Решение № 842 от 24.07.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 842 гр. Кюстендил, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиян В. Стоилов при участието на секретаря Цветанка В. Александрова като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Гражданско дело № 20261520101326 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК и е приключило при предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 и чл. 239 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление в гр. С., район „Тр.“, бул.

„Б.“ № ***, против Ц. Й. Х., ЕГН **********. Ищецът иска да бъде признато за установено, че ответницата му дължи вземанията, за които по ч. гр. д. № 467/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил е издадена Заповед № 191/26.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 20.02.2019 г. между ответницата и „Сити Кеш“ ООД е сключен Договор за паричен заем „Кредирект“ № *******, по силата на който на заемателя е предоставена сумата от 1 000,00 лв.

Съгласно индивидуалните условия кредитът следвало да бъде погасен на 12 месечни вноски, с краен падеж 20.02.2020 г., при фиксиран годишен лихвен процент 40,05 %, годишен процент на разходите 48,5 % и обща сума за плащане по главницата и възнаградителната лихва 1 274,28 лв. Твърди се, че ответницата не е изпълнила задълженията си в уговорените срокове и не е погасила нито предоставената главница, нито начислената договорна лихва.

Ищецът поддържа, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г. първоначалният кредитор е прехвърлил процесното вземане на „АПС Бета България“ ЕООД, като вземането е индивидуализирано в 1 приложение към договора за цесия. Поддържа се още, че длъжникът е уведомен за прехвърлянето, а при евентуален извод за липса на по-ранно надлежно уведомяване – че уведомителният ефект е настъпил с връчването на исковата молба и приложенията към нея.

По подаденото заявление е издадена Заповед № 191/26.02.2025 г., с която на ответницата е разпоредено да заплати на заявителя 1 000,00 лв. главница, 274,28 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 20.02.2019 г. до 20.02.2020 г., 303,46 лв. обезщетение за забава за периода от 20.02.2020 г. до 21.01.2025 г., законната лихва върху главницата от 11.02.2025 г. до окончателното плащане и разноските в заповедното производство.

Поради връчване на заповедта при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК на заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането, в изпълнение на които е образувано настоящото производство.

Препис от исковата молба и приложенията е връчен на ответницата на 08.04.2026 г. при отказ, удостоверен от връчителя. Със съобщението са й дадени указанията по чл. 131 ГПК, включително за срока за подаване на писмен отговор, необходимото му съдържание и неблагоприятните последици от неподаването на отговор и от неявяването в първото заседание без искане делото да бъде разгледано в нейно отсъствие. В предоставения срок ответницата не е подала отговор, не е взела становище по исковете, не е изложила възражения и не е посочила или представила доказателства.

С Определение № 800/12.06.2026 г. съдът е приел исковата молба за редовна, исковете за допустими, насрочил е делото за разглеждане в открито заседание и е изготвил проект за доклад. Със същото определение на страните са дадени изрични указания за последиците по чл. 238 ГПК. Препис от определението е връчен на страните и срещу проекта за доклад не са постъпили възражения.

За първото открито съдебно заседание на 10.07.2026 г. ответницата е редовно призована. Призовката е приложена към делото по реда на чл. 41, ал.

2 ГПК, след като на 17.06.2026 г. връчителят е установил, че тя вече не живее на посочения от нея постоянен и настоящ адрес, без да е уведомила съда за нов адрес. Ответницата не се явява, не изпраща представител и не е направила искане делото да бъде разгледано в нейно отсъствие.

Ищецът също не изпраща представител, но с молба от 07.07.2026 г. изрично е поискал да бъде даден ход на делото в негово отсъствие, поддържал е исковете, представил е списък на разноските и е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата. В съдебното заседание съдът е обявил за окончателен доклада по делото, приел е представените писмени доказателства, приобщил е ч.гр.д. № 467/2025 г. и с изрично определение е постановил разглеждане на делото по реда на чл. 238 и сл. ГПК.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество. Съдът следва обаче да установи наличието на процесуалните предпоставки за постановяването му и да извърши предвидената в чл. 239, ал.

1, т. 2 ГПК преценка дали искът е вероятно основателен с оглед изложените обстоятелства и представените доказателства.

2

В случая са налице кумулативно всички предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК. Ответницата не е подала писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, не се е явила и не е изпратила представител в първото заседание, не е поискала разглеждане на делото в нейно отсъствие и е била предварително и надлежно предупредена за последиците от това процесуално поведение. От своя страна ищецът е направил изрично и своевременно искане за неприсъствено решение.

Предявените искове са и вероятно основателни. Представеният договор съдържа индивидуализация на страните, размера на предоставения кредит, срока, броя и падежите на погасителните вноски, фиксирания лихвен процент, годишния процент на разходите, общата сума за плащане и погасителен план, в който са разграничени главницата и възнаградителната лихва. От разписка за извършено плащане № 2000000172724831 от 20.02.2019 г. и данните от електронната система се установява на необходимото за настоящата фаза ниво на вероятност, че сумата от 1 000,00 лв. е изплатена чрез EasyPay в полза на Ц.

