Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 74 от 28.08.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 196/2025
Вид
Решение № 74
Подписан
28.08.2025
В сила
28.08.2025
Състав
Йоланда Мильова Цекова, Надя Спасова Георгиева, Николай Александров Николов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Кюстендил, 28.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Г.

Н. Ал. Н. при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова в присъствието на прокурора Е. Ив. П. като разгледа докладваното от Надя Сп. Г. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251500600196 по описа за 2025 година

Производството е по гл. 21 от НПК.

Образувано е подсъдимия Н. Н. А., чрез защитника му адв. Р. Р. срещу присъда №6/03.02.2023 г., постановена по НОХД № 931/2023 г. по описа на Дупнишки районен съд (ДнРС), с която е осъден на 3 г. лишаване от свобода (ЛС) с 3 годишен изпитателен срок за престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК.

С жалбата и допълнението й се прави оплакване и се навеждат доводи за неправилност на присъдата, поради нейната незаконосъобразност и необоснованост. Иска се отменя на осъдителната присъда и постановяване на нова присъда, с която да бъде призна подсъдимия за НЕВИНОВЕН в извършване на престъплението, за което е осъден от първоинстанционния съд.

По време на въззивните съдебни прения прокурорът е заявил, че постановената присъда е правилна, поради счита, че следва да бъде потвърдена.

Адв.Р. е поддържала жалбата по изложените в нея съображения, пространно маркирани и в пледоарията й.

Подсъдимият е молел да бъде оправдан.

КнОС, след преценка на жалбата, на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните и след служебна проверка на присъдата на ДнРС в пределите на правомощията си по чл.314, ал.1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

1

С диспозитивът на обжалваната присъда ДнРС е постановил, че признава подсъдимия Н. Н. А., с посочена самоличност, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 09.02.2023г. в двор на къща, находяща се в с. ***, общ. Дупница, ул.“***“ № 23а е причинил на А. Я. К. от с. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в фрактура на втори поясен прешлен на гръбначния стълб, което е довело до трайно затруднение на движението на снагата - престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал.1 от НК, за което на основание чл. 54 от НК му налага наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 / ЕДНА/ ГОДИНА и на основание чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието за срок от 3 (три) години, както и че осъжда подсъдимия да заплати деловодни разноски в размер на 195,00 лв., сторени на досъдебното производство и 70.00 лв. по сметка на Районен съд гр. Дупница.

КнОС констатира, че диспозивът на присъдата съответства напълно на диспозитива на обв.акт, като в него, както и в обстоятелствената част на обв.акт мястото на престъплението е описано, че е в двора на къщата на пострадалия, находяща се в село ***, на ул.“***“ №23а. В Обстоятелствената част на обв.акт е посочено, че пострадалият А. К. живеел в село *** на ул.“***“ № 23а, заедно с баба си-С. Д.. В обстоятелствената част и диспозитива на обв.акт е посочено, че подсъдимият Н. Н. А. живее в село ***, ул.“***“ №23а

КнОС констатира, че на досъд.п-во пострадалият свидетел К. и неговата баба-свид. Д. са посочили, че живеят на № 11, на ул.“***“. Това е адресът на местоживеене на пострадалия, посочен лично от него в

Заявлението му до РП-Дупница от 09.03.2023 г. за търсене на отговорност на извършителя за това, че го е блъснал силно на земята и получил счупване на прешлени. Същият адрес е посочен и в протоколът му за разпит на ДП от разследващ полицай, както и в протоколът за разпит на свид. Д.. Подсъдимият пък, както и неговите братя-свидетелите по делото, са заявили на разследващия полицай, че живеят на № 23а , ул. „***“.

По време на съдебното следствие всеки от горепосочените свидетели и подсъдимия са призовани от посочените от същите адреси на ДП.

Пострадалият е призован на адреса на ул.“***“ № 11, чрез принудително довеждане от ОЗ „Охрана „-Кюстендил, служители на която го потърсили и адреса намерили неговата баба С. Д., която ги уведомила, че внукът й А. К. е починал на 24.07.2024 г. , което било потвърдено и от техническия секретар на с.***.

Горното КнОС отбелязва, тъй като констатира, че в обв.акт е допусната техническа грешка при посочване на номера от улицата, на който живеел пострадалия К., който е №11, а не №23а. Тази грешка е пренесена и в присъдата. Тя е отстранима от КнОС, чрез коригиране на мястото на извършване на извършване на престъплението, чрез уточняване, че то е на ул.“***“ № 11, а не на №23а.

КнОС, констатира, че ДнРС не е допуснал съществено нарушение на 2 процесуалния закон, което да обуславя отмяната на присъдата. Събрал е по предвидения в НПК ред допустими и относими за предмета на делото доказателства чрез които е изяснил обективно и всестранно обстоятелствата по делото относно престъплението по чл.129 от НК

Доказатествата са анализирани и преценени според действителното им съдържание, без да са надценени или изопачени. Въз основа на същите са приети за установени фактически обстоятелства, които КнОС споделя почти изцяло, тъй като са ясно и задълбочено изложени, кореспондират със събраните по надлежния ред доказателства и доказателствени средства и не се опровергават, от събраните от въззивния съд гласни доказателствени средства, чрез показанията на св. д-р П. и вещото лице д-р К..

Анализирайки събраните от ДнРС и по време на въззивното съдебно следствие доказателства, КнОС приема за правилно установена изложената от ДнРС фактическа обстановка относно времето, мястото ( с изключение на административния № от адреса, на който е къщата на пострадалия) , начина и вида на увреждането на пострадалия. Относно тези обстоятелства, КнОС приема за установено следното:

Към 09.02.2023 г. ( преди и след това) в с.***, на ул.“ ***“ живеели подсъдимият Н. А. и фактическата му съпруга-свид.Р.В., неговите братясвидетелите Ц. и Й. А.и и майка им-свид. Е.ия С., свидетелите Д., С. Д. и пострадалия свидетел К. ( починал). Били съседи. Къщата на пострадалия свид. К. и неговата баба –свид. Д. била на ул.“***“ № 11, тази на свид.Д.-на №13, а къщата на останалите свидетели и подсъдимия се намирала през няколко къщи от тях-на №23а. Всички се познавали и нямали спорове преди 09.02.2023 г.

На 09.02.2023г., около обяд, пострадалият К. и свид.Д. били в къщата на пострадалия, находяща се в с.***, на ул.“ ***“ № 11. Пиели алкохол.

Пострадалият К. бил видимо повлиян от употребеното количество до този момент. По едно време двамата чули шум на улицата. Пострадалият К. излязъл на терасата си и видял, че свидетелите Й. и Ц. А. ритат камиона му, паркиран на улицата. Скарал им се и тъй като те не си тръгвали , излязъл на улицата, за да ги изгони. Те влезли в двора му и спорът продължавал. Докато се опитвал да ги изгони пристигнал подсъдимия. Приближил пострадалия свидетел, хванал го за ревера на яката и силно го блъснал назад.

Пострадалият К. паднал по гръб на асфалтовата настилка на улицата, пред двора му. Подсъдимият и братята му се прибрали, а свид. Д. и Д. помогнали на пострадалия да стане и да стигне до леглото на първия етаж, тъй като силно го болял кръста. К. бил алкохолно повлиян и заспал, но когато се събудил установил,че гърбът го боли много силно и не може да стане.

Обадил се на тел.112 в 14:45 часа и сигнализирал,че преди повече от 1 час бил ударен от познато лице и паднал, прибрал се и заспал, но сега не може да ходи, защото много го боли кръста.

В дома му пристигнали първо полицейски екип, в състав свидетелите Д.

3 и П.-полицаи в сектор „Охранителна полиция“ при РУ на МВР-Дупница, а след тях и екип на ФСМП- гр.Дупница с линейка, управлявана от свид. Ш.шофьор и пътуващата с нея свид. Н.-фелдшер.

Пострадалият бил транспортиран с линейката до ФСМП-Дупница, в който бил прегледан от д-р Г.-фелдшер. Тя имала съмнение за контузия на лумбални и лумбо-сакрални прешлени, с мини фрактури на прешлени, поради което издала необходимите документи за извършване на рьо-графия на гръбначния стълб на пострадалия. Била направена рентгенологична снимка и установено, че има счупване на 2-ри поясен прешлен. Предложили му да бъде настанен в болница, но отказал, тъй като бил здравно неосигурен, а и следвало да се грижи за малолетната си дъщеря. Прибрал се в дома си и в продължение на около месец бил на легло, след което започнал да се раздвижва, като ходел на консултации .

