Решение № 749 от 19.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 749 гр. Пловдив, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20245300503287 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба подадена от Е. К., ЕГН: **********, срещу Решение № 514/14.10.2024г., постановено по гр.д.№2019/2022г. по описа на РС-Асеновград, с което по предявения иск от Н. В. Р. , ЕГН:**********, от гр. А. ул. „****, против С. Д. Р., ЕГН **********, от гр.

А., ж.к. „Б** и Е. К. , ЕГН **********,от гр. А., ул. „***“ е обявен за нищожен, като привиден прикриващ договор за дарение, договор за покупкопродажба оформен с НА № **, т. 7 , дело 1226/2009г. на нотариус К. , вписан в СВ АРС с Акт № 149, т. 17, дело 2885/2009г., с който Н. В. Р. ЕГН ********** , продава на С. Д. Р., ЕГН **********, 4/6 ид.ч. от СОС с идентификатор ****.524.139.1.6 по КК на гр. А. с адрес на имота гр. А., ж.к. „****, който попада в сграда ** в ПИ с идентификатор***.524.239, с предназначение: жилище апартамент, съседни СО на същия етаж ***, под обекта **, над обекта ***, площ по документ 108 кв. м., неразделна част от обекта са таван № 3, приземна стая №* и съответните ид. ч. от общите части на сградата , и е отхвърлен предявеният от жалбоподателката насрещен иск за признаване за установено по отношение на Н. В. Р. , ЕГН**********, че е собственик на основание покупка и давностно владение на 5/24 ид. ч. от същия имот.

Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на 1 правния спор, с което да бъде отхвърлен предявения главен иск.При условията на евентуалност ако същият бъде уважен се настоява за уважаване на предявения от жалбоподателката насрещен установителен иск за собственост.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Н. В. Р. , ЕГН:***.

Пловдивският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от Н.

В. Р. , ЕГН:**********, против С. Д. Р., ЕГН: ********** и Е. К. , ЕГН **********, иск с правна квалификация чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД.

В исковата си молба ищцата навежда твърдения, че през ***г. заедно със съпруга й придобили в режим на СИО на основание отстъпено право на строеж правото на собственост върху СОС с идентификатор ****.524.139.1.6 по КККР на гр. А., с адрес на имота гр. А., ж.к. „Б., който попада в сграда № 1 в ПИ с идентификатор **.524.239, с предназначение: жилище апартамент, площ по документ 108 кв. м., ведно с таван № 3, и приземна стая № 8 и съответните ид. ч. от общите части на сграда.Със смъртта на съпруга й на ***, собствеността върху имота била разпределена между наследниците по закон и при квоти- 4/6 ид.ч. за ищцата и по 1/6 ид. ч. за синовете им-М. Р. и С.

Р.. През 2009г. наследниците постигнали съгласие процесното жилище да остане в собственост на С. Р.,като той уравни дела на брат си парично.

Независимо, че волята на ищцата била да дари своята идеална част от жилището на сина си С. Р. , на 15.12.2009г. бил сключен договор за покупкопродажба,обективиран в нотариален акт №105,т.VII, рег.№7520, дело №1226/15.12.2009г. , по силата на който продала притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от имота на сина си С. Р., по време на брака му с ответницата Е. К., прекратен с влязло в сила на 25.06.2020г. решение по гр.д.№871/2020г. по описа на РС-Асеновград. Действителната воля на страните за дарение на притежаваната от ищцата идеална част от жилището,а не за нейната продажба, била обективирана в нарочно съставено и подписано от страните обратно писмо. Въз основа на изложените фактически обстоятелства ищцата отправя искане до съда за прогласяване нищожността на договора за продажба от 15.12.2009г. , по силата на който е продала на ответника С. Р. притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от недвижимия имот , като привиден и прикриващ договор за дарение.

В писмения си отговор ответницата Е. К. , ЕГН **********, оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му като неоснователен. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, че сключеният между ищцата и другия ответник договор за продажба не отразяват действителната им воля.

