Решение № 19967 от 23.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19967 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110122130 по описа за 2025 година

Производството е образувано по подадена от "*****************" ЕАД, искова молба, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че при условията на разделност: ответникът ***************************, дължи на ищеца сумата от 1438,55 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2021г. до 30.04.2022г., както и мораторна лихва за периода от 01.12.2021г. до 13.03.2024 г. в размер на 343,87 лева;сумата от 3,30 лв. за дялово разпределение за периода от 01.05.2021г. до 30.09.2021г., както и мораторна лихва за периода от 01.07.2021г. до 13.03.2024 г. в размер на 0,98 лева, ответниците Г. Д. и Г. П. П. при условията на СИО, дължат на ищеца сумата от 72,13 лева цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2021г. до 30.04.2022г., както и мораторна лихва за периода от 01.12.2021г. до 13.03.2024 г. в размер на 17,24 лева;сумата от 0,16 лв. за дялово разпределение за периода от 01.05.2021г. до 30.09.2021г., както и мораторна лихва за периода от 01.07.2021г. до 13.03.2024 г. в размер на 0,05 лева, ответникът К. С. Х. дължи на ищеца сумата от 105,14 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2021г. до 30.04.2022г., както и мораторна лихва за периода от 01.12.2021г. до 13.03.2024 г. в размер на 25,13 лева;сумата от 0,24 лв. за дялово разпределение за периода от 01.05.2021г. до 30.09.2021г., както и мораторна лихва за периода от 01.07.2021г. до 13.03.2024 г. в размер на 0,07 лева, ответникът А. С. Ш. дължи на ищеца сумата от 105,14 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2021г. до 30.04.2022г., както и мораторна лихва за периода от 01.12.2021г. до 13.03.2024 г. в размер на 25,13 лева;сумата от 0,24 лв. за дялово разпределение за периода 1 от 01.05.2021г. до 30.09.2021г., както и мораторна лихва за периода от 01.07.2021г. до 13.03.2024 г. в размер на 0,07 лева, ответникът П. Г. Г. дължи на ищеца сумата от 81,15 лева цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2021г. до 30.04.2022г., както и мораторна лихва за периода от 01.12.2021г. до 13.03.2024 г. в размер на 19,39 лева;сумата от 0,19 лв. за дялово разпределение за периода от 01.05.2021г. до 30.09.2021г., както и мораторна лихва за периода от 01.07.2021г. до 13.03.2024 г. в размер на 0,05 лева, ответникът К. Г.а Н. дължи на ищеца сумата от 81,15 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2021г. до 30.04.2022г., както и мораторна лихва за периода от 01.12.2021г. до 13.03.2024 г. в размер на 19,39 лева;сумата от 0,19 лв. за дялово разпределение за периода от 01.05.2021г. до 30.09.2021г., както и мораторна лихва за периода от 01.07.2021г. до 13.03.2024 г. в размер на 0,05 лева. Ищецът претендира и законната лихва считано от 26.03.2024г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за стопански нужди, но между страните липсвал сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Въпреки това през процесния период ответниците са потребявали енергия в имота, поради което са се обогатили неоснователно, а ищецът се е обеднил със стойността й. Ето защо ответниците следва да платят цената на доставеното количество топлинна енергия. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката.

С отговорите на исковата молба, ответниците, които са подали отговори на исковата молба по реда и в срока по чл.131 от ГПК, оспорват исковете, като поддържат, че липсва сключен договор за продажба между страните, поради което и общите условия на ищцовото дружество не намират приложение спрямо тях. Твърдят също, че не е потребявана топлинна енергия на посочената стойност. Отправят и възражение за настъпила погасителна давност за вземанията, както и за недължимост на законната лихва за забава.

Ответникът Г. П. не е подал отговор на исковата молба.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, съдът е приел, че е сезиран с установителни искове, предявени по реда на чл.422 вр. чл.415 от ГПК, като материалноправното основание на претенциите на ищеца се явява неоснователното обогатяване по см. на разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД, като се твърди от ищеца, че ответниците, следвало да му заплатят претендираните суми за топлинна енергия и дялово разпределение за посочения исков период, както и обезщетение за мораторна лихва върху главниците, при посочените припадащи се части за всеки един от ответниците, за имот представляващ шести етаж от административна сграда, находяща се в гр.

**********************************/№ на инсталацията ************. Същата правна 2 квалификация съдът е изложил и в изготвения по делото проекто-доклад, съобщен на страните, като същият е приет за окончателен без възражения от тяхна страна.

От събраните по делото писмени доказателства не се установява за процесния имот с посочен абонатен номер, между ищеца и някои от ответниците по делото да е сключен договор за доставка на топлинна енергия за исковия период, поради което съдът приема, че за основателността на исковите претенции, ищецът следва да докаже при условията на главно доказване, че е налице имуществено разместване, като реално е доставил, а ответниците са потребили топлинна енергия през исковия период, поради което с незаплащането й, последните са се обогатили за сметка на ищцовото дружество.

