Решение № 336 от 17.11.2022, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. Червен бряг, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Марияна Ц. Тодорова като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20224440100779 по описа за 2022 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.49, ал.1 вр. с ал.4 от СК

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от П. Г. Б., с ЕГН ********** от гр. Ч* чрез адв. Т. В. В. от ПлАК, със съдебен адрес: гр. Ч* срещу Б. Н. Б., с ЕГН ********** от гр. Ч*, с която на основание чл.49, ал.1 от СК се иска от съда да постанови решение и прекрати сключения между страните брак с всички произтичащи от това законни последици. Твърди се в молбата, че страните са сключили граждански брак на 25.02.1995 година в гр. Червен бряг, който е първи и за двамата. Твърди се още, че от брака си имат родени две деца – Н* Б.ов Б., роден на * г. и И* Б.ова Б., родена на * г., които вече са пълнолетни. Твърди се, че съпрузите заживели нормално след сключване на брака в жилището на родителите та ответника. Твърди се, че с течение на времето, Б. започнал да злоупотребява с алкохол, като започнал да обижда и нагрубява непрестанно ищцата. Посочва се в исковата молба, че на 24.05.2009 г. последния много пиян започнал отново да я обижда и заплашва, като й нанасял удари с юмруци в главата, от които й причинил синини, кръвоизливи в окото и множество натъртвания. След случая ищцата посетила лекар и си извадила медицинско свидетелство.

Твърди се, че уплашена за собствената си сигурност, напуснала семейното жилище и отишла да живее при родителите си в с. Камено поле. Твърди се още, че Б. след няколко седмици отишъл и я помолил да се прибере в къщи, като обещал, че повече това няма да се повтори и той повече няма да злоупотребява с алкохол. Ищцата с цел да запази брака си му се доверила и се върнала в семейното жилище. След няколко месеца обаче тормоза от страна на ответника отново започнал, като децата многократно са ставали свидетели на скандалите и побоищата, които ответника й нанасял. Твърди се, че ищцата направила 1 всичко възможно да укрепи връзката си, но това се оказало невъзможно. Твърди, че изключително трудно й било да съжителство с него, поради което се преместила окончателно при родителите си в с. Камено поле и пътувала ежедневно до гр. Червен бряг за да идва на работа. Моли съда да постанови решение с което да прекратите сключения между страните брак с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника Б.

Н. Б.. След рекратяване на брака ищцата желае да възстанови предбрачното си фамилно име М* и занапред да се именува П. Г. М*. Последната в исковата молба посочва, че няма претенции за лична издръжка и ползване на семейното жилище, като претендира ответникът да бъде осъден да й заплати направените по делото съдебноделоводни разноски.

С молба с вх.№4060/14.10.2022 г. страните представят писмено споразумение, с което са уредили всички отношения съгласно чл. 51, ал.1 от СК и нямат никакви претенции един към друг. Молят производството по делото да продължи по реда на чл.49, ал.1 вр. с ал.4 от СК и съда да утвърди постигнатото помежду им споразумение.

ИЩЦАТА редовно призована в о.с.з. се явява лично и с адв. Т. В. от АК Плевен. Заявява, че с ответника са постигнали споразумение по основните въпроси и желаят да прекратят брака си по взаимно съгласие.

ОТВЕТНИКА редовно призован в о.с.з. се явява лично и с адв. И. В.. Заявява, че също желае прекратяване на брака по взаимно съгласие.

В съдебно заседание страните заявяват, че са постигнали споразумение и правят искане производството по делото да продължи по реда на чл.49, ал.4 от СК, като съда се произнесе с решение, с което да прекрати брака им без да се произнася по въпроса за вината за неговото дълбоко и непоправимо разстройство. От брака си страните имат родени две деца – син и дъщеря – пълнолетни към настоящият момент. Никой от съпрузите не желае и няма претенции за издръжка от другия съпруг. След прекратяване на брака съпругата – П. Г. Б. ще възстанови предбрачното си фамилно име – М*, като за в бъдеще ще се именува П. Г. М*.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Безспорно по делото е, а се установява и от приложеното у-е за сключен граждански брак, че с Акт №9 от 25.02.1995 г. страните са сключили валиден такъв в гр. Червен бряг, което определя допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

Спорен по делото е въпросът налице ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака и следва ли да бъде одобрено постигнатото между съпрузите споразумение по чл.49, ал.4 от СК.