Оспорва и представеното по делото обратно писмо, като твърди че документът е неверен, антидатиран и съставен за нуждите на процеса. Твърди, че действителната воля на страните е била продажба,а не дарение на имота, 2 като ищцата е получила и уговорената продажна цена,което нейно изрично изявление в този смисъл е било обективирано и в съставения нотариален акт.Поддържа, че в постигнатото от ответниците споразумение по гр. д. № 871/2020г. на РС-Пловдив по повод прекратяване на брака им , страните изрично са декларирали, че имотите придобити по време на брака остават в обикновена съсобственост, което обстоятелство опровергава твърдението на ищцата , че действителната воля на страните е била за сключване на дарствена сделка.

От първоинстанционния съд е бил приет за разглеждане предявеният от ответницата Е. К. при условията на евенуалност насрещен иск, при уважаване на главния иск да бъде признато за установено, че същата е собственик на 5/24 ид. ч. от процесния недвижим имот на основание осъществено от нея давностно владение.

Ответникът С. Д. Р., ЕГН **********, не е изразил становище по така предявения иск.

От фактическа страна по делото не се спори, а и от приложените писмени доказателства се установява, че ответниците С. Р. и Е. К. са бивши съпрузи-сключеният между тях граждански брак на 24.01.2001 г. е прекратен с влязло в сила решение на 06.07.2020 г. по гр.дело № 871/2020 г. на Районен съд Асеновград, с утвърждаване на споразумение по чл.51 СК. С решението е утвърдено постигнатото между страните споразумение, според което семейното жилище находящо се в град А. , ж.к.Б. ***, ще се ползва безвъзмездно от С. Р.,а придобитото от съпрузите по време на брака недвижимо имущество остава в обикновена съсобственост. Установено е също, че по време на брака между ответниците въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран нотариален акт №105,т.VII, рег.№7520, дело №1226/15.12.2009г. , ответникът С. Р. е закупил съответно от майка си Н. Р.

4/6 ид.ч. и от брат си М. Р.- 1/6 ид.ч. от процесния недвижим имот. В нотариалният акт е посочена продажна цена на имота 20 984 лв. и е удостоверено, че сумата е изплатена от купувача и е получена от продавачите напълно и в брой.

Със съставено на 15.12.2009г. обратно писмо продавачката по договора Н. Р. и купувачът С. Р. са декларирали, че сключеният между тях договор за покупко-продажба прикрива договор за дарение, като от страна на купувача не е била платена продажната цена на купувача Н. Р., тъй като истинската им воля е била да сключат договор за дарение.

Поради оспорване на обратното писмо от страна на ответницатажалбоподател Е. К. на основание чл.165,ал.2 ГПК са допуснати и събрани гласни доказателствени средства.

Според показанията на свидетелката Д.П. познава страните, като с ищцата се запознали през 2005 г. и впоследствие се сближили. В процесното жилище свидетелката е ходила веднъж през 2007 г., като знае, че същото е принадлежало на ищцата и нейния съпруг. След смъртта му ищцата й споделила, че иска да остави наследство поравно на двамата си синове. Така на единия купила апартамент в друг квартал и изплащала ипотеката, а 3 процесният останал на ответника и той платил пари на брат си.

Прехвърлянията станали през 2009 г., като Н. не е получавала пари , а за това , че ответникът е платил пари на брат си бил съставен документ , който ищцата й показала.

Според показанията на свидетеля В. Р. познава страните, като ищцата му е стринка, а С. е син на чичо му. Стринка му и чичо му имали апартамент в кв.Б., като след неговата смърт си уредили имуществените отношения.През 2015-2016г. стринка му прехвърлила процесния апартамент на ответника, а на брат му купила по-малък и затова С. платил на брат си 20 000 лева.От разговорите с ответника свидетелят разбрал, че не е давал пари на ищцата за дела от апартамента, която след това си купила друго жилище на кредит.

От показанията на свидетеля на ответницата С. Б. се установява , че познава ответниците от около 21-22 години и същите са нейни кумове.През 2009г. ответниците купили процесния апартамент като изплатили дялове на другите съсобственици- на ищцата платили 18 000 лева, а на М.-брата на С.-20 000 лева. Е. подготвила документите са сделката, а парите взели на заем от един човек на име С..Е. и Н. работили заедно в счетоводна фирма, а след това Н. си купила на кредит друго жилище.

