Решение № 1988 от 03.02.2026, Софийски районен съд

Съд: Софийски районен съд
Дело: Гражданско дело 44456/2025
Вид: Решение № 1988
Подписан: 03.02.2026
Състав: СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
чл. 318 · Търговски закон
чл. 327, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 1988 гр. София, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20251110144456 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на ЕТ „Величко Иванов – Венеция“ срещу „Иникс-М85“ ЕООД, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 33010/2025г. на СРС, 40-ти състав, а именно сума в общ размер от 22 738,74лв. с равностойност 11 626,13 евро, представляваща продадени и получени от ответника стоки - трупно свинско месо, които са доставени от ищеца, както следва:

- 442,70 кг трупно месо на обща стойност 2390,58 лв. с ДДС, от която сума е останало задължение за плащане от 1567,46 лв., за което е издадена фактура N° 0000021524 от 01.07.2022г.;

- 470,00 кг трупно месо на стойност от 2538.00 лв. с ДДС, за което е издадена фактура № 0000021583 от 12.07.2022г.;

- 328,00 кг трупно месо на стойност от 1771.20лв. с ДДС, за което е издадена фактура № 0000021624 от 19.07.2022г.;

- 361,60 кг трупно месо на стойност от 1952,64 лв. с ДДС, за което е издадена фактура № ********** от 22.07.2022г.;

- 410,40 кг трупно месо на стойност от 2380.32лв. с ДДС, за което е издадена фактура № 0000021736 от 02.08.2022г.;

- 323,70кг трупно месо на стойност от 1877.46 лв с ДДС, за което е издадена фактура N° 0000021759 от 05.08.2022г.;

- 416,20 кг трупно месо на стойност от 2497.20лв. с ДДС, за което е издадена фактура № 0000021775 от 09.08.2022г.;

- 375,30 кг трупно месо на стойност от 2326.86 лв. с ДДС, за което е издадена фактура № 0000021824 от 18.08.2022г.;

- 488,00 кг трупно месо на стойност от 3220.80 лв. с ДДС, за което е издадена фактура N9 0000021850 от 23.08.2022г.;

- 372,40 кг трупно месо на стойност от 2606.80 лв. с ДДС, за което е издадена фактура N9 ********** от 01.09.2022г. ведно със законната лихва върху главницата от 03.06.2025г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че с ответника имат дълготрайни търговски отношения по продажба и доставка на месо съобразно направени заявки. Поддържа, че е изпълнил своите задължения, но ответникът не заплатил цената на стоките.

Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумите. Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва предявените искове.

Отрича да се намират в договорни правоотношения с ищеца, както и да е получавал стоки от него. Оспорва ищецът да разполага с документи, които го обозначават като доставчик на месо.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. 327, ал. 1 ТЗ.

По делото са представени процесните десет фактури, които са издадени от ищцовото дружество (като изпълнил/доставчик) със задължено лице (получател) – ответното дружество. В тях са описани количеството, единичната и общата стойност с включен ДДС за трупното свинско месо. Предвиден е начин на плащане на сумите по банков път с посочена банкова сметка на доставчика.

По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните и съдът възприема за обективно и компетентно дадена, от която се установява, че горепосочените фактури са редовно и своевременно осчетоводени от ищеца по счетоводна сметка 411 „Вземания от клиенти“ по партидата на ищеца.

Последно заплатената сума от ответника е на 20.12.2022г. в размер от 1000лв. с основание „по фактури“, като същата е послужила за погасяване в хронологичен ред на най-старите задължения – остатък от 176,88лв. по предходна фактура № 21472/23.06.2022г. и частично погасяване по фактура № 21524/01.07.2022г. в размер от 823,12лв. с остатъчно неплатено задължение от 1567,46лв. В счетоводството на ищеца няма отразени последващи плащания на задълженията, които по десетте процесни фактури възлизат на 22 738,74лв. Вещото лице посочва, че от извършена справка в ТД на НАП е установило, че всичките десет фактури са осчетоводени от ответника и фигурират в дневниците за покупки по ДДС, като ответникът е ползвал данъчен кредит в размер на начисления ДДС по всички фактури. Посочва, че не му е оказано съдействие от управителя на ответното дружество за предоставяне на счетоводни документи, за което страната е изрично задължена от съда, поради което приложение следва да намерят последиците по чл. 161 ГПК, а именно съдът приема за доказано, че фактурите са осчетоводени надлежно от ответника.

При горните фактически данни, съдът прави следните изводи:

Договорът за търговска продажба по смисъла на чл. 318 ТЗ е консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата - стока и цена, 2 без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. Т. е. сключването на договора може да бъде установено с всички допустими от ГПК доказателствени средства.

В случаите, когато страните са оформили продажбата чрез съставена за целта фактура, фактурата съставлява доказателство за сключването на договора и за породените от него права и задължения, но не е условие за действителността му.

Отсъствието на изискуеми от Закона за счетоводството /ЗСч. / реквизити във фактурата само по себе си не е основание за отричане на продажбеното правоотношение, тъй като поради неформалния характер на продажбата преценката за сключване на договора не следва да бъде ограничавана само до съдържанието на фактурата, а следва да бъде направена с оглед на всички доказателства по делото, в т. ч. и на тези относно предприети от страните действия по изпълнение на договора /получаване на стоката или плащане на цената/, които при определени предпоставки могат да се разглеждат като признания за съществуването на облигационната връзка /виж например Решение № 46 от 27.03.2009 г. на ВКС по т. дело № 454/2008 г., ІІ т. о., ТК и Решение № 96 от 26.11.2009 г. на ВКС по т. дело № 380/2008 г., І т. о., ТК/.

На следващо място, съгласно трайно установената и непротиворечива съдебна практика – Решение № 23 от 07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., Т. К., ІI Т. О. на ВКС Решение № 172 от 13.01.2016 г. по т. д. № 2535/2013 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, Решение № 42 от 19.04.2010 Г. по т. д. № 593/2009 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и др., отразяването на парична престация като дължима в счетоводството на ответника /купувач, възложител и т. н./ и ползването на данъчен кредит съобразно стойността, съставлява извънсъдебно признание на задължението. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника, включването в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване. Следователно дори фактурата да не съдържа всички предвидени в ЗСч. реквизити и да е оспорена в процеса, съдът е длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените в нея факти заедно с всички останали доказателства по делото, включително с извънсъдебното признание на оспорващата страна, за каквото следва да се счита и превеждането на дължимия във връзка с продажбата ДДС от купувача по сметка на продавача.

В настоящия случай, съдът приема, че всички фактури са отразени в счетоводството и на двете страни, включени са в дневниците по ДДС, отразени са в съответните справки-декларации и данните са подадени в НАП, като ответното дружество е ползвало данъчен кредит за тях. Ето защо, страните в настоящото производство са били обвързани от валидно възникнало правоотношение по договор за търговска продажба, по което ищецът е продал и осъществил доставка на стоките, посочени в процесните фактури, поради което за ответника е възникнало задължение да заплати стойността им, което не твърди и установява да е сторил.

По изложените съображения, предявените искове се явяват основателни.

По разноските:

При този изход на спора, право на присъждане на разноски има ищецът, който е доказал такива в размер на 1100,38лв. за заповедното производство и 954,78лв. за исковото производство.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ от „ЕТ ВЕЛИЧКО ИВАНОВ – ВЕНЕЦИЯ“ с ЕИК: 824140673 и адрес: гр. Левски, УЛ.

„АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ“ 16, срещу „Инникс-М85“ ЕООД с ЕИК:

206393249 и адрес: гр. Банкя, УЛ. „ЦАР СИМЕОН“ 91, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 33010/2025г. на СРС, 40-ти състав, а именно сума в общ размер от 22 738,74лв. с равностойност 11 626,13 евро, представляваща продадени и получени от ответника стоки - трупно свинско месо, които са доставени от ищеца, както следва: