Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260009 от 15.03.2022, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 4830/2019
Вид
Решение № 260009
Подписан
15.03.2022
В сила
11.07.2023
Състав
АНИ СТОЯНОВА ХАРИЗАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.229, ал.1т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.25 · Закон за наследството
  • чл.25, ал.1 · Закон за наследството
  • чл.42,б."б" · Закон за наследството
  • чл.6 · Закон за наследството
  • чл.9, ал.2 · Закон за наследството

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № гр. П.,15.03.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД, Гражданско отделение, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА при секретаря Наталия Д., като разгледа докладваното от съдия Харизанова гр. дело №4830 по описа за 2019 г., за да се произнесе, прие следното:

В исковата си молба срещу Г.А.В. с ЕГН ********** *** ищците И.Г.П. с ЕГН ********** и Т.А.П. с ЕГН ********** *** твърдят, че са родители и законни наследници на Р.

Трифонов П. с ЕГН **********, починал на 14.03.2018г. Синът им е бил женен за А.

А. П. от 1994г.като от брака си нямат родени деца. Твърдят, че по силата на чл.9, ал.2 във вр.с чл.6 от Закона за наследството са наследници общо на 1/3 ид.част или всеки по 1/6 ид.час от наследството, оставено от сина им. По време на брака си синът им и снаха им са придобили в режим на съпружеска имуществена общност следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на град П., одобрени със Заповед №РД-18-97/28.10.2008г на изпълнителния директор на АГКК с адрес град П., бул.“Х. Б.“ № 7, вх.Б, ет.5, ап.20, който обект се намира в сграда №1 разположена в поземлен имот с идентификатор *** с предназначение на самостоятелния обект –жилище, апартамент, със застроена площ от 82.25кв.м., брой нива над обекта -1/ едно/ стар идентификатор –няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-***, под обекта -*** и над обекта – няма, ведно с избено помещение №12, с площ 10.55кв.м., ведно с 5.15% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който самостоятелен обект съгласно документ за собственост представлява апартамент №20, находящ се в град П., бул.“Х. Б.“№7 в жилищен блок, вх.Б, на 5 етаж, квартал 448 със застроена площ от 82.25кв.м., състоящ се от две стаи, хол, дневна, бокс, антре, три лоджии и сервизни помещения, при съседи на апартамента по документ за собственост: изток-бул.“Х. Б.“, север-стълбище и ап.№19, запад- двор, юг-двор, заедно с избено помещение №12 с площ от 10.55кв.м., при съседи на избеното помещение по документ за собственост: изток-бул.“Х. Б.“, север-изба№11, запад-коридор, юг-изба№13 и заедно с 5.15% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото- държавна земя. Твърди се, че на 16.04.2018г ищцата Иванка П. била заедно с дъщеря си М.на Трифонова Ицова при нотариус във връзка със сделка за дарение на тяхно собствено жилище. Именно тогава направили справка в имотния регистър по партидата на покойния им син и снаха им и установили, че на 23.03.2018г А. П. е обявила саморъчно завещание със заветник А.

Преждарава и завещател Р. Трифонов П. , а на 02.04.2018г А. П. е продала описания по-горе недвижим имот на нейна приятелка Й. Д. П. , като е запазила правото си да живее в имота.

На 25.05.2018г ищците са подали искова молба с правно основание чл.42,б.“б“ във вр. с чл.25, ал.1 от ЗН, чл.124 от ГПК и чл.33, ал.2 от ЗС против А. А. П. и Й. Д.

П. . По тази искова молба е било образуван огр.д.№1986/2018г по описа на РС-П..

