Акт № 363 от 26.01.2015, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 222

Номер

222

Година

2.12.2011 г.

Град

Златоград

Районен Съд - Златоград

На

11.03

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Валентина Бошнякова

Гражданско I инстанция дело номер

20115420100129 по описа за

2011 година

Производството е по реда на чл. 200, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Образувано е по обективно и субективно съединени искове, предявени от К. С. К., с ЕГН *, П. К. К., с ЕГН *, Б. К. К., с ЕГН *, Х. С. К., с ЕГН * и М. Ю. К., с ЕГН *, депозирани Ч. А. Ф. С. против „Г. - З.” , със седалище и адрес на управление: Г. З., У. „С. С.” № 2, представлявано от всеки двама от Р. Х. Б., И. А. А. и Й. А. М. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на К. К. в размер на по 100 000 лв. за всеки един от ищците, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на злополуката /...................г./ до окончателното им изплащане. На мястото на починалия в хода на производството М. К. са конституирани неговите наследници С. М. Д. /дъщеря/ и А. М. К. /син/.

Ищците твърдят, че са съответно съпруга, деца и родители на К. М. К., който на ................. г. по време и във връзка с извършената в ответното дружество работа в рудник „...................”, участък „...............”, хор. ..., Б. .. е починал в резултат на нанесените от отслоилия се скално руден блок травми. Ищците сочат, че към момента на инцидента на К. К. е бил проведен както начален, така и ежедневен инструктаж по безопасност, същият е бил със задължителните лични предпазни средства и причината за смъртта му е остра кръвозагуба от разкъсана стена на гръдната аорта, като нарушения при извършването на добив на руда на процесния участък не са допуснати. Наведени са доводи досежно претърпени неимуществени вреди, представляващи болка и мъка от загубата съответно на своя съпруг, баща и син, както и липсата на неговите ласки, грижи, морална и материална подкрепа за семейството и родителите.

Ответната страна – „Г. - З.” , Г. З. депозира писмен отговор, Ч. А. А. А., с който оспорва исковете като недопустими, предвид наличието на валидни тристранни правоотношения между работодател, работник и две застрахователни дружества и предвид липсата на активна процесуална легитимация на родителите на починалия, които не се явяват негови наследници. На следващо място ответникът оспорва исковете както по основание, така и по размер и навежда аргументи, че няма нарушения на трудовата и технологичната дисциплина, които да са в пряка причинно-следствена връзка със злополуката, причините за възникването на която са били непредвидими. Посочено е, че починалият К. е проявил небрежност, тъй като е бил длъжен, но не е предвидил настъпването на вредоносния резултат, както и че претендираните обезщетения са прекомерно високи и следва да се отчете изплатеното обезщетение, във връзка с допълнителното пенсионно осигуряване и направената на пострадалия застраховка, както и предложената от ответното дружество морална и материална подкрепа на семейството на починалия.

В качеството на трети лица – помагачи на ответника са привлечени „Д. – О. ” ЕАД със седалище и адрес на управление: Г. С., У. „Г. Б.” № 3, което не оспорва претенциите по основание и до размера на застрахователното обезщетение от 10 000 лв., и З. „Б. В. И. ” , със седалище и адрес на управление: Г. С., У. „П.” № 5, което оспорва иска и по основание, и по размер, като сочи, че дължимата застрахователна сума в размер на 52 013.64 лв. е преведена по сметката на дружеството – работодател.

Златоградският районен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба, становището на ответната страна и третите лица – помагачи и обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:

На 29.05.2009 г., считано от 01.06.2009 г. К. М. К. е назначен на работа в ответното дружество на длъжност Началник смяна в рудник Е., участък А. – Ш., ЮП., М. – ИТР. При изпълнение на служебните си задължения на 16.02.2010 г. К. К. извършва оглед на работните места на Б. .., хор. .., участък „..............” на рудник „............”, където внезапно от тавана на изработката се откъсват рудни късове, удрят пострадалия, вследствие на което той умира. В протокола за извършеното разследване на злополуката е констатирано, че на пострадалия е бил проведен и документиран както начален, така и ежедневен инструктаж по безопасност, включително и за деня на инцидента, както и че са налице допуснати от работодателя нарушения на нормативните актове, за което е било предприето реализирането на административно – наказателна отговорност. Становището на експертната група, назначена във връзка със злополуката е, че няма нарушения на трудовата и технологичната дисциплина, които да имат пряка причинно-следствена връзка със злополуката, като причините за възникването й са били непредвидими, действията на пострадалия са били правилни, но без възможност за предотвратяване на фаталния край. С Разпореждане № */05.03.2010 г. на РУ”СО” – Г. С. процесният инцидент е приет за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Образуваното във връзка със смъртта на К. К. наказателно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК е прекратено, тъй като деянието не съставлява престъпление.

Вещото лице по назначената съдебно – медицинска експертиза подробно посочва причинените на К. К. травматични увреждания, причината за смъртта – остра кръвозагуба от разкъсаната стена на гръдната аорта, както и наличието на причинно – следствена връзка между възникналия инцидент и констатираните увреждания, включително и между последните, и настъпилата смърт.

Минно – техническата експертиза сочи, че отслояването на скално – рудния блок е било внезапно и К. К. не е могъл да отреагира, за да се предпази. Вещото лице обяснява, че откриването на готови за отслояване блокове единствено може да стане Ч. чукане с метален лост по блока, като много често такива блокове звучат на здраво, но се отслояват внезапно и непредвидимо във времето. В заключението е отразено, че нарушения, които да са в пряка причинно – следствена връзка с процесната трудова злополука няма както от страна на пострадалия, така и от други лица.

