Решение № 1978 от 04.03.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1978

Бургас, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XXIV-ти състав, в съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

НЕЛИ СТОЯНОВА

При секретар ДИМИТРИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия НЕЛИ СТОЯНОВА административно дело № 20257040702491 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалба на Н. Б., Украински гражданин, родена на [дата]., подадена чрез пълномощника адвокат Д. О., АК – Бургас, със съдебен адрес – [населено място], [улица], вх. А, ет. 1, ап. 1, против заповед № ЗСПД/Д-А/18022 от 13.11.2025 г., издадена от заместващ директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] (съгл. заповед № 0201-РД01-0010/05.01.2026 г.), с която на жалбоподателя, като родител и законен представител на детето М. Б. е отказано отпускането на месечна помощ по реда на чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД за отглеждане на дете с трайно увреждане до [възраст] възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от [възраст] възраст.

Жалбоподателката чрез процесуален представител оспорва заповедта като незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалноправни разпоредби, в несъответствие с целта на закона и при съществени процесуални нарушения. Счита, че отказът е немотивиран. Твърди, че всички дадени от органа указания са изпълнени. Иска отмяна на атакуваната заповед. В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не изпраща представител. В депозирани писмени бележки се поддържа жалбата на изложените в нея основания. Претендират се разноски на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], представя административната преписка. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. В писмено становище оспорва жалбата. Излага съображения за законосъобразност на обжалвания административен акт.

Административен съд - Бургас, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетата по делото административна преписка се установява, че жалбоподателката Н. Б. е гражданка на Украйна със статут на чужденец с предоставена временна закрила към настоящия момент. Не се спори, че със същия статут е и детето и М. Б., родена на [дата].

Временната закрила на лица, напуснали Украйна е предоставена с Решение № 144 от 10.03.2022 г. на Министерски съвет за предоставяне на временна закрила на разселени лица от Украйна и за изменение на Националния план за действие при временна закрила в Република България. На основание т. 2 от това решение временната закрила се предоставя от 24 февруари 2022 г. за срок една година – до 24.02.2023 г. С последващи решения на МС е удължавано действието на временната закрила на украинските граждани, като с последното Решение № 79 от 20.02.2025 г. на Министерския съвет на Република България за изменение на Решение № 144 на МС от 10 март 2022 г. за предоставяне на временна закрила на разселени лица от Украйна, срокът на действие на временната закрила в Република България е удължен до 04.03.2026 г.

Съгласно представената регистрационна карта на чужденец, жалбоподателката Н. Б. е гражданка на Украйна, с предоставена временна закрила. Тя е майка на детето М. Б., което съгласно представена регистрационна карта на чужденец е гражданин на Украйна, с предоставена временна закрила. Съгласно експертно решение на ТЕЛК № 92928/148 от 14.08.2025 г. със срок до 01.08.2028 г. на детето е определено вид и степен на увреждането (ВСУ) 75 % без чужда помощ с водеща диагноза „Артериовенозна аномалия на целребрални съдове“.

На 07.10.2025 г. жалбоподателката подала заявление - декларация вх. № 3СПД/Д-А/18022 за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от ЗСПД, за детето М. Б. (л.26, стр.2 – 27). Към заявлението са приложени: регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила № ********* от 27.03.2022 г. на Н. Б. (л. 28), експертно решение на ТЕЛК № 92928/148 от 14.08.2025 г. (л.29) и декларация от 07.10.2025 г., че съпругът и в момента не може да подпише заявленията, тъй като за няколко месеца по трудов договор работи за международна организация (л.28, стр.2).

С писмо с рег. № 0201-94Н-00-5471 от 22.10.2025 г. до жалбоподателката е изпратено уведомление във връзка с подаденото от нея заявление по ЗСПД, като в същото е посочено, че не са попълнени всички изискуеми реквизити в заявлението-декларация - липсва подпис на съпруга В. Б.. Дадено е указание съпруга на жалбоподателката да се яви в приемната на ДСП, [населено място] и да положи подписа си собственоръчно в подаденото заявление-декларация, като е определен срок на основание чл. 5, ал. 1 от ПП ЗСПД 14 дни за това, както и е указано, че при неотстраняване на нередовността по заявлението ще бъде отказана помощта (л.13).

