Решение № 525 от 25.07.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 841/2022
- Вид
- Решение № 525
- Подписан
- 25.07.2023
- В сила
- 25.07.2023
- Състав
- Теодора Кръстева, Николай Метанов, Светлин Михайлов
Цитирани разпоредби
- чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 690 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 4 · Закон за адвокатурата
- чл. 25 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 685 · Търговски закон
- чл. 688, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 688, ал. 3 · Търговски закон
- чл. 694 · Търговски закон
- чл. 725, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 525 гр. София, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Теодора Кръстева
Членове:
Светлин Михайлов
Николай Метанов при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20221001000841 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Г. Б. М. против решение № 914/22.07.2022 г. по т. д. № 1500/2021 по описа на СГС, ТО, 18 състав, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу „Викинг медикъл България“ ООД /н./ иск с правно основание чл. 694 от ТЗ за признаване за установено, че ищецът има вземания в размер на сумата от 49 222, 98 лв. по договор за правна защита и съдействие от 04.07.2019г. и вземане в размер на 42 336,09 лв. по анекс от 04.01.2020г. към горепосочения договор, предявени пред съда по несъстоятелност с молба от 27.04.2021г., като неоснователен и недоказан.
Въззивникът твърди, че решението е неправилно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалноправните разпоредби.
Поддържа, че за да отхвърли иска, съдът неправилно е възприел възраженията на насрещните страни за нищожност поради противоречие със закона и добрите нрави на клаузите относно уговорените размери на 1 адвокатските възнаграждения в оспорения договор за правна помощ и анексите към него. Твърди, че съдът неправилно е приел, че е налице свръхпрекомерност на уговорения размер на насрещната престация в нарушение на нормата на чл. 36, ал. 2 ЗА. Намира за необосновано изложеното в мотивите, че положения от въззивника труд се свежда до подаване на бланкетна жалба до данъчната администрация срещу процесния ревизионен акт, както и че поначало, обжалването на ревизионен акт е приравнимо с подаване на възражение по чл. 414 ГПК в заповедното производство.
Подчертава, че в цитираното от съда решение № 125/ 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС изрично е отбелязано, че размерът на възнаграждението е справедлив и обоснован, в случай, че е уговорен с оглед изхода от делото. Затова при преценка валидността на клаузата за възнаграждение, съществен елемент бил факта, че то е уговорено именно при условието на чл. 36, ал. 4 ЗА. Логично, житейски оправдано и подкрепящо се от практиката по този тип административни дела било, размерът на адвокатското възнаграждение да бъде определян резултативно и в процентно съотношение от материалния интерес, като сравнението на този размер, с размера на нормативно установените минимални размери на адвокатските възнаграждения било несъстоятелно, необосновано и неправилно. При резултативния начин на определяне на възнаграждението, адвокатът поемал риска да не получи възнаграждение за своя труд, който риск обосновавал и значително по – високия размер на възнаграждението, несравним с размера на възнаграждението, уговорено независимо от изхода на делото.
Въззиваемата страна синдикът на „Викинг медикъл България“ ООД /н./ я оспорва и моли решението да бъде потвърдено.
С отговора се поддържат изложените пред първоинстанционния съд възражения, като тези за недопустимост на иска, поради предявяване на вземането след законоустановените в производството по несъстоятелност срокове, възражението за нищожност на процесния договор и анексите към него, поради противоречие със закона и добрите нрави, възражението, че дори и договора да се приеме за действителен, то по него възнаграждение не се дължи, тъй като не било установено нито обема, нито сложността на извършените дейности, нито можело да се прецени, дали именно усилията на 2 ищеца са довели до крайния резултат.
Въззиваемата страна „Б.Браун медикъл“ ЕООД оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено. Излага идентични с тези на синдика съображения, относно недопустимостта на иска, а по същество твърди, че иска е неоснователен, тъй като няма доказателства свидетелстващи за обема и сложността на извършената от адвоката работа, отговаряща на стойността на уговореното възнаграждение.
Съдът констатира, че жалбата е подадена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в установения от закона срок и от страна с право на жалба, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Вземанията, предмет на иска са за адвокатски хонорар, който е уговорен по реда на 36, ал. 4 ЗА, а именно, ако ревизионните актове от 13.06.2019 г. и от 27.11.2019 г. бъдат отменени, то дружество трябва да заплати на адвоката, 20 % от възстановените суми на „Викинг Медикъл България“ ООД, суми.
Постигнато е съгласие за основанието и начина по който се формира възнаграждението, но точния размер на хонорара е зависим от крайния резултат на административното производство. Последното е приключило с акт за прихващане или възстановяване на НАП от 02.03.2021 г. и едва на този етап, вземанията за адвокатско възнаграждение са станали изискуеми, поради което и същите са предявени след срока по чл. 685 и чл. 688, ал. 1 ТЗ.
Поддържаното от ответниците възражение, с което се оспорва предявяване на вземането в хипотезата на чл. 688, ал. 3 ТЗ с аргумента, че същото е следвало да бъде заявено по общия ред, но като вземане под отлагателно условие, настоящия съдебен състав намира за неоснователно.
Уговарянето на резултативен хонорар, не може да бъде подведено като „условие“ под нормата на чл. 725, ал. 1 ТЗ, доколкото не може да бъде квалифицирано като отлагателно условие по смисъла на същата законова разпоредба, нито по смисъла, вложен в последното понятие с нормата на чл.
25 ЗЗД. Не се касае до предвидено от страните условие, след сбъдването на което, сключен между тях договор ще прояви действие /чл. 25 ЗЗД/, нито до условие, сбъдването на което ще направи иначе уговореното по основание и размер вземане на кредитора изискуемо и респективно изпълняемо по реда на 3 чл. 725, ал. 1 ТЗ.
Поначало, разпоредбата на чл. 725, ал. 1 ТЗ не изключва правилото на чл. 688, ал. 3 ТЗ, съобразно което, след датата на откриване на производство по несъстоятелност могат да се предявят възникнали след тази дата и неплатени вземания. Тази норма, не следва да бъде тълкувана в смисъл, че могат да бъдат предявявани всякакви хипотетични вземания - невъзникнали и обусловени от други хипотетични събития, като винаги вземанията следва да бъдат приети под заявените несигурни условия и едва на етапа на осребряване на имуществото, да бъде установено дали са възникнали или не. Последното и ще доведе по недопустим начин до лишаване на останалите кредитори от възможността да се защитят и да възразят срещу възникване на вземанията по реда на чл. 690 ГПК, включително и ще ги лиши от възможността, спора относно реалното възникване на вземанията да бъде разгледан от съд, чрез иск по чл. 694 ТЗ, каквато не е целта и смисъла на разпоредбата на чл. 725, ал.
1 ТЗ.
По изложените мотиви съдът приема, че оспорените вземания са предявени своевременно, поради което и предявения иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 694, ал. 6 Т е допустим.
По същество, решението е правилно и за да отхвърли иска, първоинстанционният съд е изложил мотиви, които САС изцяло споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. По правилността на решението, съдът е обвързан от поддържаните с жалбата възражения, а те са неоснователни.
Съобразно даденото с т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС разрешение, застъпено в съобразителната част, добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с правно значение, нарушаването на които има същата последица, като противоречието със закона – нищожност на договора, поради което, съдът следва да установи съответствие с добрите нрави като абсолютна предпоставка за неговата действителност. В решение от 25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г. на І г. о. на ВКС и решение от 09.02.2016 г. по гр. д № 2419/2015 г., ІІІ г. о. на ВКС се приема, че съгласно чл. 9 ЗЗД страните имат свобода на договарянето, която се рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от добрите нрави, като понятието добрите нрави предполага известна 4 еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. Според решение от 15.10.2010 г. по гр. д. № 1208/2009 г., ІІІ г. о. на ВКС, нееквивалентност може да е налице, ако сделката бъде сключена за цена многократно по-ниска от действителната. С решение от 26.10.2009 г. по гр. д.