Разпитаният свидетел Д. обяснява, че на 16.02.2010 г. след проведения инструктаж група миньори са започнали обрушване /обезопасяване/ на процесния участък и подготовка за бурене, когато на мястото пристигнали К. К., заедно с другия разпитан по делото свидетел И. Н., спрели на 1.5 м. един от друг, когато внезапно от тавана се откъснал камък и повалил К., който много скоро след това починал, въпреки бързата намеса на намиращите са там миньори. Свидетелите сочат, че пукнатини и късове по тавана не е имало, а на земята се намирали свалените след обрушването камъни.

Свидетелката К. обяснява скръбта и болката на семейството на починалия К., настъпилите промени в живота на съпругата, децата и майката, останали в траур и тъга. От свидетелските показания се установяват отношението и грижите на починалия към своите близки, заедно прекараните празници, както и дълбоката мъка след неговата смърт.

При така установената фактическа обстановка Златоградският районен съд намира исковите претенции за допустими - депозирани са от процесуално правоспособни и активно легитимирани страни, които имат правен интерес от търсената защита и са насочени срещу надлежна насрещна страна. Възникналият правен спор не е решен със сила на пресъдено нещо и е подведомствен на сезирания съд. Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи, които обуславят частична основателност на предявените искове:

Предпоставките за уважаване на иска по чл. 200 от КТ са както следва: 1/ наличие на трудово правоотношение между страните по делото; 2/ увреждане на здравето на работника или служителя, настъпило в резултат на трудова злополука, приравнените на нея случаи, професионална болест или смърт; 3/ наличие на причинна връзка между увреждането и трудовата злополука, професионалната болест, респективно смъртта и 4/ наличие на претърпени вреди – имуществени или неимуществени.

Страните по делото не оспорват наличието на трудово правоотношение, възникнало между К. К. и „Г. - З.” , Г. З.. Процесният инцидент на ............. г., вследствие на който К. К. е починал, представлява трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, тъй като е станала по време и във връзка с извършваната работа, в този смисъл е и Разпореждане № */05.03.2010 год. на РУ „СО” – Г. С.. Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е безвиновна и гаранционно-обезпечителна по своята правна природа. Тя може да бъде намалена само в изключителни случаи - ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т. е. да е извършил определени действия в нарушение на установените от работодателя правила за безопасност на труда, предвиждайки възможността от настъпването на вредоносния резултат, който се е надявал да избегне. Вината на пострадалия не може да се предполага, тя трябва да бъде установена по категоричен начин. Възраженията на ответното дружество за съпричиняване на вредоностния резултат от страна на К. К., предвид големия му опит в минното дело и натрупаната рутина, което обуславя възможността му да предвиди такъв инцидент, се явяват неоснователни. От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установени действия на пострадалия, извършени с груба небрежност. Неговият дългогодишен опит и квалификация не могат да му вменят в задължение да предвиди всички възможни опасности, още по-малко това непредвиждане да представлява груба небрежност. Освен това, както вещото лице по минно-геоложката експертиза, така и свидетелят Н. обясняват, че не винаги може да се установи наличието на заплаха от откъсващ се камък. Причинната връзка между уврежданията и настъпилата смърт е установена с помощта на специалните познания на вещите лица, както и с показанията на разпитаните по делото свидетели.

В чл. 200, ал. 1 от КТ не е определен кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди при смърт на пострадалия. Активната процесуална легитимация в случая не е строго обусловена от наследстваната връзка с починалото лице. В Постановления №№ 4/1961 г. и 5/1969 г. на Пленума на ВС, които са задължителни за всички правоприлагащи и правораздаващи органи в страната, изрично е посочен кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт – лицата, имащи право на неимуществени вреди, се определят по справедливост и обхващат най-близките роднини, като низходящи, възходящи и съпруга. Съпругата и двете деца на починалия К. са негови законни наследници и безспорно попадат в кръга на активно процесуално легитимираните лица по исковете с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Що се отнася до останалите ищци - Х. К. /майка/ и М. К. /баща/, заменен в хода на процеса от своята дъщеря и син С. Д. и А. К., настоящата инстанция намира, че възражението на ответното дружество за недопустимост на исковете спрямо тези ищци е неоснователно, тъй като въпросът досежно кръгът от лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, е въпрос за преценка на материалната им легитимация и не касае тяхната процесуална легитимация. В настоящия случай починалият К. е живял в една къща със своите родители, макар и на отделни етажи, те ежедневно са се виждали, общували са и са запазили изключително близки отношения син - родители, поради което последните по справедливост следва да бъдат включени в кръга на лицата с право на обезщетение. Това право обаче е строго индивидуално, тъй като касае лично преживените болки и страдания, свързани със смъртта на починалия роднина и правоимащите лица са определени в цитираните постановления, поради което това право се явява ненаследимо. Конституираните в процеса С. Д. и А. К., които са съответно сестра и брат на починалия, нямат право да претендират дължимото на техния баща обезщетение, като го заместят в процеса Ч. настъпилото правоприемство. Също така те не са от кръга лица, оправомощени да претендират на собствено основание обезщетение по чл. 200 от КТ, тъй като от събраните гласни доказателства не се установяват изключително близките им отношения с починалия, които да обуславят по справедливост това тяхно право. Ето защо, предявените от К. К., П. К., Б. К. и Х. К. искове по чл. 200, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са доказани по основание, за разлика от тези на С. Д. и А. К., които следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.