Решение № 61 от 01.04.2025, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Провадия, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Ст. Михайлов при участието на секретаря М.Я.М. като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно наказателно дело № 20243130200500 по описа за 2024 година Производството е образувано е по повод жалбата на Н. З. Х., ЕГН **********, против наказателно постановление №8893/25.09.2024г., издадено от Началник отдел „КРПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“-гр.******, с което за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.а“, пр.2 от Закона за пътищата /ЗП/, вр. с чл.7, ал.1, т.4, б.“А“, чл. 7, ал.1, т.3, б.“Б“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, вр. с чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, пр.2 от ЗП, вр. чл. 7, ал.1, т.4, б.“А“, чл. 7, ал.1, т.3, б.“Б“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 3500,00 лева.

В жалбата си въззивникът заявява, че обжалваното НП е необосновано, незаконосъобразно и е постановено в нарушение на административнопризводствените правила. Моли за неговата отмяна и при алтернативност за редуциране на размера на санкцията. Претендира и разноски в случай на уважаване на жалбата.

Жалбата е депозирана в преклузивния срок за обжалване и е допустима.

Ответното ведомство редовно призовано за съдебно заседание, се явява в съдебно заседание, като оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. Претендира и разноски.

Съдът, след като съобрази изложените в жалбата доводи, обсъди събраните доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

1

На 28.08.2024г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на същата дата около 10,20 часа, на п ъ т I-2, км.158 на отбивна площадка в поосока гр.******-гр.****** въззивника управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено ППС с пет оси - МПС с две оси марка „МАН“, модел ТГХ 18.480 4Х2 ЛЛС с рег.

№****** и полуремарке с три оси с рег.№******, като в процеса на извършената проверка е било установено, че водачът извършва превоз на ечемик, без разрешение за дейности в рамките на специално ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл.8, ал.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

При направеното измерване с техническо средство електронна везна и измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 №К0200007 и ролетка №1304/18/5 метра/, е било констатирано, че измереното натоварване на задвижващата /2-ра/ единична ос на МПС е 14.200 т. при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.500 т., съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.“А“ от Наредбата, като превишението е с 2.700 т.

При измерено разстояние между осите 1.32 м. сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 32.000 т. при максимално допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно чл.71 ал.1, т.3, б.“б“ от Наредбата, като превишението е с 8.000 т.

Съгласно чл.3, т.2 от Наредбата, при превишаване на максимално допустимите норми по чл.7, ППС е тежко.

Измерените параметри на превозното средство показвали, че същото е тежко по смисъла на чл.3, т.2 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, пр.2 от ЗП във вр. с чл.7, ал.1, т.4, б.“А“, чл.7, ал.1, т.3, б.“Б“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредбата, движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ).

За така измерените параметри на ППС при проверката, водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно извънгабаритно по чл. 2 на Наредбата.

Водачът е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар не надвишават максимално допустимите норми по Наредбата или разрешените параметри с разрешение (разрешително или 2 квитанция за платени пътни такси) за дейност от специално ползване на пътищата, издадени по реда на раздел IV от Наредбата, но не го е сторил и е извършил виновно административно нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗП, вр. чл.26, ал.2, т.1, буква „а”, пр.2 от ЗП.

Актът е съставен от оправомощено длъжностно лице, видно от представената по делото заповед № РД-11-247/ 31.03.2022г.

От формална страна акта за установяване на административно нарушение съдържа реквизитите по чл.42 от ЗАНН. Същият е предявен на жалбоподателя, който е заявил, че има възражения.

В законоустановения тридневен срок въззивника не е направил възражения.

Въз основа на акта и след преценка на неговата законосъобразност и обоснованост е издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б.а“, пр.2 от Закона за пътищата /ЗП/, вр. с чл.7, ал.1, т.4, б.“А“, чл. 7, ал.1, т.3, б.“Б“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, вр. с чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, пр.2 от ЗП, вр. чл. 7, ал.1, т.4, б.“А“, чл. 7, ал.1, т.3, б.“Б“, чл.8, ал.1 и ал.2 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 3500,00 лева.

