Решение № 881 от 20.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 881 гр. Пловдив, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20235330205120 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 23-0329-000516/04.08.2023 г. на Началник Група РУ към ОД на МВР Пловдив, РУ Раковски, с което на В.

А. П. с ЕГН ********** на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

В. А. П., по съображения изложени в жалбата си и допълнителние към нея, моли съда да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, а се представлява от адв. Х., който поддържа жалбата и претендира разноски.

Въззиваемата страна – Началник Група РУ към ОД на МВР Пловдив, РУ Раковски, редовно призована, не изпраща процесуален представител. До съда е депозирано писмено становище, в което се излагат доводи за потвърждаване на НП. При евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до предвидения минимум в Наредбата за праванта помощ.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

На 21.07.2023 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл. № 805861 от 21.07.2023г. от Й. Б. Р. – инспектор в РУ Раковски към ОДМВР-Пловдив срещу В. А. П. за това, че на 19.07.2023г. около 14:33 часа в село Чалъкови на кръстовището с ул. „Марица“ и с ул.

„Средец“ жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил „БМВ 320 И“ с рег.№ ***, като е използвал пътя, отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. Актът бил съставен от св. Р. вследствие на преглед на запис от видеокамера, разположена в непосредствена близост до горепосоченото кръстовище, от който актосъставителят констатирал, че В. П. е извършвал резки маневри изразяващи се във въртене в кръг и преднамерено извеждане МПС извън контрол чрез презавиване, довеждайки го до загуба на сцепление на задните му гуми, след което водачът продължил движението си по посока ул. „Марица“.

Вследствие на тези констатации контролните органи счели, че водачът е използвал пътищата отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Така свидетелят Р. приел, че жалбоподателят е нарушил чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за което му съставил и процесния акт. След като водачът се запознал с акта и го подписал посочил, че няма възражения, като такива не били депозирани и в срока по чл. 44 от ЗАНН, а въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Разпитан в съдебно заседание свидетелят Р. потвърждава констатациите в акта, като сочи, че поради получени сигнали за „дрифт“ от жители на района, който обслужвал той лично установил нарушението след преглед на видеозапис от камера, разположена в непосредствена близост до кръстовището с ул. „Марица“ и ул. „Средец“ в с. Чалъкови. След преглед на видеозаписа от камерата е установил автомобилът, извършената маневра „дрифт“, а посредством регистрационния номер е бил установен и водачът му П.. Същият бил поканен и потвърдил, че той е управлявал автомобила на процесната дата, час и място, на база, на което му бил съставен и въпросният АУАН.

Показанията на актосъставителя се възприемат изцяло, тъй като изложената от свидетеля информация е обективна, логически последователна и безпротиворечива, предвид което съдът кредитира в цялост изложеното от св. Р..

Доверие се даде и на показанията на свидетеля Д. Н. – кмет на с.

Чалъкови, който потвърждава казаното от актосъставителя, тъй като заявява, че лично е прегледал видеозаписа от камерата разположена в близост до кръстовището на ул. „Марица“ с ул. „Средец“ в с. Чалъкови, при което видял, че на процесната дата и място В. П. е направил „кръг“ възприемащ се за „дрифт“ на конкретното кръстовище с л.а. „БМВ 320 И“ с рег.№ ***.

Свидетелят споделя, че това било практика на младежите в с. Чалъкови, като 2 малко преди процесния случай е имало инцидент, при който друг водач извършвайки дрифт е блъснал човек.

Съдът кредитира като обективни показанията на св. Н., доколкото същите се ценят за последователни, логични, кореспондиращи с тези на актосъставителя и допълващи писмените доказателства по делото, неоспорени от останалите ползвани като годни гласни доказателства.

Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства изцяло като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно актосъставителят и наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Посочената норма гласи, че водач на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Безспорно се установява, че В. П. като водач на МПС “БМВ 320 И“ с рег.№ *** на 19.07.2023г. около 14:33 часа в село Чалъкови на кръстовището с ул. „Марица“ и ул. „Средец“ преднамерено е извършвал резки маневри изразяващи се във въртене в кръг и преднамерено извеждане МПС извън контрол чрез презавиване, довеждайки го до загуба на сцепление на задните му гуми, с което е създал опасност за другите участници в движението. Това поведение не представлява такова само по превоз на пътници и товари, а излиза извън рамките на обичайното ползване на обществената пътна мрежа и се характеризира с триков и състезателен характер.