ПО СПОРНИЯ ВЪПРОС СЪДЪТ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО: В открито съдебно заседание страните заявиха своето твърдо и убедено желание за прекратяване на брака, скрепено в изразеното от тях споразумение уреждащо по между им всички лични и имуществени отношения каквито са изискванията и на закона.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно семейство. Намира още, че брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание и е настъпило физическо и 2 духовно отчуждение между съпрузите, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му от Семейния кодекс функции. Между съпрузите не съществува вече взаимна привързаност, уважение, доверие и разбирателство, както и при двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения между съпрузите. Тези изводи безспорно се доказват от съществуващата между страните фактическа раздяла и липсата на желание за промяна на съществуващото фактическо положение. Ето защо съдът прие, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и брачната връзка не може да бъде заздравена. С оглед категоричното и недвусмислено становище на страните бракът да бъде прекратен без съдът да се произнася по въпроса за вината за неговото прекратяване, настоящия състав съобрази това желание, намира го за законосъобразно и спомагащо за запазване на добрият тон в бъдещите отношения между тях, поради което реши да не изследва този въпрос.

При горните обстоятелства съдът прие, че предявеният иск следва да бъде уважен и следва да бъде допуснат развод между съпрузите поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Изразеното в съдебно заседание от страните споразумение, макар и устно, съдържа всички изисквания, визирани в чл.49, ал.4 от СК, не противоречи на закона и морала и съдът намира, че следва да бъде одобрено. Водим от горното съдът РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.49, ал.1 от СК сключеният на 25.02.1995 г., с акт * г. граждански брак между П. Г. Б., с ЕГН ********** от гр. Ч* и Б. Н. Б., с ЕГН ********** от гр. Ч* поради дълбокото му и непоправимо разстройство, като на основание чл.49, ал.4 от СК не се произнася по въпроса за вината.

ОДОБРЯВА постигнатото между страните споразумение, според което:

П. Г. Б. и Б. Н. Б. се съгласяват бракът им да бъде прекратен поради сериозното им и непоколебимо взаимно съгласие, без съдът да издирва мотивите им за прекратяването на брака – чл. 50 от СК.

От брака си страните имат родени две деца – син и дъщеря – пълнолетни към настоящият момент.

Никой от съпрузите не желае и няма претенции за издръжка от другия съпруг.

След прекратяване на брака съпругата П. Г. Б., ще възстанови предбрачното си фамилно име – М*, като за в бъдеще ще се именува П. Г. М*.

Страните декларират, че семейното жилище по смисъла на §.1 от ДР на Семейния кодекс, ще остане за ползване от съпруга – Б. Н. Б..

Страните заявяват, че по време на брака в режим на СИО не са придобивали недвижими имоти и автомобили.

Движимите вещи придобити по време на брака, страните ще разделят извънсъдебно в отделно производство.

Съпрузите декларират, че не притежават парични влогове, придобити в режим на 3 съпружеска имуществена общност, поради което и не следва да поделят такива.

Съпрузите се споразумяват, че никой от тях няма спрямо другия претенции по чл. 30 от СК.

Съпрузите нямат каквито и да било имуществени претенции един към друг извън онова, за което са се споразумели в настоящото споразумение.

Страните се споразумяха разноските по делото да се поемат от двамата така, както са ги направили.

С настоящото споразумение страните заявяват, че са уредили всички имуществени и неимуществени отношения помежду си и заявяват, че нямат никакви претенции един към друг.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________

4