Определение № 3229 от 26.10.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3229 гр. София, 26.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Александър Цонев Касационно гражданско дело № 20238002101185 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на А. Д. Г., чрез процесуалния представител адвокат С.

С. и на К. В. М., чрез процесуалния представител адвокат З. И., срещу решение № 176 от 21.11.2022 г. по в. гр. д. № 20223000500377 по описа за 2022 г. на Варненския апелативен съд. А. Д. Г. обжалва въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение № 260093 от 14.02.2021 г. по гр. д. № 1099/2020 г. на Варненския окръжен съд, е уважен предявеният от Г. Д. И., починала в хода на производството и заместена от С. Д. В., В. Г. И. и П. Г. И., срещу касатора евентуален иск и е унищожена упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно рег. № .../16.06.2017 г., за удостоверяване на подпис, и рег. №3134, том .., акт. № ../.. /удостоверено съдържание/, по регистъра на Нотариус П. С. с рег. № 335 на НК и район на действие РС-Варна, извършена от Г. Д. И., като дееспособно лице, което не е могло да разбира и да ръководи действията си на основание чл. 31, във вр. с чл. 44 ЗЗД. К. В. М. обжалва въззивното решение в частта, с която след частично потвърждаване на първоинстанционното решение № 260093 от 14.02.2021 г. по гр. д. № 1099/2020 г. на Варненския окръжен съд, е прогласен за недействителен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен на 29.05.2018 г., обективиран в нотариален акт № .., том ..., per № .., дело № ../.. г. на Нотариус с pen № 335 П. С., вписан в службата по вписвания - Варна вх. per № ... от 30.05.2018 г., Акт № .., том ..., нот. дело ..., с който Г. Д. И., действаща чрез пълномощника си А. Д. Г., е прехвърлила срещу задължение за гледане и издръжка на касатора К. В. М., недвижим имот: апартамент № .., находящ се в [населено място], [община], [жк], блок № ..., етаж .., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ... по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-641 8/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, със застроена площ от 58, 50 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня, тоалет, дрешник и входно антре, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ..., под обекта -.., над обекта ..., заедно с принадлежащото му избено помещение №.., без посочена площ по документ за собственост, а по удостоверение за данъчна оценка на площ с площ от 4 кв.м., при граници: запад - коридор, север - зелени площи, юг - И. Р. К., горе - жилища, както и 1, 0586% ид.ч. от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор № ..., поради липса на представителна власт на основание чл. 42 ЗЗД и е прогласен за недействителен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен на 29.05.2018 г., обективиран в н.а. № .., том .., per №..., дело №.../2018г. на Нотариус с per № 335 П. С., вписан в службата по вписвания - Варна вх. per №.. от 30.05.2018 г., Акт №..., том .., нот. дело ... и договор за поправка на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен на 31.10.2018 г. с нот. акт № ..., том ..., рег. №.., дело №.../2018 г., на нотариус с рег. №335 П. С., вписан в службата по вписвания - Варна вх. рег. №... от 01.11.2018 г., Акт №..., том ..., нот. дело ..., с който Г. Д. И., действаща чрез пълномощника си А. Д. Г., е прехвърлила срещу задължение за гледане и издръжка на касатора К. В. М. недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № ... по КККР, одобрени със Заповед №РД-18- 73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в [населено място], [община], област В., район „А.",[жк], м.“Б.“ с площ от 1 000 кв.м. по документ за собственост и 1 104 кв.м. по скица, с трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план ..., при съседи: имоти с идентификатори №№ ..., ..., ..., ..., ... и ..., поради липса на представителна власт на основание чл. 42 ЗЗД, по предявените от Г. Д. И., починала в хода на производството и заместена от С. Д. В., В. Г. И. и П. Г. И. срещу К. В. М. искове.

В касационната жалба на А. Д. Г. се поддържа, че въззивното решение, в обжалваната му част, е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необосновано.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани въпроси, за които се твърди, че са от обуславящо значение за изхода на спора като по отношение на тях се поддържа, че произнасянето от настоящата касационна инстанция би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Тези въпроси са следните: 1. Длъжен ли е съдът изцяло да се съобрази със заключението на вещите лица, въпреки че същото почива основно на предположения за здравословното състояние на лицето обект на експертизата; и 2. Има ли конфликт на интереси, когато едно от вещите лица назначено в тройната СППЕ във въззивната инстанция, ревизира заключение на друго вещо лице, което му е съпруг и то е дало заключение върху което почива експертизата.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба С. Д. В., В. Г. И. и П. Г. И., чрез процесуалния представител адвокат Н. Ч., изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба, а ответницата К. В. М., чрез процесуалния 2 представител адвокат З. И., поддържа становище, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, както и за основателност на касационната жалба.

В касационната жалба на К. В. М. се поддържа, че въззивното решение, в обжалваната му част, е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необосновано.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани въпроси, за които се твърди, че са от обуславящо значение за изхода на спора като по отношение на тях се поддържа, че произнасянето от настоящата касационна инстанция би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Тези въпроси са следните: 1. Съдът задължен ли е служебно да следи за законосъобразността на представения по производството административен акт; 2. Съдът, при постановяване на своето решение следва ли да съобрази всички факти и обстоятелства, и с кои доказателствени средства се доказват те; 3. Когато вещи лица са съпрузи и участват в съдопроизводство в различни качества, като едното се съобразява със заключението на другото, не е ли това конфликт на интереси; е ли е това нарушение на процесуалните правила; Съдът длъжен ли е да следи за наличие на конфликт на интереси между участниците в производството; 4. Въззивният съд следва ли по свои почин да изправя допуснати грешки от състава на първоинстанционния съд; Съдът изцяло ли се съобразява с мотивите в съответната въззивна жалба и въпросите поставени в нея.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба С. Д. В., В. Г. И. и П. Г. И., чрез процесуалния представител адвокат Н. Ч., изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба, а ответникът А. Д. Г., чрез процесуалния представител адвокат С. С., поддържа становище, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, както и за основателност на касационната жалба.

Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по искането за допускане на касационното обжалване, намира следното:

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че с пълномощно от 16.06.2017 г. с нотариално удостоверени подпис /положен отпечатък от палец на дясна ръка/ и съдържание, при удостоверяване, извършено извън нотариалната кантора, е упълномощен ответникът А. Д. Г. от ищцата Г. Д. И. за извършване на посочените в него разпоредителни действия. По силата на така извършеното упълномощаване А. Д. Г. е сключил договор от 29.05.2018 г. за издръжка и гледане, с който собствеността, върху двата описани в договора недвижими имота на Г. Д. И., е прехвърлена на ответника К. В. М.. Посочено е, че решението е постановено по допустими искове, тъй като същите са предявени на 24.01.2020 г. от Г. И., чрез настойникът й В. И.. С протоколно определение от 08.11.2019 г. по гр. д. № 1533/2019 г., същият е назначен за временен попечител на Г. И.. В качеството си на такъв временен попечител е подал заявления за промяна постоянния и настоящия адрес на И. от [населено място] в [населено място] и след тяхната промяна с протокол № 003/13.01.2020 г.

3 на основание чл. 153, ал.1 и чл. 156 СК органът по настойничество и попечителство при [община] е назначил И. за настойник на И. като към момента на назначаване на настойник на Г. И. от органа по настойничество и попечителство при [община], тя вече е имала постоянен адрес в [населено място], съответно спазена е предвидената в чл.156, ал.1 СК териториална компетентност. Допълнено е, че дори и исковата молба да е била подадена от лице без представителна власт, то след като ищцата е починала в хода на процеса, а нейните наследници по закон, конституирани в процеса в това им качество, изрично са потвърдили действията по подаване на исковата молба, порокът се счита за саниран. Прието е, че съгласно разрешенията, дадени в ТР № 5/2020 г. от 30.05.2022 г. на ОСГТК на ВКС, договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, е унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД като съгласно чл. 44 ЗЗД правилата относно договорите се прилагат съответно към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. Изложени са мотиви, че към момента на упълномощителната сделка - 16.06.2017 г., Г. И. е била дееспособно лице, но към същия момент, с оглед събраните в производството гласни доказателства, експертизи и писмени доказателства, тя е била и в трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си. Посочено е кои свидетелски показания се кредитират и кои не, както и поради какви причини, и кои се ценят с оглед останалите доказателства по делото.

Констатирано е от представените писмени доказателства - медицинска документация, че към 05.05.2015 г. Г. И. е била с диагноза мозъчно-съдова болест, налични паметови нарушения, неуточнена съдова деменция, насочена към преглед със специалист. Към 04.10.2016 г. е с основна диагноза мозъчно-съдова болест и придружаващо заболяване съдова деменция с констатирани прогресиращи паметови нарушения и трудна ориентация за време, място и личност. Към 2019 г. е с глобална деменция, т.е. с пълен разпад на ядрото на личността. Посочено е, че според всички заключения на вещите лица по делото, деменцията съставлява траен и необратим упадък /деградация/ на интелекта и такъв необратим упадък е наблюдаван при Г. И. още към 2016 г. Същата е била настанена през есента на 2016 г. в социално заведение предвид невъзможността сама да се обгрижва и функционира нормално в ежедневието си поради нарушената й ориентация за време, място и личност, което й е пречило адекватно и целенасочено да се справя с елементарни битови дейности. Посочено е, че при липса на други заболявания към 16.06.2017 г. вече не е могла да пише, въпреки, че е била детска учителка, което също е характерен симптом. Изложено е, че съгласно заключенията на вещите лица, е възможно към 2016 г. и 2017 г. да е имало моменти, в които изглежда добре, но всъщност начинът й на мислене и възможността за осмисляне на информацията и за вземане на решения са били качествено нарушени. Прието е, че събраните по делото писмени и гласи доказателства не опровергават, а са в съзвучие със заключенията на единичната и двете тричленни експертизи, по които всички медицински специалисти еднозначно заключават, че към 16.06.2017 г. Г. И. не е разбирала свойството и значението на своите действия и постъпки, вкл. правните действия, както не е могла и да ги ръководи. Прието е, че процесното пълномощно е извършено от дееспособно лице, което 4 обаче към него момент е било в трайна невъзможност да разбира свойството и значението на своите действия и постъпки и да ги ръководи и искът за неговото унищожаване е уважен.