Решение № 387 от 09.05.2019, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 271/2019
- Вид
- Решение № 387
- Подписан
- 09.05.2019
- В сила
- 09.05.2019
- Състав
- ГАЛЯ ВАСИЛЕВА БЕЛЕВА, ВЯРА ИВАНОВА КАМБУРОВА, ВАНЯ ВАСИЛЕВА ВАНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.1, т.6 · Закон за енергетиката
- чл.86 · Закон за енергетиката
- чл.98, ал.2, т.6 · Закон за енергетиката
- чл.98а · Закон за енергетиката
- чл.98а, ал.2, т.6 · Закон за енергетиката
- чл.98а, ал.2, т.6, б."а" · Закон за енергетиката
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82 · Закон за задълженията и договорите
- чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
Р Е Ш Е Н И Е
№ V - 40 9.05.2019 г.
Град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На осми април две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ БЕЛЕВА мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: Таня Михова като разгледа докладваното от съдия Белева въззивно гражданско дело № 271 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №204 от 24.01.2019г. по гр.д.№5434 по описа за 2018г. на БРС е прието за установено, че ищецът Д.Н.В. *** не дължи на ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сума в размер на 749,37 лв., едностранно начислена от ответника по фактура №********** от 26.06.2018г. за периода от 10.06.2017г. до 8.09.2017г. за обект ИТН:2647538 в гр. Б., ул.
С.№**, ет.*, ап.*, а ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца разноски в размер на 350 лв.
В законоустановения срок е подадена въззивна жалба от
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, представлявано от юрисконсулт Николов, с която решението е обжалвано изцяло. Изложени са оплаквания, че същото е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Фактическите констатации на съда не съответствали на обективната истина, а правните изводи- на закона.
Доказателствата по делото били тълкувани превратно, единствено в полза на ищеца, като били пренебрегнати важни обстоятелства и така съдът достигнал до необосновано и неправилно решение.
На първо място въззивното дружество намира за неправилен извода на съда, че липсва ред, по който да бъде установено нерегламентираното вмешателство в процесния електромер. Признава, че разпоредбата на чл.47 ПИКЕЕ е била отменена към датата на извършване на проверката, но това според него не обуславяло липса на възможност електроразпределителното дружество да извършва проверки на техническото състояние на собствените си електрически съоръжения. Това право същевременно представлявало и задължение на дружеството и произтичало от нормативната уредба. Безспорно било установено наличието на облигационна връзка между страните, като договорните отношения помежду им се уреждали от общи условия на електроснабдителното и електроразпределителното дружества, одобрени от КЕВР още през 2008г. Затова намира, че констативният протокол от 2017г. е съставен на основание чл.35, ал.3 от ОУ на ЕВН ЕР, като проверката била извършена по инициатива на ЕВН ЕР въз основа на валидно правно основание, а протоколът бил съставен на основание чл.63 от ОУ на ЕВН ЕР, вр. чл.28 от ОУ на ЕВН ЕС.
Намира за неправилен и извода на БРС, че липсва предвиден ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция. Редът за уведомяване се съдържал в чл.28 във връзка с чл.42 от ОУ на ЕВН ЕС, който бил идентичен с чл.24, ал.1 от ОУ на „Енерго- Про Продажби“ АД, за който с решение №118 по т.д.№961/16г., II т.о. на ВКС било прието, че старите общи условия на крайните снабдители /приети преди изменението на ЗЕ през 2012г./ съдържат изричен ред за уведомяване на клиентите и не е необходимо приемането на нови ОУ, понеже старите изпълнявали изискването на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ. Позовава се на съдебна практика по идентични казуси на ОС- Пловдив, ОС- Сливен, РС- Сливен.
Въззивникът моли решението на БРС да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което иска да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се разноски за двете инстанции. Направено е евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възражение на въззиваемата страна.
