Решение № 5010 от 16.03.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5010 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20241110131463 по описа за 2024 година

Производството е по реда на ГПК по предявен иск с правна квалификация чл. 34 ЗС за делба във фазата по извършването й.

С Решение № 1616 от 31.01.2025 г., което е влязло в законна сила, се допускат на основание чл. 34 ЗС във вр. с чл. 344 ГПК до делба следните недвижими имоти:

Апартамент № 12, във вход „Б" на четвърти етаж в жилищна сграда с административен адрес: гр. София, район „Овча купел" при Столична община, ж.к. „Овча купел 1", бл. 409 А, със застроена площ 82.85 (осемдесет и две цяло и осемдесети пет стотни) квадратни метра, състоящ се от дневна с кухненски бокс, две стаи с тоалетна и два балкона, при съседи: запад апартамент № 11 и етажна площадка; север - ателие № 8; изток проход за вътрешен двор, юг - нова улица, заедно с прилежащото Избено помещение № 19, с площ от 3.36 (три цяло и тридесет и шестстотни) кв. метра, при съседи: запад - коридор; север - коридор; изток - мазе № 20 и юг - нова улица, заедно с 1.57% (едно цяло петдесет и седем стотни вырху сто) идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 13.02 върху сто) идеални части от мястото, вырху което е построена гореописаната сграда, равняващи се на 35.16 (тридесет и пет цяло и шестнадесет стотни) кв. м., който поземлен имот съставлява урегулиран поземлен имот II-852 (втори за имот планоснимачен номер поземлен имот, отреден „За ЖС и КОО", съгласно Нот. акт за продажба на недвижим имот с вх. рег. № 16273 от 28.04.2009 г., Акт 172, том XLIV, д. № 9883, имотна партида 20955 на Служба по вписванията, Имотен регистър, с идентификатор: ***, област София (столица), община Столична, гр. София, район Овча купел, п.к. 1000 № 409-А, бл. 409А, вх. Б, ет. 4, ап. 12, тип Жилище, апартамент, бр. нива 1, съгласно Заповед за одобрение на КККР N№ РД-18-51/15.07.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, както и движимо имущество - лек автомобил марка ,,Тойота”, модел. ,,Корола”, с рег. № СА6707ТВ, ПРИ КВОТИ: 1/2 идеални части за Р. Х. Н., ЕГН: **********, 1/2 идеални части за П. В. Н., ЕГН: **********.

В искова молба за сметки с вх. № 247337/16.07.2025 г. се излагат твърдения, че семейното жилище, предмет на делбата, било придобито през времетраенето на брака между ищцата и ответника посредством ипотечен кредит, дължимите вноски по който били заплатени почти изцяло със средства на ищцата и нейните родители - Х. К. и М. Кашинска.

Общият размер на сумата, преведена от родителите на ищцата, за погасяване на кредита възлизала на 108 786,39 лв. Плащането на този дълг било извършено от родителите с 1 дарствено намерение към дъщеря им, израз на което намерение бил приложеният по делото договор за дарение от 01.11.2022 г.

Поради изложеното моли съда да осъди ответника да плати сума в размер на 108 786,39 лв., представляваща платените с лични средства на ищцата, предоставени от нейните родители, вноски по кредита.

В открито съдебно заседание, проведено на 11.02.2026 г., е направено искане за изменение цената на иска от 108 786,39 лв. на 126 796,57 лв., която сума представлява сбор от платените от ищцата дължими вноски по процесния кредит за закупуване на делбения имот.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който не оспорва, че с ищцата са сключили граждански брак на 16.01.2009 г., който е бил прекратен с влязло в сила съдебно решение на основание чл. 44, ал. 1, т. 3 СК. Твърди, че през времетраенето на брака бил изтеглил ипотечен кредит за закупуването на процесния делбен имот, като е имал намерение дългът да бъде погасен с негови лични средства и със средства от семейния бюджет. Въпреки това родителите на ищцата започнали да внасят дължимите по кредита вноски без негово знание и съгласие. Не оспорва, че страна по представения по делото договор за дарение е била единствено ищцата.