На 28.10.2025 г. в отговор на писмото за отстраняване на нередовности по заявлението Н. Б. посочила, че съпругът и В. Б. работи в Германия по договор 87267/36/1 със срок от 25.08.2025 г. до 25.12.2025 г., който може да бъде удължен за 1 месец по решение на работодателя, като в момента не е на територията на Република България, защото е на кораб (л. 15). Към отговора са приложени: регистрационни карти на чужденец с предоставена временна закрила на Н. и В. Б. (л.6 и л.10), свидетелство за раждане на М. Б. (л.8), трудов договор за В. Б., международен и морски паспорт на В. Б. и пълномощно издадено на борда на кораба M/V WES MATIDA от 29.10.2025 г., с което В. Б. упълномощава съпругата си Н. Б. да представлява интересите му пред всички социални органи, включително дирекция „Социално подпомагане“ по всички въпроси свързани с детето им М. Б., като изрично е посочено и, че упълномощената има право да подписва от името на съпруга си заявления, необходими за защита правата и законните интереси на детето (л. 16).

В хода на административното производство е извършен предварителен контрол за законосъобразност, преди взимане на решение за предоставяне на социална помощ, за което е изготвен нарочен лист, в който като мотиви за отказ е посочен чл. 5, ал. 2 от ППЗСПД.

Със заповед № ЗСПД/Д-А/18022 от 13.11.2025 г., на заместващ директора на ДСП - Бургас, е отказано отпускане на поисканата помощ по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД, като мотиви за отказа е посочена разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ППЗСПД – неотстранени нередовности в дадения 14-дневен срок.

Заповедта е връчена на жалбоподателката на 02.12.2025 г. и е обжалвана с жалба вх. № 15074/16.12.2025 г. по описа на Административен съд – Бургас.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и в рамките на съдебната проверка на основание чл. 168, във вр. чл. 146 от АПК Административен съд Бургас, в настоящия си състав намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган, в предвидената от законодателя писмена форма.

Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактически и правни основания за издаване му. В настоящият случай в акта са посочени единствено правните основания за постановения отказ - чл. 5, ал. 2 от ППЗСПД – неостранени нередности в дадения 14-дневен срок. Не е описано в какво се изразяват нередовностите, какви действия са извършени от органа и от жалбоподателката за да може да бъде обоснован този извод. Т.е. в издадения акт липсват фактическите основания въз основа на които е прието, че са налице неотстранени нередности по заявлението-декларация.

Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност, а липсата им възпрепятства този контрол. В този смисъл липсата на мотиви представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.

От друга страна от приложената преписка се установява, че на жалбоподателката Н. Б. са дадени указания за полагане на подпис в заявлението от страна на съпруга и. Тези указания са изпълнени, като е представено пълномощно, заверено от капитана на кораб M/V WES MADITA въз основа на което жалбоподателката разполага с право да представлява съпруга си пред административния орган и да се подписва вместо него. С оглед изложеното, след като са били изпълнени дадените от административния орган указания, за него не е било налице основанието на чл. 5, ал. 2 от ППЗСПД да бъде издадена заповед за отказ на исканата помощ.

Въз основа на изложеното съдът намира, че в хода на административното производство по издаване на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до нейната незаконосъобразност. В случая е нарушена разпоредбата на чл. 35 от АПК съгласно която, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени.

Оспорената заповед следва да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените по-горе указания по прилагане на закона, в определен срок, съгласно правилото на чл. 174 от АПК.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, искането на адвокат О. за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателно. На основание чл. 38, ал. 2, вр ал. 1, т. 2 ЗА, вр. чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), в полза на адвокат О., съгласно представения договор за правна помощ и списъка по чл. 80 ГПК, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 204, 52 евро (превалутирана стойност на 400 лева), за осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.

На основание чл. 10, ал. 6 от ЗСПД настоящото решение е окончателно.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд Бургас, ХХІV-ти състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед № ЗСПД/Д-А/18022 от 13.11.2025 г. на заместващ директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място].

ВРЪЩА преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] за ново произнасяне в съответствие с дадените указания за тълкуване и прилагане на закона, като ОПРЕДЕЛЯ 7-дневен срок за произнасяне.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане - София да заплати на адвокат Д. Г. О. от Адвокатска колегия Бургас с личен № **********, сумата от 204.52 евро, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Съдия: