Решение № 832 от 14.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 832 гр. София, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20251110104029 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявен осъдителен иск с правно основания чл.411 КЗ от „********“ срещу ЗАД „********“ АД за сумата от 3824,56 лева, в т.ч. 30 лв. за ликвидационни разноски, представляваща регресно вземане за платено по застраховка „Каско Стандарт” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 15.11.2023 г. в гр.***, ******, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 23.01.2025 г. до погасяването.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт” в гр. ***, ****** настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него автомобил.

Поддържа, че платил застрахователно обезщетение и сторил ликвидационни разноски в общ размер от 3824,56 лв. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента-водач на строителен товарач марка „******” с рег. № *******, който при извършван на маневра не съобразил разположението на спрялото МПС „******“ с рег. № *******, с което причинил процесното ПТП, съгласно съставен двустранен констативен протокол. По изпратената регресна покана ответникът отказал да заплати претендираната сума. При така изложените твърдения претендира присъждането на съдебно предявените вземания, заедно със законната лихва и разноските по делото.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Признава, че към датата на застрахователното събитие е бил застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на строителен товарач марка „******” с рег. № *******, собственост на „*********“ ЕООД. Не оспорва, че ищцовото дружество е платило застрахователно обезщетение. Твърди,че съгласно приложимото право на държавата, в която е настъпило застрахователното събитие, за застрахованото при него превозно средство-строителен товарач, е предвиден друг вид застраховка, поради което не било налице застрахователно 1 покритие. Освен това при настъпване на инцидента строителният товарач не се използвал като средство за придвижване, а за други цели, от където извежда самостоятелен аргумент в подкрепа на тезата си, че събитието не е покрит риск. В тази връзка излага твърдения, че машината била използвана за строителна работа, което се установявало и от посоченото в двустранния констативен протокол. Излага, че доколкото и двете превозни средства, участници в събитието, били собственост на „*********“ ЕООД, качествата кредитор и длъжник се слели в едно и също лице, с което вземането било погасено. Оспорва всеки от твърдените елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, в т.ч. механизма на настъпване на събитието, наличието на виновно и противопоравно поведение у застрахования при него водач на строителния товара, наличието на пряка причинна връзка между събитието и щетите. При условията на евентуалност твърди, че вредите са настъпили от вещ, при което отговорността била за собственика и лицето, под чийто надзор се намира вещта. Оспорва иска и по размер с конкретни съображения, че претендираното обезщетение било силно завишено и не отговаряло на действителната стойност на вредите, а размерът му не бил съобразен и с уговореното безусловно самоучастие в размер от 300 лв. Иска предявеният иск да бъде отхвърлен и съдът да му присъди разноските в процеса.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства.

С окончателния доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. с чл. 153 ГПК съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че към датата на процесното ПТП ищецът е бил застраховател по валиден договор за имуществено застраховане „Каско Стандарт“ на лек автомобил „******“ с рег. № *******, че действително е заплатил твърдяното застрахователно обезщетение, както и че към датата на ПТП ответникът е бил застраховател по валидна застраховка „Гражданска отговорност” на ППС марка „******” с рег. № *******.

Спорни са въпросите относно обстоятелствата и механизма, при които е настъпила увредата, за това дали при настъпването й товарачът е бил използван с транспортна цел, за наличието на основание за ангажиране отговорността на ответника с оглед на твърдението му, че водачът на застрахованото при него ПП С няма вина за произшествието, както и за размера на търсеното обезщетение.

За изясняване на така очертаните спорни въпроси по делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП, съставен на 15.11.2023г. в 9:16 часа в *******, ******, според отразяванията в който при излизане от паркинг, частен терен, черен път водачът на челният товарач ****** с рег. № ******* е причинил щети от лявата страна на паркирания лек автомобил ****** с рег. № ******* с водач А. К..

Представено е заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от А. К., в което се съдържа описание на събитието, според което разминавайки се с машина в обекта, машината влязла в кален коловоз, при което накланяйки се ударила с вилиците й л.а. ******.

При разпита му свидетелят А. Е. К. с категоричност отрича да е имало произшествие 2 с поверения му лек автомобил „******“ на обект на работодателят му „***********“ в ****** през 2023г. Макар да се водел отговорник на този автомобил, други служители също го управлявали. Пояснява, че работодателят му имал много обекти по изграждане на фотоволтаични централи, включително в гр. *******. Заявява, че нито текстът, нито подписът под предявения му двустранен констативен протокол са негови.

