Решение № 133 от 08.04.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Русе, 07.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йордан Дамаскинов

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Васил Петков Въззивно гражданско дело № 20244500500184 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК. Постъпила е въззивна жалба от „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против решение № 1721/ 06.12.2023г., постановено по гр.д. № 2363/2023г. на Русенския районен съд, с което е прогласена нищожността на чл. 5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит №1188918, сключен на 16.08.2022г. между „Фератум България“ ЕООД ЕИК ********* и Г. Д. Д. ЕГН ********** поради противоречие и заобикаляне на закона. Със същото решение „Фератум България“ ЕООД е осъдено да заплати на Г. Д. Д. 50 лева разноски, както и да заплати на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ БУЛСТАТ под. №********* адвокатско възнаграждение в размер на 480лв. с ДДС. Със жалбата се оспорват изводите на районния съд относно размера на годишния процент на разходите по кредита и че избора на обезпечение по кредита срещу заплащане е направен от длъжника и произтича от договор между длъжника и трето лице и за това не следва да се включва в годишния процент на разходите по кредита.

Г. Д. Д. оспорва подадената въззивна жалба, като счита, че обжалваното решение е законосъобразно. Навежда доводи, че единият от акционерите в гарантиращото дружество е едноличен собственик на капитала на кредитиращото дружество- жалбоподател в настоящата инстанция, от което прави извод, че дружествата са свързани и съответно с възмездната 1 гарантираща сделка се цели заобикаляне на Закона за потребителския кредит в частта му поставяща ограничение на размера на разходите по кредита.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството по първоинстанционното дело е образувано по искова молба от Г. Д. Д. срещу „Фератум България“ ЕООД с искане да бъде прогласена нищожността на чл. 5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит №1188918, сключен на 16.08.2022г. между „Фератум България“ ЕООД и Г. Д. Д.. В исковата молба се твърди страните се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 1000 лева, да се погаси на 12 месечни вноски с лихва 23%, при годишен процент на разходите 49.11%. В чл. 5 от договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“ в полза на дружеството ответник. За предоставеното поръчителство от „партньор“ на кредитора, Г. Д. Д. следвало да заплати и сумата от 930 лева.

Районният съд е приел за безспорно установено сключването на договорите посочени в исковата молба, при посочените там параметри, както и че в т.5 от договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“ в полза на дружеството кредитор, избор за което е направил кредитополучателят преди сключване на договора. Приети са две експертизи, като от заключението по икономическата експертиза се установява, че не е превеждана сума от „Фератум България“ ООД на „Фератум Банк“ ЕАД във връзка с процесния договор за кредит и договор за гаранция. Според заключението на приетата техническа експертиза, изследвала начина на сключване на процесния договор, се установява, че заявката за кредит може да се подаде с личен гарант и също се избира от кредитоискателя във формата на заявка, която попълва. Гарантът може да бъде избран от кредитоискателя „Личен Гарант/Поръчител" или „Фератум Банк". Процесът на кандидатстване и отпускане на кредита през интернет страницата на Фератум при изпълнение на стъпките, потребителят попълва и подава искане за потребителски кредит под формата на електронен формуляр на интернет страницата на Фератум с исканите от потребителя параметри на кредита, в това число предпочитаното от него обезпечение.

Потребителят явно е избирал да посочи за гарант Фератум банк;

Използваният при сключване на договора за кредит шрифт е „Times Roman" с размер 13.5 пункта.

Районният съд е приел за безспорно установено, че кредиторът и гарантът са свързани лица. Твърдяната възможност да бъде избран и друг поръчител, различен от предложения от кредитора и свързано с него лице е само хипотетична и практически неосъществима предвид, че условие за отпускане на кредита е сключването на „договор за поръчителство/ гаранция, подписан от кредитополучателя“, което наред с факта, че посочената 2 преддоговорна информация е с валидност само за конкретния ден предполагат, че на практика единствената възможност за сключване на договор за кредит и получаване на такъв е приемане на условието за сключване на гарантираща сделка с посочения от кредитора гарант, въпреки декларативното изявление, че това не е условия за отпускане на кредита.

Възнаграждението по договора за гаранция е в размер на 930лв. или почти толкова, колкото е и отпуснатата в заем сума и четири пъти колкото уговорената договорна лихва. Съобразявайки свързаността на кредитора и гаранта би могло да се приеме, че включването на клаузата на чл. 5 от договора няма за цел да обезпечи вземането на кредитора, а единствената цел да създаде допълнително оскъпяване на кредита и всъщност представлява предварително, недобросъвестно и незаконосъобразно определени от кредитора допълнителни разходи, с които многократно се надвишава максимално допустимия ГПР по чл. 19 ЗПК, т.е тази уговорка заобикаля императивното изискването за максимален ГПР и съответно се явява нищожна на основание чл. 21 ЗПК.

Окръжният съд споделя изводите на районния съд и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК, като в допълнение към тях следва да се посочи следното

В решение от 21.03.2024г. по дело C‑714/22 на СЕС се приема:

„когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.“

Съгласно цитирания член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити

„общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия“ Цитираното разрешение касае договор за застраховка на кредита, но фунцията на гаранта в случая е идентична с тази на застрахователя, като при неизпълнение от страна на кредитополучателя задължението за плащане се поражда съответно задължение за застрахователя/гаранта. По делото не се установява, че кредитополучателят е можел без да сключва договора за гаранция да получи кредита при същите условия (срок за получаване, размер на лихви и такси и др.)

Предвид изложеното плащането на възнаграждение по договора за 3 гаранция е част от разходите по кредита и атакувания чл.5 от договора цели да заобиколи закона, поради което е недействителен. Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди, а на основание чл. 38, ал.2 ЗА следва да бъде уважено и искането на процесуалния представител на ищцата за заплащане в негова полза на адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така, Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1721/06.12.2023г., постановено по гр.д. № 2363/2023г. на Русенския районен съд.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „А. М.“ №**, вх.*, ет.* да заплати на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ БУЛСТАТ под. № ******** адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 480 лева с ДДС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4