Решение № 1658 от 29.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1658 гр. София, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110146096 по описа за 2025 година

Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация София” ЕАД против М. Т. А. - за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 793/2025 г. по описа на РС – Карнобат.

В исковата молба ищецът „Топлофикация-София” ЕАД твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника - настоящ ответник за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ****************. Тъй като издадената заповед била оспорена от длъжника, на ищеца били дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответницата, в качеството си на собственик на 1/3 част от гореописания недвижим имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в 1 имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответницата, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем сървисис” ЕООД. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на ответника били издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове, като бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 122,51 лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 15.07.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 21,60 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 30.06.2025 г., сумата от 13,91 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 15.07.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 3,67 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 30.06.2025 г. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорват се твърденията на ищеца, че ответницата е собственик или носител на вещно право на ползване за част или целия процесен имот, като се оспорват всички доказателства в тази насока като „недостатъчни“ или неотносими. Излагат се доводи, че договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презумиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презумиран/, преустановява действието за в бъдеще 2 на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презумиран/. Оспорва се дължимостта на претендираното от ищеца обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия с доводи, че ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил. По отношение на претенцията за главница за дялово разпределение, че сочи, че съгласно разпоредбата на чл.140 ЗЕ дялово разпределение се извършва от лице, регистрирано да извършва услугата дялово разпределение, избрано от етажни собственици, сключило договор с тях за същото, който договор задължително сочи условия и начин на плащане на услугата дялово разпределение.

При така разписана нормативна уредба и наведени от ищеца твърдения, че дялово разпределение е извършено от фирма за дялово разпределение, без да се твърди, че това е вземане принадлежи на ищеца, то следва да се приеме, че в тази част ищецът е предявил чуждо право и искова молба е недопустима. По иска за обезщетение за забава върху главницата зя дялово разпределение се поддържа, че в общите условия на ищцовото дружество няма предвидена уговорка за начисляване на лихви върху суми, дължими за услугата дялово разпределение. След като тези суми нямат уговорен падеж, то лихви се начисляват едва след покана от кредитора към длъжника съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Едновременно с изложените доводи и съображения ответникът прави и възражение за настъпила давност по отношение на претендираните суми. Моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Техем сървисис” ЕООД изразява становище, че е изготвяло дяловото разпределение за аб.№ 71287 в съответствие с действащите през процесния период нормативни актове. Представя справки за изготвяното през исковия период разпределение на топлинна енергия за отопление и топла вода.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 793/2025 г. по описа на РС – Карнобат, с която е разпоредено длъжникът – настоящ ответник и трето за настоящия спор лице, да заплатят на кредитора – настоящ ищец суми за главница и лихва за топлинна енергия и дялово разпределение.

Не се спори също, че длъжникът – настоящ ответник е подал възражение против издадената заповед, поради което ищъцът е предявил искови претенции за установяване на вземанията си.

3

По делото е приложено писмо от Столична община до ищцовото дружество, в което в отговор на запитване на последното е посочено, че в район Красно село е извършена продажба на процесния недвижим имот през 1992 г. с купувач Т.Т.И..

По делото е приложено удостоверение за наследници, издадено от Столична община, район Овча купел на 05.02.2018 г., от което се установява, че Т.Т.И. е починал на 06.01.2015 г. и е оставил двама наследници по закон – съпруга т.к.и. и сестра М. Т.

А..

Съдът не обсъжда приложеното по делото саморъчно завещание и протокол за неговото обявяване, тъй като не касаят процесния недвижим имот и ответник.

По делото е приложен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, за срок от три години, считано от 01.05.2020 г.

По делото са представени съобщения към издавани фактури, както и справки за издадени фактури, през процесния имот, без данни да съставител, както и приложимите ОУ на ищцовото дружество.

По делото са представени изготвяни от третото лице-помагач индивидуални справки за отопление и топла вода в процесния недвижим имот.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и 4 отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.

Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3, потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и доказателства, че в случая потребителите са се възползвали от тази възможност, поради което приложими са утвърдените ОУ на дружеството.

Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че през процесния период между ответника и ищеца е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия за битови нужди, без да е било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия /в този смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на ВКС/.

В конкретния случай от съвкупната преценка на приложените по делото писмени доказателства – писмо от СО, район Овча купел и удостоверение за наследници на Т.И., че установява, че последния е бил собственик на процесния недвижим имот. Въпреки, че в писмения отговор ответникът оспорва правото на собственост и всички доказателства в тази насока, съдът намира, че няма пречка да основе изводите си и на косвени доказателства, от които се установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. В тази насока съдът констатира, че в приложения по делото списък на етажните собственици в процесната жилищна сграда, приложен към протокол от 05.09.2002 г. за избор на фирма за дялово разпределение на ТЕ, срещу № 23 фигурира именно Т.Т.И..