Решение № 377 от 09.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. Пловдив, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20235001000396 по описа за 2023 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 10 от 23.02.2023 година, постановено по т. дело № 18/2022 година по описа на Окръжен съд – К., е осъдено С."Н.***", БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул."Г.И." № *, ет.*, да заплати на Г. М. С., ЕГН **********, от с. К. №**, общ.Д., обл. К. сума в размер на 120 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки, страдания и психически стрес, както и сума в размер на 9 638.70 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди направени разходи за лечение на причинените му телесни увреждания, вследствие настъпило на 03.06.2021г. ПТП, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 07.11.2021г. до окончателното им изплащане.

Отхвърлен е предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди в останалата част до пълния размер от 180 000 лв. и за имуществени вреди в останалата част до пълния предявен размер от 22 310.07 лв., както и за 1 присъждане на законна лихва върху главниците за период от 12.08.2021г., алтернативно от 03.09.2021г., до 06.11.2021г. включително.

Осъдено е С."Н.***" , БУЛСТАТ ***, да заплати по сметка на Окръжен съд К., сума в размер на 5 185.55 лв., представляваща дължима държавна такса за производството по делото, както и сума в размер 869.04 лв., представляваща направените от бюджетните средства на съда разноски по производството.

Осъден е Г. М. С. , ЕГН **********, да заплати на С."Н.***" , БУЛСТАТ ***, съразмерно с отхвърлената част от исковете сума в размер на 5 600.36 лв.с ДДС - ***ски хонорар и сума в размер на 468 лв. - направени по делото разноски.

Така постановеното решение е обжалвано с две въззивни жалби.

Ищецът в първоинстанционното производство Г. М. С., чрез процесуалния си представител *** Р. М., е обжалвал решението в следните отхвърлителни части: в частта, с която е отхвърлен искът му за обезщетение за неимуществени вреди в размера над 120 000 лева до 180 000 лева, ведно със законната лихва от 07.11.2021 година до окончателното му изплащане; в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение за имуществени вреди в размера над 9638,70 лева до 12048,37 лева, ведно със законната лихва от 07.11.2021 година до окончателното му изплащане; в частта, с която е отхвърлена акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху обезщетенията за периода от 12.08.2021 година до 06.11.2021 година включително, както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за първоинстанционното производство, включващи 5600,36 лева с ДДС ***ско възнаграждение и 468 лева разноски по делото.

Оплакванията са за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваните части, като се поддържа, че то е постановено в нарушение на разпоредбите на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Твърди се, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е незаконосъобразно занижен с оглед на вида и характера на установените по делото травматични увреждания и психически увреждания, получени от ищеца при ПТП, броя на хоспитализациите, вида и продължителността на извършваното лечение, интензитета на болките и страданията, настъпилите усложнения, множеството битови неудобства, неяснотата дали и кога ще 2 настъпи пълното му психическо и физическо възстановяване, белезите от нараняванията по тялото и лицето. Определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди не отговарял на претърпените от ищеца и доказани болки и страдания, свързани с тежките по вид и характер наранявания, довели до пълното му обездвижване за продължителен период от време и абсолютната му зависимост от чужда помощ за дълъг период, както и с отключените след ПТП и непреодолени до момента психически проблеми. Не била отчетена и възрастта на ищеца – 27 години към настоящия момент.

Втората група доводи във въззивната жалба на Г. М. С. касаят неправилността на извода на първоинстанционния съд за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия и за размера на това съпричиняване – 20%. Твърди се,че не е установено по делото поведение на пострадалия, което да е в пряка причинно-следствена връзка с вредоносния резултат и че единствено виновен за ПТП е водачът на лекия автомобил, предприел маневра завой наляво с ниска скорост, без да се съобрази с приближаващия мотоциклетист и без да го пропусне.

По отношение на началния момент, от който се дължи законната лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди жалбоподателят Г. М. поддържа, че това е 12.08.2021 година – датата, на която е сезирал *** в качеството му на представително национално бюро, компетентно да уреди претенциите на пострадалите лица вместо чуждестранния застраховател, отговарящо на основание чл. 511, ал. 3 от КЗ.

Доводите са, че в тази хипотеза *** отговаря като самите застрахователи по застраховка „Г.о. на автомобилистите“, за които съдебната практика приема, че дължат законната лихва върху обезщетенията от датата на предявяване на претенцията.

Оспорено е решението и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за първоинстанционното производство, включващи ***ско възнаграждение и деловодни разноски съобразно изхода на спора.

Искането е да се отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да се постанови ново по същество, с което да се осъди С."Н.***" да заплати на Г. С. допълнително следните суми: сумата от 60 000 лева / разликата между присъдените 120 000 лева и претендираните 180 000 лева/, 3 представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 07.11.2021 година до окончателното й изплащане; сумата от още 2409,67 лева/ разликата между присъдените 9638,70 лева и 12048,37 лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от 07.11.2021 година до окончателното й изплащане, както и законната лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, считано от 12.08.2021 година до 06.11.2021 година включително.

