Решение № 69 от 09.02.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Велико Търново, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Явор Данаилов

Любка Милкова при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20224100500196 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260092 от 15.11.2021 година по гр.д. № 718/2020 година по описа на РС – С. са отхвърлени предявените от Б. И. Н. против СА „Д.А.Ц.“ гр. С. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и иск по чл. 222, ал. 3 от КТ. Ищцата е осъдена да заплати в полза на ответника направените от него разноски по делото в размер на 980,00 лева.

Против това решение е подадена въззивна жалба от ищцата Б. И. Н. чрез адв. С. Т..

Ищцата е останала недоволна от решението и намира същото за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Навеждат се възражения за допуснати от съда процесуални нарушения по приключване на съдебното дирене и даване ход на устните състезания. Съдът не е уважил молбата на пълномощника на ищцата за наличието на уважителни причини за неявяването му в съдебно заседание на 17.03.2021 година, дал е ход на делото, приключил е съдебното дирене и е преминал към изслушване на устните състезания. Така ищцата била лишена от правото на защита. Навеждат се оплаквания и за допуснати нарушения при обсъждане на доказателствата и приложението на материалния закон. Счита, че съдът не е изложил подробни и обстойни мотиви. Извършва собствен анализ на доказателствата, целящ да обоснове основателност на предявените искове. Не оспорва, че е налице реално съкращение на щата, а при извършения подбор не било съобразено обстоятелството, че на ищцата й остават 9 дни до нейното пенсиониране. Не било взето предвид, че е била в 1 отпуск, за който е била принудена да подаде молба за прекъсване. Съдът не е отчел обстоятелството, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата имала придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и че обезщетението по чл.

222, ал. 3 от КТ се дължи независимо от основанието на което е прекратено трудовото правоотношение, а съгласно чл. 222, ал. 4 КТ ал. 3 на същия член се прилагала и когато лицето отговаря на условията по чл. 68а от КСО за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер. Предвид това моли Окръжен съд – Велико Търново да постанови решение, с което да отметни това на първоинстанционния съд и да постанови ново, с което първо да върне делото на районния съд и да отмени определението от 17.03.2021 година за приключване на съдебното дирене, а ако съдът не намери за основателно това искане, то да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

От ответника по делото СА „Д.А.Ц.“ гр. С. чрез пълномощник адв. П. Л. е постъпил отговор на въззивната жалба. Заето е становище за неоснователност на жалбата и правилност и законосъобразност на решението. Изложени са подробни доводи и аргументи относно неоснователността на всяко едно от възраженията на жалбоподателя. Оспорва доводите на въззивника относно неправилност на решението по иска с правно основание чл.

222, ал. 3 от КТ и твърденията , че е следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 222, ал. 4 вр. ал. 3 от КТ и чл. 68а от КСО. Счита, че по делото е установено, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата – въззивник не са били налице предпоставките на чл. 68 от КСО, а наведеното твърдение да са налице условията по чл. 68а от КТ са направени едва с въззивната жалба и не е било упражнено правото по чл. 214 от ГПК за изменение основанието на иска в първоинстанционното производство с наведено ново основание. Извършва подробен анализ на доказателствата, въз основа на който достига до изводи за липса на нарушения на закона при прекратяване на трудовото правоотношение.

Моли съда да постанови решение, с което да потвърди това на районния съд като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание:

Жалбоподателят се представлява от адв. С. Т. – поддържа въззивната жалба и изложените в нея оплаквания. Представя подробна писмена защита.

Ответникът по жалбата се представлява от адв. П. Л.. Поддържа отговора на въззивната жалба. Представя подробна писмена защита. Моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение.

Претендира направените по делото разноски и пред въззивната инстанция.

Великотърновският окръжен съд като въззивна инстанция взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника по жалбата, обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК и като прецени по реда на чл. 235, ал. 1 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана 2 страна, която има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима и следва да ги разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. Решението, предмет на въззивната проверка, е постановено от надлежен орган и законен състав, при спазване на изискванията са форма и съдържание.

Решението е допустимо – съдът се е произнесъл по спорното право и в рамките така както е въведено то в исковата молба.

СЪДЪТ, извършвайки проверка на обжалваното решение по реда на чл. 271, ал. 1 от ГПК по същество, съобразно правомощията на възизвната инстанция съгласно чл. 269 от ГПК, като обсъди становищата на страните, събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взе предвид установените факти, включително и тези след предявяването на иска, съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:

Ищцата Б. И. Н. твърди, че е бил трудово правоотношение с ответника С. а. „Д. А.

Ц.“ гр. С. по силата на сключен трудов договор № *** от 04.01.1996 година и е изпълнявал длъжността „***“ към звено „****“. На 19.05.2020г. това правоотношение било прекратено 9 дни преди датата, на която придобивала право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Основанието на което било прекратено правоотношение е съкращение в щата. По този начин ответникът я лишил от право да получи обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. Твърди, че е работила повече от 10 години при ответника и при условията на чл. 222, ал. 3 от КТ имала право на обезщетение в размер на шест брутни трудови възнаграждения – 5468,04 лв.

Сочи, че общият и трудов стаж при ответника бил 24 години, 4 месеца и 15 дни. Счита, че трудовите й права са грубо нарушени поради това, че единствената цел при прекратяване на трудовото правоотношение на горепосоченото основание 9 дни преди датата за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е с цел да бъде избегнато пращането на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ. Предвид това моли съда да постанови решение, с което да отмени уволнението като незаконно, да я възстанови на работа. Претендира и присъждане на обезщетение по чл. 222, ал.3 КТ. Претендира разноските по делото.

