Решение № 30 от 30.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Пловдив, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветан Ил. Цветков

Членове:

Петко Ив. Минев

Веселина Т. Семкова при участието на секретаря Александрина Ст. Илиева като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20235300602476 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 224/23.10.2023г., постановена по НЧХД №2214/2023г., РС – Пловдив, 16 н. с. е признал подсъдимата Л. А. И. за невинна и я е оправдал в това да е извършила престъпление по чл. 182, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. РС – Пловдив е присъдил в тежест на ч. т. К. Л. Д. направените по делото разноски за защитник от подсъдимата в размер на 600 лева.

Присъдата е обжалвана от ч.т. К. Л. Д. чрез повереника му – адв. И. Г. – г.. Твърди се, че присъдата на РС – Пловдив е незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Развиват се доводи за доказаност на обвинението и съставомерност на деянието. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимата Л. А. И. да бъде призната за виновна и осъдена по повдигнатото й обвинение. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

С жалбата бе направено доказателствено искане за назначаване на СТЕ на вайбър кореспонденция, което съдът остави без уважение като неоснователно.

Подсъдимата Л. А. И. и защитникът й не са взели становище по въззивната жалба. Подсъдимата Л. И. се явява в съдебно заседание и иска потвърждаване на първоинстанционната присъда, а защитникът й – адв. И. В. изразява становище за неоснователност на жалбата на частния тъжител и за 1 законосъобразност на присъдата на ПРС. Претендират се разноски за защитник.

Частният тъжител К. Д. не взе участие в съдебните прения.

Повереникът му – адв. И. Г. – г. поддържа въззивната жалба и иска отмяна на оправдателната присъда на ПРС и постановяване на осъдителна такава.

Същата претендира разноски.

Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата оплаквания, становищата на страните заявени пред настоящата инстанция и като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно изискванията на чл.314, ал.1 от НПК, намери жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Л. А. И. е родена на ***, живуща в ***, ***, *** гражданка, неомъжена, неосъждана, с висше образование, неработеща /***/, ЕГН: **********.

Подсъдимата И. и тъжителят Д. имали граждански брак който бил прекратен през 2019г. с решение по гр. дело ***. на ПРС. С това решение родителските права спрямо малолетното дете Д. Д.а били предоставени на майката Л. И., като били определени дати за срещи между детето и баща му.

В изпълнение на това решение Д. бил пред дома на И. в гр.С.. Когато телефонирал на И., че е там и да свали детето, И. отговорила, че няма как да свали детето тъй като се чувства зле и има температура. Така на практика И. отказала на Д. да предаде детето в изпълнение на съдебното решение.

Междувременно същия ден детето било на градина, но около 11.00часа след прилошаване било прегледано от лекар в детската градина и било докладвано на директора П., че детето е зле и следва да се потърси родителя му за да си го вземе. Така от ДГ “С.“ се свързали с майката на детето – подс. И. и същата отишла до детската градина, за да вземе детето Д. Д.а.

Така изложената фактическа обстановка ПРС е приел за установена от обясненията на подсъдимата Л. И., дадени в съдебно заседание, които е кредитирал изцяло. Съдът е приел, че те кореспондират и на показанията на свидетелите П. и С., които също е кредитирал изцяло. От техните показания, както и от обясненията на подсъдимата, ПРС е приел за безспорно установено, че действително на 24.03.2023г. детето Д. Д.а е било с влошено здравословно състояние, имало е висока температура и е било преждевременно взето от майка си от детската градина. Съдът не е кредитирал показанията на св. Й. Д. като изолирани и неподкрепени от други доказателства. ПРС е кредитирал писмените доказателства – свидетелство за съдимост, писмо от ДГ “С.“ – ***, решение по гр.дело ***. на РС – Пловдив и др. Съдът е отказал да се довери на извадката от вайбър комуникация, тъй като остава недоказано кой е писал текста на съобщенията и кой в този момент използва мобилния апарат.

2

Въз основа на така установените факти, ПРС е приел от правна страна, че подс. И. от субективна страна не е целяла да осуети личните контакти на Д. с детето му Д. Д.а. В случая това, че не е дала детето на неговия баща се е дължало на влошеното му здравословно състояние, а не на недобросъвестност. ПРС е приел, че здравето на детето е с приоритет пред изпълнението на съдебно решение. Д тези мотиви той е признал подсъдимата за невиновна по така повдигнатото и обвинение по чл.182, ал.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК и я е оправдал.

С оглед изхода от делото, ПРС е възложил направените от подс. И. разноски за защитник на частния тъжител Д..

Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция намира за установено следното:

Жалбата на частния тъжител К. Л. Д., подадена чрез повереника му – адв. И. Г. – г. е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатото обвинение срещу подс. И., първата инстанция е извършила необходимите процесуално – следствени действия, изясняващи значимите факти относно повдигнатото обвинение.

Въззивната инстанция изцяло възприема анализа на доказателствата, направен от РС – Пловдив и не намира за нужно да го преповтаря. По безспорен начин е установено влошеното здравословно състояние на детето Д. Д.а на 24.03.2023г., за което освен обясненията на подсъдимата са налице показания от свидетелите П. и С., които правилно ПРС е кредитирал.

Установено е, че във връзка с това здравословно състояние, майката е взела детето от градината. И именно влошеното здравословно състояние на детето е било причина подс. И. да откаже да го даде на неговия баща – ч. т. Д.. При тези факти правилно ПРС е достигнал до правилният правен извод, че подс.

И. не е осъществила състава на престъплението по чл.182, ал.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК и я е оправдал.

Законосъобразно с оглед оправдателната присъда разноските на подсъдимата за защитник са възложени на частния тъжител Д.. С оглед изхода от делото, на ч. т. Д. следва да бъдат възложени и разноските за защитник, направени от подсъдимата във въззивното производство в размер на 600 лева.

Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани доказателства, обсъдил ги е поотделно и в тяхната съвкупност и е направил верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите.

3

При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно основание за отмяна на атакуваната присъда. По изложените по-горе съображения, Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав счита, че присъда следва да бъде да бъде потвърдена изцяло.

Водим от горното и на основание чл.334, т.6, вр.с чл.338 от НПК, Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 224 от 23.10.2023г., постановена по НЧХД № 2214/2023г.по описа на Районен съд – Пловдив, 16 н.с.

ОСЪЖДА частния тъжител К. Л. Д. да заплати на подсъдимата Л. А. И. направените разноски за защитник във възивното производство в размер на 600 /шестотин/ лева.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4