Определение № 622 от 08.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 622 гр. София, 01.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно търговско дело № 20241001000603 по описа за 2024 година

Производството е образувано по частна жалба и намира правното си основание в чл. 274 и сл. от ГПК във вр. чл. 729 от ТЗ.

С определение № 261230/27.06.2024г. по т.д.н. 1708/2011г. по описа на СГС е изменена по възражение на НАП с вх.№ 273470/13.06.2024г., изготвената от синдика на Лайтхаус Голф Ризорт АД /в несъстоятелност/, ЕИК 131147387 частична сметка за разпределение /поредна сметка № 8/, обявена в търговския регистър на 30.05.2024 г., като е разпределена сумата 190 118,02 лв. по тази сметка на основание чл.722, ал.1, т. 6, вр. ал.3 ТЗ в полза на Държавата за частично удовлетворяване до размера на разпределената сума на останалите непогасени до датата на обявяване на сметката в търговския регистър публични вземания в общ размер на 1 020 416,14 лв., приети в производството по несъстоятелност на Лайтхаус Голф Ризорт АД/н./ с поредност на удовлетворяване в ред шести.

Срещу така постановеното определение е подадена в срок частна жалба от кредитора подал възражението срещу разпределението – Н.. В нея се твърди, че се обжалва постановеното определение в частта му, в която е посочен общия размер на дължимите вземания на НАП, като счита, че същите са посочени в неправилен размер. Моли да бъде отменено обжалваното определение, с което е одобрена, след извършени изменения частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на Лайтхаус Голф 1

Ризорт АД /в несъстоятелност/, обявена в ТРРЮЛНЦ по партидата на длъжника под № 20240530161829, в частта му, в която е посочено, че размерът на приетите по смисъла на чл. 693 от ТЗ и неудовлетворени към датата на изготвяне на сметката публични вземания по реда на чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ възлиза на 1 020 416,14 лв. и да постановите ново определение, с което сметката за разпределение да бъде изменена като се посочи, че размерът на цитираните вземания възлиза на 1 395 469,41 лв.

В случай, че съдът остави без уважение горното искане, моли да отмени цитираното определение в обжалваната му част и да постановите ново определение, с което сметката за разпределение да бъде изменена като се посочи, че размерът на приетите по смисъла на чл. 693 от ТЗ и неудовлетворени към датата на изготвяне на сметката публични вземания по реда на чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ възлиза на 1 173 266,67 лв.

В частната жалба се излагат съображения, че съдът неправил но е изчислил общия размер на задълженията на длъжника по чл.722, ал.1, т. 6 от ТЗ. Твърди се, че съдът неправилно се е произнесъл като е отчел изтичането на погасителна давност за част от вземанията, тъй като това не може да стане служебно, а само па възражение на длъжника, а такова не е било направено.

Счита, че възприетата от съда теза за погасяване на публичните вземания по давност, предвид изтичането на срока, определен от разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК би довела до положение, в което разпоредбата на чл. 685а и другите разпоредби на ТЗ, регламентиращи по общ начин спирането и прекъсването на давността по отношение на вземанията на кредиторите в производството по несъстоятелност се явяват приложими за всички кредитори, освен за държавата като кредитор. Категорично в нормите на Част IV от Търговския закон не се предвижда подобна неравнопоставеност, а точно обратното, защитата от погасяване по давност на предявените и приети вземания е предоставена на всички кредитори. Именно предвид възприетото от част от съдилищата по несъстоятелността тълкуване на посочените разпоредби, изложено и от Софийски градски съд в обжалваното определение, което е изцяло в противоречие със съдържанието на разпоредбите и целта на производството по несъстоятелност за справедливо удовлетворяване на кредиторите е инициирано изменението на чл. 171, ал. 2 от ДОПК и уреждане по изричен начин, непозволяващ тълкуване, че предявените публични вземания не се погасяват по абсолютна давност.

2

Настоящата инстанция намира подадената частна жалба за недопустима, поради което следва да остави същата без разглеждане.

