Решение № 492 от 12.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 492 гр. София, 11.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело № 20211001001079 по описа за 2021 година

Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, с ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление град София, бул.

„Драган

Цанков”

№

37 против

Решение

№261255/18.08.2021г.,постановено по т.д. № 2501/2020г. по описа на СГС, с което е отхвърлен предявения от банката срещу „Национална електрическа компания“ ЕАД,гр. София, ул. „Триадица“ № 8. ЕИК 000649348 иск с правно основание чл. 327 ТЗ във вр. с чл. 200 ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 681 607,09 лв., ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба в съда /30.10.2020 г./ до окончателното плащане, представляваща незаплатен остатък от продажна цена във връзка с извършени продажба на комбинирана с постигнати показатели за високоефективност електрическа енергия за м. октомври

2015 г., за което е издадена фактура №

4821/31.10.2015 г., което вземане е придобито от ищеца по силата на договор за цесия от 27.11.2015 г. сключен с „Топлофикация – Перник“ АД.Подържа се,че обжалваното решение е незаконосъобразно.Според жалбоподателя 1 съдът неправилно е уважил и двете правопогасяващи възражения на Националната електрическа компания - че задължението е погасено чрез плащане поради постигната договорка между цесионера „Първа инвестиционна банка“ АД и ответника за смяна на поредността на погасяването и поради погасяването по давност на вземането.Според жалбоподателя неправилно решаващия съд приел,че вземането е погасено по давност,поради това,че не са налице повтарящи се задължения - предмет на процесиите фактури са индивидуални договори, които са с еднократно изпълнение и с еднократно плащане.Не е налице и предварително уговорен падеж на задължението.Подържа се,че за процесния месец октомври на 2015г. сключения чежду страните договор за изкупуване на ел.енергия е прекратен и не регулира взаимоотношенията между обществения доставчик и производителя.Подържа се,че задължението по фактурата няма качеството на периодично плащане,поради което за него следва да се прилага общата петгидишна давност.

Подържа се,че неправилно съдът приел,че задължението по фактурата било заплатено.В представените по делото платежни нареждания от 26.01. и 27.01.

2016г. било посочено, че с извършените плащания се иска да се погаси задължението по фактура 0000004783/30.09.2015г. и фактура № 0000004821/31.10.2015г. ,но нито в платежното, нито от друг документ е видно, че от НЕК и поискано да се промени реда за погасяване, че е изразена воля да се погаси главница по издадената фактура. Видно от събраните по делото доказателства, от НЕК е имало повече от едно задължения към „Първа инвестиционна банка“ АД, като изразената от НЕК воля се отнася единствено до кое задължение следва да се погаси с плащането (в основанията са посочени номерата на конкретни фактури), а не, че се гаси главницата по тази фактура, вместо дължимата лихва.Подържа се,че съгласието за смяната на поредността на погасяване следва да е ясно изразена към датата на извършването на погасяването и кредиторът следва да в наясно, че длъжникът изразява воля за подобна смяна. Поради това се иска обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявения иск бъде уважен като бъдат присъдени и направените по делото разноски.

От страна на ответника по жалбата е постъпил отговор,с който се иска 2 обжалваното решение да бъде потвърдено.Подържа се,че правилно първоинстанционният съд е приел, че независимо от обстоятелството, че при извършване на процесната доставка срокът на сключения между страните писмен Договор за продажба на електрическа енергия - комбинирано производство № 12 ИЕ 2103033 от 26-11-2012г. е бил изтекъл, то правоотношението за изкупуване на електрическа енергия между страните е продължило да съществува и продажбата на посоченото количество електрическа енергия за месец октомври 2015 г. е извършена въз основа на съществуващо между страните трайно облигационно отношение, чието съдържание се определя съгласно чл. 162, ал. 1 от ЗЕ и приложимите подзаконови нормативни актове.Всички изложени от въззивника твърдения относно неприложимостта на нормата на чл. 162 от ЗЕ към процесиите правоотношения са несъстоятелни и противоречащи както на законовата регламентация на отношенията по изкупуване на електрическа енергия между обществения доставчик и производители на електрическа енергия от комбинирано производство, каквито са страните по делото.Въззивникът не ангажирал доказателства за постигането на съгласие между страните по отношение на съществените параметри на твърдяната еднократна доставка и не ги е посочил и конкретизирал.От събраните по делото доказателства било установено, че процесната фактура е издадена въз основа на съществуващата трайна облигационно връзка между страните на основание чл. 162 от ЗЕ, чиито съществени елементи са нормативно определени - цена, съдържание на престациите на двете страни, начин на определяне на количеството изкупена електрическа енергия. В отговора са изложени подробни съображения относно правилността на решението,поради което се иска същото да бъсе потвърдено като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от жалбоподателя, у когото е налице правен интерес от обжалването,срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъдат разгледана по същество.

