Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1164 от 11.11.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1479/2024
Вид
Решение № 1164
Подписан
11.11.2024
В сила
11.11.2024
Състав
Мирела Огнянова Кацарска, Иванка Димитрова Дрингова, Весела Гълъбова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1164 гр. Варна, 09.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20243100501479 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7.

Образувано е по жалба вх. № 17480/02.10.2023г., подадена от Р. Д. Я., ЕГН ********** от гр. Варна, чрез пълномощника му адв. Б. Ж., в качеството му на длъжник по изпълнението, срещу разпореждане от 12.07.2023г., с което е отказано изменение на приетите такси и адвокатско възнаграждение по изп. дело № 20228080400988 по описа на ЧСИ Захари Д., рег. № 808 и район на действие ВОС.

Жалбоподателят излага, че в начислените разноски в общ размер от 537,65 лв. са включени такси за действия, които не са извършени и няма да бъдат извършени, поради недължимост на сумана след извършено извънсъдебно прихващане при условията на чл.103, ал.3 от ЗЗД, за което възнамерява да предяви иск с правно основание чл. 439 от ГПК. Оспорва също и размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя като прекомерно и при липсата на данни за реалното му изплащане.

В предоставения му срок взискателят „Ле Петит Кафе“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. И. З. от САК, е депозирал възражение, в което изразява становище за неоснователност на жалбата.

ЧСИ Захари Д. е депозирал мотиви по обжалваното действие.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Изпълнителното производство № 20228080400988 е образувано въз основа на писмена молба от 21.12.2022г., подадена от „Ле Петит Кафе“ ЕООД, с ЕИК 205217650, чрез адв. И. З., ведно с приложен изпълнителен лист, издаден на 18.03.2021г. въз основа на съдебно решение по търг. дело № 388 от 2018г. на ОС Варна, с който Р. Д. Я. е осъден да заплати парично задължение в 1 размер на 3258 лв. в полза на взискателя „Роса Фероса“ ЕООД.

Въз основа на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.06.2020г. „Роса Фероса“ ЕООД е прехвърлило на „Ле Петит Кафе“ ЕООД гореописаното вземане.

С покана за доброволно изпълнение, получена от длъжника на 19.01.2023г., последният е уведомен, че задължението му възлиза на 4460,35 лв., от които 3258 лв. задължение по ИЛ, разноски в размер на 665,00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело и 537,35 лв. такси по 1 Тарифата към ЗЧСИ, дължимо към 04.01.2023г. С ПДИ длъжникът е получил и копия от договора за цесия и уведомлението за нея.

По искане на взискателя „Ле Петит Кафе“ ЕООД по изпълнителното дело са наложени запори върху банкови сметки и вземания на длъжника, както и възбрана върху недвижими имоти, собственост на Р. Я..

Към молбата за образуване на изп. дело взискателят е приложил договор за правна защита и съдействие, съдържащ доказателство за това, че страната е сторила разход за адвокатско възнаграждение в размер от 665 лв., платени в брой на адв. И. З..

С обжалваното разпореждане от 12.07.2023г. съдебният изпълнител е отказал намаляване на размера на начислените такси и адвокатското възнаграждение.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Отговорността за разноските в изпълнителното производство се урежда по правилата на чл. 79 от ГПК. По своето естество тя е деликтна, за деяние бездействие при дължимо поведение. Тази отговорност намира своето основание в това, че неизпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски. Разходи от този вид по своята същност представляват разноски по принудителното изпълнение по смисъла на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. Въпреки принципните различия на уредбата на отговорността за разноски в исковия и изпълнителния процес, за последния се прилага правилото на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Съдът, като прецени правната и фактическа сложност на изпълнителния процес, а също вида на предприетите процесуалните действия по искане на взискателя приема, че е частично основателно възражението на длъжника за прекомерност на определеното за събиране от ЧСИ адвокатско възнаграждение в размер на 665 лв., основано на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В конкретния случай извършените действия от процесуалния представител на взискателя до момента на постановяване на обжалвания акт на ЧСИ се изразяват в подаване на молба за образуване на изпълнително дело, за което му се дължи възнаграждение в размер на 200 лв., определено по правилото на чл. 10, т. 1 от НМРАВ.

Освен горното, т.к. изпълнителното дело има за предмет неудовлетворена парична престация, за събирането на която са извършени изпълнителни действия, на процесуалния представител на взискателя се дължи допълнително възнаграждение, определено по правилото на чл. 10, т. 2 от Наредбата. То е в размер на 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал.

2, отнесено към размера на вземането на страната, предмет на ИД. Видно от изпълнителен лист № 84 от 14.10.2022 г., издаден по гр. д. № 1183/2021г. по 2 описа на Районен съд Провадия, поправен с определение № 870/24.10.2022 г. по същото дело вземането на взискателя по изп. дело е 3258 лв.

Възнаграждението, определено към тази сума съдът изчислява по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от НРМАВ, като половината от сбора на 300 лв. + (7 % от 2258 лв. /горницата над 1000 лв./), съответно равно на 229,03 лв., или минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 429,03 лв.

Съобразно задължителните указания, дадени в т.3 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ не са задължителни за съда, а могат да служат като ориентир при определяне служебно на размер на възнаграждения и дължими разноски за процесуално представителство. В конкретния случай, съдът приема, че изпълнителният процес се характеризира с обичайна фактическа сложност. Проведено е пълно проучване на имущественото състояние на длъжника; наложени са запори върху банкови сметки и вземане на длъжника, както и възбрана върху негови недвижими имоти. Ето защо настоящият състав на съда приема, че адвокатското възнаграждение, платено от взискателя в размер на 665 лв. е прекомерно, отнесено към нормалната, присъща на изпълнителния процес фактическата сложност, и същото следва да бъде редуцирано до 500 лв., при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

По тези съображения разпореждане от 12.07.2023г. по изп. дело № 20228080400988 по описа на ЧСИ Захари Д., в частта, с която частният съдебен изпълнител е отказал да редуцира вменените в тежест на длъжника разноски по изпълнението адвокатски хонорар в полза на взискателя в размер на 655 лева, следва да бъде отменено.

По отношение начислените такси по Тарифата към ЗЧСИ жалбата е неоснователна по следните съображения: В жалбата липсва конкретика кои от начислените такси са недължими. Основното възражение на частния въззивник се основава на твърдения за факти, отричащи изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело. В този случай, както се сочи и в жалбата, длъжникът разполага с възможността да оспори изпълнението по реда на чл. 439 от ГПК. Преди наличието на позитивно съдебно решение, отричащо изцяло или частично съществуването на изпълнителното право не би могло да се коментира дължимостта на начислените такси по изпълнителното дело. Ето защо в тази част жалбата се явява неоснователна.

Воден от горното, съставът на Варненския окръжен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба вх. № 17480/02.10.2023г., подадена от Р. Д. Я., ЕГН ********** от гр. Варна, чрез пълномощника му адв. Б. Ж., в качеството му на длъжник по изпълнението, срещу разпореждане от 12.07.2023г., с което е оставено без уважение молбата на длъжника за редуциране на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя „Ле Петит Кафе“ ЕООД по изп. дело № 20228080400988 по описа на ЧСИ Захари Д., рег.

№ 808 и район на действие ВОС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ разноски на взискателя „Ле Петит Кафе“ ЕООД за адвокатско възнаграждение по изп. дело № 20228080400988 по описа на ЧСИ Захари Д. Петя Иванова, в размер на 500 лв. /петстотин лева/.

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 17480/02.10.2023г., подадена от Р. Д. Я., ЕГН ********** от гр. Варна, чрез пълномощника му адв. Б. Ж., в качеството му на длъжник по изпълнението, срещу разпореждане от 12.07.2023г., с което е оставено без уважение молбата на длъжника да се намали размера на начислените такси по Тарифата към ЗЧСИ по изп. дело № 20228080400988 по описа на ЧСИ Захари Д., рег. № 808 и район на действие ВОС.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 437, ал.4, изр. второ от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4