Въззиваемата Д.В., представлявана от адв.Галин Кутиев е подала своевременно отговор на жалбата, с който я е оспорила като неоснователна. Въззиваемата намира обжалваното решение за правилно и обосновано, поради което моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението-потвърдено. Развити са подробни съображения за неотносимост на съдебното решение на ВКС към настоящото дело, както и че с оглед измененията в ГПК същото не представлява задължителна съдебна практика, а от друга страна- за цитираната практика на съдилищата в гр.Пловдив и в гр.Сливен, тъй като същата се отнася до корекция на сметки при свободно договаряне, а не на регулирания пазар с общи условия. На следващо място са изложени доводи, че не става ясно защо точно за 90 дни е процесната корекция на сметки.
Изтъква се и отмяната на чл.48-51 от ПИКЕЕ с решение по адм.д.№3879/17г. по описа на ВАС. Претендират се разноските за въззивната инстанция.
По допустимостта на производството Бургаския окръжен съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което спорът следва да се разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните въз основа на събраните по делото доказателства и относимите разпоредби на закона, приема от фактическа страна следното:
Д.Н.В. е предявила пред Районен съд- Бургас отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, че не дължи на ответника сумата от 749,37 лв. по фактура №********** от 26.06.2018г.
Претендира присъждане на разноски.
Твърди, че е потребител на електрическа енергия за необитаем обект, находящ се в гр.Бургас, ул.”Македония” №73, ет.1, измервателна точка №2647538.
Изразила е несъгласие с процесната фактура с издател ответното дружество /вписано в нея като доставчик/, като сочи, че същата не се дължи от нея и ответното дружество я претендира без правно основание. Изтъква се, че за да възникне правото на корекция за минал период, трябва да се установи неправомерно въздействие на средството за търговско измерване от страна на абоната. Намира за недопустимо без доказана вина на абоната, изразяваща се в препятстване на правилното отчитане, да се ангажира отговорността ѝ чрез едностранна корекция на сметките за минал период. Сочи, че правоотношението между страните е договорно, поради което недобросъвестното отношение на едната страна представлява основание по смисъла на чл.82 ЗЗД за подобна санкция. В случая е установено, че е имало някаква грешка, но не е констатирана външна намеса, нито неправомерно въздействие върху СТИ. Оспорен е констативния протокол от ЕВН, съставен в отсъствието ѝ от лица, които не са служители на МВР. Оспорен е и протокола от БИМ, понеже не било ясно за 6-те месеца от демонтажа до замерването нямало данни при какви условия е бил съхраняван електромера и на какви външни въздействия е бил подложен.
На следващо място са изложени доводи, че едностранната корекция на сметки противоречи на законодателството, уреждащо потребителските права, като намира съответните клаузи от ОУ /не са посочени конкретни клаузи/ за нищожни поради противоречието им със ЗЗП. Неясно било и защо корекцията на сметката е именно за максималния период от 90 дни, а не за по-кратък. Цитирана е съдебна практика на ВКС от 2009- 2011г., според която не съществува законно основание подобна корекция да се въвежда с общите условия на дружеството-доставчик. Акцентира, че законът само препращал към ПИКЕЕ, които пък на свой ред препращали към ОУ /чл.54/, които пък били нищожни като неравноправни и противоречащи на закона. Според ищцата дори ПИКЕЕ и измененията в ЗЕ не регламентират обективна отговорност на потребителя при неправилно отчитане на СТИ, а предвиждали единствено установяване на процедура за определяне на отчетеното количество ел.енергия в случаите, когато при проверка на измервателната система се установи грешна над допустимата, а не външно въздействие и манипулация. Според нея тази процедура не може да противоречи на чл.146, ал.1 от ЗЗП, чл.26 ЗЗД и чл.82 ЗЗД.
Претендира разноски. Ангажира доказателства.
Правното основание на предявения иск е чл.124, ал.1 ГПК.
Ответникът- „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е представил в законния срок отговор на исковата молба, с който е оспорил иска като неоснователен.