На 09.03.2023г. на пострадалия К. било издадено медицинско свидетелство от свид. д-р К.-ортопед в МБАЛ „Св.Иван Рилски“-гр.Дупница, в което посочил като анамнестични данни, че на 09.02.2023 г. пострадал при битова злополука-блъснат от известно му лице и паднал на земята, след което се явила силна болка в кръстна област. Направен му бил медицински преглед на същата дата, след обяд и рьо гр. В мед.свидетелство д-р К. посочил, като обективни данни: Гръбначен стълб-на ниво лумбален сегмент, по проекция на верт Л2-палпаторна, перкусионна болка. Рьо гр. с данни за ф-ра на верт.

Л2.Дадени са указания за лечение. В заключителната част на мед.с-во посочил:

Д.Фрактура вертебре Л2

Според изготвената на 15.06.2023 г. на досъдебното производство медицинска експертиза , по писмени и гласни доказателства, д-р Н. посочил, че в резултат на блъскането и падането назад, пострадалият е получил фрактура на втория поясен прешлен на гръбначния стълб, което е възможно да е получено по съобщените от пострадалия и част от свидетелите време и начин-при падане назад върху твърда повърхност, след блъскане от друго лице . Фрактурата е причинила на пострадалия, според в.л., трайно затрудняване на движението на снагата, с възстановителен период от 9 м. до 12 м.

Разпитан в с.з. в.л. д-р Н. е заявил, че не е преглеждал пострадалия и че е изготвил експертизата въз основа на мед.с-во, в което е описаното, че има счупване и че без да се види рентгенова снимка не може да се определи вида на счупването, така че би трябвало да има снимка.

Гореизложената фактическа обстановка не се различава съществено от приетата от ДнРС. Установена е от следните доказателства и док.средства в т.ч.:

-гласни доказателства:

1 група-показанията на близките на пострадалия свидетели Х. Д.-негов 4 приятел и Д.-негова баба-дадени пред ДнРС и показанията на, починалия след случая, пострадал К., дадени на ДП, прочетени от КнОС, на осн.чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.4 НПК

2 група- включващи обясненията на подсъдимия и показанията на неговите братя Ц. и Й. А.и, на фактическата съпруга на подсъдимия-свид. Р.В. и свид. Е.ия С.-майка на подсъдимия.

3 група свидетели- Д. -полицай в РУ-Дупница, фелдшер К. Н.

(разпитана от ДнРС) и д-р П. (разпитана от ДнРС и КнОС) –двете от ФСМПДупница, свид.д-р К. (разпитан от КнОС).

-Писмени доказателства-медицинско свидетелство от 09.03.23 г., Копие от Журнал от повикванията на ФСМП-Дупница, Копие на фиш за спешна медицинска помощ, Копие на Приложение за изследвания към фиша са СМП, Копие от разпечатка от система 112 за движение на екипа, Справка за съдимост

-веществени доказателства- СД със запис от 09.02.2023 г. и -Съдебномедицинска експертиза, изг. от д-р Н.-патоанатом КнОС споделя извода на ДнРС, че показанията на свидетелите Д., Д., Д., д-р Н. и д-р П. не си противоречат, установяват събитията в последователност и съответстват изцяло на писмените и веществени доказателства, и медицинската експертиза. Този извод не е установен от показанията на свид.

П., както е посочил ДнРС, тъй като същият, поради липса на спомен, не е установил никакви обстоятелства. В този смисъл са показанията му, дадени на 16.10.2024 г. пред ДнРС, според които е служител на РУ-Дупница, не познава подсъдимия, нищо не му говори името А. К., не си спомня да е ходил на инцидент в село ***.

Правилно ДнРС е кредитирал показанията на свидетелите Д. и Д., които като преки очевидци на случая са възприели и възпроизвели на разпита им пред него, начина на увреждането на пострадалия, като категорично и убедително са заявили, че подсъдимият е блъснал пострадалия К., който паднал по гръб на земята и след това го болял кръста.

Тези показания се потвърждават и от прочетените от КнОС показания на пострадалия от ДП, на които е заявил, че подсъдимият го е хванал за ревера и с „всичка сила го е блъснал, не можал да се задържи и паднал на асфалтова настилка.“.