Решение № 3782 от 16.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3782 гр. София, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100512108 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 20010/04.12.2023 г., постановено по гр. д. № 19766/2023 г. по описа на СРС, 59 състав, са уважени изцяло обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.

422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът П. К. И. с ЕГН **********, от гр. София, общ.

Сердика, ж.к. „Фондови жилища“, бл. ****, че дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК 831609046 сумата в размер на 1 616, 95 лева /хиляда шестстотин и шестнадесет лева и деветдесет и пет стотинки/, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК - 31.08.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, представляваща главница - стойността на незаплатената електрическа енергия за периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г., сумата в размер на 201, 59 лева /двеста и един лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава за периода 15.09.2020 г. - 02.08.2022 г., сумата в размер на 34, 30 лева /тридесет и четири лева и тридесет стотинки/, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК 31.08.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, представляваща главница – стойността на дялово разпределение за периода м.07.2019 г. - м.04.2021 г., и сумата в размер на 6,42 лева /шест лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава за периода 31.08.2019 г. - 02.08.2022 г., , за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 33310 от 19.11.2022 г. по ч.гр. д. № 47398 по описа за 2022 г. на СРС.

С Определение № 33234/16.08.2024 г., постановено по гр. д. № 19766/2023 г. по описа на СРС, 59 състав, по реда на чл. 248 ГПК е оставена без уважение молба на П. К.

И., инкорпорирана във въззивна жалба с вх. 378/02.01.2024 г. за изменение на Решение № 20010/04.12.2023 г. в частта за разноските.

Срещу първоинстанционното Решение № 20010/04.12.2023 г. е депозирана въззивна 1 жалба от ответника П. К. И., с доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт.

Въззивникът излага, че за претендираната парична сума е образувано изпълнително производство срещу него, в хода на което е заплатена цялата дължима сума.

С въззивната жалба са представени писмени доказателства.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. (с пълном. по делото – л. 40). Оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана.

Въззиваемият моли съдът да остави без уважение въззивната жалба. Претендира разноски.

Срещу първоинстанционното Определение № 33234/16.08.2024 г. е подадена частна жалба от ответника П. К. И. с доводи за неправилност. Твърди, че допуснатата съдебносчетоводна експертиза е ненужна и неправилна, поради което намира, че не следва да му се възлагат разноски за нея.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да измени разноските.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД чрез юрк. Ф.И.. Намира, че частната жалба е неоснователна, а обжалваният съдебен акт е правилен и следва да бъде потвърден.

Моли съда да остави без уважение частната жалба на ищеца.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да бъде признато за установено, че П. К. И. с ЕГН **********, от гр. София, общ. Сердика, ж.к.

„Фондови жилища“, бл. ****, че дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК 831609046 сумата в размер на 1 616, 95 лева /хиляда шестстотин и шестнадесет лева и деветдесет и пет стотинки/, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК - 31.08.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, представляваща главница - стойността на незаплатената електрическа енергия за периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г., сумата в размер на 201, 59 лева /двеста и един лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава за периода 15.09.2020 г. - 02.08.2022 г., сумата в размер на 34, 30 лева /тридесет и четири лева и тридесет стотинки/, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК 31.08.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, представляваща главница – стойността на дялово разпределение за периода м.07.2019 г. - м.04.2021 г., и сумата в размер на 6,42 лева /шест лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава за периода 31.08.2019 г. - 02.08.2022 г., , за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 33310 от 19.11.2022 г. по ч.гр. д. № 47398 по описа за 2022 г. на СРС.

Пред въззивната инстанция ответникът е представил запорно съобщение до 2 работодателя му „Шез“ ЕООД по изп. дело № 20208630400947 по описа на ЧСИ С.Х., за сумата 4 217, 75 лв., състояща се от 2 472, 71 лв.; 643, 59 лв. лихва за периода 13.10.2017 г. - 07.05.2020 г.; 43, 75 лв. - главница и 11, 39 лв. законна лихва за периода 13.10.2017 г. 07.05.2020 г., както и разноски по делото.

Представено е и Решение № 20026518/31.03.2022 г. по гр. дело № 3452/2021 г. по описа на СРС, 61 състав, в което е признато за установено, че П. К. И. дължи да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от парични суми за доставена до потребителя топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., заедно със законна лихва от 13.10.2017 г.

