на въззиваемия труд за защита на правата му и не са налице основания за неговото увеличаване. В този смисъл молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх. № 3737/ 30.04.2024 г. на 2

Адвокатско дружество „Г. и М.“, БУЛСТАТ ********* за изменение на Решение № 62/ 10.04.2024 г. в частта на разноските.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3