Свидетелят А. Л. В. сочи в разпита си, че е технически ръководител на обекта на „***********“ в гр. *******, ******, където настъпил процесният инцидент. Заявява, че колегата му И. Х. управлявал катерпиларна машина, при което минал покрай буса Рено, както носел палет със слънчеви панели. В този момент катерпиларната машина поднесла настрани, при което панелите се обелегнли върху Рено-то, счупили прозореца му и деформирали ламарината на покрива му. Свидетелят пояснява, че дейността на обекта включвала монтаж на слънчеви панели и окабеляване. Сочи, че в момента, в който бил смачкан от слънчевите панели, бусът Рено бил в спряно положение. Споделя, че познава А.

К., който също работел на обекта, но не можел да си спомни дали в деня на описания инцидент същият бил на работа на този обект. Потвърждава, че А. К. бил отговорник за увредения бус „Рено“, като уточнява, че двустранният протокол бил съставен между шофьора на катерпиларната машина и отговорникът за увредения автомобил „********“. В същото време заявява, че не е участвал в съставянето на документите.

След внимателната им съпоставка, преценка и анализ съдът кредитира изцяло показанията на св. К. и частично тези на св. В.. Първият свидетел последователно отрича да е присъствал или да е съставял документи във връзка с процесния инцидент, докато в показанията си вторият свидетел първо отрича да е участвал в съставянето на документите, а след това посочва качествата на съставителите им, като в същото време заявява, че не помни дали св. К. е бил на работа в същия ден. Това противоречие дискредитира показанията на свидетеля В., поради което и съдът не ги ползва като база при формиране на доказателствените си изводи в тази им част, От друга страна, не е налице противоречие, поради което съдът ползва тези показания в частта им, в която свидетелят заявява, че инцидентът е настъпил на територията на обекта на „Сънотех“ в гр. *******, където се извършвала дейност по монтаж на слънчеви панели и окабеляване.

По делото е изслушано заключение на съдебно-автотехническа експертиза, според което сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреж****** налагало извода, че увреж******та по товарния автомобил „******“ с рег. № ********* се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 15.11.2023г. произшествие в гр. *******, ******. По-конкретно вещото лице приема, че увреж******та в лявата част на застрахования по имуществената застраховка „Каско Стандарт“ при ищеца товарен автомобил могат да настъпят при съприкосновението му с вдигнатите вилици за товарене. Според експертизата стойността, необходима за възстановяване на товарения автомобил „******, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 6105.91 лв. Вещото лице изяснява, че превозното средство ****** ******* ******* представлява компактен верижен мини-товарач (или мини-булдозер) от серията ******. Според експертизата тази техника е проектирана за работа в тежки терени и условия, като предлага висока маневреност, стабилност и голяма товароподемност. Основно се използва в строителството, земеделието и ландшафтните дейности, като може да изпълнява и задачи като изкопни работи, повдигане на товари, разчистване на терени и други.

Съдът възприема заключението на САТЕ като обективно и обосновано.

От съвкупната преценка на ангажираните и така обсъдени доказателства, обаче, следва извод, че ищецът не установява пълно и главно възложените в негова тежест обстоятелства. Механизмът на застрахователното събитие е част от основанието на претенцията по регресния иск по чл. 410 КЗ и чл. 411 КЗ. След като ищецът, въпреки 3 разпределената му доказателствена тежест, не установява елемент от основанието на иска, то по арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК това е достатъчно за съда да приеме, че претенцията е недоказана. Двустранният констативен протокол има формална доказателствена сила, тъй като представляват частен свидетелстващ документ и като такъв не притежават материална доказателствена сила, поради което се преценяват от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички събрани по делото доказателства. Фактът на кредитирането на заключението на САТЕ само по себе си не води до извод за наличието на пълно и главно доказване на механзима на ПТП, доколкото експертът е работил въз основан на двустранния констативен протокол. От друга страна, събраните свидетелски показания по делото са противоречиви, а изложеното в показанията на св. В. не кореспондира с механизма, описан в двустранния констативен протокол, който не съответства на твърденията в исковата молба.

За пълнота следва да се посочи, че с решение от 4.09.2014 г. по дело С-162/13 на СЕС, е прието, че чл. 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно застраховката "Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие "използване на превозни средства" включва всяко използване на превозно средство, което отговаря на обичайната функция на това превозно средство. СЕС е постановил по същество, че съдържащото се в чл. 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО понятие "използване на превозни средства" не обхваща случая, в който машината е участвала в произшествие и основната му функция към момента на настъпване на това произшествие не е била да служи като средство за транспорт, а да генерира като работна машина двигателна сила.