Решение № 273 от 21.06.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Ловеч, 21.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА П. Й.ОВА

ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. Й.ОВА ИГНАТОВА Гражданско дело № 20254310100681 по описа за 2025 година

Иск с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 55 ал. 1, предл. трето от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Й. Г. Н. от с. ***, чрез пълномощник адв. М. П., срещу К. Т. З., с адрес: ***, по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за установяване на вземане в размер на сумата 1960.50 лева, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 968/07.10.2024 г., издадена по ч.гр.дело № 1801/2024 г. по описа на Районен съд - Ловеч.

В исковата молба се твърди, че на 27.04.2023 г. ищецът постигнал договореност с ответника последният да му транспортира от Белгия до с. Елешница джип „Нисан ван“, който следвало да натовари от Белгия на 04.05.2023 г. с пътна помощ „Fiat Ducato“, жълт, с рег.№ ***, която имал ответникът К. З.. В изпълнение на така уговорените транспортни услуги, се посочва, че още същият ден на 27.04.2023 г., докато ответникът пребивавал по работа в Германия, ищецът му изпратил в брой чрез Easy Pay /„Изипей“/ парична сума на обща стойност от 1960.50 лева с две разписки – едната с № ***993/27.04.2023 г. за сумата от 980.00 лева с основание за плащане – „паричен превод за транспорт“, а другата разписка с № ***870/27.04.2023 г. за парична сума на стойност от 500.00 евро, равняващи се на 980.50 лева, с основание за плащане – „наем транспорт“. С цел оформяне на документите във връзка с износа на „Нисана“ от Белгия, ответникът изпратил на ищеца своите лични данни, тези на пътната помощ, с която щял да транспортира „Нисана“ до Елешница, включително и 1 своя лична снимка.

Посочва се, че всичките си уговорки страните водили с чат и по телефона. След получаване на паричната сума от 1960.50 лева, на уговорената дата 04.05.2023 г., както и след допълнително дадения му срок до 11.05.2023 г., се твърди, че ответникът не изпълнил задължението, което поел да натовари от Белгия джипа. Затова, в рамките на седем дни след 04.05.2023 г., през които трябвало да се транспортира джипа, между страните били проведени многократни разговори и при последния от тях – на 11.05.2023 г., ищецът, след като се убедил, че ответникът няма да свърши работата, развалил договора с него като поискал да му възстанови сумите, които е изпратил по „Изипей“ за транспортирането на джипа.

Ищецът твърди, че ответникът му обещал, че ще му върне парите до края на същия месец. Твърди обаче, че му дал по-кратък срок – една седмица, считано от 11.05.2023 г., като го предупредил, че ако не му възстанови сумата, ще се снабди със заповед за изпълнение.

Тъй като ответникът не върнал получената от него сума, ищецът посочва, че подал срещу него до Районен съд - Ловеч заявление рег.№ 11034/07.10.2024 г. по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено чрез издаване на Заповед № 968/07.10.2024 г. по ч.гр.дело № 1801/2024 г. по описа на РС-Ловеч за цялата сума от 1960.50 лева, като заповедта била връчена на ответника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК.

Въз основа на изложеното, ищецът моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено че в негова полза съществува вземане срещу ответника К. Т. З. в размер на сумата 1960.50 лева, получена от последния на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението /07.10.2024 г./ до окончателното й изплащане.

Претендира присъждане и на разноските по заповедното производство, както и по настоящото исково производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от адвокат адвокат И. К., назначена за особен представител на ответника, на основание чл. 47 ал. 5 от ГПК, с който счита, че предявеният установителен иск е допустим, но неоснователен. От една страна, не оспорва, че между страните е възникнала облигационна обвързаност с оглед представените два броя платежни документи. От друга страна, счита, че договорът не е сключен в писмена форма и липсва подпис на ответника, както и няма данни дали същият е получил и усвоил процесната сума и дали е уведомен, че в случай на отпаднало основание, следва да върне получената сума.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощника си адвокат П., която поддържа предявения иск и моли да бъде уважен, като в полза на доверителя й се присъдят и направените разноски по делото съгласно представен списък. В представена писмена защита развива съображения в подкрепа основателността на претенцията.

Ответникът К. Т. З. не се явява, а се представлява от назначения му особен 2 представител адвокат К., която поддържа становището си по отговора и моли за отхвърляне на исковата претенция, като неоснователна и недоказана.

От събраните по делото доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело № 1801/2024 г. по описа на Районен съд - Ловеч, както и от становищата на страните, чрез процесуалните им представители, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.№ 11034/07.10.2024 г., от ищеца Й. Г. Н., е било образувано ч.гр.дело № 1801/2024 г. по описа на Районен съд - Ловеч, който е издал Заповед № 968/07.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника – ответник К. Т. З. за сумата 1960.50 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 07.10.2024 г. до изплащане на вземането, както и за разноски по делото в размер на 39.21 лева – държавна такса.

В заповедта е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: „На 27.04.2023 г. кредиторът изпратил пари в брой чрез EasyPay в размер на сумите 980.00 лева и 500.00 EUR, равняващи се на 980.50 лева, с получател К. Т. З., с основание на превода – транспорт, за извършване на транспортни услуги от негова страна, но транспортът не се осъществил. След многократни разговори кредиторът поискал от длъжника да му възстанови преведените суми, но същите не били възстановени“.

С Разпореждане № 819/21.03.2025 г., заповедният съд е приел, че издадената по делото заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и указал на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск срещу длъжника за установяване на вземането си, за което е издадена заповедта за изпълнение.

