Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 758 от 08.07.2026, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Гражданско дело 3929/2025
Вид
Решение № 758
Подписан
08.07.2026
В сила
18.08.2026
Състав
Калин Кирилов Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 758 гр. Кюстендил, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин К. В. при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. В. Гражданско дело № 20251520103929 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Съгласно Определение № 47302/13.11.2025 г., по гр. д. № 51706/2025 г. по описа на СРС, на основание чл. 113 ГПК, съдът е изпратил делото по подсъдност на КРС.

Депозирана е искова молба с вх. № 371767/12.11.2025 г. на СРС, вх. № 15388/17.12.2025 г. на КРС, от Е. К. К., ЕГН **********, с адрес:

***************** и настоящ адрес: **************** чрез адв. Р. П. - САК, против „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3, Бизнес център Интерпред – Цар Борис.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е упражнил правото си на отговор.

Ищцата сочи, че на 06.11.2025 г. й било връчено съобщение от ЧСИ С.

Х., рег. № ***на КЧСИ, район на действие СРС по изп. д. № ***********, както и изпълнителен лист от 19.04.2022 г., издаден по гр. д. № ****/2022 г. по описа на СРС. Счита, че задължението й по изпълнителния лист е неоснователно. Не била уведомена за издаването на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Уточнява, че в изпълнителния лист е посочен адрес в ***********, а нейният настоящ адрес бил в ************* Към момента на връчване на изпълнителния лист задължението на ищцата възлизало в размер на сумата от 5 981, 51 лева, формирана както следва: сума за главница в 1 размер на 2 111, 21 лв., ведно със законна лихва в размер на 991, 97 лв., за периода 22.12.2021 г. – 20.10.2025 г.; 269, 73 лв. неолихвяеми вземания; 97, 62 лв. – присъдени разноски; 50, 00 лв. – разноски по изп. дело; 983, 51 лв. – такси по Тарифа към ЗЧСИ, както и публични вземания в размер на 1 477, 47 лв., дължими към 20.10.2025 г. по гореспоменатото изпълнително дело.

Твърди, че не дължи сумата по издадения изпълнителен лист, тъй като ползването на жилището, находящо се в *************** било предоставено на Е. Р. К., ЕГН ********** и като ползвател всички задължения към ответното дружество били за негова сметка. Жилището била напуснала през 2006 г. Претендират се съдебно деловодни разноски.

Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата в размер на 5 981, 51 лв./3 058, 30 евро/, представляващи потребена вода за имот находящ се на адрес: ***********.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът счита предявения иск за недопустим, в условията на евентуалност - за неоснователен. Видно от датата, на която било постановено съдебно решение, на което ищцата основавала иска си, „новонастъпилото“ обстоятелство предхождало изпълнителният лист от 19.04.2022 г. с 16 години.

В тази връзка не било налице една от трите предпоставки, обосноваващи правния интерес от предявяването на настоящия иск, респективно обуславящи допустимостта му, а именно същият да е обоснован на новонастъпили факти, които не били преклудирани. Поради липса на правен интерес, предявеният иск следвало да бъде оставен без разглеждане. Подробно е изразено становище и за неоснователност на предявения иск, в условията на евентуалност, ако се приеме, че е допустим и бъде разгледан. Иска се съдът да се произнесе с определение, с което да не бъде допуснат до разглеждане предявения иск, поради неговата недопустимост, а в условията на евентуалност, да бъде постановено съдебно решение, с което да бъдат отхвърлен предявения иск изцяло като неоснователен и недоказан.

Претендират се разноски.

В проведеното съдебно заседание страните, редовно уведомени, не се явяват/представляват, не изпращат процесуални представитЕ..

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

При частен съдебен изпълнител С. Х. с рег. №***, с район на действие СГС, е образувано изпълнително дело №****/2022 г. срещу ищцата в настоящото производство. То е въз основа на изпълнителен лист №***/19.04.2022 г. /л. 7 от гр. д. №***/2025 г. по описа на СРС/, издаден по ч. гр. д. №****/2021 г. по описа на СРС. Сумите, отразени в изпълнителния лист, са 2111, 21 лв. – главница за потребена вода за периода 18.11.2019 г. до 15.08.2021 г., относно имот с адрес: ***********, законна лихва за периода от 22.12.2021 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 269, 73 лв., представляваща мораторна лихва за периода 19.12.2019 г. до 15.08.2021 г., 2 както и държавна такса в размер на 47, 62 лв. и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

В съобщението от ЧСИ Х. до ищцата е указано на последната, че наложена запор върху лек автомобил и възбрана върху ½ ид. ч. от процесното жилище, като се уточнява, че размерът на задължението по изп. дело е в общ размер на 5 981, 51 лв. сумите между тези в изпълнителния лист и в съобщението са 50 лв. разноски по изп. дело, 983, 51 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, както и публични вземания в размер на 1 477, 47 лв.

Съгласно приложен по делото заверен препис от Решение №***/11.01.2006 г., постановено по гр. д. № ****/2005 г. по описа на СРС, то жилището, относно водоснабдяването на което са претенциите между страните в производството, е предоставено за ползване на Е. Р. К., ЕГН:

**********, и същото е в обикновена съсобственост между последния и ищцата.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 439 от Гражданския процесуален кодекс, който подлежи на разглеждане по реда на Част втора – Общ исков процес от с.к. В изготвения доклад по делото на страните беше указана доказателствената тежест. В хипотезата на чл. 439 от ГПК длъжникът в изпълнително производство може да оспори чрез иск изпълнението, като поиска установяване несъществуването на задължението му, основавайки се на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Именно заради това в доказателствена тежест на ищеца – длъжник в изпълнителното производство, е да установи със средствата на ГПК материалните предпоставки за уважаване на иска - 1/ наличие на валидно възникнали парични вземания на ответника срещу ищеца, за чието удовлетворение е образувано изпълнителното дело; 2/ неизпълнение на задължението за заплащане на същите от страна на ищеца-длъжник; 3/ отпаднало основание, настъпило след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено основанието, въз основа на което е образувано процесното изпълнително производство или макар и да съществува, не подлежи на принудително изпълнение, респ. да установи твърденията си за погасяване на процесното вземане по давност.

Доколкото се касае за отрицателен установителен иск, в тежест на ответната страна е да установи съществуването на задължението по процесния изпълнителен лист, включително да установи спирането или прекъсването на предвидения давностен срок за процесното вземане.

В настоящият случай ищцата не представя доказателства за факти настъпили след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание по ч. гр. д. №****/2021 г. по описа на СРС. Видно от приложените доказателства е тъкмо обратното – завереният препис от Решение №***/11.01.2006 г., постановено по гр. д. №****/2005 г. по описа на Софийския районен съд, от което се констатира, че към този период 3 ползването на процесния имот, находящ се в *********** е предоставен за ползване на Е. К., явно предхожда окончателния акт по ч. гр. д. №****/2021 г. по описа на СРС. В този смисъл, изцяло липсват твърдения и доказателства след издаването на изпълнителния лист срещу К. да са настъпили факти, отричащи дължимостта на претендираните от ответното дружество суми.

От друга страна в иска на К. се съдържа искане да признаят за недължими суми, които не фигурират в изпълнителния лист №****/19.04.2022 г., издаден по ч. гр. д. №****/2021 г. по описа на СРС и същите не могат да бъдат предмет на настоящото производство. Следва да се държи сметка, че искът по чл. 439 от ГПК е специален отрицателен установителен иск за защита срещу конкретно изпълнение. Негов предмет е изпълняемото материално право, удостоверено с изпълнителното основание, а не всички суми, отразени в изпълнителното дело. Това обуславя за вземанията, извън изпълнителния лист искът да бъде оставен без разглеждане, като недопустим.

При гореизложените мотиви съдът ще отхвърли предявения иск за сумите, инкорпорирани в изпълнителния лист като неоснователен, а искът в частта за сумите, неприсъстващи в изп. лист, но съдържащи се в изпълнителното дело и заявени в петитума на исковата молба, ще бъде оставен без разглеждане като недопустим.

По разноските:

При този изход на спора разноски се дължат единствено на ответната страна на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. Същият е представляван от юрисконсулт и е направено искане за присъждане на разноски в тази насока. С оглед материалния интерес по делото и на основание чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, то съдът ще осъди ищеца да плати на насрещната страна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 евро.

На следващо място следва да бъде осъдена ищцата, на основание чл. 77 от ГПК, да плати остатъка от несъбрана изцяло държавна такса в размер на 96, 77 евро, като се вземе предвид, че К. е платила д.т. в размер на 50 лв. по сметка на Районен съд – София по гр. д. №51706/2025 г. /прекратено по-късно и препратено по подсъдност на КРС/, който не отговаря на дължимата такава, определена като 4 % от заявения материален интерес от 5 981, 51 лв.

По обжалваемостта:

На основание чл. 258 и чл. 259 от ГПК, настоящият съдебен акт може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд – Кюстендил.

Актът в частта, с която се оставя без разглеждане иска, има характер на определение и съгласно чл. 274 от ГПК може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд – Кюстендил.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 439 от ГПК, съдът

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК, да бъде признато за установено в отношенията между страните, че Е. К. К., ЕГН **********, с адрес: ***************** и настоящ адрес: **************** не дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3, Бизнес център Интерпред – Цар Борис сумите: 2 111, 21 лв. – главница за потребена вода за периода 18.11.2019 г. до 15.08.2021 г., относно имот с адрес: ***********, законна лихва за периода от 22.12.2021 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 269, 73 лв., представляваща мораторна лихва за периода 19.12.2019 г. до 15.08.2021 г., както и държавна такса в размер на 47, 62 лв. и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за което е издаден изпълнителен лист от 19.04.2022 г. по ч. гр. д. №****/2021 г. по описа на Софийския районен съд и е образувано изп. дело №****/2022 г. по описа на ЧСИ С. Х..

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустим, предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК, да бъде признато за установено в отношенията между страните, че Е. К. К., ЕГН **********, с адрес:

********** и настоящ адрес: **************** не дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3, Бизнес център Интерпред – Цар Борис сумите: 50 лв. разноски по изпълнително дело, 983, 51 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, както и публични вземания в размер на 1 477, 47 лв. по изпълнително дело №***/2022 г. по описа на ЧСИ С. Х..

ОСЪЖДА Е. К. К., ЕГН **********, с адрес: ********** и настоящ адрес: **************** да плати на „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3, Бизнес център Интерпред – Цар Борис сума 150 евро /сто и петдесет/ евро, представляваща разноски в производството.