Протокол № 589 от 11.12.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 589 гр. Пазарджик, 07.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова

Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20235200500652 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Жалбоподателят И. К. Н. се явява лично и с адв. В. С. Б. – редовно упълномощен. Жалбоподателят е нередовно призован, като не е върната разписката, удостоверяваща призоваването на страната.

Ответникът Ц. Г. Ч. не се явява, редовно призована.

Не се явява ответникът Н. И. Б. - нередовно призован. Не е върната разписката, удостоверяваща призоваването на страната.

АДВ. Б.: Не правя възражение по нередовността на призоваването. Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Моля да се даде ход на делото. Не правя възражение за нередовното възражение на отв. Н. И. Б.. Същият е редовно призован чрез мен по реда на ЕПЕП.

Съдът, като съобрази изявленията на страните, счита, че няма процесуална пречка да се даде хода на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение № 84/06.07.2023 г. на Районен съд – Панагюрище 1 постановено по гр. д. № 670/2022 г. по описа на съда са отхвърлени, като неоснователни, исковете на И. К. Н. от гр. П. против Ц.Г.Ч. за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 2500 лева, както и иска на И. К. Н. против Н. И. Б. за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 2500 лева. Осъден е И. К. Н. да заплати разноски по делото на двете страни.

Решението на съда се обжалва с въззивна жалба от адв. В. Б. от САК, като процесуален представител на И. К. Н.. Искането, което е направено, е да се отмени изцяло решението като неправилно и незаконосъобразно. Посочено е във въззивната жалба, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. По отношение на това оплакване въззивникът е изложил практическата страна на спора, която е установена по делото, като след излагането на фактическата страна е направил извода, че показанията на свидетелите на ответната страна не следва да се кредитират, а обратно следва да бъдат кредитирани показаният на свидетелите на ищцовата страна.

Твърди се, че по този начин съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е изложил мотиви, защо не се приемат едни факти за установени, а други факти се приемат за установени, което е отменително основание, според въззивната страна, по ГПК за отмяна на обжалвания съдебен акт.

Във въззивната жалба се коментират показанията на свид. К.У..

Страната счита, че показанията на тази свидетелка не са убедителни и не могат да се кредитират с доверие, и не следва да се ценят от въззивната инстанция. Посочено е също така, че показанията на тази свидетелка се опровергават и от събраните по делото доказателства.

На следващо място във въззивната жалба въззивната страна е посочила, че съвсем необосновано първоинстанционният съд приема, че по делото не са установени какви имуществени и неимуществени вреди е претърпял ищеца.

Това възражение се обосновава с обясненията на свид. Костов.

Твърди се, че напълно необоснован, без да кореспондира със събраните по делото доказателства, е изводът на Районния съд, че не било установено противоправно поведение на ответниците, а именно: в какво действие или бездействие се изразява това противоправно поведение. Застъпено е становището, че е налице абсолютно доказано неправомерно поведение на втория ответник - управителят на гробищния парк, като са цитирани конкретни разпоредби на чл. 15 от Наредбата на общината; чл. 17 от същата; чл. 10, ал. 5 от Наредба № 9/21.04.2011 г. на Министерство на здравеопазването за гробищните паркове, както и чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата на Община Панагюрище за гробищните паркове.

Посочено е във въззивната жалба, че що се отнася до противоправното поведение на втория ответник, въззивната страна намира, че претендираният деликт е осъществен под формата на допустителство. Установено е по делото, 2 че ищецът многократно го е уведомявал за проблемите в гробищния парк на града, не само за неговия проблем, а и за извършените нарушения от страна на управителя на този парк, или както ги нарича ищецът „безобразията на управителката Ч.“. Ето защо, не би могло да се приеме, се твърди във въззивната жалба, че вторият ответник не е знаел какво се случва в гробищния парк и не знае нищо за извършените от управителя на гробищния парк нарушения.

В заключени във възивната жалба се сочи, че в резултат на противоправното поведение на ответниците, ищецът е претърпял неимуществени вреди, които се изразяват в продължително страдание, измъчването му, че не му е дадена възможност да изпълни напълно човешкото и посоченото по-горе желание - двама съпрузи да бъдат погребани един до друг завинаги.

Страната счита, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане от чл. 45 от ЗЗД.

Постъпили са и отговори на въззивната жалба от ответника Н. И. Б., както и от ответника Ц. Ч., чрез пълномощника адв. Ж. К., в която се оспорва въззивната жалба, изложени са доводи за това, че въззивната жалба е неоснователна, поради което страната моли да се отхвърли като неоснователна и се потвърди решението на районния съд.

Изложени са подробни съображения за това, че при постановяване на съдебния акт Районният съд не е нарушил нито материалния, нито процесуалния закон.

Претендират се разноски за въззивната инстанция.

Във въззивната жалба и в отговорите няма направени нови доказателствени искания по смисъла на чл. 260, т. 6 от ГПК.

АДВ. Б.: Нямаме възражения по доклада. Вие пресъздадохте изцяло съдържанието на моята въззивна жалба. Само искам да изтъкна нещо.

Жалбоподателят лично държи и има доказателствено искане да бъдат преразпитани двамата свидетели, или поне единия, тъй като не били записани в протокола основни факти – като за погребението и т.н. Поддържам въззивната жалба. Моля, от името на жалбоподателя, да бъде допуснат до преразпит, относно факти незаписани в протокола, един свидетел И.Л.М., който водим – той е незаинтересован. Нямам други доказателствени искания.

АДВ. К.: Аз мисля, че искането е недопустимо, тъй като тези свидетели са разпитвани съвсем подробно в първата инстанция. Даже имаше и очна ставка между тях и свид. Лулчева, така че сега в момента да се прави това нещо, е против разпоредбите на ГПК. Още повече, че нито има искане във въззивната жалба, а и предмета на разпита не виждам какво може да даде.

