Решение № 412 от 24.09.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 412 гр. Несебър, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Сл. П. при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Петър Сл. П. Гражданско дело №

20252150101202 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.332 от и чл.327, ал.1 от Търговския закон, във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът „В.и К.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град ***, представлявано от изпълнителния директор Ц.В.М., твърди, че ответникът Я.П., роден на ***г., гражданин на Полша, постоянен адрес в Република България: село ***, Код по Булстат ***, е абонат на ищцовото дружество с абонатен номер *** и като такъв е потребител на В и К услуги за имот, находящ се в село Равда, комплекс „Д.Х.“, етаж ***, с идентификатор ***.

Ищецът твърди, че е изпълнявал задълженията си като е доставял на обекта на ответника питейна вода и е отвеждал отпадни води, но ответникът не е изпълнявал задълженията и като не е заплащал стойността на услугата за периода от 10.02.2022г. до 21.11.2022г., за която стойност е издадена фактура № 0044557507 / 22.12.2022г. за сумата в размер на 265,94 лева, с падеж 21.01.2023г. Моли съдът да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 265,94 лева, представляваща стойността на В и К услуги – доставена питейна вода, отведени и пречистени отпадни води по издадената фактура с отчетен период от 10.02.2022г. до 21.11.2022г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 94,68 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от 1

22.01.2023г. до 13.10.2025г. Претендира разноски.

В отговора на исковата молба, подаден от особения представител на ответника, се изразява становище, че съдът следва да постанови крайния си съдебен акт, който да разреши спора, въз основа на данните по делото.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява от законен или от процесуален представител. Представено е писмено становище от юрисконсулт, в който обосновава позицията си, че ответникът, като собственик на водоснабдения обект, има качеството на потребител на В и К услугите, включително и през претендирания период.

Счита, че от представените по делото писмени документи е доказано и количеството потребени услуги и тяхната стойност, включително и правилното и законосъобразно отчитане показанията на водомера и остойностяване с издадената фактура, срещу която сума по фактурата ответникът не е подал възражение. Твърди също, че вземането на сумата по главницата е изискуемо към датата на предявяване на иска, момента на настъпване на тази изискуемост, съответно моментът, от който ответникът е изпаднал в забава, в резултат на което дължи и мораторна лихва.

Ответникът не се явява в съдебно заседание. Представлява се от особен представител, който изразява позиция, че потребената вода следва да бъде заплатена.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 23.03.2022г., обективиран в нотариален акт № 43, том IV, рег.№ 3348, дело № 619/2022г. на Йорданка Йовчева – помощник-нотариус по заместване при нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 на НК и район на действие Несебърския районен съд, по който договор ответникът Я.П. е имал качеството на купувач, същият е придобил на това основание собствеността върху следния недвижим имот, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, разположен на етаж 2 в сграда с идентификатор ***, изградена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: село Равда, комплекс Д.Х., етаж ***, с предназначение на самостоятелния обект:

Жилище, апартамент, с посочена в документа площ 58,00 кв. м., прилежащи части: 0,97% идеални части от общите части на сградата.

От изготвената справка извлечение от показания за водомер (1613/21), отчетени с мобилно устройство, адрес на водомера: село Равда, комплекс Д.Х., А//2/24, обект, имащ сезонен характер на ползване съгласно чл.23, ал.1, т.3 от ОУ; титуляр на партида: Я.П., потребителски номер: ***, се установява, че на 21.11.2022г. отчетникът е имал достъп до обекта на потребление и до средството за измерване на потребеното в него количество вода – водомера, и когато е начислил 32 куб.м. потребена вода за периода от 10.02.2022г. до 21.11.2022г. и 38,54 куб.м. от разпределение.

Представена е справка-извлечение от показания за централен водомер (1613/1), отчетени с мобилно устройство, адрес на водомера: село Равда, комплекс Д.Х., потребителски номер: 920351. Според нея, отчетникът е имал достъп до централния водомер 2 на комплекса и на 23.06.2022г. е отчетено 871 куб.м. вода за периода от 10.02.2022г. до 23.06.2022г.; на 21.11.2022г. е отчетено 2782 куб.м. вода за периода от 24.06.2022г. до 21.11.2022г.

С фактура № 0044557507 / 22.12.2022г. ищецът е начислил на ответника Я.П. сумата в размер на 47,04 лева без ДДС като стойност на предоставените на ответника В и К услуги в имота през периода от 10.02.2022г. до 31.07.2022г. и 57,59 лева без ДДС от разпределение, както и сумата в размер на 53,78 лева без ДДС като стойност на предоставените на ответника В и К услуги в имота през периода от 01.08.2022г. до 21.11.2022г. и 63,21 лева без ДДС от разпределение, или общо сума по фактурата в размер на 265,94 лева с включен ДДС.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия процес, ищецът следва да установи твърдените в исковата молба факти, от които произтича претендираното вземане и съответно да ангажира доказателства за неговия размер, да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество, количество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води, както и че през процесния период ответникът е имал качество на потребител по смисъла на общите условия. В тежест на ответника е да установи възникването на правопогасяващи и правоизключващи факти.