№ 136/2009 г., ВКС счита, че нееквивалентността се преценява и с оглед на други морални съображения и икономически отношения между страните В случая, срещу възнаграждението от 91 559, 07 лв., обема на извършената от ищеца работа се изчерпва с изготвянето на жалба до административен орган. Няма спор, че на адвоката се дължи възнаграждение, но какъвто и да е обема на тази жалба, договореното възнаграждение, надхвърля многократно действителната цена на труда на адвоката. При това, според правилото за тълкуване с общоупотребимият /обичаен/ смисъл на думите, фразата „с оглед изхода на делото“ включена в нормата на чл. 36, ал.
4 ЗА, навежда, че уговарянето на резултативен хонорар е свързано с приключването на цялото съдебното производство, т. е. на всички етапи от него, когато с оглед изхода от спора, довереника има обективен поглед върху всички положени от адвоката усилия за постигането на крайната цел. В случая, резултативния хонорар е следствие само от едно единствено действие на адвоката, при това извън рамките на установяване на спорното право по съдебен ред. Затова настоящият състав намира, че процесното възнаграждение в договорения му размер, надхвърля обичайната си функция да възнагради ищеца за положения труд и е несъвместимо с разбирането за добросъвестно упражняване на права.
Същевременно, така както е изложил в мотивите си и първоинстанционният съд, съгласно чл. 36, ал. 1 ЗА на адвоката се дължи възнаграждение винаги и нищожността на клаузата за резултативен хонорар, не лишава ищеца от правото на адекватно заплащане на труда, още повече в контекста на разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, че нищожността на отдени части, не влече нищожност на целия договор, когато те могат да бъдат заместени по право от повелителни правила на закона. Такава е разпоредбата на чл. 36, ал. 3 ЗА, според която, при липса на договор, по искане на адвоката, адвокатския съвет определя възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет.
5
В настоящото производство е представено искане от 25.10.2022 г. от адв. М. до Адвокатския съвет към АК – Перник за определяне на възнаграждение във връзка с процесния договор и анексите към него, предвид отказа на синдика на „Викинг Медикъл България“ ООД да изплати резултативния хонорар.
С т. 10 от протокол № 14 от 27.10.2022 г. Адвокатския съвет при АК – Перник е уважил искането и на основание чл. 7, ал. 5 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/ 2004 г. е определил възнаграждение в размер на 45 777, 37 лв.
По жалба от 08.12.2022 г. на синдика на „Викинг Мадикъл България“ ООД, с решение № 705/ 19.01.2023 г. Висшия адвокатски съвет е отменил обжалваното решение.
Срещу посоченото решение на ВАС е постъпила на 17.02.2023 г. във ВКС жалба от адв. М. по която е образувано гр.д. № 1461/2023 г. по описа на IV ГО. С определение № 1100/15.05.2023 г. жалбата е оставена без разглеждане, като недопустима, тъй като решенията на ВАС подлежат на съдебен контрол само в изрично от предвидените в закона случаи, а обжалваното решение не попада сред тях.
От изложеното е видно, че след проведената процедурата по чл. 36, ал.
3, няма определено от адвокатския съвет възнаграждение на адв. Б. по спорния договор, поради което и с оглед изложените по – горе мотиви за нищожност на клаузата за резултативен хонорар и невъзможността на съда да определи възнаграждението, при разписан за целта закон ред, иска е неоснователен, а атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 914/22.07.2022 г. по т. д. № 1500/2021 по 6 описа на СГС, ТО, 18 състав.
Разпечатката съдържа 41 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1aa66419-1512-4cd5-811e-b0e0cc73bae8