Решение № 53 от 09.02.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Перник, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Й. Котева при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно дело № 20231720201931 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е Наказателно постановление № 326 от 10.10.2023г. (НП), издадено от директора на Регионална дирекция по горите (РДГ)–Кюстендил, с което на С. С. Г., ЕГН ********** на основание чл. 257, ал.1, т.1 от Закона за горите (ЗГ) е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв (триста лева) за нарушение на чл. 257, ал.1, т.3, вр. чл.108, ал.3 от ЗГ, вр. чл.

61, вр. чл. 47, ал.1, т.6 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите.

В процесната жалба С. С. Г., чрез пълномощника си адв. С. И. от ПАК твърди, че при проверка на реквизитите на оспореното НП се констатират допуснати процесуални нарушения по приложението на императивните изисквания на чл.42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не било ясно описанието на административното нарушение и обстоятелствата при които е извършено, което ограничава правото на защита на санкционираното лице.

Сочи се, че е налице неяснота относно периода, в който на жалбоподателя се вменява извършването на нарушението, с което е нарушено правото му на защита. Изложени са съображения, че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение не е безспорно и категорично доказано, като се изтъква, че в тежест на наказващия орган е да установи по несъмнен начин участието на лицето, което санкционира в осъществяването на деянието и в какво качество е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Алтернативно се лансира теза за приложение на чл. 28 от ЗАНН, което е самостоятелно 1 основание за отмяна на оспореното НП, като в тази насока са развити подробни доводи и съображения. Претендира за присъждане на направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят С. С. Г.-редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган (АНО) директор РДГ-Кюстендил се представлява от юрисконсулт А. Е., която оспорва жалбата, като пледира за потвърждаване на обжалваното НП като правилно и законосъобразно.

Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, пред компетентния съд и в предвидения законоустановен срок, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна:

На С. С. Г., в качеството му на лице по чл. 108, ал.2 от ЗГ – лицензиран лесовъд, нает като такъв от добиващата дървесината фирма „Цато” ЕООД, е издадено Позволително за сеч № 0718093 от 27.03.2023г. за отдел № 10, подотдел „ж” в землище с. Кладница, като срокът на сечта бил от 30.03.203г. до 31.12.2023г.

Във връзка с постъпил сигнал в приложението „Защити гората” относно дейности извършващи се в отдел № 10, подотдел „ж” в землище на с.

Кладница, на 23.05.2023г. служители на РДГ Перник извършили проверка. На място били установени границите на имота с GPS, при което констатирали, че в отдел 10, вместо в подотдел „ж” са складирани 5 пр.куб.м. дърва от бук в съседен подотдел „е”. При това положение дървесината попадала извън указания в технологичен план № 1 временен склад.

Констатираното било описано в съставения на 23.05.2023г.

Констативен протокол серия ПК07 № 143540, в който били отразени установените данни от контролния орган.

Била установена връзка с жалбоподателят, който бил поканен да се яви в офиса на РДГ, намиращ се гр. Перник във връзка с извършената проверка. Жалбоподателят се явил на 31.05.2023г., когато му бил връчен препис от съставения Констативен протокол серия ПК07 № 143540, което било обективирано в Констативен протокол серия ПК07 № 143496 от 31.05.2023г., като бил поканен да се яви на 05.06.2023г. за съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН).

Тъй като на 05.06.2023г. Г. не се явил на указаното му място, св. А. Й.

2

А., на същата дата съставил на жалбоподателя, в негово отсъствие АУАН сериен № 000715 за нарушение на чл. 257, ал.1, т.1 от ЗГ, вр. чл. 108, ал.3 от ЗГ, вр. чл. 61, вр. чл. 47, ал.1, т.6 от Наредба № 8 за сечите в горите, за това, че в периода от 27.03.2023г. до 23.05.2023г., като лицензиран лесовъд на „Цато” ЕООД, получил Позволително за сеч № 0718093, не е взел мерки за предотвратяване и спиране на незаконни дейности в горите, като допуснал складиране на 5 пр.куб.м.дърва от бук в отдел 10 подотдел „е” в землището на с. Кладница, който е извън указания в технологичния план № 1 временен склад в подотдел „ж”. Същия ден бил проведен телефонен разговор със С. С.

Г., който бил уведомен за съставения акт и бил поканен да го подпише в офиса на РДГ. Жалбоподателят отказал среща за предявяване на АУАН. В разписката за връчване, която е неразделна част от АУАН било удостоверено на 05.06.2023г., с подписа на един от свидетелите по акта, че нарушителят не присъства при съставянето на акта.

Липсват данни по делото така съставения АУАН да е бил предявен на С. Г. или пък отказа му да го подпише и получи препис от него да е бил оформен по реда на чл. 43, ал.2 от ЗАНН.

Не са налични данни в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят да е представил писмени възражения.

Въз основа на АУАН, на 10.10.2023г. било издадено обжалваното НП, като наказващият орган възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка и квалифицирайки нарушението по чл. 257, ал.1, т.3, вр. чл.108, ал.3 от ЗГ, вр. чл. 61, вр. чл. 47, ал.1, т.6 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите, на основание чл. 257, ал.1, т.1 от ЗГ санкционирал нарушителят с административно нанаказание глоба в размер на 300 лв.

Оспореното НП било връчено на жалбоподателя на 13.10.2023г.