Предмет на обжалване по реда на чл. 729 от ТЗ е определението на съда по несъстоятелността, с което се одобрява или изменя сметката за разпределение (в случая частична) на сумите, които са събрани от принудителното изпълнение. В конкретния случай предмет на сметката, съответно на определението на съда е разпределението на събраната сума от 190 118,02 лв., като единствено по отношение а тази сума се формира воля на съда, касаеща въпроса кой кредитор следва да получи сумата. Изводите на съда относно дължимостта на суми по принцип на кредиторите (в частност погасяването по давност за част от тях), които не се разпределят с настоящата частична сметка и съответното определение, не подлежат на контрол по реда на обжалването, тъй като същите не са отразени в съответно разпределение. Едва при извършването на ново разпределение на събрани суми, при което бъде отчетено погасяване на част от задълженията по давност, страната, която не е удовлетворена от извършеното разпределение ще може да обжалва съответния акт. В този смисъл, подадената от НАП частна жалба е недопустима, тъй като с обжалвания акт е уважено изцяло нейното искане по отношение на подлежащата на разпределение сума 190 118,02 лв. и за нея липсва правен интерес от подаването на частна жалба. По изложените съображения, подадената такава следва да бъде оставена без разглеждане.

Срещу същото определение са подадени и частни жалби от длъжника Лайтхаус Голф Ризорт АД /в несъстоятелност/ и от кредитор в производството „Лайтхаус Голф енд Спа Хотел“ АД, ЕИК 201667372.

Подадените частни жалби са с почти идентично съдържание и в тях се излагат следните съображения за неправилност на постановеното определение, с което се изменя частичната сметка за разпределение, изготвена от синдика, а именно: вземанията на НАП са предявени на 25.01.2019 г. и са включени от синдика в Списък на приетите вземания (т. 11), обявен на 15.05.2019 г. с вписване в TP под № 20190515145830. Този списък е одобрен и частично изменен от съда по несъстоятелността с Определение № 6913/23.12.2019 г., вписано в TP под № 10191223172852. НАП е завел установителен иск по чл. 694 ТЗ и е образувано търг. д. № 39/2020 г., СГС, ТО, VI-5 с-в. Решението (влязло в сила) по посоченото дело не установява нови вземания и привилегии. Приетите вземания в т. 11 на Списъка на приетите 3 вземания на Държавата, в резултат на горните действия от ред шести са в размер на 2 349 734,73 лева, от които за главници - 1,158, 486.54 лева и мораторни лихви -1,191, 248.19 лева. Така предявените и приети вземания са описани от НАП по отделни пера с посочен падеж за всеки от петте вида вземания в Справка за задълженията на „Лайтхаус Голф Ризорт" АД /н/, представена в приложение на предявените вземания.

В края на 2020 година длъжникът подал заявление пред Н. да бъдат отписани задълженията, които са били с изтекла давност, съгласно разпоредбите на чл. 171, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. Искането било да бъдат отписани задълженията му към 01.01.2021 година - датата, до която законодателната уредба е позволявала погасяване по давност на публични вземания, независимо от открита процедури по несъстоятелност. По този начин кредиторът НАП е отписал множество задължения на „Лайтхаус Голф Ризорт" АД /н/, приети в процедурата по несъстоятелност. В представената Справка за задълженията на „Лайтхаус Голф Ризорт" АД /н/ били отбелязани вземанията, които са с изтекла 10-годишна давност към 01.01.2021 г., съгл. чл. 171, ал. 2 ДОПК и вземанията, с изтекла 5-годишна давност към 01.01.2021 г. съгл. чл.

171, ал. 1 ДОПК. Предвид погасяването по давност на част от предявените от НАП вземания, което нормативната уредба е позволявала до 01.01.2021 г., за Лайтхаус Голф Риозрт АД /н/ са останали задълженията с неизтекла до 01.01.2021 г. давност, които не са посочени в Справка за задълженията на „Лайтхаус Голф Ризорт" АД М като погасени в размер на общо 1.099,814.38 лева, от които 615.146.33 лева главници и 484.668.05 дева мораторни лихви.