В хода на делото ищците разбират, че на 16.04.2018г купувачката на имота Й. Д. П. е продала на ответника Г.В. процесното жилище на цената на която е закупено от нея 18 000лв.Сделката е извършена само две седмици след закупуване на имота. По гр.д.№1986/2018г по описа на РС-П. е постановено решение №1095/25.07.2019г, с което е прогласена нищожността на саморъчното завещание със завещател Р.П. и заветник А. П., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание на 23.03.2018г от Д. Г.-Т. – помощник нотариус при нотариус Н. И.. Решението в тази част е влязло в законна сила. Към настоящия момент решението в останалата част / относно иска по чл.33, ал.2 от ЗС/ е обжалвано пред Окръжен съд –П. по възз.гр.д.№817/2019г. С прогласяването на нищожността на саморъчното завещание означава, че с обратна сила ищците са собственици на идеални части от процесния недвижим имот по силата на ЗН от момента на откриване на наследството , тоест от 14.03.2018г. Завещанието не е породило действие и А. П. не е станала изключителен собственик на имота, съчетавайки по закон 5/6 ид.части и по частно завещателно разпореждане 1/6 ид.ч. Към датата на прехвърляне на имота от А. П. на Й. П. ищците са били собственици с А. П. , поради което същата е следвало да им предложи изкупуване на имота при цената и условията, при които е сключена сделката за покупко-продажба на 02.04.2018г. Твърди се, че А. П. не е била собственик и не е могла да прехвърли 1/6 ид.ч.и нее могла да прехвърли 1/6 ид.ч. /общо за двамата ищци/ от имота на Й. П.. Съответно Г.В. не е станал собственик на целия имот, на основание сделка покупко-продажба от 16.04.2018г. Никой не може да прехвърли чужди права и за общо 1/6 или всеки по 1/12 ид.ч. на ищците сделката на 16.04.2018г няма прехвърлително действие и ищците са останали собственици на имота. От друга страна с оглед евентуалното признаване на правото на изкупуване на идеални части по чл.33, ал.2 от ЗС е прехвърлен чужд имот, по повод на който иск е било образувано гр.д.№1986/2018г по описа на РС-П. ищците имат интерес това да бъде установено и с оглед възможността на изкупуване на останалите 5/6 ид.части за тях има интерес владението на целия имот да им бъде върнато от Г.в. чрез евентуално изменение на иска от общо 1/6 ид.ч. на целия имот. Моли се съда да постанови решение, с което да се приече за устатовено по отношение на ответница, че ищците са собственици на 1/6 ид.част от описания по-горе недвижим имот и да бъде осъден ответника да им предаде владение върху съответните идеални части. Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищците ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез пълномощника му, е подаден писмен отговор, с който се оспорва предявения иск . Твърди, че към закупуване на процесния имот продавачът Й. П. се е легитимирала като собственик на имота. Към момента на изповядане на сделката върху имота не е имало никакви тежести, нито претенции от страна на трети лица.До момента на получаване на настоящата искова молба на ответника не му е било известно за водене на каквито и да било дела за закупения имот. Ответникът твърди, че е добросъвестен купувач. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендират се разноски.

В съдебно заседание ищците, чрез пълномощника си ,поддържат предявения иск.Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез представените по делото писмени бележки.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа писмения отговор. Подробни съображения по съществото на спора за развити в хода на устните състезания чрез представените по делото писмени бележки.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:

От ангажираните от ищцовата страна писмени доказателства, приложени към исковата молба и съдържащи се на лист 9-15 от досието на делото се установява, че Р. Трифонов П. е починал на 14.03.2018г и е остави за свои наследници по закон съпруга – А. А. П. и родители – ищците по настоящото дело. На 23.03.2018г от е извършено обявяване на саморъчно завещание от 03.08.2017г. на завещателя Р. Трифонов П. , с което същият е направил разпореждане, а именно завещал е на съпругата си А. А. П. притежаваната от него идеална част от недвижим имот : жилище, апартамент №20, с площ от 82.25кв.м., находящо се в град П., бул.“Х. Б.“№7, вх.Б, ет.5 и изба с площ от 10.55кв.м.

Установява се от представения нотариален акт №91 , том I, рег.№1083, дело №73/2018г по описа на нотариус Н. И. с рег.№679 по регистъра на Нотариалната камара с район на действие Пазарджишки районен съд , че на 02.04.2018г А. А. П. е продала на Й. Д. П. следния свой собствен недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на град П., одобрени със Заповед

№РД-18-97/28.10.2008г на изпълнителния директор на АГКК с адрес град П., бул.“Х.

Б.“№7, вх.Б, ет.5, ап.20, който обект се намира в сграда №1 разположена в поземлен имот с идентификатор *** с предназначение на самостоятелния обект –жилище, апартамент, със застроена площ от 82.25кв.м., брой нива над обекта -1/ едно/ стар идентификатор –няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-***, под обекта -*** и над обекта – няма, ведно с избено помещение №12, с площ 10.55кв.м., ведно с 5.15% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който самостоятелен обект съгласно документ за собственост представлява апартамент №20, находящ се в град П., бул.“Х. Б.“№7 в жилищен блок, вх.Б, на 5 етаж, квартал 448 със застроена площ от 82.25кв.м., състоящ се от две стаи, хол, дневна, бокс, антре, три лоджии и сервизни помещения, при съседи на апартамента по документ за собственост: изток-бул.“Х. Б.“, север-стълбище и ап.№19, запад- двор, юг-двор, заедно с избено помещение №12 с площ от 10.55кв.м., при съседи на избеното помещение по документ за собственост: изток-бул.“Х. Б.“, север-изба№11, запад-коридор, юг-изба№13 и заедно с 5.15% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото- държавна земя.

