Решение № 84 от 14.04.2022, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Административно наказателно дело 1344/2021
- Вид
- Решение № 84
- Подписан
- 14.04.2022
- В сила
- 19.05.2022
- Състав
- Мая Андонова Миленкова
Цитирани разпоредби
- чл.105, ал.1 · Закон за автомобилните превози
- § 1, т.1 · Закон за автомобилните превози
РЕШЕНИЕ
№ 84 гр. Кюстендил, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Мая Анд. Миленкова при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно наказателно дело № 20211520201344 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Б. ДР. ВЛ., ЕГН **********, с адрес в ************* е подал жалба против наказателно постановление № 42-0002707/27.10.2021г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.София, с което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) за нарушение на чл.40, ал.1, т.4 от Наредба № 2 от 15.03.2002г. на Министъра на транспорта и съобщенията.
Иска се отмяна на наказателното постановление, като се сочат допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и недоказаност на нарушението. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил вменените му нарушения. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалният си представител адв. Д. поддържа жалбата, като моли за отмяна на наказателното постановление. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган не изпраща представител в съдебно заседание, но в придружително писмо с вх. № 5560 от 10.12.2021г., 1 ведно с което жалбата е депозирана в съда, изразява становище за неоснователност на същата и предлага наказателното постановление да бъде потвърдено.
Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Н а 21.09.2021 година, около 09:20 часа в гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“, срещу ВиК Кюстендил в посока към ул. „Юрий Гагарин“ , е направена проверка на жалбоподателя, в качеството му на водач на автобус, попадащ в категория „М“, марка Ивеко, с рег. № *********, собственост на фирма-превозвач „Волан-Бо“ ЕООД, извършващ обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия по маршрут Кюсетендил-Катрище, с лиценз за превоз на пътници на Общността № 3 3104710002, валиден до 18.01.2027г., видно от пътен лист № 06729 от 21.09.2021г., като е извършил нарушение, изразяващо се в непопълване на поле в пътния лист „Приех автомобила технически изправен“, като не е записана фамилията и липсва подпис на водача.
Тъй като нарушението е установено на място, на жалбоподателя е съставен АУАН № 295509 на 21.09.2021г., серия А-2021 от проверяващите Ю. С. Б. – актосъставител, изпълняващ длъжността инспектор при РД „Автомобилна администрация“ – София и А. Г. Г. – свидетел при установяване на нарушението и съставянето на акта, с който е започнато административнонаказателно производство срещу водача на автобуса.
Актосъставителят дал правна квалификация на нарушението – чл.40, ал.1, т.4 от Наредба № 2 от 15.03.2002г. на Министъра на транспорта и съобщенията.
АУАН е предявен и връчен по надлежния ред на актуваното лице в деня на съставянето му, като не са отразени възражения в него.
В тридневния срок е постъпило възражение от актуваното лице с вх.№ 5200001709232 от 24.09.2021г., с което изразява становище, че е приел автобуса технически изправен, като не си спомня дали пътният лист не е бил за друг автомобил.
Въз основа на съставения АУАН , административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят виновно е нарушил чл.40, ал.1, т.4 от Наредба № 2 от 15.03.2002г. на Министъра на транспорта и съобщенията , поради което за нарушението е наложено н а Б. Д. В., ЕГН **********, с адрес в гр.
2
********** административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева на основание чл.105, ал.1 от ЗАвтПр. Наказателното постановление е връчено на наказаното лице лично на 11.11.2021г., видно от попълнената разписка в постановлението.
В хода на съдебното следствие свидетелите на наказващия орган поддържат изложеното в акта. По настоящото съдебно производство, в качеството на свидетел е разпитан актосъставителя Б. и свидетелят при установяване на нарушението – А.Г.. В показанията си пред съда, същи те пресъздават констатациите отразени в АУАН . Не дават допълнителни подробности.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Жалбата е допустима – подадена е в срок и от надлежното лице, срещу подлежащ на обжалване акт.
При преценена по същество, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна по следните съображения:
Административнонаказателното производство е протекло и завършило при спазване на сроковете по чл. 34 и чл. 52 от ЗАНН. Актът и НП са съставени от оправомощени за това лица.
По делото се установи, като същевременно не се и спори , че представения пътен лист не съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно нормата на чл. 40, ал.1, т.4 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТС, съответно съобразно Приложение № 5 от наредбата, което съставлява нейна неразделна част. Както вече бе посочено, по време на проверката е липсвала информация относно констатацията на водача дали приетия от него автомобил отговаря на изискванията за техническа изправност. Със съставения акт на място е иззет процесния пътен лист № 06729 от 21.09.2021г., заверен препис от който се съдържа по делото.
Съдът кредитира с доверие свидетелските показания на служителите, като не се съдържат други доказателства, които да им противоречат.
Напротив, същите напълно кореспондират на съдържанието на приетото писмено доказателство - пътен лист и установяват по несъмнен начин извършеното нарушение.
3
Съгласно § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтПр, по смисъла на този закон „обществен превоз е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане.“ Видно е от пътния лист, че в същия ден водачът на автомобила е извършвал крайградски обществен превоз през целия ден (в диапазона от 6:50 до 16:10), без да е изцяло попълнен пътния лист за деня. Доказателства в обратна насока не са ангажирани. Текста на цитираната материалноправна норма на подзаконовия нормативен акт - чл. 40, ал.1, т.4 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТС казва, че по време на работа водачът е длъжен да представи при поискване на контролните органи попълнен пътен лист по образец (приложение № 5).
С оглед на това, възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че последният е използвал автобуса за лични цели по време, когато не е изпълнявал маршрутно разписание се явява неотносимо към спора, тъй като е видно, че дневния пътен лист не е попълнен изцяло за целия ден и е логично обосновано заключението, че задължението по чл. 40, ал.1, т.4 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТС на водача да попълни Приложение № 5 от наредбата не е било изпълнено и по време на изпълнение на маршрутното си разписание за деня.
От друга страна обаче, от представените и анализирани доказателства по делото не се установява за кое превозно средство не е представен пътен лист. Видно от представения препис от пътен лист № 06729, серия А за 21.09.2021 година (л.15 от делото), попълнен от жалбоподателя, същият е осъществявал крайградски обществен превоз на посочената дата с МПС с рег.
№ КН 5670 АХ, а в АУАН и НП е посочено МПС с рег. № КН 8002 ВВ, т.е. от доказателствата по делото не се установява превозното средство, с което е осъществено твърдяното нарушение, поради което е налице нарушение на чл.42, ал.1, т.4, предл.2 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че в съдебното производство не се доказа по безспорен начин наличието на извършено нарушение, вменено на жалбоподателя и поради това атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
При този изход на делото е основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 100,00 лева разноски по 4 делото, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 42-0002707/27.10.2021г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр.София, с което на Б. ДР. ВЛ., ЕГН **********, с адрес в *********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева на основание чл.105. ал.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) за нарушение на чл.40, ал.1, т.4 от Наредба № 2 от 15.03.2002г. на Министъра на транспорта и съобщенията.
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция "Автомобилна администрация" гр.
София да заплати на на Б. ДР. ВЛ., ЕГН **********, с адрес в ************* направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на 100 /сто/ лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 5