Решение № 380 от 23.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. Варна, 23.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. Иванова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20253110200586 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от на "ФОР - МОКО" ЕООД, ЕИК 202705203, със седалище в гр. Варна, ул. "Д-р Басанович" бл. 19, вх. Г, ет. 2, представлявано от Е. Т. А., против Наказателно постановление № 03-2201142/14.12.2022 г., издадено от Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, с което на дружеството е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 300.00 /триста/ лева, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда, за нарушение на чл. 403а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) .

В жалбата се сочи, че НП е издадено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, поради което се моли за неговата отмяна.

Акцентира се върху наличието на основанията на чл. 28 от ЗАНН.

1

В съдебно заседание, въззивната страна, не се явява и не се представлява.

Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от ю. к. Т. Х., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Пледира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 09.12.2022 г., по подаден сигнал от органите на ТД на НАП и Икономическа полиция служители на Д "ИТ"- Варна- св. М. М. - Ж. и нейни колеги извършили проверка в търговски обект- пекарна "Изгрев", находяща се в гр. Варна, ул. "Братя Миладинови" № 100, стопанисвана от "ФОР - МОКО" ЕООД, ЕИК 202705203.

При проверката се установило, че работодателя не държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешен трудов ред и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в обект – поименни графици за работа за периода, за който е установено сумарно изчисляване на работното време –едномесечно за м. октомври 2022 г. Горните констатации били отразени в Протокол № ПР2235716/17.11.2022 г., с който били дадени и предписания на работодателя да държи на разположение на контролните органи в обектите на дружеството екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и документи свързани с разпределението на работното време и организацията на работа, в т. ч. поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване на работното време, съгласно разпоредбите на чл. 403а., ал. 1 от Кодекса на труда, с краен срок на изпълнение 22.12.2022 г.

2

В хода на насрочената документална проверка бил представен Правилник за вътрешния трудов ред за обекта – пекарна "Изгрев".

При тези констатации, на 21.12.2022 г. против "ФОР - МОКО" ЕООД, ЕИК 202705203 бил съставен акт за установяване на нарушение , в който били описани обстоятелства за извършено нарушение на чл.403а., ал.1 от КТ.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения пред АНО.

Впоследствие въз основа на АУАН било издадено и процесното НП, като спрямо дружеството била приложена привилигированата разпоредба на чл. 415в КТ. Било прието, че нарушението е извършено на 20.10.2022 г. в гр.

Варна.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства материалите по АНП, вкл. АУАН, копие от протоколи за извършена проверка, сведение по чл. 402, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, заповеди, правилник за вътрешния трудов ред, писма, обратни разписки и др. които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като свидетел в хода на съдебното следствие показания даде М. М. Ж. /актосъставител/, която възпроизвежда пред съда възприятията си от извършената проверка с нужната конкретика. Показанията на този свидетел са последователни и логични от една страна, а от друга кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства, поради което и се кредитират от съда с доверие. Същите се подкрепят и от дадените в разпита пред съда показания от св.Б. Д..

Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП, не оспорени от страните и приобщени към доказателства по делото.

3

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Съгласно разпоредбите на чл. 416, ал. 1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл.

399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.

Съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.

399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА "Главна инспекция по труда" или оправомощено от него длъжностно лице.

В случая НП е било издадено от и. д. директора на Дирекция "ИТ" Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА "ГИТ". В горната насока е приложената по делото Заповед № 3-0864/17.10.2022 г. на ИД на "ГИТ" издадена на 15.08.2022 год. Видно от т. 5 от заповедта с нея ИД на "ГИД" е оправомощил директорите на дирекции "ИТ" да издават НП по актове съставени от инспектори от " "ИТ".

Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от М. М. -Ж., която към момента на съставянето му е работила на длъжността гл. инспектор в Д"ИТ"-Варна, следователно е била компетентен да издава АУАН.

4

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение съдът намира, че не е съществено, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.

Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.

Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – фирмата /наименованието на дружеството/, адрес и Булстат. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Съдът не споделя възраженията наведени в жалбата, че при издаването на НП са нарушени административно производствените правила.

Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. Съгласно разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 от КТ в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за 5 полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време.

От приложените към административно наказателната преписка доказателства, безспорно се установява, че в момента на извършване на проверката санкционираното дружество в качеството му на работодател, респ. намиращия се в обекта негов работник, не представя правилник за вътрешния трудов ред и не представя документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа.

Разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 от КТ дава възможност на контролните органи да осъществяват ефективен контрол във всеки един момент от време и препятства нежеланието на работодателите да оказват съдействие на същите. Нарушението е формално и то не може да бъде отстранено впоследствие, както и без значение за извършването му е факта дали са настъпили вредни последици за работници и служители, тъй като законодателят е въвел същата с оглед дейността на контролните органи.

Анализът на нормата на чл. 403а от КТ налага извода, че работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи посочените документи на местата, на които се полага наемен труд. От друга страна, фактът, че в хода на производството е установено по несъмнен начин, че такъв правилник е бил наличен, като непосредствено след приключване на проверката, в по-късен момент от страна на дружеството е представен този правилник на проверяващите обосновава извода на първоинстанционния съд, че в случая са налице основанията за прилагане на привилегирования състав н а чл. 415в, ал. 1 от КТ , до какъвто извод е достигнал и самия административно-наказващ орган.

Съдът намира, че случаят не е маловажен и по см. чл. 28 ЗАНН. Не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го отличават по степен на обществена опасност от обикновените случаи от този род и няма по6 ниска степен на обществена опасност. Напротив, налице са отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно допуснати и други нарушения, подробно описани в протокола Протокол № ПР2235716/17.11.2022 г., които навеждат на извод, че е било допуснато нарушение и на други разпоредби на трудовото законодателство.

АНО обаче не е изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде наложена конкретния размер на санкцията. По преписката няма доказателства, а и твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП. Обстоятелството, че при проверката са констатирани и др. нарушения на трудовото законодателство има отношение единствено при преценката дали случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Предвид това обстоятелство съдът приема, че конкретното нарушение е първо за въззивника и намира, че следва да измени наказанието до предвидения в чл. 415в, ал. 1 от КТ минимум – 100.00 /сто/лева. Тук следва да се посочи, че възз. дружество в нито един момент не е отрекло извършеното нарушение. Ето защо съдът приема, че санкция в минималния размер, предвиден в санкционната норма, е съответна на допуснатото нарушение и би имала нужния превантивен ефект спрямо конкретния нарушител. Именно за това и жалбата на възз. дружество е основателна.

С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно 7 разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, като е депозирал становище по делото и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл. 63д, ал. 4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на Дирекция "Инспекция по труда"Варна юрисконсултско възнаграждение. В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК , урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска.