Решение № 222 от 11.09.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Бургас, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Марков

Членове:

Цвета Ж. Попова

Димитър Г. Христов при участието на секретаря Силвия М. Фотева в присъствието на прокурора Росица Г. Дапчева като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Частно наказателно дело № 20262100201257 по описа за 2026 година

Производство е по чл. 44 от ЗЕЕЗА. Образувано е по искане на Окръжна прокуратура - Бургас за образуване на съдебно производство по разглеждане и допускане на изпълнение на Европейска заповед за арест (ЕЗА), издадена на 26.06.2026 г. по дело № 92 RHs 26/26 (153 Gs 746/25) на Прокуратурата в гр.

Дюселдорф, Федерална република Германия с цел провеждане на наказателно преследване срещу И. Д. Л., ЕГН **********, гражданин на Република България и Федерална република Германия.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Бургас моли съда да допусне до изпълнение Европейската заповед за арест. Заявява, че са налице условията по чл. 36 от ЗЕЕЗА, липсват основанията за отказ по чл. 41 и чл. 39 от закона, но е налице факултативното основание по чл. 40, ал.

1, т. 1 за отказ да се изпълни заповедта. Пледира за допускане изпълнение на ЕЗА, като бъде отложено предаването на исканото лице до приключване на производството в Софийски градски съд, както и за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ на исканото лице до фактическото му предаване на германските власти.

Защитникът на исканото лице – адв. Емил Христов от Адвокатска колегия - Бургас се солидаризира с тезата на прокурора, като възразява само срещу искането за вземане на най-тежката мярка за неотклонение. Моли за 1 определяне на мярка за неотклонение „домашен арест“, акцентирайки върху обстоятелството, че е отпаднала реалната опасност от укрие. В подкрепа на искането си ангажира писмени доказателства: призовка за подсъдим, удостоверение за раждане на детето на исканото лице, решение за прекратяване на гражданския брак между Т. Д. Л. и И. Д. Л., пълномощно на адв. Кубайб Али Мохамед за процесуално представителство в наказателно производство.

Исканото лице И. Л. поддържа искането на защитника за изменение на мярката за неотклонение и заявява, че желае отложено предаване.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди материалите по делото и становищата на страните, прие следното:

Европейска заповед за арест от 26.06.2026 г. на съдия при Районен съд Дюселдорф по дело № 92 RHs 26/26 (153 Gs 746/25) на Прокуратурата в гр.

Дюселдорф, Федерална република Германия е издадена по отношение на И. Д.

Л., ЕГН **********, гражданин на Република България и Федерална република Германия с цел провеждане на наказателно преследване за престъпление, подробно описано в заповедта за арест и квалифицирано като престъпление по по §§30а, ал. 1; 33, Приложение 1 към § 1, ал. 1 от Закона за наркотичните вещества (BtMG), §§ 22, 23, 27, 52 от Наказателния кодекс (StGB).

Въз основа на така издадената Европейска заповед за арест И. Л. е бил обявен за международно издирване. На 26.08.2026 г. в 07:30 ч. той е бил задържан в дома си в гр. **** ул. „******“ № **** от служители на ГДБОП.

Същият е задържан по реда на ЗМВР за срок до 24 часа със заповед рег.№ 12311-32/26.08.2026 г., издадена от полицейски орган, а с постановление от същата дата на прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас исканото лице е задържано на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЕЕЗА за срок до 72 часа. С определение № 1274/27.08.2026 г. по ЧНД № 1248/2026 г. по описа на Окръжен съд - Бургас по отношение на И. Д. Л. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, с оглед обезпечаване на присъствието му в производството за разглеждане на Европейската заповед за арест. Съдебният акт е потвърден с определение № 191/02.09.2026 г. по ВЧНД № 204/2026 г. по описа на Апелативен съд - Бургас.

В хода на настоящото производство - в съдебно заседание на 03.09.2026 г. исканото лице И. Л. изрази по недвусмислен начин съгласие за предаване, като в предвидения в чл. 45, ал. 2 от ЗЕЕЗА тридневен срок той не оттегли даденото съгласие. Същевременно от събраните по делото доказателства се установи, че с присъда № 488 от 04.09.2024 г. по НОХД № 4105/2022 г. по описа на Софийски районен съд И. Д. Л. е признат за виновен за извършено на 01.12.2020 г. престъпление по чл. 144, ал. 3, предл. 1 вр. ал. 1 НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, с приложение на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Присъдата не е влязла в сила, като по жалба на Л. е образувано ВНОХД № 1251/2025 г. по описа на 2

Софийски градски съд, производството по което не е приключило. Това означава, че в случая разпоредбата на чл. 45, ал. 1, изр. 1 от ЗЕЕЗА не може да бъде приложена, тъй като съгласно чл. 45, ал. 1, изр. 3 от същия закон нейното приложение се изключва, когато срещу исканото лице има висящо наказателно производство за престъпление, различно от това, за което е издадена Европейската заповед за арест. Ето защо производството се провежда по реда на чл. 44 от ЗЕЕЗА. В него съдът следва да обсъди въпросите дали са налице условията за предаване по чл. 36 и чл. 41, има ли основания за отказ по чл. 39 или чл. 40, има ли основания за отлагане на изпълнението или за условно изпълнение на заповедта по чл. 52 от ЗЕЕЗА.

В Европейската заповед за арест се съдържа подробно описание на деянията, които са предмет на разследване по дело № 52 Js 248/25 г. на Прокуратурата в гр. Дюселдорф. Районният съд е разпоредил задържане на И.

Д. Л. с цел провеждане на наказателно преследване за участие в престъпна групировка, извършила опит за неразрешен внос на наркотични вещества в немалки количества, придружен с помагачество за неразрешена търговия с наркотични вещества в немалки количества от престъпна групировка.

Отбелязано е, че престъпната деятелност е извършена през периода от пролетта на 2022 г. до м.януари 2024 г. Групировката успяла да внесе кокаин на територията на Белгия. На 29.01.2024 г. белгийските митнически органи конфискували на пристанището на Антверпен 1385,59 кг кокаин, тоест около 1,4 тона, чийто внос се вменява на обвиняемия Л. и на отделно преследвани лица. Посочена е степента на участие на исканото лице – „извършителство“.

Според правото на издаващата държава престъплението, за което се провежда наказателно престъпление се квалифицира по §§30а, ал. 1; 33, Приложение 1 към § 1, ал. 1 от Закона за наркотичните вещества (BtMG), §§ 22, 23, 27, 52 от Наказателния кодекс (StGB). В заповедта изрично е отбелязано основанието по чл. 36, ал. 3, т. 5 от ЗЕЕЗА, което принципно изключва проверката за двойна наказуемост, но наред с това следва да бъде отбелязано, че деянието съставлява престъпление и по българския Наказателен кодекс - чл. 242, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК. За това престъпление германският законодател е предвидил наказание лишаване от свобода до 15 години.

В случая не са налице основанията за отказ да се изпълни Европейската заповед за арест по чл. 39 от ЗЕЕЗА: исканото лице е български гражданин, което сочи на потенциална възможност за наказателна компетентност на българската държава, но престъплението, съответно на описаното в ЕЗА, не е амнистирано в България; видно от приложената по делото справка за съдимост, към настоящия момент И. Л. не е осъждан, поради което не е нарушен принципът non bis in idem; исканото лице не е малолетно съгласно българското законодателство.

3

Липсват и факултативните основания по чл. 40 от ЗЕЕЗА за отказ да се изпълни издадената от съдебните власти на Федерална република Германия Европейска заповед за арест. По делото няма данни в България да се провежда наказателно преследване срещу исканото лице преди получаването на ЕЗА и то да е за същото престъпление, което е описано в заповедта. При липсата на такива данни няма как И. Л. да е придобил процесуалното качество на обвиняем или подсъдим в българската държава за посоченото в ЕЗА престъпление. Няма и прекратяване в Република България на наказателно производство за същото престъпление, на което се основава заповедта, преди нейното получаване.

Другите изборни основания за отказ по чл. 40 от закона също не са налице. Давностният срок за наказателно преследване по чл. 80 от българския Наказателен кодекс не е изтекъл. За същото престъпление исканото лице не е търпяло наказание по влязла в сила присъда в държава извън Европейския съюз. Престъплението, предмет на разследване в издаващата държава, не е извършено на територията на Република България, а на територията на Федерална република Германия и Кралство Белгия. Що се отнася до посоченото в чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА изборно основание за отказ, същото не може да бъде приложено в конкретния случа, тъй като то се отнася само когато ЕЗА е издадена с цел изтърпяване на наложено наказание в издаващата държава.