Заявителят е предявил иск за установяване на вземането си в едномесечния срок по чл. 415 ал. 4 от ГПК, поради което се развива настоящото производство.

От приложените две разписки на „Изипей“ АД от 27.04.2023 г., е видно, че с едната разписка с № ***993, ищецът Й. Г. Н. е извършил паричен превод в полза на ответника К. Т.

З. в размер на сумата 980.00 лева с посочено основание „паричен превод за транспорт“. С втората разписка с № ***870, ищецът е извършил паричен превод в полза ответника в размер на сумата 500.00 евро с посочено основание: „наем – транспорт“ и посочена държава на получателя - Германия.

По делото е приложена разпечатка от електронна кореспонденция между страните в мобилното приложение „WhatsApp“, в което не се спори, че имат регистрация. От съдържанието на кореспонденцията им в периода от 27.04.2023 г. до 11.05.2023 г., се установява, че са постигнали договореност ответникът, който имал автомобил за „Пътна помощ“, да транспортира за ищеца от Белгия до България моторно превозно средство – „Нисан – ван“ /същият е описан в приложената към исковата молба фактура/. За изпълнение на тази договореност, ищецът извършил в полза на ответника посочените по-горе два парични превода, на обща стойност 1960.50 лева, ползвайки платежните услуги на „Изипей“ АД. Автомобилът следвало да бъде натоварен от Белгия на 04.05.2023 г., за което ищецът уведомил ответника, като му изпратил и снимка на фактурата с описание на автомобила 3

„Нисан-ван“ /видно от приложената към исковата молба фактура, издадена в Белгия, в превод от английски на български език/. От текстовите съобщения между страните се установява, че ответникът не е изпълнил уговорката да транспортира автомобила от Белгия до уговореното място в България, поради което ищецът му заявил на 11.05.2023 г., че разваля договора и му дава 7-дневен срок да му върне преведените парични средства. Със съобщение от същата дата, ответникът изразил готовност да ги върне до края на месец май.

От представеното писмо на „Изипей“ АД с изх.№ 2025110717000559 от 14.11.2025 г., се установява, че първият паричен превод с № ***993 от 27.04.2023 г. в размер на 980.00 лева, нареден от ищеца Й. Г. Н. в полза на ответника К. Т. З., е изплатен с платежен документ – разписка № ***897 от 03.05.2023 г., като копие от нея е приложено към писмото и е прието като доказателство по делото.

От същото писмо на „Изипей“ АД се установява, че вторият паричен превод с № ***870 от 27.04.2023 г. в размер на 500.00 евро /980.50 лева/, нареден от ищеца Й. Г. Н. в полза на посочено от него лице – К. Т. З., представлява международен паричен превод, предназначен за изплащане в Германия. В писмото е уточнено също, че услугата международен паричен превод не се предоставя самостоятелно от „Изипей“ АД, като нареждането и изплащането на международен паричен превод са две отделни платежни операции, изпълнени в две отделни системи на двама различни доставчици на платежни услуги – „Изипей“ АД и съответния международен доставчик на платежни услуги, в случая Ria Money Transfer.

Представено е последващо писмо на „Изипей“ АД с изх.№ 2025111717013348 от 27.11.2025 г., адресирано до ищеца, с което го уведомяват, че във връзка с подадено заявление за възстановяване на сума от горепосочения превод, удостоверен с платежен документ – цитираната разписка с № ***870 от 27.04.2023 г., на стойност 500.00 евро, с посочен получател – К. Т. З., не е възможно възстановяване на сумата, тъй като е осъществен контакт с международния им партньор Ria Money Transfer, откъдето са получили потвърждение, че посоченият по-горе превод е изплатен на получателя на 28.04.2023 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 55 ал. 1, предл. трето от ЗЗД, за установяване на вземане в размер на сумата 1960.50 лева, като получена на отпаднало основание.

Съгласно чл. 55 ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, „който е получил нещо...на отпаднало основание, е длъжен да го върне“. В Постановление № 1/28.05.1979 г. по гр.д.№ 1/79 г. на Пленума на ВС е посочено, че при третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила, като текстът намира приложение при разваляне на договорите поради неизпълнение.

От събраните по делото доказателства съдът приема, че между страните най-общо е 4 сключен договор за поръчка по смисъла на чл. 280 от ЗЗД, по силата на който ответникът се е задължил да извърши за сметка на ищеца възложените му от последния действия по транспортиране на автомобил от Белгия до България. Договорът е неформален, т.е. за валидното му сключване не е необходимо спазването на писмена форма, а е достатъчна устната уговорка между страните. Законът поставя изрично изискване за спазване на определена форма само тогава, когато договорът се сключва за придобиване на вещни права върху недвижими имоти /чл. 292 ал. 3 от ЗЗД/. Ето защо, неоснователни са доводите на особения представител на ответника, че между страните няма сключен договор, тъй като същият не е в писмена форма, респ. няма подпис на ответника.

От водената кореспонденция между страните по електронен път, като не се спори, че именно те са автори на изявленията в текстовите съобщения в мобилното приложение „WhatsApp“ по смисъла на чл. 4 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, съдът приема, че сключеният между тях договор не е изпълнен от страна на ответника, който е признал това в едно от съобщенията си до ищеца на 11.05.2023 г., поради което последният е развалил договора със съобщение от същата дата и е предоставил 7-дневен срок на ответника да му върне заплатената парична сума.