С договор да покупко- продажба на недвижим имот , оформен с нотариален акт №108, том I, рег.№1666, нот.дело №90/2018г по описа на нотариус Н. Х. с рег.№154 по регистъра на нотариалната камара с район на действие Пазарджишки районен съд на 18.04.2018г Й. Д. П. е продала на ответника Г.А.В. описания по-горе недвижим имот.

Не е спорно между страните недвижимият имот предмет на завещателното разпореждане е бил придобит по време на брака между р. Трифонов П. и А. А. П.. Не е спорно, че бракът им е би сключен на 20.06.1994г., а и този факт се установява от представения по делото акт за граждански брак.

Не е спорно по делото, а и от приложените по делото доказателства се установява, че имотът предмет на саморъчното завещание е идентичен с недвижимия имот, предмет на двата нотариални актове, обсъдени по-горе.

Видно от данните по делото от И.Г.П. и Т.А.П./ ищци и в настоящото производство/ срещу А. А. П. с ЕГН ********** и Й. Д. П. с ЕГН ********** са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.42, б.“б“ във вр-с чл.25 от ЗН, чл.124 от ГПК и чл.33, ал.2 от ЗС, а именно:1/ за прогласяване нищожността на саморъчното завещание със завещател Р.П. и заветник А. П., обявено за протокол за обявяване на саморъчно завещание на 23.03.2018г от Десислава Герова –Тодорова, помощник нотариус при нотариус Н.

И. с рег.№679 по регистъра на Нотариалната камара с район на действие Пазарджишки районен съд и иск по чл.33, ал.2 от ЗС за постановяване правото на ищците П. да изкупят 5/6 идеални части от имота при условията, договорени с нотариален акт за покупко-продажба №91, том I, нот.дело №73/2018г по описа на нотариус И..

Въз основа на така подадената исково молба е било образувано гр.д.№1986/2018г по описа на РС- П.. С решение №1095 от 25.07.2019г районният съд е прогласил нищожността на саморъчно завещание със завещател Г.П. и заветник А. П.

, обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание на 23.03.2018г от Д.

Г.-Т. пом.нотариус при нотариус Н. И. и е отхвърлил иска по чл.33, ал.2 от ЗС.

Решението в частта, с която е прогласена нищожността на саморъчното завещание не е било обжалвано и е влязло в законна сила. В останалата част решението , касаещо иска по чл.33, ал.2 от ЗС,е обжалвано пред Окръжен съд -П. с въззивна жалба вх.№22943/02.10.2019г. По тази въззивна жалба е било образувано гр.д.№817/2019г по описа на Окръжен съд – П..На основание чл.229, ал.1т.4 от ГПК производството по настоящото дело е било спряно. С решение №2 от 07.01.2020г. по възз.гр.д.№817/2019г по описа на ОС-П. въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение ,в частта в която е бил отхвърлен иска по чл.33, ал.2 от ЗС. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба. С решение №5 от 25.03.2021г. по гр.д.№1492/2020г по описа на ВКС е отменено въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение №1095 от 25.07.2019г по гр.д.№1986/2018г на РС-П. в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от И.Г.П. и Т.А.П. срещу А. А. П. и Й. Д. П. иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС за изкупуване на 5/6 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ жилище с адрес гр.П., бул.“Х. Б.“№7, вх.Б, ет.5, ап.20 и е допуснато на основание чл.33, ал.2 от ЗС изкупуване в полза на И.Г.П. и Т.А.П. на 5/6 ид.части от прехвърления от А. А. П. на Й. Д. п. с нотариален акт №91, том I, рег.№1083, нот.д.№73 от 02.04.2018г. по описа на нотариус Н. И. с рег.№679 на НК недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на град П., одобрени със заповед № РД-18-97 от 28.10.2008г на ИД на АГКК, представляващ жилище с адрес град П., бул.“Х. Б.“№7, вх.Б, ет.5, ап.20 със застроена площ от 82.25кв.м., ведно с избено помещение №12 с площ от 10.55 кв.м. и ведно с 5.15% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото срещу заплащане на сумата от 15 000лв. , която да заплатят на купувачката Й. Д. П. в едномесечен срок от влизане в сила на решението.