Решение № 4 от 01.04.2021, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№4 гр. гр.Велинград , 01.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД в публично заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА

ВЛАДИМИРОВА при участието на секретаря МАРИЯ А. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА ВЛАДИМИРОВА Гражданско дело № 20205210100713 по описа за 2020 година Предявени са от К. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

Велинград, ул. „******“ против Прокуратурата на Република България гр.

София, представлявана от И. Г. - Главен прокурор , гр. София, бул. „Витоша“, № 2, осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от повдигнато срещу него обвинение в извършване на престъпление, по което е бил оправдан с влязло в сила съдебно решение, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска16.09.2020 г. до окончателното изплащане, за сумата от 983,41 лева, представляваща обезщетение за забава, за периода от датата на влизане в сила на съдебното Решение на Окръжен съд Пазарджик -27.09.2019 г. до датата на депозиране на иска - 15.09.2020 г., както и за сумата от 1600 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от депозиране на исковата молба – 16.09.2020 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът Д. твърди, че с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 17.08.2018 година е конституиран в процесуалното качеството на обвиняем по досъдебно производство № ЗМ 634 1

/ 2017 год., по описа на РУ - Велинград и пр. пр. № 1829/2017 год., по описа на РП - Велинград, за това, че на 18.10.2017 г., в гр. Велинград, в зоната на кръстовището на ул. „Христо Боянов“ и ул. „Кирил Павлов“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил, марка “Опел Зафира“, с per. № В 8491 ВА, собственост на „НИП ИНВЕСТ“ ООД, БУЛСТАТ 148142010, е нарушил правилата за движение по пътищата посочени в чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, като при извършване на маневра при завой на ляво, по непредпазливост причинил на Д.А.Х., с ЕГН: ********* от Велинград, ул.

„***“ № 54 средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото на големия пищял на дясна подбедрица - престъпление по чл. 343, ал. 1, б.”б”, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и чл. 116 и чл. 117 от ЗДвП. Впоследствие с Постановление вх. № 1829/2017г. от 19.09.2018 год. по описа на РП - Велинград е внесла предложение за освобождаване от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание по чл. 78 А от НК, по което било образувано а.н.д. № 428/2018 год., по описа на Районен съд Велинград. Във връзка с представителството му бил сключен Договор за правна защита и съдействие № 000065 от 29.10.2018 г., и на защитника му заплатил изцяло в брой сумата от 1000 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. Производство било разгледано в пет съдебни заседания, при което първоинстанционният съд с Решение № 35 от 12.04.2019 год. признал ищецът за невиновен, като го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.”б” от НК, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 116 и чл. 117 от ЗДвП. Сочи, че срещу оправдателното решение Районна прокуратура Велинград внесла на 19.04.2019 год. протест до Окръжен съд – Пазарджик с искане да се отмени и да се постанови ново осъдително решение, с което да се признае обвиняемия Д. за виновен. Твърди се, че във връзка с протеста ищецът отново упълномощил адв.А. да го представлява и защитава пред Окръжен съд - Пазарджик, за което сключил Договор за правна защита и съдействие № 002680 от 08.05.2019г., ведно с пълномощно, и му заплатил изцяло и в брой 600 / шестстотин / лева адвокатско възнаграждение.

Въззивният съд с Решение № 114 от 27.09.2019г. по в.н.а.х.д. № 328, по описа за 2019 год. на Окръжен съд – Пазарджик, на основание чл. 338 от НПК потвърдил решението на първоинстанционния съд, като го е счел за законосъобразно. Твърди се, че макар обвиняемият да е знаел, че е невинен, 2 през целият период от 2 години, през който продължило наказателното преследване срещу него бил много напрегнат и изключително притеснен, защото никога до процесната дата не бил подлаган на такива изпитания, не бил призоваван и разпитван за толкова дълъг период в полицейски участък и съд. Многократно му били връчвани призовки от полицейски служители, подлаган бил на многобройни разпити, очни ставки, предявяване на разследвания, като всички тези обстоятелства обърнали живота му на 360 градуса. Бил стресиран, живеел в тревоги, съмнения и отчаяние, да не бъде осъден на млади години, като непрекъснато повтарял, колко унизен се почувствал от отношението на полицейските органи. Твърди, че в началото на наказателния процес било разколебано доверието му в правосъдието и убеждението, че процесът срещу него се води несправедливо, тъй като заявил, че е бил жертва на интриги и инсинуации от страна на родителите на пострадалото дете, които с цел да получат обезщетение от Застрахователната компания за неимуществени вреди представили случилото се в една недействителна фактическа обстановка и именно, поради тези обстоятелства се притеснявал дали истината ще възтържествува и случаят ще бъде изяснен обективно от фактическа и правна страна. За цялата тази наказателна репресия, проточила се във времето, се наложило да потърси спешно консултация и лечение от психиатър, тъй като бил много подтиснат, тревожно депресиран, не можел да се концентрира, получил главоболие, сърцебиене, нарушение в съня, станал много раздразнителен, дори не можел на моменти да си поеме въздух. На 14.05.2019 год. му била назначена терапия от психиатър д-р Красимир Темнилов като възстановяването му по назначената терапия продължава и в момента. Въпреки многобройните искания от самото начало на наказателното производство за изясняване на случая с назначаването на тройна автотехническа експертиза не намерил нужното разбиране от страна на представителя на държавното обвинение прокурор Василев, което доведело до 2-годишно наказателно преследване, многобройни съдебни заседания, разпити, привличания, изключителни страдания и негативни емоции. Поддържа, че направените разноски пред първоинстанционния съд и въззивната инстанция следва да му бъдат възстановени като се приеме, че са в пряка и непосредствена последица от увреждането, съгласно чл. 4 от ЗОДОВ. Моли съда да има предвид, че в конкретния случай по делото не се установява, каквото и да е съпричиняване 3 по смисъла на чл. 5 от ЗОДОВ, тъй като той оказал пълно съдействие на разследващите органи, дал подробни обяснения за случилото се.

Представителят на държавното обвинение е трябвало внимателно да обсъди и анализира безпристрастно всички правнорелевантни факти, да се запознае със съдебната практика, с точното значение на законовите разпоредби, за които бил обвинен, че е нарушил и да прекрати образуваното досъдебно производство, за да се избегне причиняването на допълнителни неимуществени и имуществени вреди. Поради изложеното моли предявените искове да бъдат уважени. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който изразява становище, че исковата молба е нередовна и следва бъде оставена без движение, тъй като не е посочен адреса на ищеца, а само на процесуалния му представител. Оспорва иска и по основание и размер. Поддържа, че в настоящия случай липсват действително претърпени вреди, доколкото в исковата молба се описва едно нормално състояние на негативни преживявания, които всяко едно лице, спрямо което се води наказателно производство би имало, и които не следва да се вменяват в отговорност на Прокуратурата. Счита, че липсва причинна връзка между твърдяното като неоснователно наказателно преследване и настъпилите вреди. Твърди, че Прокуратурата е действала законосъобразно и съобразно правомощията й вменени с Конституцията на Република България, Закона за съдебната власт и Наказателно - процесуалния кодекс, поради което предявеният иск е изцяло неоснователен. Твърди, че не са налице доказателства, които да установяват действително търпени вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението, нито е доказана връзката между тях и повдигнатото обвинение. Излага, че на всички инстанции наказателното производство е приключило за година и малко, което е един разумен срок.

Повдигнатото обвинение не е за умишлено престъпление, а за непредпазливо.

Делото е внесено в съда с предложение за освобождаване от наказателна отговорност, поради което ищецът не е бил реално заплашен от осъдителна присъда, била му е взета най - леката мярка за неотклонение подписка и спрямо него не са налагани други мерки за процесуална принуда. Поддържа се, че липсват доказателства за твърдяната интензивност на производството.

Излага, че наличието на действително търпени вреди е елемент от 4 фактическия състав на отговорността по чл. 2 от ЗОДОВ, а ищеца не е ангажирал никакви доказателства за претърпените морални вреди, пряка и непосредствена последица от обвинението. Сочи се, ще ищецът е изложил в исковата молба, че се е почувствал унижен от отношението на полицейските органи, а не от Прокуратурата. По размера на исковите претенции се моли да бъде съобразено възприетото в т. II на ППВС № 4/1968 г., както и че в случаите на причинени неимуществени вреди по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от значение е как обвинението в извършване на престъпление се е отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството на увредения, като паричното обезщетение за моралните вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им /в този смисъл Решение № 832/10.12.2010 г. по НД № 593/2010 г., IV ГО на ВКС/. Поддържа се, че претенциите на ищеца са изключително завишени и несъответни на претендираните вреди, икономическия стандарт на Р.България и на съдебната практика по аналогични случаи /включително и тази на ЕСПЧ/. Сочи се, че в тази насока следва да бъде съобразено, че обвиняемият е бил с най-леката мярка за неотклонение „подписка“, която не е довела по същество до ограничаване на правата му и не са били прилагани други мерки за процесуална принуда, спрямо него са осъществени малък по обем действия по разследването, наказателното производство е протекло в един разумен срок, воденият срещу него процес не е получил медийна гласност. Твърди се, че претенцията за имуществени вреди в размер на 1600 лева е недоказана по основание и по размер, а заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, с оглед извършените действия по разследването и моли да се н а м а л и . Поддържа, че липсват доказателства за реално осъществена адвокатска защита, договорът за адвокатска защита № 002680 е нечетлив и следва да не се приема като доказателство, като не е ясно по кое производство е направен разхода. Оспорва акцесорната претенция за лихва за забава в размер на 983, 41 лева върху претенцията за неимуществени вреди, чиито размер е определен произволно. Релевира възражение по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ и чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, тъй като ищец ът е допринесъл и е станал причина за воденото производство срещу него. Ангажира доказателства.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено 5 следното от правна и фактическа страна:

Предявен е иск за ангажиране на отговорността на държавата чрез Прокуратурата на Република България за вреди, претърпени от повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, по което лицето е било оправдано.

С доклада по делото съдът с оглед изявленията на страните е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, срещу ищеца е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по по чл. 343, ал. 1, б.”б” от НК, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 116 и чл. 117 от ЗДвП, въз основа на което е било проведено наказателно производство, приключило с влязло в сила съдебно решение, с което е бил признат за невинен и оправдаван. Изложеното се установява и от приетите по делото писмени доказателства- досъдебно производство № ЗМ 634 / 2017 год., по описа на РУ - Велинград и пр. пр. № 1829/2017 год., по описа на РП – Велинград, Постановление вх. № 1829/2017г. от 19.09.2018 год. по описа на РП – Велинград, Решение № 35 от 12.04.2019 год., по а.н.д. № 428/2018 год., по описа на Районен съд Велинград, Решение № 114 от 27.09.2019г. по в.н.а.х.д. № 328, по описа за 2019 год. на Окръжен съд – Пазарджик. При тези факти, съдът намира, че доколкото ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение, искът е доказан по основание.