Решение № 2181 от 09.04.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2181 гр. София, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева при участието на секретаря СИМОНА Н. И. като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20221100106584 по описа за 2022 година

Предмет на делото е иск с правно основание чл. 108 от ЗС, както и приети по реда на чл.211 ГПК насрещен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗС и искове за прогласяване на нищожност с пр. основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.152 ЗЗД, чл.40 ЗЗД.

По изложените в исковата молба обстоятелства Р. Г. Ф. ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Р. К. е предявила срещу В. С. К., М. И. А. и И. М. А., иск с правна квалификация чл.108 ЗС за признаване за установено спрямо ответниците, че ищцата е собственик на двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, с адрес: град София, район „Младост“, кв.“Горубляне“, улица ******* със застроена площ от 77 кв.м., ведно с 512/1112 идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134.4085, в който е построена сградата на основание Нотариален акт за спогодба за прекратяване на финансово правоотношение чрез прехвърляне на собствеността на недвижим имот вместо плащане на дължимата №61, том І, н.д.№47 /2012г. на нотариус Б. Н., както и за осъждане на ответниците да и предадат владението върху посочения имот.

Претендира разноски.

Твърди се, в исковата молба, че по силата на нотариален акт за спогодба за прекратяване на финансово правоотношение чрез прехвърляне на собствеността на недвижим имот и идеални части от УПИ вместо плащане на дължима парична сума на кредитора № 61, том I, рег.№ 2422, дело № 47/05.10.2012г. на нотариус Б.

Н. - peг. № 142 на НК, с район на действие: СРС, вписан в Службата по вписванията при същия съд с вх. рег.№ 43526, акт № 187, том CI, дело № 21124/05.10.2012г. ищцата Ф. е придобила от длъжника си А. К. Ц. и съпругата му Й. П. Ц., следния техен съсобствен, придобит в СИО недвижим имот, находящ се в 1 гр. София, Район „Младост", квартал „Горубляне", ул. „*******, а именно:

Двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 59,92 кв. метра, и с РЗП от 125,34 квадратни метра, с хоризонтално пространствено разпределение, както следва: първия етаж: кухня, дневна, коридор, баня с тоалетна, с вътрешна стълба към втория етаж и една тераса, и на втория етаж: три спални, баня с тоалетна, коридор и две тераси, заедно със зимнично помещение, находящо се под сградата, с площ от 21,50 квадратни метра, която сграда е нанесена в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със заповед РД-18-35 от 09.06.2011г. на ИД на АГКК, с последно изменение, засягащо сградата, от 23.05.2022г., с идентификатор ***, с адрес на сградата: гр. София, р-н “Младост”, квартал “Горубляне”, ул. “Цветна градина” 17, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 77 кв.м., брой етажи - 2, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, при граници от север, изток, юг и запад - поземлен имот с идентификатор ***, заедно с 512/1112 идеални части от урегулирания поземлен имот, в който е построена жилищната сграда, с площ от 1 112,00 квадратни метра, идентичен с парцел № XIX - 304, в квартал № 42 по плана на град София, квартал „Горубляне" при граници: улица „Цветна градина", УПИ № XX - 305, УПИ № XXVII - 293, УПИ № V - 294 и УПИ № XXVIII - 303, който поземлен имот е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със заповед РД-18-35 от 09.06.2011г. на ИД на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот, от 21.04.2022г„ с идентификатор ***, с адрес на поземления имот: гр.

София, район “Младост”, квартал “Горубляне”, ул. “Цветна градина” 17, с площ от 1083 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до десет метра), с номер по предходен план: 304, квартал 42, парцел XIX, при съседи, поземлени имоти с идентификатори, както следва: ***, ***, ***, ***,

*** и ***.

Твърди се, че към момента на придобиването на имота върху него е имало запазено пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване на С.Б.К., който фактически е живял в имота, заедно с членовете на домакинството си ответниците по настоящата искова молба: В. С. К. (негова съпруга), М. И. А.