Във въззивната жалба е наведено твърдението, че първоинстанционното решение е частично недопустимо в частта, в която съдът е приел, че ответникът П. И. дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД парична сума под формата на главница за доставена до негов имот топлинна енергия за периода 05.2019 г. – 04.2020 г., тъй като за същия период имало влязла в сила заповед за изпълнение, въз основа на която бил издаден изпълнителен лист, по който ответникът плащал суми, удържани му от трудовото му възнаграждение.

Процесуалната недопустимост на съдебното решение се обуславя от ненадлежно упражняване правото на иск, липсата на процесуална легитимация на страните, респ. липсата на право на иска или липсата на самото субективно право, чиято защита се търси в рамките на предявения иск. Процесуално недопустимо е и решението, което е постановено по правна квалификация различна от тази, която е обусловена от изложените в исковата молба факти. От приложените по делото писмени доказателства (Решение № 20026518/31.03.2022 г. по гр. дело № 3452/2021 г. по описа на СРС, 61 състав и запорно съобщение от ЧСИ С.Х.) е видно, че срещу П. К. И. е постановено решение, което се изпълнява за дължими от него парични суми на същия ищец за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г. Ето защо липсва застъпване за периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г. Объркването във въззивната жалба идва от периода на присъдената със заявлението и събирана по изпълнителния лист мораторна лихва за периода 13.10.2017 г. - 07.05.2020 г. Лихвата е цената за ползването на паричния ресурс, а в случая с мораторната лихва тя е обезщетение за лишаването на кредитора от възможността да полза паричните средства, които би имал в свое държане ако длъжникът би платил навреме.

Правилно първоинстанционният съд е установил фактическа обстановка по делото въз основа на представените писмени доказателства, като настоящият въззивен състав споделя изцяло и правните му изводи. Ето защо на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, които стават част от правните съждения на настоящото решение. По изложените във въззивната жалба възражения следва да се добавят и следните правни и фактически съображения:

По иска с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за доставената топлинна енергия:

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право се обуславя от осъществяването на следните елементи:

1. Наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия;

2. Продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача и за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Спорни между страните в настоящото въззивно производство е обстоятелството дали е погасена претендираната сума чрез плащане.

Безспорно е по делото между страните, че през процесния период м.05.2019 г. м.04.2021 г. ответникът е притежавал право на собственост върху апартамент № 47, находящ се в гр. София, общ. Сердика, ж.к. „Фондови жилища“, бл. ****, като този факт се установява и от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 1993 г. Видно от приложено удостоверение от ГИС – София ЕООД имотът, описан в нотариалния акт, и този по исковата молба и декларациите за откриване на партида са идентични.

3

На следващо място по делото са представени извлечение от сметки, съобщения към фактури, протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение.

Предвид изложеното между страните е съществувало действително правоотношение по договор за продажба на топлоенергия през исковия период м.05.2019 г. - м.04.2021 г. Този договор за търговска продажба се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл.

150, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Следователно, за да бъде определено лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди според цитираната правна норма, е достатъчно да се установи, че то е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. В настоящия случай имотът се намира в сграда, в която ищецът осъществява продажба на топлинна енергия за битови нужди.

Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик – ищецът по аргумент от чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с решение № 0У1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във в. „Монитор“ от 11.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В параграф 2 от заключителните разпоредби има изрично отбелязване, че ОУ са приети с решение № 0У01/27.06.2016 г. на КЕВР. Доколкото са представени доказателства за публикуването на приложимите и приети ОУ в посочения всекидневник, то същите са били влезли в сила към началото на процесния период. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат стойността по общата фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 33, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по общата фактура, отразяваща реално потребеното количество топлинна енергия след изравняването, ако не са заплатени в 45-дневния срок, който срок следва да се приеме, че тече от издаването на общата фактура. Следователно по тези ОУ вземанията за цена на доставена за месеца топлинна енергия стават изискуеми с изтичане на 45 дни от изтичане на периода, за който се отнасят. Ето защо съдът намира, че процесните Общи условия обвързват ответницата и са приложими към възникналото облигационно правоотношение с ищеца. Ищецът е имал задължение да доставя топлинната услуга, а ответника – да заплаща нейната стойност.