Поради изложеното моли за отхвърляне на предявения осъдителен иск. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приета съдебно-техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните. От същото се установява, че допуснатият до делба недвижим имот е неподеляем, като пазарната му стойност е в размер на 385 000 лв. Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, обосновано и компетентно изготвено от специалист в съответната област.

В рамките на преклузивния срок по чл. 349, ал. 4 ГПК е направена възлагателна претенция от страна на ищцата, поради което съдът дължи да изследва възможността за поставяне на процесното жилище в дял на съделителя Р. Н..

Процесуалният закон предвижда четири хипотези, при които е допустимо делбата на неподеляемо жилище да бъде поставена в дял на един от съделителите. Две от тези хипотези са предвидени в чл. 349, ал. 1 ГПК, трета – в чл. 349, ал. 2 ГПК, а в чл. 349, ал. 6, изр. трето е предвидена още една хипотеза – възлагане след обезсилване на предходно възлагане. В настоящия случай, като има предвид установената по делото фактическа обстановка, съдът намира, че единствената нормативна уредба, която би могла да бъде приложена, е тази на чл.

349, ал. 1, предл. второ ГПК.

В хипотезата на правната норма, регламентирана в чл. 349, ал. 1 от ГПК, са предвидени няколко материалноправни предпоставки, при наличието на които възниква потестативното право на съделителя да иска възлагането на имот, включен в делбената маса, без същият да се изнася на публична продан, като се заплати на останалите съделители парично уравнение, съответстващо на техните квоти в общата вещ, предмет на делбата.

На първо място, изрично е предвидено, че за да бъде възложен по този ред, допуснатият до делба недвижим имот трябва да е реално неподеляем. В конкретния случай неподеляемостта на процесното жилище е установена с приетата по делото съдебнотехническа експертиза.

На следващо място, имотът трябва да служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на изискванията на чл. 40 ЗУТ и § 5, т. 30 ДР ЗУТ – да има самостоятелен вход, най-малкото едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Жилищното предназначение на процесния недвижим имот също се установява от приетата по делото съдебно-техническа експертиза.

На следващо място, неподеляемият жилищен имот може да бъде поставен в дял само на съделител, който не притежава друго жилище. Макар ищцата в настоящото производство да не привежда доказателства в подкрепа на твърдението си, че не притежава друго жилище, 2 същото не е оспорено от ответника в предвидените за това процесуални срокове, поради което се счита за безспорно между страните. В допълнение, в проведено на 04.06.2025 г. открито съдебно заседание ответникът изрично е изразил съгласие жилището да бъде поставено в дял на ищцата.

Според разпоредбата на чл. 349, ал. 1 ГПК имотът може да бъде поставен в дял само на онзи от бившите съпрузи, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака. Видно от приложеното по делото влязло в сила Решение № 1875/29.03.2024 г. на Софийски градски съд, Г.О., III въззивен брачен състав, с което се потвърждава Решение № 2009137 от 19.05.2023 г. по гр.д. 4648/2021 г. по описа на СРС, 37 състав, упражняването на родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете от брака – Валерия Н., е предоставено на майката - Р. Н..

Непълнолетието на родените от брака деца като юридически факт и материалноправна предпоставка за възлагане по чл. 349, ал. 1 ГПК следва да е налице към момента на приключване на устните състезания в първата инстанция (т. 5 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС). Видно от приложеното по настоящото дело Удостоверение за раждане на Валерия Н., същата е родена на 18.03.2009 г., т.е. към датата на приключване на съдебното дирене – 11.02.2026 г., е непълнолетна.

Поради изложеното съдът счита, че претенцията на ищцата по чл. 349, ал. 1 ГПК се явява основателна, доколкото са кумулативно налице всички материалноправни предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл. 349, ал. 1 от ГПК. Ето защо имотът следва да бъде поставен в дял на ищцата, която дължи да уравни делът на другия съделител съобразно неговата квота в общата вещ, предмет на делбата.