(племенница на първата) и И. М. А. (син на последната). Ползвателят С.Б.К. е починал на 09.03.2018г. и считано от тази дата ответниците обитават и ползват имота без правно основание и без съгласието на ищцата, която е водила разговори с ответниците да напуснат имота или да сключат договор за наем, но те и до днес продължават да живеят в него без основание.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на ИМ от ответниците В. С. К., М. И. А. и И. М. А., чрез пълномощника адв.Н. Х., САК, в който е изложено становище за неоснователност на исковата претенция.

Ответниците поддържат, че ищцата не установява активната си материално-правна легитимация като собственик на процесния имот с представения с исковата молба нотариален акт. Наведен е довод, че праводателят А. К. Ц. не е можел да прехвърли на Р. Ф. двуетажна еднофамилна жилищна сграда с площ от 77 кв.м. Ищците поддържат, че владението върху процесния имот не е предавано на ищцата нито в 2 деня на сделката, нито на по-късен етап. Праводателят на ищцата А. К. Ц., като и неговия праводател Е. В. С. също не са владели имота, съответно владението не е отнемано от ответниците и не е смущавано по какъвто и да е начин от предишните „собственици“, нито от ищцата до м.юни 2022г. Оспорват твърдението, че към момента на придобиването на процесния имот е имало запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху целия имот от С.Б.К., като твърдят, че тА. е било запазено от него само върху половина от имота. Оспорват обстоятелството, че са обитавали процесния имот в качеството на членове на домакинството на С.К..

Твърдят, че са осъществявали и продължават да осъществяват непрекъснато фактическа власт върху имота като собственици, а не като ползватели, от придобиването му до настоящия момент. В отговора се сочи, че ответницата В. К. е придобила правото на собственост върху имота през 1965 г. по време на брака си със С.Б.К.. Сочи се, че с Договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 68, том LLLLLXLIX, дело 49053 от 23.12. 1997 г. на нотариус И.Р. съпрузите В. и С.К.и дарили процесния имот на племеницата си М. А. /втората ответница/. Твърди се, че В. К. продължава да владее имота от придобиването му с нотариален акт № 97/1965 г. и до настоящия момент. Твърди се, че М. А. и сина и И. А. упражняват фактическа власт върху имота, заедно с първата ответница, от началото на 2000 г. и по настоящем. През 2000 г. втората ответница напуска семейното жилище в ж.к. „Младост“ и съпруга си и се установява със сина си в процесния имот. Твърди се, че в края на 2000 г. и началото на 2001 г. М. А. е принудена от И. А.Р. и А. К. Ц. - кредитори и съдружници на съпруга й М. А. да предостави процесния имот като обезпечение на финансовите му задължения към тях. С цел гарантиране възстановяване на задълженията на М. А., под натиск от посочените лица, М. А. им предоставила пълномощно, като й е обяснено, че имотът ще бъде ипотекиран като обезпечение на дълга на бившия и съпруг.

Твърди се, че за да „освободи“ имота от тежести, ответницата М. А. продължавала повече от десет години да изплаща задълженията на М. А. към кредиторите му.

Ответницата М. А. сочи, че през 2012 г. с нея се свързвал А. Ц. с предложение за окончателно уреждане на задълженията на М. А. най-късно до 2015 г. и да й „върне имота“. Тогава М. А. разбира, че е била измамена, и че имотът е бил прехвърлен още през 2001 г. от И. А.Р. на Е. В. С., а впоследствие „препродаден“ на А. Ц.. Твърди се в отговора, че М. А. никога не е получавала посочената в нотариален акт от 2001 г. сумата от 35 075 лева, посочена като продажна цена и сделката е сключена от пълномощника в нейна вреда. Твърди още, че А. Ц. и обяснил, че тази сума била част от дълга на М. А. и е получена от съдружника му И. Р. Ц. обещал да „оправят нещата и документално“, след като му бъде върнат остатъка от дълга до края на 2015 г., като обещал имотът да бъде прехвърлен обратно на името на третия ответник И. А.. Подписан бил предварителен договор на 04.07.2012 г., като в деня на сключването му М. А. заплатила на А. Ц. сумата 25 000 евро по банков път, а на следващия ден - 05.07.2012 г. още 26 000 евро в брой.