Й. Х. по договор № *******, поради което е налице и фактическо предоставяне на заемната сума.

От погасителния план се установява, че главницата и уговорената възнаградителна лихва е следвало да бъдат погасени окончателно до 20.02.2020 г. По делото не са представени данни за извършени плащания, а ответницата не е въвела възражение за изпълнение или друго погасително основание. Претендираните 1 000,00 лв. главница и 274,28 лв. договорна лихва съответстват на посочените в индивидуалните условия размери на предоставения кредит и на общата цена за ползването му за уговорения срок.

От представения договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г. и извлечението от приложението към него се установява на необходимото ниво на вероятност, че вземането срещу ответницата по договор № ******** е включено в предмета на цесията. Представено е и уведомление за извършеното прехвърляне. Независимо от доказването на по-ранното му достигане до длъжника, уведомлението е било приложено към исковата молба, чийто препис е връчен на ответницата на 08.04.2026 г., поради което към този момент прехвърлянето във всички случаи е било съобщено на длъжника и ищецът се легитимира като носител на процесното вземане.

Съдът съобрази служебно и потребителския характер на правоотношението. От съдържанието на индивидуалните условия не се установява явен порок на клаузите, които непосредствено формират предявените вземания за главница и договорна възнаградителна лихва.

Договорът посочва размера на кредита, срока, фиксирания лихвен процент, годишния процент на разходите, общата сума за плащане и погасителния план.

Уговорената в т. 6.2 неустойка при непредоставяне на обезпечение не е включена в предмета на заповедното или исковото производство и по делото не се претендира сума на това основание. При ограничената проверка за вероятна основателност наличието на тази отделна клауза не обосновава само по себе си извод, че заявените вземания за чистата стойност на кредита и уговорената възнаградителна лихва са вероятно несъществуващи.

3

Претенцията за обезщетение за забава намира основание в чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Крайният падеж на договора е 20.02.2020 г., а ищецът претендира обезщетение в размер на законната лихва, като изрично сочи, че при изчислението не е начислявана лихва за периода, през който това е било ограничено от специалното законодателство във връзка с извънредното положение. Размерът от 303,46 лв. съответства на сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение.

В исковата молба на отделни места като крайна дата на периода на забава е посочена 29.01.2025 г., докато в заявлението и в издадената заповед периодът е до 21.01.2025 г. Предметът на положителния установителен иск по чл. 422 ГПК се определя от вземането, за което е издадена заповедта. Поради това сумата от 303,46 лв. следва да бъде установена за периода от 20.02.2020 г. до 21.01.2025 г., както е посочено в Заповед № 191/26.02.2025 г., без да се допуска разширяване на предмета на заповедното производство.

С оглед на изложеното съдът приема, че исковете за главница, договорна лихва, обезщетение за забава и законна лихва върху главницата са вероятно основателни и са налице условията за уважаването им с неприсъствено решение.

По въпроса за разноските съдът съобрази задължителното произнасяне както за заповедното, така и за исковото производство. Със заповедта са присъдени съразмерно на уважената част 31,56 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство ищецът е доказал заплащането на държавна такса от 50,00 лв. и е поискал юрисконсултско възнаграждение от 100,00 лв., което съдът намира за дължимо в претендирания и минимален размер.

След въвеждането на еврото левовите суми следва да се посочат в евро чрез превалутиране по официалния курс. Така разноските в заповедното производство възлизат общо на 41,70 евро, от които 16,14 евро държавна такса и 25,56 евро юрисконсултско възнаграждение, а разноските в исковото производство – общо на 76,69 евро, от които 25,56 евро държавна такса и 51,13 евро юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 239 ГПК съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц. Й. Х., ЕГН **********, с адрес в гр. Кюстендил, ул. „Емил Марков“ № 28, че дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Триадица“, бул. „България“ № 81В, следните суми, за които е издадена Заповед № 191/26.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 467/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил: 511,29 евро, представляващи непогасена главница по Договор за паричен заем „Кредирект“ № 275590 от 20.02.2019 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и Ц. Й. Х., вземането по който е прехвърлено на „АПС Бета България“ ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на 4 вземания от 21.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.02.2025 г. до окончателното изплащане; 140,24 евро, представляващи договорна възнаградителна лихва за периода от 20.02.2019 г. до 20.02.2020 г.; 155,16 евро, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 20.02.2020 г. до 21.01.2025 г.

ОСЪЖДА Ц. Й. Х., ЕГН **********, да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, сумата от 41,70 евро, представляваща разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 467/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, от които 16,14 евро държавна такса и 25,56 евро юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 76,69 евро, представляваща разноски в настоящото исково производство, от които 25,56 евро държавна такса и 51,13 евро юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 5