След като се отчетат извършените погасявания от общо 934 213.23 лв., счита, че към датата на изготвяне на изменената от съда сметка, общият размер на вземанията на НАП, предявени и приети, респективно погасени по давност и чрез плащане от публичен изпълнител, които следва да бъдат удовлетворени са 131 736,45 лева, колкото са пресметнати от синдика. Считат за изцяло погрешен и извода на съда относно възможността за погасяване по давност на вземанията на Държавата до 31.12.2009 г. тъй като съгласно разпоредбите на чл. 171, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, следва да се приеме, че погасени по давност са вземанията до 31.12.2010 г. (съгласно измененията на нормативната уредба към 21.01.2021 г.). Молят да бъде отменено обжалваното определение, като разпределението бъде извършено по изготвената от синдика сметка.

4

Частните жалби са допустими (чл. 729 ал.3 от ТЗ), подадени от лице легитимирано да обжалва и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледани по съществото си са неоснователни.

С доклад от 22.05.2024г. синдикът на Лайтхаус Голф Ризорт АД (в несъстоятелност) е представил частична сметка за разпределение № 8 за сумата от 190 118,02 лв., постъпила от осребряването на недвижими имоти на длъжника, като цялата сума е разпределена в полза на НАП, а от нея 131 736,45 лв. за пълно погасяване на приети вземания с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 ТЗ и 58 381,57 лв. за погасяване на приети вземания на Държавата с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.7 от ТЗ.

Сметката е обявена в търговския регистър на 30.05.2024 г., а срещу нея в срока по чл. 728 ТЗ на 13.06.2024 г. е постъпило възражение от НАП, с което се оспорват изводите на синдика, че непогасени от приетите публични вземания са останали единствено 131 726,45 лв. с поредност по т.6, тъй като разликата между приети и погасени чрез разпределение, до съставяне на оспорената сметка разпределения в несъстоятелността и извършени от публичния изпълнител, сочи на непогасен остатък от приети с поредност по т.6 вземания в общ размер на 1 395 469,41 лв., от които 204 221,23 лв. главници. На следващо място се сочи, че е налице висящо исково производство за установяване на публични вземания на държавата, които са включени от синдика в одобрен от съда списък с неприети вземания № 8, обявен на 22.12.2023 г., както предмет на исковете са и вземания в размер на 40 599,16 лв., които са възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност и следователно при положително решение подлежат на удовлетворяване в ред 6-ти, за което до приключването на делото следва да се заделят суми. При тези доводи подалият възражението кредитор счита, че всички суми би следвало да се разпределят на удовлетворяване и то частично на публични вземания в ред шести.

В производството по несъстоятелност за Лайтхаус Голф Ризорт АД /в несъстоятелност/, НАП е предявила вземания с молба с вх.№ 13444/01.02.2019 г., които вземания са включени от синдика в списъка с приети/т. 10/ и неприети вземания /т.2/, обявен в търговския регистър на 15.05.2019 г., както и вземания с молба с вх.№ 290029/08.11.2023 г., уточнявана с молба с вх.№ 5

291559/24.11.2023 г., които вземания са включени в списъци с приети и неприети вземания, съставени от синдика и обявени в търговския регистър на 22.12.2023 г.

С определение на съда от 23.12.2019 г., част от приетите публични вземания са изключени по възражение на длъжника, съответно е отхвърлено възражението на НАП с определената от синдика поредност на удовлетворяване, като исковете на НАП по чл.694 ТЗ са отхвърлени по т.д. № 39/20 г. на СГС и като краен резултат приетите по тези списъци публични вземания са в общ размер на 2 359 388,69 лв., от които с поредност на удовлетворяване по т.6 са вземания за главници и лихви в общ размер на 2 349 734,73 лв. и вземания по т.9 в общ размер на 96 53,96 лв.