Решение № 2196 от 16.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2196 гр. Пловдив, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330107916 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 и чл. 86, както и по чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Силвър Проджект“ АД (с предишно наименование- „Мъни Плюс Мениджмънт” АД), ЕИК: 206613478 (като правоприемник на „Мъни Плюс Мениджмънт” ЕООД, ЕИК: **********), със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията” № 4, ет. 6, представлявано от изпълнителните директори Р. Д. и Т. Ч., чрез пълномощник адв. В. Г., е предявил против И. П. Д., ЕГН: **********, от гр. П., ул.

„*******” № ***, ет. ***, ап. ***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 18612/ 2022 г. на ПРС, IV бр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ******* г., парични суми, както следва: сумата от 405, 67 лева- главница по договор за кредит № ************ г., представляваща 16 броя незаплатени вноски за периода 20.09.2021 г.- 20.12.2022 г., сумата от 938, 91 лева, представляваща 15 броя незаплатени вноски по договорна възнаградителна лихва за периода 20.10.2021 г.- 20.12.2022 г. и сумата от 78, 64 лева- лихва за забава за периода 22.09.2021 г.- 20.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 21.12.2022 г. до окончателното й погасяване.

Наред с това е предявен и осъдителен иск- за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата в размер на 187, 31 лева- главница по договора, представляваща 5 броя незаплатени вноски за периода 20.01.2023 г.- 20.05.2023 г. и сумата от 1 412 лева- предсрочно изискуема главница по кредита, както и сумата от 260, 79 лева, 1 представляваща 5 броя вноски по договорна възнаградителна лихва с падежи за периода 20.01.2023 г.- 20.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на делото- 01.06.2023 г. до окончателното й погасяване.

В исковата молба е посочено, че срещу длъжника било образувано частно гр. дело № 18612/ 2022 г. на ПРС, IV бр. с-в, по което се издала заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на лицето по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. В тази връзка се предявявал както установителен иск за признаване съществуването на вземането по заповедта, така и осъдителен иск. Посочва се, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ************* г., по скойто лицето получило сумата в размер на 2 100 лева за текущи нужди, преведена му по банков път по посочена от него сметка. Условията по кредита били следните: обща дължима сума- 4 287, 05 лева, ГЛП- 41 %, ГРП- 49, 59 %, възнаградителна лихва- 2 187, 05 лева, срок- 48 месеца, краен падеж по погасителния план20.04.2025 г. Длъжникът не бил заплатил главница по вноски от № 5 до № 20, както и вноски по договорна лихва от № 6 до № 20 включително. За следните суми била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК: сумата от 405, 67 лева- главница по договор за кредит № ************ г., представляваща 16 броя незаплатерни вноски за периода 20.09.2021 г.- 20.12.2022 г., сумата от 938, 91 лева, представляваща 15 броя незаплатени вноски по договорна възнаградителна лихва за периода 20.10.2021 г.- 20.12.2022 г. и сумата от 78, 64 лева- лихва за забава за периода 22.09.2021 г.- 20.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 21.12.2022 г. до окончателното й погасяване. Наред с това обаче към датата на подаване на настоящата искова молба вече били падежирали и вноските по главница и договорна лихва от № 21 до № 25, с падежи за периода 20.01.2023 г.- 20.05.2023 г. Така били дължими още и следните суми: сумата в размер на 187, 31 лева- главница по договора, представляваща 5 броя незаплатени вноски за периода 20.01.2023 г.- 20.05.2023 г. и сумата от 260, 79 лева, представляваща 5 броя вноски по договорна възнаградителна лихва с падежи за периода 20.01.2023 г.- 20.05.2023 г. Поради допуснатото просрочие на кредита, на основание чл.

19.3, т. 1 от договора, с настоящата искова молба се прави изявление за предсрочна изискуемост на остатъчната главница в размер на 1 412 лева, за което също се предявява осъдителен иск. Претендират се още законна лихва върху главницата и разноските по делото. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, но взема писмени становища по спора.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения му в производството особен представител е подал писмен отговор, с който оспорва иска. На първо място, оспорва съдържанието на договора, откъм неговата истинност- в договора имало нередности, липсвала номерация на страницата на погасителния план, по- нататък пък номерацията била: страница 5/5, страница 5/6, не било и сигурно дали точно този договор е подписан от ответника. На второ място, твърди се, че договорът противоречал на специалните изисквания на ЗЗП и ЗПК. Нарушена била разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК, защото не ставало ясно каква методика била използвана при начисляването на лихвения процент.

