Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 797 от 16.12.2025, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Частно наказателно дело 930/2025
Вид
Определение № 797
Подписан
16.12.2025
В сила
16.12.2025
Състав
РУМЕН ПЕТРОВ ЛАЗАРОВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 797 гр. Плевен, 16.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЕН П. ЛАЗАРОВ като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Частно наказателно дело № 20254400200930 по описа за 2025 година

Производство по чл. 213, ал. 4 и следващите от НПК.

Образувано е по жалба от адвокат С. З., процесуален представител на пострадалия Н. С. Т., подадена срещу постановление от 19.11.2025 г. на прокурор от Апелативна прокуратура-Велико Търново, с което е потвърдено постановление от 21.10.2025 г. на прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен за отказ да се образува досъдебно производство по преписка № 3431/2025 г. по описа на Окръжна прокуратура-Плевен, поради липса на достатъчно данни за извършени престъпления по чл. 209, ал. 1 и чл. 249, ал. 1 НК.

В жалбата се съдържат оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на постановлението на прокурора. Прави се искане за отмяна на постановлението и за връщане на делото на Окръжна прокуратураПлевен със задължителни указания по приложението на закона.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата и след като провери обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора от Апелативна прокуратура-Велико Търново, както и обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора от Окръжна прокуратура-Плевен, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на прокурора и в срока по чл. 213, ал. 4 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Прокурорът от Апелативна прокуратура-Велико Търново е потвърдил 1 постановлението за отказ да се образува досъдебно производство, тъй като е приел, че при извършената проверка не е било установено и реално не би могло да бъде изяснено какви точно са били взаимоотношенията между Н. С.

Т. и В. Ж. Д. – кой какви убеждения и очаквания е имал, как са били формирани тези убеждения и очаквания, какъв е бил развоят на взаимоотношенията и причината за преустановяването им.

Посочено е, че паричните средства са били предоставени доброволно от Т. на Д. и няма как обективно да бъде изяснено с какви точно мотиви, както и това, че не би било възможно да се установи със сигурност, че Д. умишлено е въвела Т. в някакво конкретно заблуждение, какво точно и конкретно е обещала, нямайки намерение изначално да го осъществи.

Изложени са кратки съображения, че е противоречиво – с оглед на дадените от Т. писмени сведения, твърдението му, че изпратените на Д. движими вещи – мобилен телефон, златен пръстен и кафе машина, са предоставени за временно ползване, а не представляват подаръци.

Жалбата е основателна и съображенията за това са следните:

Съобразно разпоредбата на чл. 207, ал. 1 НПК, досъдебно производство се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление.

В разглеждания случай са налице и двете кумулативно предвидени предпоставки за започване на разследване. Това е така, тъй като има съобщение до органите на досъдебното производство за извършени престъпления по чл. 209, ал. 1 и чл. 249, ал. 1 НК, изготвено от Н. С. Т., както и достатъчно данни за такива престъпления.

Необходимо е да се отбележи, че за образуване на досъдебно производство са необходими достатъчно данни за извършено престъпление, а не достатъчно доказателства. Доказателствата се събират във вече образуваното досъдебно производство.

Прави впечатление, че прокурорът от Окръжна прокуратура-Плевен, както и прокурорът от Апелативна прокуратура-Велико Търново са приели, че след извършената проверка по реда на чл. 145, ал. 1, т. 3 от ЗСВ, не е възможно да се установят въпросите има ли извършени престъпления, както и извършени ли са те от В. Ж. Д.. Този подход е неправилен и незаконосъобразен. Извършената проверка по сигнала на Н. С. Т. е непълна и 2 точно поради това релевантните обстоятелства не са установени по несъмнен начин. Неприемливо и процесуално недопустимо е да се съставя постановление за отказ да се образува досъдебно производство, когато обстоятелствата по преписката не са изяснени обективно, всестранно и пълно.

Още по-неприемливо е да се вини пострадалият, че не е взел мерки за защита на собствеността си.

Твърденията на прокурорите от Окръжна прокуратура-Плевен и от Апелативна прокуратура-Велико Търново, че реално не би могло да бъде изяснено какви точно са били взаимоотношенията между Н. Т. и В. Д. са декларативни. Нещо повече – тези твърдения са и незаконосъобразни, тъй като са направени в нарушение на принципа за разкриване на обективната истина, закрепен в чл. 13 НПК. Съобразно императивната разпоредба на чл.

13, ал. 1 НПК, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина. В случая това изобщо не е направено.

Макар и извършената проверка да е непълна, по време на осъществяването й са събрани достатъчно данни за извършено престъпление по чл. 249, ал. 1 НК. Те се съдържат в справката на служителя на ОД на МВРПлевен, И. О., която очевидно е останала встрани от вниманието на прокурорите. В тази справка изрично е посочено, че на 02.06.2025 г. в 15:11:25 часа, от банкова карта към сметката на Н. Т. В ОББ АД е осъществена транзакция на сумата от 1000 лева, че на изпратените от банката видеозаписи на транзакцията отчетливо се виждат две жени, които имат изключително голяма визуална прилика с В. Ж. Д. и дъщеря й Ж. Ц. Д., както и че физически с АТМ устройството работи по-младата жена /Ж. Ц. Д./.

От писмените сведения, предоставени от Н. Т., по недвусмислен начин става ясно, че той не е давал съгласие за ползването на платежния инструмент от В. Ж. Д. и от дъщеря й на посочената дата, тъй като още в края на месец май 2025 г. е поискал от Д. да му върне банковата карта, което тя не е сторила.