Сочи се, че на 09.03.2015 г. М. А. починал. М. А. се свързала с А. Ц., който я уверил, че финансовите взаимоотношения между тях са приключили с неговата смърт и че нотариалния акт за продажба бил „анулиран“.

В средата на май 2022 г. ищцата Р. Ф. се свързала с М. А., като и заявила, че е тя е собственик на процесния имот. Ответницата А. така разбрала, че още през 3

2012 А. Ц. е прехвърлил за пореден път имота на свой кредитор, за което М. А. разбрала от нотариална покана от 28.06.2022г. с искане за заплащане на наем.

Ответниците категорично отказват, тъй като не са държатели, а владелци на имота и считат същия за своя собственост. Ответниците твърдят, че спрямо тях се отправяни заплахи от ищцата Ф., за което е подали жалба до полицията на 22.07.2022 г.

Наведен е довод, че процесния имот се владее от В. К. от 1965 г., а от М. А. и И.

А. - от 2000 г., като общо тримата го владеят заедно от 2000 г., към момента на предявяване на иска през 2022 г. и след това. Твърди се, че заради дългове на съпруга и финансови проблеми през 2000 г., отношенията между съпрузите М. и М. А.и се разделили. М. А. заминал за чужбина и до смъртта си не се завръща в България, а М. А. и синът й се преместват в къщата в кв.Горубляне. Твърди се, че тримата ответници владеят имота и до момента, като от придобиване на собствеността същите са извършвали редица действия по стопанисване на имота (ремонти, обработка и др.), демонстрирали са спрямо всички лица, че са собственици.

Наведен е довод се, че М. А. не е била никога в договорни отношения по повод продажба на процесния имот, а само във връзка с предоставяне на паричен заем от И. А.Р. и А. К. Ц. на бившия й съпруг М. А., за обезпечаване на който е следвало да служи процесният имот. Сочи си, че върху този имот е учредена договорна ипотека в полза на посочените лица - И. А.Р. и А. К. Ц., като кредитори по заем получен от М. А.. Впоследствие обаче, единият от кредиторите - И. А.Р. прехвърлил имота с нотариален акт за покупко - продажба № 26/2001 г. на Е. В. С., а вторият кредитор А. К. Ц., действайки като пълномощник на Е. С. прехвърлил същия имот на себе си с нотариален акт № 101/2002 г. В последния нотариален акт изрично е посочено, че върху имота има учредена договорна ипотека от 2000 г.

Ответниците поддържат, че в договорите за покупко-продажба, оформени в цитираните нотариални актове, е уговорен начин на удовлетворяване на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, а именно - придобиване в собственост на вещта, която служи за обезпечаване на заем. Сочи се, че тА. съглашение е недействително с оглед разпоредбите на чл.152 от ЗЗД, поради което и самите договори за продажба са недействителни. Релевират искане за прогласяване нищожността на посочените договори. Сочи се, че след като праводателят на Р. Ф. не е бил собственик на процесния имот, тя също не е можела да придобие валидно правото на собственост върху имота. Отделно от това, в Нотариален акт за спогодба за прекратяване на финансово правоотношение чрез прехвърляне на собствеността на недвижим имот и идеални части от УПИ, вместо плащане на дължима парична сума на кредитора № 61/2012 г., от който ищцата черпи права, е посочено, че Р. Г. Ф. придобива имота за погасяване на задължения на А. К. Ц. към нея в размер на 90 000 лв., съгласно Запис на заповед, издаден от него от 17.09.2009 г. Посоченият договор е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, като сключен в противоречие със закона или го заобикаля. Сочи се, че не са предоставени доказателства за сключен договор за заем, съответно - няма и реално плащане на цитираната сума.