От събраните по делото писмени доказателства, се установява по безспорен начин, че ответниците физически лица /респ. техните праводатели/ са съсобственици с *********** на поземления имот и на разположената в него седеметажна административна сграда, находяща се в гр. ********************, при общ дял на всички тях 39,3056 ид.ч. от имота, а *********** - 60,6944 ид.ч. от имота. Със споразумение от 11.02.2005г., страните по споразумението физическите лица- ответници по настоящото производство /респ. техните праводатели/ и *********** се уговорили, физическите лица- ответници по настоящото производство да ползват единствено помещенията, разположени на първия /партерен/ етаж от сградата, а на останалите етажи и разположените на тях отделни обекти, правото да ги ползва и да се разпорежда с тях било на ***********.

Ищецът е представил и искова молба, подадена от ответниците Г. Д. и Г. П., с която е предявен иск за делба срещу останалите съсобственици, но от представения документ не става ясно кога е предявена същата, както и дали е налице постановен краен съдебен акт, касаещ съсобствеността върху процесната сграда, поради което съдът приема, че представеният документ няма доказателствено значение за фактите и обстоятелствата от предмета на доказване по настоящото производство.

Ищецът не е представил доказателства, от които да се обосноват фактическите и правни изводи, че ответниците - физически лица по настоящото производство, действително са ползвали процесния имот с аб.№ ******/№ на инсталацията ************, разположен на шестия етаж от съсобствената сграда, респ. доставената от ищеца през исковия период, топлинна енергия, чието количество се установява от експертното заключение по приетата СТЕ, която съдът изцяло кредитира. Поради липсата на доказателства в тази насока, исковите претенции с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, предявени срещу физическите лица - ответници по делото, за главница за доставена топлинна енергия, както и за дялово разпределение /безспорно се установява, че процесната сграда е в режим на етажна собственост, като ищецът е осъществявал дяловото разпределение/, следва да се отхвърлят изцяло като недоказани, а с оглед извода за тяхната недоказаност, следва да се отхвърлят и акцесорните претенции за лихви. Твърдението на ищеца, че физическите лица- ответници по делото се явяват съсобственици при посочените в исковата молба квоти от правото на собственост би имало правно значение, в хипотезата при която се твърдеше наличие облигационно отношение с предмет доставка на топлинна енергия в процесната сграда.

3

По -нататък, по отношение на исковите претенции, насочени срещу ответника ***************************, съдът намира, че видно от представените и приети по делото писмени доказателства, шестият етаж от процесната сграда е бил обособен на няколко обекти, част от които на основание чл.18, ал.1 от ЗДС, са били предоставени за управление на областния управител /помещения от 6.01 до 6.05/, а по отношение на друга реално обособена част от тях по решение на Министерския съвет, от частна държавна собственост е сменено предназначението им на публична държавна собственост, за което са издадени съответните актове за държавна собственост, като помещения 6.07, 6.08, 6.10, 6.11, 6.12, 6.13, 6.14, 6.15, находящи се в северозападната част на сградата /откъм ул.

**************/, както и помещения 6.16, 6.17, 6.18, 6.19, 6.20, 6.21, 6.22, 6.23, 6.25, находящи се в югоизточната част на сградата /откъм бул. "Витоша"/, както и обслужващите ги коридори и санитарни помещения, считано от 28.04.2021г., са били предоставени за стопанисване и управление на третото лице -помагач по делото - Националното бюро за контрол на СРС. Помещение 6.09 е било предоставено за стопанисване и управление на КЗК, видно от приетите по делото справки, издадени от СГКК.

От събраните по делото писмени доказателства, се установява по безспорен начин, че собствеността върху шестия етаж от административна сграда, находяща се в гр.

********************, в частност на процесния имот с аб.№ ******/№ на инсталацията ************, принадлежи изцяло на ***********, като част от нея е реално обособена публична държавна собственост, предоставена за стопанисване и управление на отделни ведомства, а друга част по реда на чл.18, ал.1 от ЗДС, се стопанисва и управлява от ответника по делото ***************************, представлявана от областния управител. Вещото лице в заключението си по СТЕ, е посочило и че процесния аб.№ ******/№ на инсталацията ************, е заведен на името на този ответник. Поради изложеното, съдът приема, че пасивно материалноправно, а оттам и процесуалноправно легитимирана като ответник по настоящото производство следва да е ***********, като тя се определя не от правната квалификация на спорното правоотношение, а от особения ред на възлагане на фактическото ползване /стопанисване и управление/, на друг правен субект областната администрация, като макар и да се приеме, че фактическото ползване се е осъществявало от този ответник и/или от третото лице -помагач на неговата страна, то правните последици от неоснователното обогатяване са настъпили в патримониума на *********** като правен субект, поради което същата следва да отговаря по предявените искове. Поради обстоятелството, че исковите претенции са насочени към ***************************, което е отделен правен субект /адм. структура/, а не към ***********, същите следва да бъдат отхвърлени поради липса на надлежна пасивна процесуална легитимация на този ответник.

Следва да се има предвид, че ищецът неправилно е насочил претенциите си още с подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, към този ответник, като съдът е издал заповед за изпълнение срещу него, тъй като в хода на заповедното производство, не е имал обективната възможност да прецени събраните по-късно в исковото производство по 4 исковете с правно основание чл.422 от ГПК, писмени доказателства, касаещи правото на собственост върху сградата. Дори допускането на изменение на иска по реда на чл.228 от ГПК, чрез замяна на страната в исковото производство би било правно недопустимо, поради специфичния му предмет, а именно да установи съществуването на вземането, индивидуализирано по основание, размер и субективен състав в издадената заповед за изпълнение.