Решение № 904 от 27.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 904 гр. Пловдив, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20245330202757 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 24-1030002414/12.04.2024г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Пловдив, с което на К. Г. Т., ЕГН **********, от с. Я, ул. ***, на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 пр.4 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева за извършено от него нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят К. Т. моли съда да отмени НП като незаконосъобразно и неправилно. Редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание, а се представлява от процесуалния си представител адв. П., който поддържа жалбата. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, ОД на МВР-Пловдив, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща процесуален представител. В депозирана писмена молба-становище излага доводи за отхвърляне на жалбата като неоснователна и пледира за потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна размер на адвокатското възнаграждение и моли за неговото намаляване до минимума, определен в 1

Наредбата, при евентуално уважаване на жалбата.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 18.03.2024г. в 13:30 ч. в гр. Пловдив на бул. Санкт Петербург /надлез Родопи/, жалбоподателят К. Т. управлявал лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № ***, лична собственост, като преминал в съседна пътна лента през пътна маркировка М15 и блъснал движещият се в пътната лента лек автомобил марка „Фолксваген Джета“ с рег. № ***, с което допуснал ПТП с материални щети, които са описани в протокол за ПТП с материални щети № 1859062 като по този начин извършил нарушение по чл. 25, ал. 2 от ЗДвП.

След пристигане на местопроизшествието на органите на Сектор „Пътна полиция“ констатирали, че ПТП се е случило по вина на жалбоподателя К. Т..

Въз основа на констатираното бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA с бл. № 1197627/18.03.2024г.

Актът бил съставен в присътвието на свидетел и нарушителя. Последният го подписал, като посочил, че има възражения. Такива не били направени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 1, т.5 пр. 4 от ЗДвП било наложено администратично наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП.

В акта и НП било посочено от словесна страна, че при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента не пропуска ППС, които се движат по нея и реализира ПТП.

Описаната фактическа обстановка

2 се установява от гласните доказателства по делото - показанията на разпитания в качеството на свидетел – актосъставителят К. М. К., както и от писмените доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, АУАН, протокол за ПТП № 1859062, справка нарушител/водач, оправомощителна заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

Разпитан в съдебно заседание, актосътавителят потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него като описва начина на установяване на проверката, а именно че на процесната дата той със свой колега са пристигнали на местопроизшествието и са установили двамата водачи. Като причина за възникване на ПТП, св. К. сочи, че движещото се по надлез „Родопи“ от бул. „Санкт Петербург“ превозно средство, се е движило нагоре като преминало през пътна маркировка М15 и навлязло в дясна лента, която се ползва с предимство за идващите от ул. „Найчо Цанов“, преди същите да имат видимост, като маркировката служи да укаже на водачите да се придвижат към лентата. Обяснява, че водачите не са спорели за ситуацията, а за това дали навлезлият в маркировката водач е имал право на това. Св. К. сочи, че виновният според него водач, изрично посочил, че не е виновен и не се смятал за такъв. Макар да не е бил очевидец на извършване на нарушението, същият е установил всички обстоятелства, относими към административното нарушение и въз основа на тях е съставил процесния АУАН.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото, всички, служещи за установяване на обективната истина.

Следва да се отбележи и това, че съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното, т. е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не беше оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в акта обстоятелства.

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по делото АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административно наказващия орган следва от така представената Заповед № № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН е 3 издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процесуални правила в административнонаказателното производство, изразяващо се в неясно описание на атакуваното постановление на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, което нарушение е довело до ограничаване правото му на защита. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП ясно са посочени конкретните факти, които съставляват описание на нарушението и на обстоятелствата по извършването му. Със съставянето на акта са очертани фактическите рамки на административно-наказателното производство, а с посочването им в постановлението, административно наказващият орган ги е приел за установени и за съставомерни за нарушенията по ЗДвП, за което жалбоподателят е административно наказан. Твърдените съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи пропуски в НП относно пътната лента и посочената пътна маркировка М15, в която е навлязъл жалбоподателя, съдът не приема като годно основание за отпадане на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, доколкото тези обстоятелства по никакъв начин не ограничават правото на жалбоподателя да разбере въз основа на какви факти е ангажирана неговата административно-наказателна отговорност и да организира защитата си срещу фактическите и правни изводи на административно-наказващия орган.