От показанията на свидетеля С.Й. се установява, че познава Н. и Е. от 2002г. и същите били **** на фирмата му.Е. му поискала около 16-17000 евро, за да си купи апартамента , в който живее.Парите й ги дал на ръка, а тя му ги върнала преди около три години.

От показанията на свидетеля М. П. –брат на ищцата се установява, че след смъртта на съпруга й купила апартамент на сина си М., а този апартамент трябвало да остане на С..Тъй като процесният апартамент бил по-голям С. платил на брат си 20 000 лева.Първоначално ищцата искала да дари своята част от имота на С., но за да няма другия брат претенции , сключили договор за покупко-продажба. Апартаментът на М. бил закупен около 2008-2009г., а С. и Е. купили процесния апартамен от ищцата през 2009г. След това ищцата си купила друго жилище.

От показанията на свидетелката М. К.- *** на ответницата, се установява , че през 2009г. ответниците закупили процесния апартамент, за което заплатили на брата на С. 20 000 лева, а на ищцата -18 000 лева, като свидетелката присъствала при предаването на сумата . Тъй като ответниците не разполагали с толкова средства и от банките им било отказано отпускане на кредит, взели назаем 16 000 евро от С.. Ищцата била доволна от сделката и казала, че с тези пари ще си ремонтира новия апартамент.

Според показанията на Д. К. –майка на ответницата се установява, че ищцата предложила на ответниците да закупят процесния апартамент, като изплатят дяловете им. Ищцата определила и цената , като на нея трябвало да се платят 18 000 лева, а на сина й М. -20 000 лева.Тъй като ответниците не разполагали с толкова пари и банките не им отпускали кредити, поискали назаем от С. – собственика на фирмата, която Е. и Н. обслужвали.Той им дал около 16000-17000 евро. Никога между страните не е имало уговорки за даряване на частта от страна на Н., тъй като тя имала нужда от тези пари, за да 4 ремонтира новозакупеното си жилището.

При така събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, според настоящия състав на съда не се установяват твърденията на ищцата за привидния характер на сключения с ответника договор за продажба от **г., както и че действителната воля на страните по него е била да сключат договор за дарение.

В подкрепа на твърденията си, че сключеният договор за продажба на 4/6 ид.ч. от процесния имот е симулативен, че прикрива дарение, ищцата е представила документ, озаглавен обратно писмо, подписан от нея и от ответника С. Р. , с която двамата са декларирали, че договорът прикрива дарение, че при покупката на имота купувачът-ответник не е заплатил продажната цена.

Неправилно първоинстанционният съд е приел, че така съставеното обратно писмо служи за пълно разкриване на твърдяната от ищцата симулацията и обосновава извод за основателност на предявения от нея иск.

Следва да се посочи,че когато обратното писмо (контралетр) съдържа волеизявлението на всички страни по прикрития договор, той служи за пълно разкриване на симулацията. Но когато то съдържа волеизявление само на една от страните, може да служи като начало на писмено доказателство по смисъла на чл.165,ал.2 от ГПК. В този случай е допустимо доказването на действителните правоотношения между страните със свидетели. При възмездно придобиване на имущество през време на брака на името на единия съпруг,както е в процесния случай, другият съпруг придобива право на собственост по силата на закона на основание установения режим на съпружеска имуществена общност върху вещи и права върху вещи, придобити в резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на противното. Това обаче не означава, че по силата на закона става страна по договора. Затова обратният документ, изхождащ от неучаствалия в сделката съпруг и удостоверяващ действителните отношения между страните по него, не обвързва другия съпруг, който не е подписал документа. В този случай подписаният от единия съпруг документ има значение на начало на писмено доказателство за разкриване на симулацията. В този смисъл решение № 464 от 16.06.2010 г. по гр. д. № 1069 /2009 г. на ВКС,І ГО,решение № 1192 от 12.12.2008 г. по гр. д. № 2864/2007 г. на ВКС, IV ГО, решение № 1161 от 9.12.2008 г. по гр. д. № 3417/2007г. на ВКС, IV ГО.