Решение № 98 от 28.04.2022, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. гр.Велинград, 28.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20215210101040 по описа за 2021 година

Предявен и иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС от ОГН. П. П. против ПЛ. П. П. и П. ПЛ. П., за разпределение на ползването на недвижим имотдворно място с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД 18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, с трайно предназначение на територията -урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план 4483, кв. 68, парцел VII, находящ се в гр. Велинград, ул. ******** № 28, при граници и съседи от север имот с идентификатор ***, от юг имот с идентификатор ***, от запад имот с идентификатор *** и от изток имот с идентификатор ***, с площ от 646 кв. м., от който ОГН. П.

П. и ПЛ. П. П. притежават всеки по ½ ид. част, а П. ПЛ. П. е собственик на построената в имота жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, между ОГН. П. П. и ПЛ. П. П..

Твърди се, че ищецът и ответникът ПЛ. П. П. са съсобственици при равни дялове от по ½ ид. части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед № РД 18-1214/ 06.06.2018 г. на ИД на АГКК, с административен адрес на имота: Велинград, ул.

********** № 28, с площ от 646 кв.м., по наследство от своя баща П.К. П., бивш жител на гр. Велинград, починал на 23.09.1977 г.. Наследодателят придобил имота в режим на СИО със съпругата си Ц.Д. П.а, починала на 05.05.1991 г., с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 03.09.1960 година, № 284, том III, дело 609/1960 г..

Имотът бил застроен със следните сгради: 1./ двуетажна еднофамилна 1 жилищна сграда, с идентификатор *** по КККР на гр.

Велинград, одобрени със Заповед РД 18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, със застроена площ от 95 кв. м. бр. етажи 2, от която ищецът и ответникът ПЛ. П. П. притежавали правото на собственост върху самостоятелни жилищни обекти и при равни квоти права върху общите части на сградата, съответно от дворното място. Ищецът притежавал първи жилищен етаж, а ответникът П.П. бил собственик на втория жилищен етаж; 2./ едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 73 кв.м., собственост на ответника П. ПЛ. П., син на ПЛ. П.

П. и племенник на ищеца; 3./ сграда с идентификатор *** – с предназначение: хангар, депо гараж, със застроена площ от 23 кв.м., съсобствен между ищеца и ответника ПЛ. П. П. по наследство от баща им П.К. П., бивш жител на гр. Велинград, починал на 23.09.1977 г. при равни дялове.

Излага, че въпреки многократните разговори с ответника П.П., не успели да постигнат съгласие за начина на реално ползване на съсобственото им дворно място. Ответникът завел дело № 917/2020 г. по описа на районен съд Велинград, за определяне начина на ползването му, в което ищецът и вторият ответник П.П. били ответници по него. По време на делото започнал да строи незаконна ограда. Разбрали се устно доброволно как ще ползват дворното място, ако той оттегли исковата си молба и делото било прекратено.

Сочи, че понастоящем всички ползвали площта от северната страна на къщата до гаража, от където и тримата стигали до собствените си жилища и до съсобствения между ищеца и ответника П.П. гараж. Ищецът ползвал източната и половината от южната площ на двора и малка част от западната част, непосредствено до къщата, а ответниците- западната част, върху която била построена къщата и жилищната сграда на ответника П.П. с идентификатор ***. Спорът се заключавал в това къде точно трябва да е разделителната линия.

След като О.П. дал съгласие на ответника П.П. за строежа на оградата и той я построил, отново започнал да създава проблеми за ползването на дворното място по начин, който се били договорили, като да му изхвърлял и разхвърлял вещи, подредени в двора. Тъй като за начина на реално ползване на дворното място не бил сключен нотариално заверен договор, нито имало постановено съдебно решение в този смисъл, липсвало обективирано съгласие за начина на реално ползване на съсобственото дворно място.

Споровете и липсата на годно да послужи изпълнително основание, обуславял правния му интерес от предявяване на настоящия иск.

Иска от съда да се произнесе с решение, с което да определи начин на реално ползване на недвижим имот дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед № РД 18-1214 от 06.06.2018 г., на ИД на АГКК, с административен адрес на имота: Велинград, ул. ********** № 28, с площ от 2

646 кв.м. между мен и ответниците ПЛ. П. П. и П. ПЛ. П.. Предлага вариант за разпределения, който съответствал на реалното ползване на имота до момента, а именно:

В ОБЩ ДЯЛ на страните да се опрели част от северната страна на имота, от улица **********, северно от къщата до западната ограда, в която да се включи общият между ОГН. П. П. и ПЛ. П. П. гараж, представляващ сграда с идентификатор ***, на приложената скица щриховано с синьо.

В ДЯЛ НА ИЩЕЦА: да се определи за ползване част от източната страна на имота до сграда с идентификатор ***, част южно от същата сграда, до границата на имота, част от западната страна на сградата, до границата на имота, съобразно полагащите се кв. м място на приложената скица щриховано в червено.

В ДЯЛ НА ОТВЕТНИКА ПЛ. П. П.: да се определи за ползване част от западната част на двора, на изток от границата с ищеца, на север до ивицата за общо ползване, на юг и запад, до границите на двора, като в неговия дял се включат и площта на сграда с идентификатор ***, на приложената скица щриховано в черно.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците ПЛ. П. П. не оспорват допустимостта на иска, но се противопоставят на предложението на ищеца за начина на реално ползване на имота.