3

Първоинстанционното производство е образувано по осъдителен иск предявен от настоящия жалбоподател против ответника за заплащане на сумата в размер на 681 607,09 лв., ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на исковата молба в съда /30.10.2020 г./ до окончателното плащане, представляваща незаплатен остатък от продажна цена във връзка с извършени продажба на комбинирана с постигнати показатели за високоефективност електрическа енергия за м. октомври 2015 г., за което е издадена фактура № 4821/31.10.2015 г., което вземане е предмет на прехвърляне в полза на ищеца с договор за цесия от 27.11.2015 г.Банкатаищец извършила изкупуване на вземания от „Топлофикация – Перник“ АД, които дружеството има към ответника „НЕК“ ЕАД, доколкото на последния била продадена комбинирана с постигнати резултати за високоефективност ел. енергия и комбинирана ел. енергия без постигнати резултати за високоефективност и същия имал задължението да заплати продажната цена на така доставената му енергия. Претенцията е за доставки извършени през м. май 2014 г.; м. август и м. септември 2014 г.; м. ноември 2014 г.; м.04.2015 г.; и м. септември и м. октомври 2015 г. По отношение на всяка доставка била издадена фактура, в която е посочена цената на доставената и подлежаща на плащане ел. енергия. По отношение на цената фактурирана с фактурата от 31.10.2015 г. се сочи, че тя възлиза на обща стойност от 2 227 597,38 лв.

Последователно с пет договора за прехвърляне на вземания от 27.06.2014 г., 25.11.2014 г., 29.12.2014 г. и 27.11.2015 г. банката придобила от „Топлофикация – Перник“ АД вземанията по издадените фактури относно извършените доставки за месеците упоменати по-горе, като по конкретно с договора от 27.11.2015 г. се придобивало вземането по фактура 4821/31.10.2015 г. отнасящо се до стойност на доставена ел. енергия за м. октомври 2015 г., чиито размер възлизал на 2 227 597,38 лв. Поддържа се, че за всяка от извършените цесии длъжникът – „НЕК“ ЕАД е бил уведомен от страна на прехвърлящия вземанията си кредитор, като по отношение на цесията с договора от 27.11.2015 г. факта на уведомяването бил осъществен на 27.11.2015 г. От ищеца се подържа,че относно вземанията произтичащи от договора за цесия от 27.11.2015 г. е получил частично погашение на главници от ответника чрез плащания на суми от 15 291,84 лв. и 3 274 595,22 лв., както и на законни лихви, чрез плащане на суми от 29 819,30 лв., 33 4

161,98 лв. и 1 110,04 лв. Предвид осъществените погашение чрез тези плащания бил формиран непогасен остатък на вземането за главница /продажна цена на ел. енергия доставена през м. 10.2015 г./ по фактура 4821/31.10.2015 г. в размер на сумата от 681 607,09 лв. Поради наплащането на тази сума се иска да бъде постановено решение,с което ответника бъде осъден да заплати същата ,ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба– 30.10.2020 г. до окончателното ѝ плащане.

В представения отговор ответното дружество оспорва предявения иск като подържа,че вземането е погасено по давност, поради характерът му на периодично такова по смисъла на чл. 111 буква “в“ приложение намира специалната 3-годишна давност. Същата била изтекла към момент предшестващ упражняването на субективното право на иск. Подържа се,че съгласно практиката на ВКС при продажбата на електрическа енергия има периодичност на плащанията. „НЕК“ ЕАД подържа, че към м. октомври 2015 г. не е имал сключен писмен договор с праводателя на ищеца за изкупуване на произведената електрическа енергия, като същата е била изкупувана по правилото на чл. 162 ЗЕ. Въпросната фактура била получена от ответното дружество на 04.11.2015 г., като падежът за плащането , определен по смисъла на чл. 303а, ал. 3 ТЗ, бил настъпил на 18.11.2015 г., като кратката 3годишна давност изтичала на 18.11.2018 г., а исковата молба била предявена едва на 30.10.2020 г. Този извод се отнася и до новия кредит по прехвърленото вземане, тъй като за него важи на общо основание правилото на чл. 99, ал. 2 ЗЗД. Ответникът поддържа, че е погасил вземането с два превода на датите 26 и 27.01.2016 г. в размер на сумите от 695 798,88 лв. и 3 275 695,26 лв. В платежните нареждания били отразени номерата на фактурите, по които се правят плащанията, както и субекта в чиято полза те се извършват.С тези плащания били погасени следващите се главници по издадените фактури 4783/30.09.2015 г. и 4821/31.10.2015 г., които са на обща стойност 3 971 494,14 лв. с вкл. ДДС. Ответникът поддържа, че за това погасяване на главницата ищецът бил уведомен с изпратени му от „НЕК“ ЕАД писма от 31.01.2017 г. и 20.02.2017 г. Иска се предявения иск да бъде отхвърлен.

В представената допълнителна искова молба ищецът подържа,че по отношение на претендираното вземане се прилага не специалната давност по чл. 111, буква „в“, а общата такава по чл. 110 ЗЗД, която е петгодишна от 5 момента на настъпване на падежа,поради което към датата на предявяване на иска – 30.10.2020 г. същата не е изтекла.Подържа се,че е налице обстоятелство водещо до прекъсване на течащата давност, тъй като имало признание на дълга от страна на длъжника. Това било направено посредством писмо от 25.01.2016 г. В насока признание на дълга били и действията по предприетите частични плащания от 26 и 27.01.2016 г.

В представения допълнителен отговор от страна на „НЕК“ ЕАД се подържа отново,че в случая се прилага специалната давност в чл. 111, буква „в“ ЗЗД.Подържа се,че няма извършено от „НЕК“ ЕАД признаване на задължението му по фактурата от 31.01.2015 г., и следователно нямало основание по чл. 116, буква „а“ ЗЗД за прекъсване на давността.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено следното от фактическа страна:По делото е беспорно, че „Топлофикация – Перник“ АД е производител на електрическа енергия от комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, регистрирано със сертификат за произход, и електрическа енергия за осигуряване експлоатационната надеждност на основните съоръжения по смисъла на чл.