Решение № 9 от 06.01.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Видин, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир К. Крумов като разгледа докладваното от Владимир К. Крумов Гражданско дело № 20231320100152 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба от Ю. С. Б. с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Видин, ж.к. „Бонония“ бл. 17, вх. А, ет. 3, ап. 9, чрез адв. Людмил Асенов Георгиев, против „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права са:

Ищецът твърди в исковата молба, че с ответника са били в облигационно отношение, породено от Договор за потребителски кредит от 25.02.2021 г. с твърдяното съдържание, като ответникът е предоставил на ищеца потребителски кредит в размер на 1200.00 лева, при условията, договорени в процесния договор. Кредитът се погасява на 12 месечни вноски, съгласно погасителния план, като крайния падеж е на 27.02.2022 г. Общата дължима сума по Договора е в размер на 2260.44 лева, която ищецът твърди, че е изплатил изцяло. На същата дата – 25.02.2021 г. ищецът посочва, че страните подписали и договор за допълнителни услуги, неразделна част от договора за заем, по силата на който дружеството се е съгласило да предостави допълнителни услуги на ищеца, както и финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на кредитора застраховка срещу насрещно задължение на ищеца да заплаща през времето, през което следва да връща освен заема и възнаградителната лихва, също така и вноска за пакета допълнителни услуги и вноска по застраховката. Посочва се, че т.нар. „договор за допълнителни услуги“ всъщност е част от договора за кредит, но е обособен като отделен договор, за да се заобиколи ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Излага се, че така предоставените допълнителни услуги действително са неравноправни, съгласно ЗЗП, респ. нищожни, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и добрите нрави. Клаузите, определящи задължение за плащане на сума за включен пакет от допълнителни услуги са нищожни, тъй като заобикалят закона, като въвеждат допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство. Ищецът твърди, че е заплатил цялата дължима сума по договора за кредит, включително вноските по договора за допълнителни услуги и вноските по застраховката, която сума се явява в размер на 2260.44 лева и е почти два пъти по-висока от сумата на отпуснатия кредит. Ищецът посочва, че не 1 разполага с копие от договора за кредит, общите условия, погасителния план, договора за допълнителни услуги и застрахователната полица, тъй като ответникът му предоставил единствено справка, от която са видни размера на отпуснатия кредит и размера на получените плащания.

След допуснато изменение на иска се иска от съда да се произнесе с решение, с което осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1000.00 лева, представляваща получена без основание сума по Договор за потребителски кредит от 25.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

От ответника не е постъпил писмен отговор.

Със становище вх. № 8150/08.07.2024 г. ответникът чрез процесуалния си представител е оспорил предявения иск и посочените в исковата молба съображения, като е заявил, че не разполага с посочените от ищеца договори. Със становище вх. № 9501/09.08.2024 г. ответникът още веднъж е заявил, че не разполага с посочените от ищеца договори, поради което и не е представил същите по делото.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит от 25.02.2021 г., и че той като кредитополучател е получил потребителски кредит в размер на 1200.00 лева. Посочва, че общата дължима сума по договора е в размер на 2260.44 лева, като същата е изцяло погасена от него. Твърди, че на същата дата – 25.02.2021 г. страните подписали и договор за допълнителни услуги, неразделна част от договора за заем, по силата на който ответникът се е съгласил да предостави допълнителни услуги на ищеца, както и финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на кредитора застраховка срещу насрещно задължение на ищеца да заплаща през времето, през което следва да връща освен заема и възнаградителната лихва, също така и вноска за пакета допълнителни услуги и вноска по застраховката. Посочва се, че т.нар. „договор за допълнителни услуги“ всъщност е част от договора за кредит, но е обособен като отделен договор, за да се заобиколи ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Излага се, че така предоставените допълнителни услуги действително са неравноправни, съгласно ЗЗП, респ. нищожни, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и добрите нрави. Клаузите, определящи задължение за плащане на сума за включен пакет от допълнителни услуги са нищожни, тъй като заобикалят закона, като въвеждат допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство. Ищецът твърди, че е заплатил цялата дължима сума по договора за кредит, включително вноските по договора за допълнителни услуги и вноските по застраховката, която сума се явява в размер на 2260.44 лева и е почти два пъти по-висока от сумата на отпуснатия кредит.

Ищецът посочва, че не разполага с копие от договора за кредит, общите условия, погасителния план, договора за допълнителни услуги и застрахователната полица, тъй като твърди, че ответникът му предоставил единствено справка, от която са видни размера на отпуснатия кредит и размера на получените плащания.

По делото е представен документ, наименован данни за заем /лист 9 от делото/, от които данни не са видни нито дружеството, с което е сключен договор за кредит, нито клаузите в договора.

Съдът е указал с Определение № 1115/11.06.2024 г. и с протоколно определение от 08.07.2024 г. на ответника да представи Договор за потребителски кредит от 25.02.2021 г., сключен с ответника, Общите условия, погасителния план, Договор за допълнителни услуги от 25.02.2021 г. и застрахователната полица, както и всички документи, касаещи извършени плащания по процесния договор за потребителски кредит.

2

Със становище вх. № 8150/08.07.2024 г. ответникът чрез процесуалния си представител е заявил, че не разполага с посочените от ищеца договори. Със становище вх.

№ 9501/09.08.2024 г. ответникът още веднъж е заявил, че не разполага с посочените от ищеца договори, поради което и не е представил същите по делото.

Съгласно чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД който е получил нещо без основание е длъжен да го върне.

За да бъде признато от съда твърдяното от страната в процеса право, то трябва да бъде доказано от лицето, което се позовава на него с помощта на всички доказателствени средства, допустими и предвидени в закона.

Чл. 153 от ГПК постановява, че на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях, като според чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

За уважаване на иска по чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД ищецът следва да докаже: наличие на въведените с исковата молба основания за нищожност на Договора за допълнителни услуги от 25.02.2021 г., наличие на имуществено разместване между ищеца и ответника – получаване от ответника на процесната сума, неоснователност на това разместване – начална липса на правно основание за получаване на процесната сума от ответника, размера на процесната сума.

Както се посочи по-горе по делото не са представени твърдените за сключени между страните Договор за потребителски кредит от 25.02.2021 г., сключен с ответника, Общите условия, погасителния план, Договор за допълнителни услуги от 25.02.2021 г. и застрахователната полица, както и всички документи, касаещи извършени плащания по процесния договор за потребителски кредит. В случая без да е представен самият Договор за допълнителни услуги и Договорът за потребителски кредит, съдът не е в състояние да се произнесе по нищожността на твърдените клаузи, нито дали договорите са сключени в нарушение на разпоредбите на ЗПК.

С оглед на горното, съдът намира, че ищецът не успя в условията на пълно и главно доказване по реда на чл. 154 от ГПК да докаже и установи спорните факти от значение за решаване на делото, а именно, че е сключил процесните договори с ответника, че твърденият договор за допълнителни услуги от 25.02.2021 г. е нищожен, нито пък успя да докаже имуществено разместване между ищеца и ответника - получаване от ответника на процесната сума, неоснователност на това разместване – начална липса на правно основание за получаване на процесната сума от ответника, както и размера на процесната сума.

С оглед гореизложеното искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Ответникът не е представил доказателства за сторени в производството разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.

Воден от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, предявен Ю.

С. Б. с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Видин, ж.к. „Бонония“ бл. 17, вх. А, ет. 3, ап. 9, чрез адв. Людмил Асенов Георгиев, против „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000.00 лева, представляваща получена без основание сума по Договор за потребителски кредит от 25.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.

3

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________

4