От правна страна:

АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл. 274, ал.1, т.2 от ЗГ, предвид заеманата от него длъжност – ******* в РДГ – Кюстендил, а НП е издадено от компетентен органа по чл. 275, ал.1, т.2 от ЗГ, предвид приложената по административнонаказателната преписка Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011г. на министъра на земеделието и храните.

В този смисъл е некоректно акцентирането в жалбата на направеното вписване в обстоятелствената част на НП на разпоредба на чл. 275, ал.1, т.2 от ЗГ, излагайки съображения, че се касае за различна санкционна норма в сравнение с тази по чл. 257, ал.1, т.1 от ЗГ, тъй като първата е посочена именно във връзка с реализираното оправомощаване от министъра на земеделието и храните на наказващия орган да издава наказателни постановления по ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му.

При извършената дължима служебна проверка за законосъобразност на издаденото НП съдът установи, че е била опорочена процедурата по налагане на административното наказание, тъй като при съставянето на АУАН са 3 допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи незаконосъобразност на атакувания правораздавателен акт.

Не е спорно, че АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя, което принципно не представлява съществено нарушение на процесуалните правила. По делото се установи, че той е бил надлежно поканен да се яви на 05.06.2023г. в 09:00 часа в офиса на РДГ в гр. Перник. Тази дата е изрично посочена в съставения в присъствието на нарушителя Констативен протокол серия ПК07 № 143496 от 31.05.2023г., препис от който е бил връчен на лицето, ведно с препис на Констативен протокол серия ПК 07 № 143540 от 23.05.2023г., в който е вписано, че във връзка с направените констатации при проверката на 23.05.2023г. следва да се състави АУАН. В тази насока са и свидетелските показания по делото на актосъставителя А. А., който е категоричен, че жалбоподателят е бил поканен да се яви на 05.06.2023г. с ясни указания, за да му бъде съставен АУАН. Въпреки това Г. не се е явил и правилно акта е бил съставен в негово отсъствие. Разпоредбата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН сочи, че нарушителят следва да бъде поканен за съставянето на АУАН, като законодателят не конкретизира начините по които следва да стане това, т.е. всякакви хипотези за покана са допустими, стига поканата реално да е достигнала до нарушителя, вкл. и чрез телефонно обаждане, връчване на препис от констативни протоколи, обективиращи по съответния начин нейното съдържание и др. В конкретния случай отправената към жалбоподателя покана за съставяне на АУАН се доказа както от показанията на разпитания свидетел А. А., така и от съдържанието на съставения Констативен протокол серия ПК07 № 143496 от 31.05.2023г., препис от който е бил връчен на лицето, ведно с препис на Констативен протокол серия ПК 07 № 143540 от 23.05.2023г. Ето защо и нарушителят е бил поканен, но не се е явил в указания ден и час, поради което и съставянето на АУАН в негово отсъствие не представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Съдът обаче констатира допуснато процесуално нарушение, последвало съставения АУАН, тъй като същият не е бил предявен на жалбоподателя, което е в нарушение на разпоредбата на чл. 43, ал.1 от ЗАНН, като съображенията са следните:

От приложения АУАН, въз основа на който е издадено обжалвано НП, е видно, че същият е съставен на 05.06.2023г. Не са налице данни С. Г. да е бил запознат с него, тъй като липсват подписи срещу „Нарушител” и „Получих акт за установяване на административно нарушение”. АНО не е ангажирал каквито и да било доказателства от които да се установява връчван ли е бил АУАН на жалбоподателя преди да бъде издадено НП срещу него, макар и доказателствената тежест за това да лежи върху въззиваемата страна.

При положение, че акта е бил съставен в отсъствието на нарушителя, то е следвало, след съставянето му, актосъставителят да продължи с процедурата по чл. 43, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, която не е осъществил. Самият актосъстивител А. А. свидетелства пред съда, че акта е бил изпратен на АНО без да бъде подписан и връчен на нарушителя. В оформения отказ в разписката за 4 връчване на акта се е вписало лице, което е и свидетел по АУАН, което е напълно недопустимо, тъй като се явява абсолютно заинтересовано. Още повече, че по телефона нарушителят може да бъде поканен за явяване с оглед съставяне на АУАН в хипотезата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН, но няма как на същия да бъде връчен акт по телефона, още по-малко да се оформи отказ да се получи. И след като актосъставителят не е е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 43, ал.4 от ЗАНН е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като е лишило жалбоподателя от възможността да упражни редица процесуални права, които има в този стадии от административнонаказателното производство. От това следва, че не може да бъде издадено НП на основание АУАН, който не е предявен и връчен на нарушителя и това прави такова постановление незаконосъобразно, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорения правораздавателен акт.

Въпреки изложените съображения за отмяна на оспореното НП, за пълнота на съдебното решение, съдът дължи отговор и на останалите възражения, изложените в жалбата, които не споделя.

На първо място, настоящият състав констатира, че в обстоятелствената част на АУАН и в НП нарушението е пълно описано и то по начин от който става ясно какво точно нарушение се твърди да е извършил жалбоподателят, поради което правото му на защита не е било ограничено. В случая, видно от съдържанието на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, административнонаказателната отговорност на С. Г. е ангажирана, за това, че в качеството му на лице по чл. 108, ал.2 от ЗГ – лице, регистрирано да упражнява лесовъдска практика (Удостоверение № 366/22.11.2011г.), на което като лицензиран лесовъд на „Цато” ЕООД, е издадено Позволително за сеч № 0718093 от 27.03.2023г. за отдел № 10, подотдел „ж”, в землище с.