Определение № 32716 от 09.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32716 гр. София, 09.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20251110153340 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.

Образувано е по искова молба от Р. Р. М. против Й. А. Б., Р. С., Ю. С., О. С., М. Й. К., М. Г. К., Б. А. А. и Е. И. З..

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответниците Й. А. Б., Р. С., Ю. С., О. С., М. Й. К., М. Г. К. и Б. А. А., като в законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от ответниците Й. А. Б., Р. С., Ю. С., О. С., М. Й. К. и М. Г. К..

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на Е. И. З., по реда на чл. 47 ГПК, като в законоустановения срок е подаден отговор от особения представител адв.

Й. М..

Направени са възражения за недопустимост на исковата молба от ответниците Й. А.

Б., Р. С., Ю. С., О. С., М. Й. К. и М. Г. К., с твърдение, че процесното таванско помещение представлявало обща част по естество и като такава, не можело да бъде годен обект на придобивна давност. Въпросът дали помещението може да се придобие по давност е въпрос по основателността на иска. Допустимостта на иска се извежда от твърденията на ищеца за притежание на спорвото в процеса право.

Ответникът Е. И. З. оспорва допустимост на иска спрямо себе си с твърдение, че не е собственик на самостоятелния обект с идентификатор *****, посочен от ищеца, считано от 16.12.2025 г. Възражението е неоснователно. Предявен е положителен установителен иск за собственост на дата 27.11.2025 г., вписан на 03.12.2025 г. – преди прехвърлителната сделка на ответника. Така втори е въпросът, че съгласно т. 3Б от Тълкувателно решение от 14.03.2026 г. по тълк.д. № 4/2014 г., ОСГК, налице е правен интерес от предявяване на иск за собственост и срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба.

Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да бъде изготвен проект за доклад на делото.

Представените от страните писмени доказателства следва да бъдат приети.

Основателни са исканията на страните за допускане на свидетели за сочените от тях обстоятелства.

Следва да се допусне служебно изслушването на съдебно-техническа експертиза с въпроси, формулирани от съда.

Така мотивиран, съдът

1

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответниците за връщане на исковата молба като недопустима.

СЪСТАВЯ, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Ищецът Р. Р. М. твърди в исковата молба от 27.11.2025 г., че бил собственик на три самостоятелни обекта (един магазин и два апартамента) и на прилежащите на тях 48,63% идеални части от тавана, равняващи се на 64,19 кв.м. от целия таван, който бил заснет като самостоятелен обект с идентификатор ****. Обектите се намирали в четириетажна сграда с идентификатор ************. с адрес гр. ********. На тях съответствали 48,63% от общите части в сградата, вкл. от тавана й. Ищецът твърди обаче, че е придобил по давност останалите 51,37% идеални части от тавана, равняващи се на 67,81 кв.м. от целия таван с площ 132 кв.м., които преди това са принадлежали на собствениците на самостоятелните обекти с идентификатори *************, *****, *********** и ********** Твърди, че началото на срока на придобивната давност е 13.11.2003 г., когато бракът му с бившата му съпруга бил прекратен с влязло в сила съдебно решение за развод, при който апартаментът с идентификатор ************, придобит в условията на СИО, останал негова индивидуална собственост. От този момент досега цялото таванско помещение се е владеело и се е ползвало единствено от ищеца. Процесният таван не бил единственото прилежащо към самостоятелните обекти на ответниците обслужващо помещение. Към всеки от обектите имало прилежащи мазета, които били със същото предназначение като тавана. През периода на придобивна давност ищецът владял не само своите идеални части от тавана, но упражнявал и непрекъснато, спокойно, явно и с намерение да свои фактическа власт върху цялото таванско помещение. Само той полагал грижи за неговата поддръжка, периодично и за своя сметка го ремонтирал, ремонтирал е и покрива, ползвал го е необезпокоявано, съхранявайки в него свои лични вещи, единствено той имал и продължавал само той да има ключ от него. Никой от съсобствениците не смутил по какъвто и да е начин неговото владение, не му е поискал ключ от входната врата на помещението, през което се влиза в тавана, нито се противопоставил на намерението му да ползва целия таван като свой. Едва през м. 10.2025 г., след като първите четирима ответници – Й. А. Б., Р. С., Ю. С. и О. С., били продали на останалите четирима – М. Й. К., М. Г. К., Б. А. А. и Е. И. З., обектите си, ответниците били поискали достъп до таванското помещение, който ищецът бил отказал да предостави, поради факта че се считал за собственик на основание давностно владение на претендираните от тях идеални части от тавана. Моли съда да постанови решение, с което да го признае за собственик на 51,37% идеални части от тавана, равняващи се на 67,81 кв.м. от целия таван с площ 132 кв.м., които преди това са принадлежали на собствениците на самостоятелните обекти с идентификатори *************, *****, *********** и ***********, по отношение на ответниците, въз основа на изтекла в периода 13.11.2003 г.27.11.2025 г. придобивна давност. Претендира разноски.

Ответниците М. Й. К. и М. Г. К. оспорват иска. Възразяват, че таванското помещение е обща част по предназначение и не може да се придобива по давност. Оспорват твърдението на ищеца, че достъпът до таванското помещение бил ограничен, като твърдят, че бил свободен и че вътре винаги било имало ненужни вещи на всички съсобственици. Не били верни и твърденията на ищеца, че само той е бил ангажиран с ремонта и поддръжката на тавана и на покрива на сградата. Владението на ищеца не било непрекъснато, нито явно и несъмнено. Молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.

Ответниците Й. А. Б., Р. С., Ю. С. и О. С. оспорват исковете. Процесният таван представлявал общо помещение, в което нямало обособени самостоятелни обекти, и бил обща част по своето естество, поради което не можел да се придобива по давност.

2

Твърденията на ищеца относно частта от тавана в кв.м., която се припада на идеалната част на всеки самостоятелен обект, не отговаряли на представените документи за собственост, които отразявали единствено идеалните части от общите части на сградата и от тавана.

Оспорват изцяло претенцията на ищеца, че е придобил с давностно владение 51,37% идеални части от тавана. Оспорват твърдението на ищеца, че само той е имал ключ към таванското помещение, като твърдят, че е имало свободен достъп за всички съсобственици, без да се е заключвало. Оспорват твърдението, че от 13.11.2003 г. досега цялото помещение се е владеело единствено и само от ищеца. Оспорват твърдението на ищеца, че бил извършвал периодични ремонти на тавана и подпокривното пространство. Владението не било явно. Молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.

Ответникът Е. И. З., чрез особения представител адв. Й. М., оспорва исковете.

Твърди, че не е легитимиран да отговаря по иска, доколкото ответникът не бил собственик на описания недвижим имот – магазин № 2, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *****. Твърди и че таванското помещение е обща част, която не можела да се придобие по давност. Ищецът не бил владял помещението на основание, годно да го направи собственик. Оспорва твърдението на ищеца, че е владял цялото таванско помещение явно, непрекъснато и спокойно с намерение за своене. Оспорва твърденията на ищеца относно полагане на грижи за таванското помещение единствено от него. Моли за отхвърляне на иска.

Ответницата Б. А. А. не е подала отговор на исковата молба.

Съдът при преценка на фактическите твърдения на страните:

НАМИРА, че е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС.

УКАЗВА на ищеца, че негова е тежестта на доказване на правопораждащите исковата претенция факти: 1. упражняване на фактическа власт върху таванското помещение в продължение на 10-годишен срок; 2. че владението е било постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено; 3. едностранни действия, които по явен и недвусмислен начин отричат правата на останалите съсобственици и са доведени до тяхното знание; 4. притежание на друг самостоятелен обект в същата сграда; 5. че към самостоятелните обекти, собственост на ответниците, съгласно одобрения архитектурен проект има и друго обслужващо помещение; 6. че Е. И. З. е собственик на самостоятелния обект с идентификатор *****.

П Р И Е М А представените от страните писмени доказателства, като ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да изрази становище по представените от ответниците доказателства.

ДОПУСКА двама свидетели при режим на довеждане на ищеца.

ДОПУСКА двама свидетели при режим на довеждане на ответниците М. Й. К. и М.

Г. К..

ДОПУСКА двама свидетели при режим на довеждане на ответниците Й. А. Б., Р. С., Ю. С. и О. С..

ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза със задачи вещото лице да посочи към датата на построяването на сградата, респ. одобряването на строителни книжа и инвестиционен проект, какво е предназначението на процесния таван, разделен ли е той на отделни помещения, кои жилища обслужва, съставлява ли той обща част, както и каква е площта му, размерите му и височината на светлата част, при депозит от 360 евро, вносим от ищеца, в 1-седм. срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице **********, София – 1505, ***************, **********, Специалност: Промишлено строителство – конструкции, Конструкции на сгради и съоръжения, Оценител на недвижими имоти, което да се призова след внасяне на 3 депозита.

УКАЗВА н а страните и пълномощниките им, че ако отсъстват повече от месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. При неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се приложат към делото и ще се считат за редовно връчени.

Н А П Ъ Т ВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното (извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

НАСРОЧВА заседание на 04.11.2026 г. от 15:00 ч., за която дата да се призоват страните с препис от настоящото определение, а ищецът – и с препис от отговорите на исковата молба и приложенията.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4