3

Освен това, този довод е абсолютно неоснователен, че някой, според житейските виждания на жалбоподателя, неговите свидетели, които от тяхната страна искаше, не били записани, както трябва. За това има друг процесуален ред. Ако нещо не е записано, си има начин, по който да се направи искане за изменение на протокола и т.н., тъй че сега в момента аз не виждам смисъл във въззивното производство да се прави преразпит на свидетели. Това искане е недопустими, неотносимо и неоснователно. Това е моето становище по искането на насрещната страна.

Нямам възражения по доклада. Оспорвам въззивната жалба. Поддържам съображенията, изложени в писмения отговор на същата. Нямам доказателствени искания.

Съдът, след съвещание, намира за основателно искането на жалбоподателя за преразпит на свид. И.Л.М.. Такава възможност е предвидена в текста на чл. 181, ал. 2 от ГПК, което дава включително правото на съда служебно, по инициатива на съда, да бъде преразпитан свидетел повторно, в същото или в друго заседание, както по негово искане, по молба на страната, така и по инициатива на съда. В случая страната прави такова искане, поради което въззивната инстанция намира искането за процесуално допустимо и основателно, и на основание чл. 252 от ГПК ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА повторен разпит само на единия свидетел - И.Л.М..

В залата се явява свид. И.М..

Сне се самоличността на свидетеля, както следва:

И.Л.М. – **г., българин, бълг. гражданин, женен, неосъждан, без родство със страните по делото.

На свидетеля се разясни отговорността по чл. 290 от НК.

Съдът КОНСТАТИРА, че жалбоподателят И. Н. нарушава реда в съдебната зала, като репликира процесуалния представител на ответната страна, прекъсва съда и говори без да му бъде дадена думата, като ПРЕДУПРЕЖДАВА същия да се придържа към по-въздържано, адекватно и отговорно процесуално поведение, съобразено с институцията, в която се намира.

ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на допуснатия свидетел И.М..

4

СВИД. МАРЕКОВ: Обещавам да говоря истината. Преди да почине жена му на И. Н., близо 2 години ние обикаляхме да търсим парцел, къде да бъде поставена, когато почине, защото тя работата вече беше ясна.

Обикаляхме с него и се запознахме с отговорничката Ч.. Тя ни предлага тук, таме, трето, пето, и нищо не се реши. Когато почина жена му, пак обикаляхме един ден, като жена му почина някъде на 05-ти или на 06-ти март, а ние я погребахме на 10-ти. 4 дни ние се разправяме с глупости. Когато се определяха местата къде ще са, то беше двойно за неговата фамилия, до пътеката, която минава от лявата страна на тези гробни места, нямаше абсолютно никакви гробове - новопостроени. На 10-тина метра от пътеката бяха тези две места, които бяха определени за неговата фамилия. Всичко наляво беше свободни. Когато отидохме след време тези места, които бяха свободни, се бяха запълнили с починали хора. Преди това всичко беше абсолютно свободно.

Мястото беше двойно за два гроба. Ние в продължение на 24 часа не можем да определим кой да е отляво, кой да е отдясно, но вече му казахме къде трябва да бъде жената и къде да бъде мъжа. Преди това дълги години моята майка беше отговорник на самия гробищен парк и аз от нея съм запознат по много теми. Аз съм ходил през цялото време с Н. и знам как стоят нещата от А до Я. Въпросът е в следното: че ние вече бяхме определили гробното място и след 24 часа определихме кой ще е отляво, кой ще е отдясно. Изкопа се гроба, закопахме, закарахме жена му в гроба, но не ни дадоха възможност да стигнем до гроба да хвърлим земя. То се хвърля по принцип земя върху гроба. На мен не ми разрешиха. Доколкото разбрах от него, и на него не са разрешили и това беше. Ние си заминахме после. После какво са заривали и какво са правили на това гробно място, никой не знае.

Отиваме след 2 месеца и виждаме отляво на нея, на едно гробно място разстояние посаден новопочинал. Не е имало преди това никакво строителство, но след това имаше бордюри. Това стана при положение, че управителката разбра, че ще се води дело и тези неща ги направиха да замаскират нещата. Това замаскиране стана в лятото на почиване на жена му – 3-4 месеца след погребението. Аз присъствах на погребението на жена му, но не съм се доближавал до гроба. За него не знам, но аз не съм се приближавал.

Аз през цялото време не съм следил той къде е бил. Шофьорът от моргата, където караше, той ни спря. Той ни спира още на пътеката и не ни допуска до 5 самия гроб.

Свидетелят се освободи със съгласието на страните.

АДВ. Б.: Нямам доказателствени искания.

АДВ. К.: Аз също нямам доказателствени искания.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

АДВ. Б.: Ще бъда кратък, тъй като жалбата действително е подробна и съм изложил тотално всички наши доводи, които считам за основателно.

Поддържам така подадената въззивна жалба и всички наведени в нея доводите. Действително считаме, че е налице състава на непозволеното увреждане. Аз чисто юридически само, не от фактическа страна, ще кажа само две думи. Налице е това противоправно поведение на ответниците, особено на първата ответница. Аз съм изложил в жалбата конкретно в какво се състои, кои текстове, разпоредби и подзаконови нормативни актове са нарушени. Считам, че се установяват тези факти, предвид събраните доказателства. Направиха ми впечатление показанията на тази свид. У., която те доведоха, много заинтересовани. От нейните показания излезе, че те брутално са почнали именно (било гроб, паметник) и върху този гроб да строят. Не случайно поискахме преразпит на този свидетел, за видите, че това съвсем не е така, и че този човек има основание да изпада в това състояние по отношение на тези гробни места – изключително тежко състояние.