Сочи, че процесните суми били начислени правомерно, като се позовава на чл.48, ал.1, във връзка с чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ. Сочи се също, че при проверката на СТИ на 8.09.2017г., служители на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД са извършили проверка на електромер №*********. На основание чл.63, ал.2 ОУ на ЕР ЮГ служителите на разпределителното дружество демонтирали СТИ в присъствието на свидетели, поставили го в безшевен чувал и го запечатали с пломба със знака на дружеството и уникален номер. Всички действия на служителите били обективирани в констативен протокол. Извършена била експертиза на БИМ, в която било описано техническото състояние на електромера, а именно-достъп до вътрешността на електромера бил осъществен чрез пробиване на отвор на основата, от задната страна на електронната платка били закъсени изводите на куплунг Х2 чрез медни пластини, при което били изменени техническите и метрологични характеристики на електромера и преминаващата през него ел.енергия се измервала с отклонение извън границите на допустимото. Изводите на БИМ били обективирани в съответния констативен протокол. Изтъква се, че едностранната корекция на сметката е извършена по реда на гл.ІХ от ПИКЕЕ, по –конкретно чл.51, ал.1 ПИКЕЕ. Сочи, че правната уредба, регламентираща правото на енергийния доставчик за извършване на едностранна корекция не обуславя по никакъв начин като предпоставка за извършване на едностранна корекция виновно поведение за манипулиране на електромера от което и да е лице. ЕР ЮГ определило количествата неизмерена електроенергия съобразно методиката по ПИКЕЕ, предоставило е на ответното дружество информация за дължимата сума, а последното като краен снабдител е издало процесната фактура. С оглед изложеното счита, че претендираната сума е основателно начислена и дължима на ЕВН ЕС ЕАД. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Районният съд е приел писмените доказателства, представени от страните, приел е СТЕ /включително допълнителна/, разпитани за свидетели.
С обжалваното решение съставът на районния съд е уважил иска против ЕВН ЕС ЕАД и е осъдил ответника да плати на ищеца разноските по делото- 350 лв.
Районният съд е приел, че начисляването на процесната сума в тежест на ищцата било извършено в нарушение на закона. Към датата на съставяне на констативния протокол- 8.09.2017г. разпоредбата на чл.47 от ПИКЕЕ била отменена, поради което не е съществувала правна норма, уреждаща реда за съставяне и съдържанието на протокола, в който било констатирано неточното отчитане на доставената ел.енергия. Този протокол бил и основанието, съгласно което възниква правото да се извърши едностранна корекция, поради което липсата на правна норма, уреждаща съдържанието му и реда за съставянето му водела до липса на право оператора на съответната мрежа да извършва корекция на сметката на потребителя и право на крайния снабдител въз основа на тази корекция да претендира суми, начислени на потребителя. Цитирана е съдебна практика в подкрепа на решаващия извод на съда- решение по т.д.№1671/15г. на ВКС. Наред с горното съдът е посочил още, че ответникът не е привел общите си условия в съответствие с изискванията на чл.98, ал.2, т.6 от ЗЕ, поради което предвидената в закона процедура не била завършена, а правото на ответника да коригира сметките на клиентите не било породено.
Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.
При служебната проверка извършена на основание чл.269 ГПК въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Не се спори, че въззиваемата е потребител на ел.енергия, доставяна от ЕВН ЕС за процесния обект. На 8.09.2017г. при проверка на електромера, отчитащ потребената ел.енергия за този обект, извършена в отсъствието на абоната от служители на ЕВН България Електроразпределение-юг ЕАД, същият бил демонтиран за служебна експертиза и бил заменен с друго СТИ. Констатирано е, че измерената грешка е над допустимата, като е отбелязано, че има видима нерегламентирана намеса /липсват подробности/. Сваленият електромер бил поставен в безшевна торба, пломбирана с пломба /посочен номер/ за предаване за експертиза. Тези обстоятелства и данните от извършеното измерване са обективирани в констативен протокол №386968 от същата дата, който е подписан от служителите на ЕВН ЕР и от двама свидетели.
Разпечатката съдържа 39 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1aa49a87-5379-42c5-b012-03350dbfa51c