Съдебната практика на Административните съдилища от цялата страна е последователна в разбирането, че пътят се използва за други цели освен в съответствие с предназначението му, когато с МПС се извършват такива действия, операции, техники и маневри, които са непривични и неприсъщи на МПС, което извършва движение с цел превоз на пътници и товари. Такива действия, които сочат на използване на пътя не по предназначение са: форсиране на двигателя и рязко подаване на газ, последвано от умишлено въртене на гуми или презавиване и извършване на кръгови движения с МПС; съзнателно блокиране движението на колелата на МПС; преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което води до поднасяне и отклонение на предната или задната му част от равнината на движение (в ляво или дясно) и необходимост водачът да предприеме резки маневри, за да овладее контрола върху него. Разглеждани в тяхната съвкупност тези действия представляват т. нар. "дрифт", като еманация на използването на пътищата не по предназначение. В този смисъл са Решение № 2015 от 28.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 2076/2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1949 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1930/2021 г. на XXIII 3 състав на Административен съд – Пловдив и др.

"Дрифт"-ът, като комбинация от гореизложените техники и действия е типичната хипотеза на приложното поле на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, но практиката е също така категорична, че деянието би било съставомерно, ако се установи ползване на пътя не по предназначение за придвижване от едно място до друго, независимо дали са изпълнени всички техники, характерни за дрифта, дали изпълнението им е успешно и професионално и дали МПС разполага със здравината, мощността и оборудването за дрифтиране - Така Решение № 1216 от 16.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 946/2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 931 от 10.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 613/2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.

Не на последно място при преценка за съставомерност на деянието следва да се има предвид, че законодателят не поставя изискване за минимална продължителност на използването на пътищата не по предназначение, като е напълно възможно деецът първоначално да се е движил правомерно по пътя, отворен за обществено ползване, да достигне до мястото, където е решил да извърши намислената дрифт маневра и да я изпълни, след което отново да продължи да използва пътя по предназначение, а именно, за да се върне към мястото, от което е дошъл. В този случай деянието отново се явява съставомерно по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, доколкото е налице момент, независимо от неговата продължителност, в който пътят е използван не по предназначение като предходното и последващо използване на пътя по предназначение е функционално обусловено от извършването на нарушението, доколкото пътят е използван, за да се достигне до мястото на извършване на забранените маневри и техники.

Точно такъв е и процесният случай, в който при доказателствения анализ вече се установи, че първоначално жалбоподателят правомерно е управлявал процесното МПС докато достигне до кръстовището на ул.

„Марица“ с ул. „Средец“ в с. Чалъкови като там внезапно, поради широчината на пътното платно е форсирал двигателя, подал е рязко газ и извел е автомобила от сцепление, при което задницата му е направила чрез приплъзване цял оборот, тоест завъртяла се е на 360 градуса. След като е завършил намислената маневра, той отново си е продължил към първоначалната му посока, а именно към ул. „Марица“. Извършените, обаче, в зоната на кръстовището действия по обективните си характеристики съставляват техниката дрифт, съгласно разбирането обективирано в цитираната по-горе трайна съдебна практика, тоест субсумират се под понятието "използване на пътя за цели различни от предназначението му".

Следователно жалбоподателят с поведението си е ползвал пътищата, отворени за обществено ползване за друга цел, освен в съответствие за тяхното предназначение - за превоз на хора и товари, а именно вместо да се движи по пътя, за да превози себе си и/или спътника си, е извадил автомобила от сцепление с пътната настилка, като е предизвикал загубата на контрол 4 върху него, до такава степен, че да се завърти около оста си на 360 градуса и след необходимата корекция е възстановил контрола си. Такива са и показанията на разпитаните по делото свидетели, а именно на актосъставителя Р. и св. Н., които лично са възприели дрифтът изпълнен от жалбоподателя гледайки видеозаписа от камерата разположена в близост до процесното кръстовище. Не следва да се подминава и че законът не задължава актосъставителя всеки път лично да възприема извършването на нарушението, а е напълно законосъобразно да изгради становището си за извършено нарушение на база на други доказателства, какъвто в случая се явява видеозаписът от камерата на кръстовището. С извършените действия от жалбоподателя реално е била създадена и опасност за хора и имущество, тъй като нарушението е извършено в светлата част на денонощието и в такъв часови диапазон предполагащ по-интензивно движение на хора и превозни средства, което създава реална предпоставка за причиняване както на материални щети, така и възможност да бъдат засегнати и случайни минувачи при евентуално неовладяване на автомобила от жалбоподателя, което е предпоставка за нанасяне и на телесни увреждания.

От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да ползва пътищата за обществено ползване по предназначението им може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – както за движението, така и от материален и нематериален характер, и е искал настъпването на последиците, а именно задната част на автомобила му да занесе и едва след това с необходимата маневра да го овладее, с което е извършил нарушението при пряк умисъл.