Срещу въззивната жалба на Г. С. е подаден писмен отговор от С."Н.***" с изразено становище за нейната неоснователност и с искане за потвърждаване на решението в обжалваните части и за присъждане на разноски съобразно изхода на спора. Оспорени са изложените във въззивната жалба доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваните части.

С."Н.***" е обжалвало решението в частта, с която на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размера над 60 000 лева до 120 000 лева с искане да бъде отменено в тази част и да се постанови ново по същество, с което да се отхвърли предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди за посочения размер. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в противоречие със задължителната съдебна практика и при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Правилен бил изводът на първоинстанционния съд за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, но не били изложени мотиви за приетия размер на съпричиняването – 20%. Изводът на първоинстанционния съд за процента на съпричиняване не съответствал на действителния размер, който бил значително по-висок.

Ищецът съпричинил вредоносния резултат в изключително висока степен, тъй като се движил с много по-висока от разрешената за пътни участък скорост в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, което му попречило да предотврати настъпването на ПТП. Жалбоподателят се позовава на събраните по делото доказателства, според които при движение с разрешената скорост ищецът би могъл да спре след възприемане на предприелия маневра лек автомобил. Претендират се разноски съобразно изхода на спора.

4

Срещу въззивната жалба на С."Н.***" е подаден писмен отговор от ищеца Г. С. чрез *** Р. М. с изразено становище за нейната неоснователност.

Оспорени са твърденията за наличие на значително по-висок процент съпричиняване, като се поддържа, че единствено виновен за настъпването на ПТП е водачът на лекия автомобил и че липсва причинно-следствена връзка между нарушението, допуснато от С. в качеството му на мотоциклетист и настъпването на удара между двете МПС. Искането е да се потвърди решението в обжалваната от С."Н.***" част.

Пред въззивната инстанция не са направени нови доказателствени искания.

Съдът, съобразявайки доводите на страните и доказателства, приема следното: събраните по делото

Въззивните жалби са процесуално допустими, подадени са от лица, имащи правен интерес да обжалват, а именно от ответника частично срещу осъдителната част на първоинстанционното решение и от ищеца срещу отхвърлителната му част, като при подаването им е спазен срокът по чл.

259 от ГПК.

Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

С представените по делото доказателства се установява, че ищецът Г.

М. С. е сезирал ответника С."Н.***" с претенция вх. № *** година за заплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди, настъпили при ПТП, станало на 03.06.2021 година, причинено от

С.А.Б. при управлението на лек автомобил Р.Ф. с т. рег. № *** , за който към момента на произшествието е имало сключена валидна застраховка „Г.о.“ на автомобилистите в Т., като е притежавал валидна „***“. В молба вх. № *** година, подадена до застрахователя, е увеличен размерът на разходите, свързани с лечението на ищеца, за които се претендира обезщетение за имуществени вреди.

По делото е безспорно обстоятелството, че ответникът не е определил и не е заплатил застрахователно обезщетение за претендираните от ищеца вреди както до датата на предявяване на исковата молба в съда – 21.04.2022 година, така и до настоящия момент. Поради това и с оглед 5 разпоредбата на чл. 511, ал. 3 от КЗ и чл. 513, ал. 1 от КЗ предявеният иск пред съда е процесуално допустим, като процесуално легитимирано да отговаря по този иск е С."Н.***".

По отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивната инстанция дължи произнасяне по посоченото във въззивните жалби, освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. / т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по въведените с въззивните жалби оплаквания, посочени по- горе.

Телесните увреждания, описани в обстоятелствената част на исковата молба, които ищецът Г. М. С. твърди, че е претърпял и продължава на търпи в резултат на ПТП от 03.06.2021 година, са следните: разкъсноконтузни рани по главата; охлузвания по дясна подбедрица; изразена деформация на двете ръце и двете подбедрици; наличие на контузионни промени в белодробния паренхим двустранни върхово; пертрохантерна фрактура с дислокация и фрагменти на дясна тазобедрена става; наличие на фрактура на ос нази, септум нази и ляв максиларен синус дорзално; фрактури на лицеви кости; наличие на приплъзване на телата на прешлените на нива С5/С-6, поради травматична спондилолистеза; дискретна хипердесна ивицеста зона в ляво високо париетално, до срединната линия; субаранхоидна хеморагия; наличие на дискретно количество свободна течност периренално около горния полюс на десен бъбрек; маркиран интерлоб вдясно; бифронтални хигроми с дебелина по 8 мм.; кости на база и калаврия - наличие на фрактура на ос нази с дислокация, септум нази и ляв максиларен синус дорзално; фрактури на лицеви кости; фронтални хигроми; сублуксация на атланто- окципиталната става в ляво, Фрактура феморис декстра ет синистра дуплекс; фрактура антебрахи синистра ет декстра - фрактури на двата крака и двете ръце, политравма и други.