Процесният недвижим имот е водоснабден и се намира в район, за който водоснабдителен оператор е дружеството-ищец. Съгласно разпоредбата на § 1, т.2, б.“б“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, потребители на водоснабдителни услуги са „юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги“. Според чл.3, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите са: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Т.е. потребител по смисъла на наредбата е носител на вещно право върху имота.

Категорично се установи, че страните са били обвързани през процесния период от валидно облигационно правоотношение с предмет – доставка на питейна вода, пречистване и отвеждане на отпадни води. През процесния период от време страните по делото са били в облигационна връзка, а макар и писмен договор да не се представя, от останалите писмени 3 доказателства може да се направи несъмнен извод за наличието на договорни отношения между страните. От една страна претендираните от ищеца суми за заплащане са за период от време, през който именно ответникът е имал качеството на абонат на ищцовото дружество, а оттам и потребител на доставените от ищеца услуги. Сумите се претендират като задължения, възникнали по времето, когато титуляр на партидата е бил именно ответника Я.П.. Затова поради обстоятелството, че ответникът през посочения период единствено е заявил качеството си на абонат на ищеца-доставчик на услуги, независимо дали е едноличен собственик на имота, където се предоставя услугата, или притежава същия в режим на съпружеска имуществена общност.

Липсва спор по делото относно начислените количества питейна вода, стойността на ползваните В и К услуги през процесния период въз основа на издадената фактура, включително стойността на тези услуги, както и че сумата се дължи и същата е изискуема към датата на предявяване на иска за нейното заплащане. Освен това ответникът съгласно чл.34, ал.1 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от ВиК оператор град Бургас, е имал възможност да подаде писмено възражение срещу размера на дължимата сума по процесната фактура в 30-дневен срок от издаване на фактурата. Това той не е сторил.

В Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и в Общите условия на „В.и К.“ ЕАД град Бургас е посочено, че показанията на водомерите се отчитат на определен период от време. В чл.33 от Общите условия на „В.и К.“ ЕАД град Бургас е посочено, че операторът издава ежемесечни фактури и че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. За отчитане на показанията на водомера, респ. служебното начисляване на суми, е приложима разпоредбата на чл.35, ал.5 от Наредба № 4/04.09.2004г. Тези клаузи дават основание да се направи извод, че задължението за заплащане на потребената питейна вода има характер на периодично плащане, тъй като са определени периодите, в които се извършва отчитане показанията на водомерите и фактурирането им, както и срока, в който трябва да се извърши плащането.

Следователно е налице периодичност на задължението, явно се касае до повтарящи се еднородни задължения през определени периоди от време. Макар законът да не съдържа легална дефиниция на понятието „периодично плащане“, правната теория и практика са наложили единното разбиране, че при задължения за периодично изпълнение длъжникът трябва в течение на определено време да извършва еднородни престации – плащания, които се повтарят през определени или неопределени периоди от време.

След като в Общите условия на „В.и К.“ ЕАД град Бургас е посочено кога става отчитането показанията на водомерите, фактурирането и срока, в който трябва да бъде извършено плащането, както и последиците от неплащането в срок, намира приложение общото правило, че „срокът кани вместо човека“ и покана не е необходима за изпадането в забава.

4

Към момента на предявяване на иска ответникът е дължал сумата по издадената от ищеца фактура, в която е отразено потребеното количество ВиК услуги през въведения период и стойността на тези услуги в размер на 265,94 лева. Именно в този размер на главницата е доказана претенцията по главния иск, т.е. в пълния претендиран размер, която сума представлява стойността на потребени В и К услуги за доставка, отвеждане и пречистване на вода през отчетния период от 10.02.2022г. до 21.11.2022г.

Тази сума по главницата, както и мораторната лихва в общ размер на 94,68 лева, които суми продължават да са изискуеми, не са заплатени и в хода на настоящото исково производство. Поради това същите продължават да се дължат от ответника.

С оглед правилата на процеса в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, а именно сумата в размер на 351,13 евро, включваща платена държавна такса в размер на 51,13 евро, разноски за възнаграждение за особен представител на ответника в размер на 150 евро и за юристконсултско възнаграждение в размер на 150 евро. Сумите по разноските по настоящото дело, направени от ищеца, ответникът следва да бъде осъден да му заплати.