Ответникът оспорва основателността на предявените искове. В отговора на исковата молба излага твърдения за извършено реално съкращение на щата като от 32 щатни бройки за длъжността са намалени на 14 и е извършен подбор по реда на чл. 329 КТ.

Правоотношението с ищцата било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 предл. 2 от КТ на 19.05.2020 година, като заповедта и предизвестието били връчени на 18.05.202г. при отказ на ищцата да ги получи. Ищцата била получила обезщетенията, които й се полагат.

Оспорва твърдението в исковата молба да е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал.2 от КТ. Оспорва претенцията на ищцата за присъждане на 6 брутни месечни заплати, като счита, че не е придобила право на такова обезщетение, по чл. 222, ал.

3 КТ. Оспорва искането на ищцата за вписване н трудовата книжка отмяната на уволнението и възстановяването й на работа, като недопустимо такова. С оглед това отправя искане към съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира присъждане на 3 разноски по делото.

При горните твърдения, съдът квалифицира, предявените искове като такива по чл.

344, ал. 1 т. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна , поради злоупотреба с право от страна на ответника, иск по чл. 344, ал. 1 т. 2 от КТ – за възстановяване на работа поради незаконно уволнение, като двата са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване и съединен с тези искове в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ за присъждане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение , след като работника е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правилно районния съд е посочил правната квалификация на исковете, но неправилно е приел, че искът по чл. 222, ал. 3 от КТ е предявен в условията на кумулативно обективно съединяване с първите два. Това обективно не е допустимо, тъй като основателността на иска би зависила от изхода на спора относно законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 пр. 2 от КТ. Само в условията на евентуално обективно съединяване на иска по чл. 222, ал. 3 от КТ с исковете по чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 от КТ е допустимо такова предявяване. Само при законно прекратяване на трудовото правоотношение и настъпили условията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст искът би бил основателен, което предпоставя обективното съединяване да е само при условията на евентуалност.

Анализът на събраните по делото доказателства води до установяване на следната фактическа обстановка:

Безспорно е обстоятелството, че ищцата и ответникът са били в трудово правоотношение, възникнало на основание сключен по между им трудов договор № *** от 04.01.1996 година, последно изменен с допълнително споразумение № *** от 22.01.2019 година, по силата на който ищцата е изпълнявала длъжността „*** СА“. Основното й трудово възнаграждение към датата н прекратяване на трудовото правоотношение е било в размер на 610 лева и ДТВ за трудов стаж и професионален опит 49,40% или брутно трудово възнаграждение в размер на 911,34 лв.

От 01.05.2020 година било в сила ново длъжностно разписание за СА „Д. А. Ц.“ гр.

С., утвърдено от *** *** М. Б., съгласно което предвидените щатни бройки за длъжността „*** СА“ са 14/четиринадесет/. Видно от приложеното към делото щатно разписание, действало преди 01.05.2020г. щатната численост за тази длъжност е била 31 бройки. Видно от Заповед № 260 от 08.05.2020г. на ответника във връзка със новото щатно разписание била утвърдена методика за подбор съгласно чл. 329, ал.1 от КТ. Със заповед № 243/23.04.2020 година на Ректора на СА „Д.А.Ц.“ била назначена комисия осем члена, която да извърши подбор въз основа на горепосочената методика измежду заемащите длъжността чистач СА.

Видно от протокол от 12.05.2020 година комисията провела заседание и поставила оценки на всяко от участващите в подбора лица имайки предвид образование, допълнителна квалификация, професионален опит и стаж на заеманата длъжност, качество на изпълнение на работата, измерено от ежегодното атестиране, спазването на трудовата дисциплина и 4 последен компонент, базиран на оценка на прекия ръководител. На всеки служител е поставена оценка по посочените критерии и е дадена обща такава, като било извършено класиране. Комисията излязла с предложение пред работодателя на 14 души, според оценките, да бъде прекратено трудовото правоотношение, поради съкращаване на щата, една измежду които била и ищцата Б. Н.. На 18.05.2020г. й било връчено предизвестие, че във връзка с извършено съкращение в щата и след подбор й се прекратява трудовото правоотношение с предизвестие на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ при отправено предизвестие 30 дни. Връчена й била на същата дата 18.05.2020г. и Заповед № ЛС624/18.05.2020 година, с която на основание чл. 328, ал.1, т. 2 вр. чл. 326, ал.2 от КТ и след извършен подбор и представена декларация по чл. 333 КТ й се прекратява трудовото правоотношение, считано от 19.05.2020 година. Определено било за изплащане обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ за неспазено предизвестие и по чл. 224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 22 работни дни за 2020г. И двата документа били връчени при отказ – ищцата посочила саморъчно, че се е запознала със предизвестието и заповедта и отказва да ги получи. И двата отказа били удостоверени с подписите както на ищцата, така и с подписите на двама свидетели- Г. П. –„*** отдел ГД и М. В. „*** ЛС“. Страните не спорят тези факти. Безспорен е факта, че ищцата е работила при ответника 24 години 3 месеца и 27 дни, както и обстоятелството, че 9 дни след прекратяване на трудовото правоотношение на 19.05.2020 година – на 28.05.2020 година е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това обстоятелство е било известно и на ответника по делото. Този извод съдът прави въз основа на събраните по делото доказателства и най-вече на показанията на свидетелите К. Ц. –*** на ищцата и св. Г. П. – главен специалист *** в отдел ***. Пряката работа на свидетелят П. е именно относно трудовоправния статус на служителите и в този смисъл , както и сам потвърждава в показанията си, му е бил известен факта, че на ищцата й е предстояло да се пенсионира.