Не оспорват, че ищецът и ответникът ПЛ. П. П. са съсобственици процесния поземлен имот с идентификатор *** по КККР одобрени със заповед № РД-18-1214 на ИД на АГКК от 06.06.2018 г. с площ от 646 кв.м. по силата на наследствено правоприемство от родителите си, при посочените в исковата молба квоти от по ½ ид. част за всеки от тях.

Не оспорват, че и двамата притежават самостоятелен жилищен етаж от построената в имота жилищна сграда с идентификатор ***., както и съответните идеални части от общите части от сградата и земята върху която е построена.

Не оспорват, че в имота е построена жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД 181214/06.06.2018г. на ИД На АГКК с площ от 73.00 кв.м., която е индивидуална собственост на ответника П.П., придобита чрез възмездна сделка през 2003 г. от О.П. и П.П. и че ответникът П.П. не притежава дял от имота.

Оспорват съсобствеността на построената в имота сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград с трайно предназначение хангар, депо гараж, с площ от 23.00 кв.м.. Излагат, че същата е построена от ответника П.П. през 1979 г. и е негова индивидуална собственост.

Строителството на сградата било извършено със съгласието на ищеца и на Ц.Д. П.а, майка на ищеца и ответника П.П. по времето, когато ищецът е бил студент и е живял в гр. София, поради което не е имал никакъв принос към изграждането му. Още тогава страните се разбрали, че този гараж ще бъде 3 използван, както и досега се използва от П.П.. В замяна на това след няколко години П.П. извършил някои отстъпки, с които компенсирал брат си. През 2014 г. при извършена между него и О.П. доброволна делба на съсобствени земеделски земи, му отстъпил по-големия от двата формирани дяла. За разликата в тях от 4.00 дка, ответникът не получил парично уравнение. Освен това се е съгласил ищецът да си изгради гараж в общия поземлен имот, който бил построен без съответните строителни книжа, разрешителни и не бил заснет КККР, но съществувал в имота, непосредствено зад сграда с идентификатор ***. Към момента той се използвал изцяло от ищеца. По този начин ищецът и първият ответник уредили ползването на двата гаража, построени в имота.

Не оспорват, че през последните няколко години отношенията им били изострени по повод начина на ползване на останалите незастроени общи части от имота и въпреки положените усилия страните не успели да достигнат до съгласие как да бъдат използвани незастроените общи части, което обуславяло правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Считат за недопустимо включването на застроена площ от имота в дял на съсобственика П.П., каквото било предложението на ищеца и че при определяне на начина на реално ползване на общ недвижим имот следвало да се вземе предвид само незастроената му част.

Във връзка с горното искат от съда да определи начин на реално ползване на действително свободната незастроена част от поземления имот, в съответствие с правата на страните.

Като прецени доводите и възраженията на страните и представените доказателства, съдът счита следното от фактическа и правна страна:

Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС предоставя защита на правото на собственост върху общата вещ на всеки съсобственик, когато между съсобствениците не може да бъде постигнато съгласие за ползването й или когато постигнатото съгласие е вредно за вещта. Разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗС овластява съда при предявено искане на един от съсобствениците да администрира взаимоотношенията им по повод ползването на съсобствената вещ. Начинът на ползване следва да е съобразен както с обема на правата на съсобствениците, така и с техните взаимоотношения, с цел осигуряване възможност за спокойно, безконфликтно служене с общата вещ.

Предпоставка за основателността на иска е да се установи съсобственост между страните по отношение на вещта, невъзможност да се постигне съгласие за ползването й или извършването на такива действия от страна на съсобственик или съсобственици, чрез които увреждат субстанцията й или чрез които се пречи на останалите да упражняват правата си в пълен обем. В производство по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът следва да постанови решение, което да осигури ползването на вещта по най-целесъобразен начин, поради което от значение е да се установи обемът на притежаваните правата на страните в съсобствеността. Ето защо с т. 2 от Тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013 4 г. по тълк. д. № 13/2012 г., ОСГК ВКС постанови, че в рамките на това производство е допустимо да бъдат разгледани всички възражения и доводи, относими към предмета на делото, включително възраженията на страните относно правата им в съсобствеността, представляващи по съществото си преюдициални спорове за собственост, свързани с установяването наличието на съсобственост и с установяването обема на правата на страните в нея, с изключение на такива, чрез които те упражняват свои потестативни права (например за възстановяване на запазена част от наследство - чл. 30, ал. 1 ЗН, за унищожаване на правна сделка - чл. 27-33 ЗЗД, чл. 43 ЗН и др.), и уважаването на които налага постановяване на конститутивно съдебно решение, водещо до промяна на съществуващите права.

В настоящия случай ответникът ПЛ. П. П. оспорва, че между него и ищеца е налице съсобственост по отношение на сградата на допълващо застрояванеханграр, депо, гараж с идентификатор *** по КККР на гр.

Велинград, позовавайки се на придобиването му по давност. Доколкото това възражение е относимо към начина на разпределение на дворното място и следва ли съдът да включи гаража в неговия дял, същото следва да бъде разгледано в настоящия процес. Съгласно константната практика на ВКС, извършено от съсобствениците застрояване следва да бъде съобразено, като при възможност в определения дял за ползване на всеки съсобственик бъде включена застроената от него част от имота, доколкото това застрояване е извършено по повод ползването на съсобствения имот, но само ако това не пречи на другия съсобственик и не нарушава неговите права и не би довело до намаляване частта за ползване на другия съсобственик с оглед правата му в съсобствеността /в този смисъл Решение № 94 от 28.03.2012 г. по гр. д. № 897/2011 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС, Решение № 181 от 13.10.2015 г. по гр. д. № 1826/2015 г., г. к., І г. о. на ВКС.