Решение № 978 от 13.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 978 гр. София, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

М. Г. Шейтанова

Весела Т. А. при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от М. Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100514548 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 3341/26.02.2024 г., постановено по гр.д. № 23 125/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав са отхвърлени като неоснователни предявените от “Топлофикация София“ ЕАД против Й. Н. П., Т. Г. А., Л. Г. Ц., К. В. П., Н. А. З., Д. А. З., В. А. З., М.

Б. Ш.а и Т. Б. Ш. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 7 758,60 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес: апартамент № 6, находящ се в гр. София, ж.к. „******** аб. № ********, за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.05.2022 г., до изплащане на вземането, сумата от 1 240,73 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2019 г. – 16.10.2021 г., сумата от 28,37 лв.

- цена на услугата дялово разпределение за периода м. 09.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 03.05.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 5,81 лв. мораторна лихва върху нея за периода 31.10.2018 г. – 06.10.2021 г., претендирани от ответниците в условията на разделност, както следва: Й. Н. П.

– 6/18, Т. Г. А. – 3/18, Л. Г. Ц. – 3/18, К. В. П. – 1/18, Н. А. З. – 1/18, Д. А. З. – 1/18, В.

А. З. – 1/18, М. Б. Ш.а – 1/18 и Т. Б. Ш. – 1/18.

Подадена е въззивна жалба вх. № 80091/ 11.03.2024 г. на “Топлофикация София“ ЕАД срещу решението. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Въззивникът сочи, че вероятно поради промяната името на ж.к. „Девети септември“ на ж.к. „Славия“ след 1 демократичните промени то СО, направление „Архитектура и градоустройство“ са отговорили с писмо от 02.01.2024 г., че не се пази преписка относно процесния топлоснабден имот. Сочи, че имотът е деклариран за целите на данъчното облагане от Й. Н. П.. Моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят претендираните от тях суми за доставена ТЕ като собственици на имота.

Въззиваемите М. Б. Ц., Н. А. З., Т. Б. Ш. и В. А. З. подават отговор на въззивната жалба от 02.04.2024 г. чрез адвокат Д. И. С.- особен представител. Оспорват да са собственици на ид. части от имота, като не била доказана връзката между деклариралото имота лице и въззиваемите.

Подаден е отговор от Т. Г. А., Л. Г. А. и Й. Н. П. чрез адвокати съответно Р. А., Р.

Д. и К. Г. от 22.04.2024 г. Оспорват да са собственици или ползватели на имота в исковия период.

Д. А. З. и К. В. П., както и ТЛП ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД не подават отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Решението като правилно следва да бъде потвърдено. Съдът намира, че недоказано е останало от ищеца при условията на пълно и главно доказване в исковия период потребители на ТЕ относно имот с адрес: гр. София, ж.к. „******** аб. № ********, да са били именно ответниците.

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди.

Ищецът претендира заплащане на суми за доставена ТЕ до горепосочения имот за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г. С исковата молба се претендират суми от ответниците по исковете като собственици на имота, вкл. като наследници на С. А. З.

– посочено на няколко места в исковата молба. Направено е искане за снабдяване с удостоверение за наследници на С. А. З., за да бъдат уточнени квотите на съсобственост и съответно кой от ответниците каква част от задълженията дължи.

Към исковата молба е представено удостоверение за наследници на друго лице – Т.Т. П.. Представено е и искане за вписване на възбрана върху процесния имот - гр.

София, ж.к. „******** за дълг на Т.Т. П.. В искането изрично е посочено, че ж.к.

„Славия“ е ж.к. “Девети септември“ преди демократичните промени в България.

Искането за вписване на възбрана е без четима дата.

С уточнителна молба от 14.06.2022 г. е уточнено от ищеца, че общ наследодател на ответниците не е С. А. З.. Не е посочено обаче лицето, на което се твърди да са наследници ответниците. С тази молба се уточняват квотите на съсобственост на ответниците от процесния имот и е уточнено каква част от задължението дължи всеки 2 един ответник.

По този начин ищецът твърди, че ответниците са потребители на ТЕ относно имота в исковия период като съсобственици на същия. Доказателствените искания на ищеца за снабдяване със справки относно принадлежността на правото на собственост относно имота са уважени.

С подадените отговори на исковата молба ответниците оспорват да са собственици на имота в исковия период и потребители на ТЕ.

В исковата молба не са изложени конкретни твърдения във връзка с възникването на правото на собственост относно топлоснабдения имот, нито относно това кое лице, починало кога, е евентуално общ наследодател на ответниците. Не е представен и акт за собственост.

Видно от изисканите справки то в СО, направление “Архитектура и градоустройство“ не се съхранява досие на блока. Видно от искане за вписване на възбрана без четлива дата то върху процесния имот за дълг на Т.Т. П. е наложена възбрана към неустановен момент. Не е обоснована връзката между Т.Т. П. и ответниците. Видно от удостоверение за наследници от 28.12.2015 г. част от ответниците са наследници на Т.Т. П., но недоказано е останало последната да е била собственик на имота, вкл. към точно определен момент/ период. От представеното искане за налагане на възбрана не може да се направи непоколебим извод, че именно това лице е било собственик на имота и то към определен момент. Подобни изводи от оспореното искане за налагане на възбрана без дата не могат да се извлекат.

Приета е по делото и данъчна декларация от един от ответниците Й. Н. П..

Данъчната декларация също не съставлява способ за придобИ.е или начин за доказване на принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот. Декларирането на имот като собствен или съсобствен пред данъчните власти има административноправно значение, но не и гражданскоправни последици относно възникването на правото на собственост. Правото на собственост възниква по силата на предвидените в закона способи и се доказва със съответните документи.

Съдържащото се в декларацията извънсъдебно признание на неизгодни факти, доколкото се отнася до релевантни по делото факти, е изолирано.

Ищецът не е представил доказателства ответниците да са придобили имота в сочените квоти, поради което правилно исковете срещу тях са били отхвърлени.

По разноските. Видно от представените договори за правна защитна и съдействие заплатени в брой са адвокатски възнаграждения от по 600 лв. от Т. Г. А. и Л. Г. Ц.. На въззиваемите Д. А. З. и Й. Н. П. е оказана безплатна правна мопощ, като са представени договори. Съдът определя възнаграждение от по 400 лв.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3341/26.02.2024 г., постановено по гр.д. № 23 125/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав.

ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046, със седалище и адрес на 3 управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Т. Г. А. ЕГН **********, разноски във въззивното производство от 600 лв.

ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Л. Г. Ц. ЕГН **********, разноски във въззивното производство от 600 лв.

ОСЪЖДА Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. К. П. Г. л.н. ********, САК, сумата от 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. Р. Л. Д. л.н. ********, САК, сумата от 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззиваемия „Техем сървисиз“ ЕООД.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4