Тъй като апартамент № 12 е единствен в недвижим имот в настоящото делбено производство, уравнението следва да се извърши в пари. Според заключението на съдебнотехническата експертиза пазарната стойност на процесния недвижим имот се равнява на 385 000,00 лв. За да уравни парично делът на съделителя П. Н., възлизащ на ½ от недвижимия имот, ищцата следва да заплати на последния сума в размер на 192 500,00 лв. или 98 431,68 евро.

Следва да се има предвид, че според чл. 349, ал. 5 ГПК паричното уравнение заедно със законната лихва трябва да се изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане, а разпоредбата на чл. 349, ал. 6 ГПК обуславя вещнотранслативния ефект на съдебното решение с плащането на дължимата сума. Така възлагателното решение по чл.

349, ал. 6 от ГПК поражда вещноправен ефект и превръща спорната съсобственост в индивидуална собственост под отлагателното условие, че сумата за плащане на паричното уравнение е платена в шестмесечния срок. Ако условието на чл. 349, ал. 6 от ГПК не настъпи, от материалноправна страна следва, че спорната съсобственост е запазена (Решение № 60294 от 22.12.2021 г. по к. гр. д. № 970 / 2021 г. на Върховен касационен съд). В такъв случай настоящото възлагателно решение се обезсилва по право и делбата ще се извърши чрез ново възлагане при условията на чл. 349, ал. 6 ГПК.

Освен процесния недвижим имот, настоящото производство по делба има за предмет и съсобствения на страните лек автомобил марка ,,Тойота”, модел ,,Корола”, рег. № СА6707ТВ. В тази връзка по делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните. Според същото пазарната стойност на процесното МПС към датата на изготвяне на експертизата възлиза 15279,00 лв. Съдът кредитира заключението като пълно, достоверно и компетентно изготвено.

Допуснатата до делба движима вещ е реално неподеляема, поради което единственият възможен способ за ликвидиране на съсобствеността върху нея е предвиденият в чл. 348 ГПК – изнасяне на публична продан. Този способ за прекратяване на съсобствеността се явява единствен приложим способ, тъй като не са налице предпоставките за извършване на делбата по някой от останалите предвидени в закона механизми. Поставянето на вещта в дял на съделител по реда на чл. 349 ГПК е нормативно възможно само по отношение на неподеляем жилищен имот, съсобствеността върху който е възникнала от наследяване или прекратяване на СИО. Делбата на процесното МПС не би могла да се извърши и чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК или чрез теглене на жребий, тъй като един от съделителите би получил само пари, а другият - вещта, и по този начин би се извършила 3 продажба на вещта, което е недопустимо, освен в изрично предвидените от закона случаи – по чл. 349 ГПК или при съдебна спогодба /ППВС № 7/73 г./.

С оглед горното, съдът приема, че единственият способ за ликвидиране на съсобствеността върху процесния лек автомобил е същият да бъде изнесен на публична продан при първоначална пазарна оценка, посочена в заключението на съдебноавтотехническата експертиза, а именно: 15279,00 лв. (или 7812,66 евро).

Сумата, получена от продажбата, следва да се разпредели между страните съобразно техните права в съсобствеността – всеки от съделителите притежава ½ ид. ч. от вещта, поради което всеки от тях следва да получи сума в размер на 7639,50 лв. (или 3906,33 евро).

Във втората фаза на делбеното производство могат да бъдат съединявани и облигационни претенции между съделителите по реда на чл. 346 ГПК. За разлика от преюдициалните спорове, които се съединяват в първата фаза на делбеното производство, (сред които е и разгледаната в първата фаза на делбата претенция по чл. 23, ал. 1 СК) и които може да бъдат предявени както чрез иск, така и чрез възражение, и които, ако не са заявени, се преклудират от силата на пресъдено нещо на решението по чл. 344, ал. 1 ГПК за допускане на делбата, облигационните спорове между съделителите може да се предявят по реда на чл. 346 ГПК само чрез осъдителен иск и не се преклудират с извършването на делбата, ако не са заявени в делбеното производство.