ЕЗА е издадена за престъпление, за което не се предвижда наказание доживотен затвор или мярка, изискваща доживотно задържане, поради което не се изискват гаранциите от издаващата държава, предвидени в чл. 41, ал. 2 от ЗЕЕЗА. Предоставянето на гаранция се изисква, когато заповедта е издадена с цел провеждане на наказателно преследване срещу български гражданин или лице, постоянно пребиваващо в Република България – тогава се поставя условие, че след като исканото лице бъде изслушано в издаващата държава, то ще бъде върнато в България за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода или взетата мярка, изискваща задържане.

След изискана допълнителна информация от германските власти по реда на чл. 44, ал. 4 от ЗЕЕЗА, с писмо от 07.09.2026 г. ръководещият областен прокурор в Дюселдорф уведомява съда, че исканото за предаване лице И. Д.

Л. е с германско гражданство. Съгласно германското законодателство, 4 възлагането на изпълнението на мярка за лишаване от свобода е възможно само спрямо лица, които не притежават германско гражданство или са лица без гражданство. Изключение от този принцип се прави, когато осъденият сам е поискал трансфер за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. По изложените причини прокурорът не може да даде исканата гаранция за прехвърляне на изпълнението на наложено наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане. Същевременно в писмото изрично е посочено, че в случай че исканото лице при евентуално осъждане с влязла в сила присъда на лишаване от свобода, изрази съгласието си за трансфер за изтърпяване на мярка за лишаване от свобода на българските власти, то ще бъде върнато на българските власти за изтърпяване на съответната санкция.

Последното изявление следва да бъде прието като гаранция за връщане на исканото лице при изразено от самото него (като гражданин и на Република България) желание за изтърпяване на наложено му наказание лишаване от свобода в България. Отбелязването и на реда, по който ще бъде сторено това, илюстрира готовността на германските власти да изпълнят заявена воля на исканото лице относно мястото на изтърпяване на наказанието в случай на осъждането му.

Както беше посочено по-рано, срещу исканото лице има неприключено наказателно производство в България. Постановената спрямо И. Л. присъда № 488 от 04.09.2024 г. по НОХД № 4105/2022 г. по описа на Софийски районен съд, която се отнася за престъпление, различно от описаното в ЕЗА, не е влязла в сила. Когато исканото лице е обект на наказателно преследване в издаващата държава, съществува процесуална възможност предаването му да се отложи във времето (чл. 52, ал. 1 от ЗЕЕЗА). Приложението на тази норма не е императивно, а е изцяло в преценката на решаващия съд дали да реализира с предимство своята наказателна компетентност спрямо лицето. В случая с постановената от СРС присъда И. Л. е признат за виновен за престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, докато разследваното престъпление по Европейската заповед за арест е с несравнимо по-висока степен на обществена опасност - извършен опит от престъпна групировка за неразрешен внос на наркотични вещества в немалки количества – около 1,4 тона кокаин, придружен с помагачество за неразрешена търговия с наркотични вещества в немалки количества от престъпна групировка. Тежестта на предвиденото наказание – лишаване от свобода до 15 години, е обстоятелство, което сочи на 5 сериозна опасност при отлагане на предаването по чл. 52, ал. 1 от ЗЕЕЗА исканото лице да се укрие, за да осуети наказателното преследване срещу себе си. Упълномощаването на адвокат за процесуално представителство в наказателно производство в Германия не променя този извод, тъй като в пълномощното изрично е отбелязано упражняване на права, включително и в случай на отсъствие на исканото лице. Освен това предаването на И. Л. на германските власти не би накърнило правото му лично да упражни правото си на защита във висящото наказателно производство пред българския съд, тъй като откритото съдебно заседание по ВНОХД № 1251/2025 г. по описа на Софийски градски съд е насрочено за 18.09.2026 г. Решението, постановено в производството по чл. 44 от ЗЕЕЗА, подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Бургас в петдневен срок, като дори и в случай на неподадени жалба и/или протест, фактическото предаване на исканото лице не би могло да бъде извършено до датата на разглеждане на делото в СГС. От това следва, че И. Л. ще може лично да участва във въззивното производство, а и предаването му не би препятствало срочното приключване на наказателното производство срещу него в България. Затова следва да бъде даден приоритет на разследването на престъплението по Европейската заповед за арест.