Постановлението е издадено от компетентен орган, видно от представените по делото доказателства.

Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства.

Според чл.26, ал.2, т.1, б.”а” ЗП забранено е движението в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия на „извънгабаритни и тежки превозни средства” без разрешение. Става ясно, че за да бъде налице съставомерно деяние, следва да бъде надлежно установено, че движението е осъществено от извънгабаритно или тежко превозно средство или от такова, което отговаря едновременно и на двата признака и на следващо място, че самото движение е в обхвата на пътя, респ. строителната му линия „без разрешение”. Тези обстоятелства са надлежно установени от контролните органи, възражение относно което няма.

Извършеното измерване с ролетка №1304/18/5м и електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 №К0200007 е констатирало надвишение на нормите, при при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.5 т, съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.“а“ от Наредбата, като превишението е с 2.700 т., а при измереното разстояние между осите 1.36 м, сумата на натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 32.000 т. при максимално допустимо натоварване на оста 24 т съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.“б“, като претоварването е със 8.000 т.

3

Съгласно чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, действала към момента на извършване на нарушението наказват се с глоба от 1000 до 5000 лева, ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.25, 26 и 41 или които извършат или наредят да бъде извършено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. В конкретния случай жалбоподателят е извършвал движение на дълго претоварено превозно средство без разрешение от администрацията, управляваща пътя, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на визираното нарушение.

Съдът в настоящото производство, след преценка на установеното намира, че при правилно установена фактическа обстановка административно-наказващият орган е направил правилни и обосновани правни изводи, като в крайна сметка законосъобразно е ангажирал отговорността на жалбоподателя. Според съда размерът на определеното наказание е неоправдано завишен. Жалбоподателят оспорва вината си, нарушението е за първи път, поради което глоба в размер на 1500 лева, би била достатъчна за постигане целите на административните наказания, като в този смисъл обжалваното постановление следва да бъде изменено.

Искане за присъждане на разноски е направено от двете страни в процеса – както от въззивника, така и от въззиваемата страна.

По искането на въззивника.

С оглед крайния изход на делото съдът счете, че такива му се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН , вр. чл. 143, ал. 1 от АПК , вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК . И като съобрази, че в случая по делото са налице доказателства за направени от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на 650,00 лв., по които съдът дължи произнасяне съобразно нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК), както и това, че жалбата е била частично уважена (за сумата от 1500 лв.), то след аритметични изчисления се получава сумата от 278,60 лв., която сума следва да му бъде присъдена. Възражение за прекомерност на разноските не е направено. Посочената сума следва да бъде заплатена на въззивника от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. ******.

По искането на въззиваемата страна.

С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 от АПК , вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК на Агенция „Пътна инфраструктура“-гр. ****** следва да се присъди 4 юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ съгласно препращащата разпоредба на чл. 63. ал. 5 от ЗАНН .

Съгласно чл. 37. ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 150 лева. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с. з съдът счете че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер. И като съобрази размера на отхвърлената част на иска 2500 лв. доколкото за тази санкция НП е потвърдено и извърши съответните изчисления съдът намира, че на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 45,70 лв. като посочената сума следва да бъде заплатена от въззивника Н. З. Х. в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. ******.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, Провадийският районен съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №8893/25.09.2024г., издадено от Началник отдел „КРПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“-гр.******, с което на Н. З. Х., ЕГН ********** за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.а“, пр.2 от Закона за пътищата /ЗП/, вр. с чл.7, ал.1, т.4, б.“А“, чл. 7, ал.1, т.3, б.“Б“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, вр. с чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, пр.2 от ЗП, вр. чл. 7, ал.1, т.4, б.“А“, чл. 7, ал.1, т.3, б.“Б“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 3500,00 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

ОСЪЖДА Н. З. Х., ЕГН ********** да заплати на Агенция "Пътна инфраструктура"- гр. ****** сума в размер на 45,70/четиридесет и пет лв. и 70ст./ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.