Деянието по чл. 249, ал. 1 НК е формално престъпление – на просто извършване. За осъществяването на това престъпление е необходимо и достатъчно да се установи ползването на платежен инструмент без съгласието на титуляря, както това е в разглеждания случай.

Въпреки изложеното в справката, не е направен опит да бъдат снети 3 обяснения от Ж. Ц. Д.. Не са снети обяснения и от В. Ж. Д., като е посочено, че тя не пребивава в Република България, но този факт не е установен по предвидения в закона ред – чрез справка за задграничните й пътувания.

Основната причина, поради която обстоятелствата по преписката са останали неизяснени, е това, че Д. не е представила собствената си позиция за взаимоотношенията си с Т., за получените от нея движими вещи, собственост на Т., за ползването на банковата му карта и т. н. Обстоятелството, че Д. не пребивава постоянно в Република България не е и не може да бъде основание, още по-малко законно основание, да не се образува досъдебно производство.

Недопустимо е да се постановява и да се потвърждава постановление за отказ да се образува досъдебно производство, при положение, че обстоятелствата по прокурорската преписка не са напълно изяснени, още повече, че това е станало по вина на наблюдаващия прокурор. Неправилно е и да се прехвърля доказателствената тежест върху пострадалия, а още по-малко – да се упреква той за своите действия.

Н. Т. подробно и изчерпателно е изразил своята позиция за взаимоотношенията си с Д.. В неговите обяснения се съдържат данни за осъществени от нея престъпления по чл. 209, ал. 1 и чл. 249, ал. 1 НК. В настоящия момент тези сведения не са опровергани и обективно не могат да бъдат отхвърлени като недоказани, тъй като липсва позицията на В. Д.. Поважното обаче – с оглед характера на съдебното производство по чл. 213, ал. 4 и следващите от НПК, е обстоятелството, че в конкретния случай са налице законен повод и достатъчно данни за образуване на досъдебно производство, като същевременно не са налице основания за отказ да се образува такова производство.

Постановлението на прокурора от Окръжна прокуратура-Плевен, както и постановлението на прокурора от Апелативна прокуратура-Велико Търново, са необосновани и незаконосъобразни, поради което следва да бъдат отменени, а преписката да бъде върната на наблюдаващия прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен. При новото разглеждане на преписката прокурорът следва да образува досъдебно производство, тъй като са налице достатъчно данни за извършено престъпление по чл. 249, ал. 1 НК. По време на досъдебното производство следва да се съберат доказателства и относно това осъществено ли е от В. Ж. Д. престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, 4 включително и като на Д. се осигури правото на лично участие в наказателното производство – в съответствие с изискванията на НПК, а при необходимост и чрез използване на разпоредбите на Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест.

При разследването следва да вземат предвид направените в жалбата на Н. Т. до съда доказателствени искания, тъй като тези искания – при уважаването им, ще способстват за разкриване на обективната истина.

По изложените съображения и на основание чл. 213, ал. 5 от НПК, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановление от 19.11.2025 г. на прокурор от Апелативна прокуратура-Велико Търново, с което е потвърдено постановление от 21.10.2025 г. на прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен, за отказ да се образува досъдебно производство по преписка № 3431/2025 г. по описа на Окръжна прокуратура-Плевен.

ОТМЕНЯ постановление от 21.10.2025 г. на прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен за отказ да се образува досъдебно производство по преписка № 3431/2025 г. по описа на Окръжна прокуратура-Плевен.

ВРЪЩА преписката на наблюдаващия прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен със задължителните указания относно приложението на закона, посочени в настоящото определение.

Определението е окончателно.

Препис от определението да се изпрати на Апелативна прокуратураВелико Търново, на адвокат С. З. от САК и на Н. С. Т..

Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________ 5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 797 гр. Плевен, 16.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЕН П. ЛАЗАРОВ като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Частно наказателно дело № 20254400200930 по описа за 2025 година

Производство по чл. 213, ал. 4 и следващите от НПК.

Образувано е по жалба от адвокат С. З., процесуален представител на пострадалия Н. С. Т., подадена срещу постановление от 19.11.2025 г. на прокурор от Апелативна прокуратура-Велико Търново, с което е потвърдено постановление от 21.10.2025 г. на прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен за отказ да се образува досъдебно производство по преписка № 3431/2025 г. по описа на Окръжна прокуратура-Плевен, поради липса на достатъчно данни за извършени престъпления по чл. 209, ал. 1 и чл. 249, ал. 1 НК.

В жалбата се съдържат оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на постановлението на прокурора. Прави се искане за отмяна на постановлението и за връщане на делото на Окръжна прокуратураПлевен със задължителни указания по приложението на закона.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата и след като провери обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора от Апелативна прокуратура-Велико Търново, както и обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора от Окръжна прокуратура-Плевен, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на прокурора и в срока по чл. 213, ал. 4 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Прокурорът от Апелативна прокуратура-Велико Търново е потвърдил 1 постановлението за отказ да се образува досъдебно производство, тъй като е приел, че при извършената проверка не е било установено и реално не би могло да бъде изяснено какви точно са били взаимоотношенията между Н. С.

Т. и В. Ж. Д. – кой какви убеждения и очаквания е имал, как са били формирани тези убеждения и очаквания, какъв е бил развоят на взаимоотношенията и причината за преустановяването им.