Дори и да се приеме, че такова не е било налице, то пред въззивния съд тези обстоятелства бяха в достатъчна степен изяснени от разпита на свидетеля, установил нарушението.

Настоящият съдебен състав счита, че по делото са налице безспорни и категорични доказателства за извършено от жалбоподателя административно нарушение по чл. 25, ал. 2 ЗДвП . Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДвП при извършване 4 на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Същата урежда единствено правоотношенията, свързани с предимството на водачите при престрояване от една в друга съседни пътни ленти в две хипотези – при самостоятелно преминаване на едно МПС от една лента в друга лента и при едновременни маневри на две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти.

Настоящият състав намира, че Т. не се е съобразил с тези нормативни изисквания и действително на процесната дата и място е извършил маневра, при която той е навлязъл в съседна лента (престрояване) към движещото се в нея ППС, без да е налице едновременна маневра от страна на Т. и на другия водач за преминаване в двете съседни пътни ленти. Т. не осигурил предимство на водача на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента и при навлизането си е ударил автомобила с рег. № ***, с което е допуснал ПТП с материални щети. Т.е. действал е без предварително да се убеди, че така няма да създаде опасност за преминаващото край него ППС и в нарушение на изискването за пропускането му, с което деяние е осъществен именно състава на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, което се установява по категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, в това число и от протоколът за ПТП, който освен описание на участниците в произшествието, обстоятелства, нарушението, причини и условия за ПТП, съдържа и механизмът на настъпилото произшествие, прецизно онагледен в схемата на ПТП, както и описание на причинените материални вреди.

От субективна страна нарушението е извършено умишлено, при форма на вината несъзнавана непредпазливост, тъй като деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици на извършеното деяние, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Правилно е приложена и съответстващата на това нарушение санкционната разпоредба, като на жалбоподателя е наложена санкцията предвидена в чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП , която е в абсолютен размер – 200 лева, какъвто именно размер на административното наказание "Глоба" е наложен и на жалбоподателя с наказателното постановление. Съдът не споделя възражението на жалбоподателя относно съществено процесуално нарушение в производство по налагането на 5 наказанието, предвид липсата на изрично и конкретно изброяване на материалните щети, причинени на автомобилите от инцидента, за да бъде определен той като ПТП, съобразно нормата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП.

Както в АУАН, така и НП, е посочено, че е от удара между двата автомобила са причинени "материални щети", а за това обстоятелство не се спори в административнонаказателното производство и по делото пред РС, т. е. налице е именно ПТП по смисъла на цитираното легално определение от ЗДвП.

Правилно административнонаказващият орган не е квалифицирал случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото конкретното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В конкретния случай с оглед особеностите на конкретното деяние и данните за непосредствената опасност от възникване на ПТП и то между множество участници в натоварената част на движението в делничен ден не може да се приеме, че деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обичайното.

Още повече че съгласно разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП въпросният институт е неприложим.

Ето защо, предвид горното и неоснователността на възраженията, съдът намира, че правилно е ангажирана отговорността на Т. за вмененото му нарушение.

Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, които да опорочават атакуваното наказателно постановление и да налагат неговата отмяна.

Предвид горните съображения, съдът намира, че като правилно и законосъобразно, обжалваното НП следва да бъде потвърдено С оглед изхода от спора, а именно потвърждаване на обжалваното НП, доколкото от въззиваемата страна не е направено искане за присъждане на разноски и не са представени писмени доказателства за осъществена юрисконсултска защита, съдът не следва да се произнася по тях. Предвид потвърждаването на обжалваното НП, неоснователна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски.