Решение № 44 от 21.04.2022, Районен съд - Никопол

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Никопол, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Биляна С. Кисева при участието на секретаря Десислава Г. Бунева като разгледа докладваното от Биляна С. Кисева Гражданско дело № 20214420100602 по описа за 2021 година

В НРС е постъпила ИМ от С. Н. Г. от гр.Плевен против „***“ ЕООД гр.Кнежа, ЕИК: *** за иск с правно основание чл.55 от ЗЗД. В ИМ се твърди, че с ответника имали сключен договор за аренда на земеделска земя. Извън договора устно се разбрал с представляващия фирмата г-н И., че заплащаната рента след стопанската 2013-2014г. можело да надвишава 40 лв. или да е под тази сума в зависимост от доходите.Твърди, че за стопанската 2013-2014г. му бил заплатил рента от 65 на декар, за следващите години 2014-2015; 20162016 и 2016-2017г. започнал да плаща рента по акт за наследници, като твърди, че това било умишлено, за да се обогатял, без негово съгласие. Бил завел дело, на което се били споразумели, но бил забравил да предяви иск за допълнителната рента за тези три години. В Уточняващата си молба твърди, че претенцията му е за заплащане допълнителна сума от 25 лв. на декар за стопанските 2017-2018г.; 2018-2019г. и 2019-2020г.Моли съда да осъди ответника да му заплати допълнителна рента от 25 лв. на декар за стопанските 2017-2018г.; 2018-2019г. и 2019-2020г. или общо сумата от 4875 лв.

По делото е постъпил отговор от ответника в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, в който същия изразява становище, че искът е допустим, но е не основателен, тъй като дружеството било изплатило всички суми произтичащи от договора за аренда.Твърди, се че ищеца не оспорва това обстоятелство.

1

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна :

Между страните безспорно е, че на 18.10.2012г. между „***” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Кнежа, предсатвлявано от И. С. и С. Н.

Г. от гр.Плевен е сключен договор за аренда в земеделието, вписан в Службата по вписванията при РС-Кнежа. Съгласно договора, С. Г. е предоставил за ответника за ползване следните земеделкси земи Нива в м.“Герганина падина“, с площ от 65.327 дка. имот № 100006, кат.3 и Нива в м.“ Бенчовите брестове“, с площ от 14.597 дка. имот № 106009, кат.4, или общо 79.924 дка. Договора е сключен за 10 стопански години, като е отбелязано, че първата стопанска година започва от 01.10.2013г. в чл.7 от договора е записано, че уговореното арендно плащане е 40 лв. на декар наета земя за година.

От представените по делото нотариални актове за дарение и покупко-продажби О.А.Г., А.А.Г.-Н.а, С.П.П., А.Х.а И., М.Х.П., П.Г.П. и Х.Г.Д. през 2014г. са прехвърлили техните права на собственост общо 12/160 ид.ч. от следните недвижими имоти: Нива в м.“Герганина падина“, с площ от 65.327 дка. имот № 100006, кат.3 и Нива в м.“ Бенчовите брестове“, с площ от 14.597 дка. имот № 106009, кат.4 на С. С. И..

В последствие през 2019г. с нотариален акт за покупко-продажба и Миглена Маринова Маринова-Василева е прехвърлила на С. С. И. собствените си 1/20 ид.ч. от следните недвижими имоти:

Нива в м.“Герганина падина“, с площ от 65.327 дка. имот № 100006, кат.3 и Нива в м.“ Бенчовите брестове“, с площ от 14.597 дка. имот № 106009, кат.4.

По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, от която става ясно, че Преведената сума на С. Г. за трите стопански години е както следва: за 2017г./2018г. за 60.428 дка. – 2417,10 лв.; за 2018г./2019г. за 57.161 дка. – 2286,44 лв. и за 2019г./2020г. за 57.161 дка. – 2286,44 лв. или общо 6989.98 лв. Вещото лице е дало заключение, че за описаните по-горе, недвижими имоти следвало да се заплати общо на арендодателите за процесните стопански години 7839,40 лв., от които на С. Г. – 7120.71 лв., а на С. И. – 718,53 лв. Но ответника реално е изплатил 7708,51 лв. , от които на С.

Г. – 6989,98 лв., а на С. И. – 718,53 лв. и следвало да се доплати на ищеца 2 сумата от 130.73 лв. съобразно договора за аренда. Вещото лице в съдебно заседание е заявило, че тази разлика от 103.72 лв. е от факта, че има грешка при записване на площите, тъй като 1/20 ид.ч. са закупени през юни месец 2019г., а те с аги отнесли към стопанската 2018г./2019г., а е следвало да се отнесат към стопанската 2019г./2020г. Тази сума е била получена от С. И., а не от С. Г.. Освен това в заключението си вещото лице излага, че ответника има сключени само 3 бр. договори за землището на с.Искър, като по единия е уговорено арендно плащане от 35 лв. на декар за година, а по другите два по 20 лв. на дка. за година и е изчислило, че средно заплащането е по 30,72 лв. на дка. за година. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че е направило проверка в ОДЗ гр. Плевен за региона на землището на гр.Искър, от където било видно, че за белите петна също се изплаща по 40 лв. на дка. за година.

От разпитания по делото свидетел С. И., които показания съдът кредитира изцяло, става ясно, че той е бил пълномощник на „***“ ЕООД гр.Кнежа, като имал право да сключва договори за тяхна сметка, като те му определяли параметри, а той трябвало да влезе в тези параметри. Твърди, че не е давал обещание да се заплаща 25 лв. над уговорената в договора сума.

По делото не се събраха никакви доказателства по отношение на твърдението на ищеца, че С. И. от името на „***“ ЕООД гр.Кнежа устно се е задължил да му се изплаща годишно не 40 лв., както е записано в договора за аренда, а по 65 лв. на дка. годишно.

При така установените фактически данни съд приема за установено, че разместването на имуществени блага не е довело до обогатяването на ответника по иска и обедняването на ищеца, без правно основание за това.

Под правно основание се разбира правоотношението, от което произтича правото да се иска получаването на съответната имуществена облага и задължението тя да се престира. Това може да бъде договор, административен акт, самия закон, водене на чужда работа без поръчка и др.

При този изход на производството и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него деловодни разноски в размер на 570 лв. заплатен адвокатски хонорар.

Съдът констатира, че ищеца не е заплатил допълнителното възнаграждение за вещо лице, съгласно одобрена от съда декларация в размер на 345,17 лв. Следва тази сума да се заплати от бюджета на съда на вещото 3 лице, а ищеца да бъде осъден да я заплати по сметка на НРС.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск о т С. Н. Г., с ЕГН: ********** от гр.Плевен против „***“ ЕООД гр.Кнежа, ЕИК: *** за сумата от 4875 лв., с която ответника се е обогатил неоснователно, поради неизплащане на устно уговорена рента извън сключения договор по 25 лв. за стопанските 2017г./2018г/, 2018г./2019г. и 2019г./2020г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК С. Н. Г., с ЕГН:

********** от гр.Плевен ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД гр.Кнежа, ЕИК: ***, предствлявано от И. С. сумата от 570 лв., представляваща деловодни разноски.

ОСЪЖДА С. Н. Г., с ЕГН: ********** от гр.Плевен ДА ЗАПЛАТИ по сметка на НРС сумата от 345.17 лв., представляваща заплатено допълнително възнаграждение на вещото лице заплатена му от бюджета на съда.

Сумата от

345.17 лв., представляваща допълнителното възнаграждение за вещо лице, съгласно одобрена от съда декларация да се изплати от бюджета на съда.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Никопол: _______________________ 4