2

Нарушена била и нормата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, защото липсвала методика как точно се формира ГПР и така по ясен и разбираем начин потребителят не знаел какви са реалните му разходи по кредита. Освен това ГПР бил в прекомерен размер, надвишаващ лимита по чл. 19 ал. 4 от ЗПК, защото в него не била включена неустойката по чл. 18 ал. 2 т. 7 от договора в размер на 1 411, 20 лева, предвидена за непредставяне на документ за доходи.

Тази неустойка представлявала прикрито оскъпяване на кредита и клаузата била недействителна, като неравноправна. Това перо като разход било включено в погасителния план, т.е. в размера на всяка отделна вноска и така общата дължима по кредита сума ставала 5 698, 25 лева, или се получавало 60 % оскъпяване, което било в значителен размер над допустимото. Твърди се още, че кредитът бил погасен чрез прихващане, защото по договора била платена сумата от общо 4 275, 03 лева, но за главницата били отнесени само 1 694, 33 лева, като останалите суми били за недействителни клаузи- лихва и неустойка. В този смисъл чистата стойност на главницата вече била погасена. Моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание особеният представител се явява и поддържа отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № ********* г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 18612/ 2022 г. на ПРС, IV бр. с-в, изменена с определение за заповедния съд № ********** г., е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от 405, 67 лева- главница по договор за кредит № ************ г., представляваща 16 броя незаплатени вноски за периода 20.09.2021 г.- 20.12.2022 г., сумата от 938, 91 лева, представляваща 15 броя незаплатени вноски по договорна възнаградителна лихва за периода 20.10.2021 г.- 20.12.2022 г. и сумата от 78, 64 лева- лихва за забава за периода 22.09.2021 г.- 20.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 21.12.2022 г. до окончателното й погасяване, както и деловодните разноски в общ размер на 385 лева.

Така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.

Установителният иск е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

С договор за потребителски кредит № ************* г., сключен между страните, на ответника е бил отпуснат кредит в размер на 2 100 лева, за срок от 48 месеца, за текущи нужди, с фиксиран лихвен процент- 41 % и ГПР- 49, 59 %. Предвидено е обезщетение за неизпълнение на задължение по чл. 18.2. т. 7 от договора (за непредставяне на документ за доходите) в размер на 1 411, 20 лева. В договора е инкорпориран и погасителен план.

Представено е и уведомително писмо до длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, без данни за получаването му от лицето.

По делото е прието заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото 3 лице е установило, че по кредита не са платени вноски по главница от № 5 до № 20, като размерът на предсрочно изискуемата главница е 1 412 лева. Посочено е още, че размерът на общо изплатените по договора суми е 580, 39 лева, а на просрочените- 2 513, 22 лева.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото относно това, че ответникът е кредитополучател по договор за заем, като между страните е възникнало валидно правоотношение, по което лицето е усвоило заетата сума, като кредиторът е финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Първото възражение в отговора е относно спазването на изискването на чл. 11 ал. 1 т.

9 от ЗПК- за посочване в договора на условията за прилагане на лихвения процент.

Независимо, че в случая лихвеният процент е бил фиксиран за целия срок на договора и е непроменен, в самия договор липсва информация за това как се изчислява (или начинът, по който е формирана) възнаградителната лихва. Няма никакво значение дали лихвеният процент е един и същ или пък е променлив, след като законодателят изисква в договора да са посочени условията (начините) за прилагането му. Тук това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора фиксиран размер от 41 %, поради което е налице нарушение на горната императивна разпоредба. Този пропуск отново сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

На второ място, твърди се, че договорът е недействителен и поради неспазване на изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще 4 дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 49, 59 %, а пък лихвата е 41 %, като така не става ясно какво представлява разликата между горните проценти и кои разходи покрива.

Разпечатката съдържа 30 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1aa44fa8-2036-49d5-bf4f-4744c21439d8