Решение № 127 от 12.03.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Ямбол, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С. С. М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20242330104000 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба и допълнителна уточняваща такава от „Юробанк България“ АД – гр. С., с която против Х. И. Н. от гр. Я. са предявени обективно кумулативно, съединени, осъдителни искове с посочено правно осн. чл.79 и чл.86 от ЗЗД, като с уточняваща молба вх. № ****10.04.2025 г. уточнява, че размерът на неизплатените задължения по отделните кредитни сделки от страна на ответницата Х. И. Н., в качеството на наследник на кредотополучателя И. И. В., починал на ******* г. е, както следва:

По Договор за потребителски № *******2016 г. от 14.11.2016 г. - 7023,08 лв. – главница; 1268,79 лв. - възнаградителна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 06.12.2024 г.;

2234,78 лв. - мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 06.12.2024 г.; 713 лв. обезщетение за уведомяване за периода от 16.10.2020 г. до 06.12.2024 г., по Договор за издаване на кредитна карта № ******* от 28.10.2019 г., както следва: 611,75 лв. - главница;

72,53 лв. - възнаградителна лихва за периода от 04.03.2020 г. до ******* г. и 245,13 лв. мораторна лихва.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата Х. И. Н., да заплати на ищцовото дружество „ Юробанк България“ АД съответно сума от 7 023,80 лв. главница по Договор за потребителски кредит № *******2016 г. от 14.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ в съда, до окончателното изплащане на задължението; 611,75 лв. по Договор за издаване на кредитна карта № ******* от 28.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ в съда, до окончателното изплащане на задължението; 1268,79 лв.

- възнаградителна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 06.12.2024 г. по договор за 1 потребителски кредит № *******2016 г. от 14.11.2016 г.; 72,53 лв. - възнаградителна лихва за периода от 04.03.2020 г. до ******* г. по договор за издаване на кредитна карта № ******* от 28.10.2019 г.; 2234,78 лв. – мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 06.12.2024 г. по договор за кредит № *******2016 г. от 14.11.2016 г.; 245,13 лв. - мораторна лихва за периода от 04.03.2020 г. до 06.12.2024 г. по Договор за издаване на кредитна карта № ******* от 28.10.2019 г.

Претендират се разноски в размер на 713 лв. сторени в производството по чл.51 от ЗН, както и съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, от които: 508,24 лв. ДТ и 2173,88 лв. - адвокатско възнаграждение с ДДС.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от особеният представител на ответника Х. И. Н. – адв. С. К. от АК - гр. Я., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.

Сочи се, че липсват доказателства уточняващи наличие на договор при посочените условия, че ищецът е предал договорената сума и каква част е била върната.

На следващо място се поддържа, че договорът, по който се претендира връщане на сумите е нищожен, като сключен в нарушение разпоредбите на ЗЗП, а конкретно не е сключен индивидуално.

Липсва и изложение в ИМ на обстоятелствата относно сключването на договора, които първо да го правят индивидуално сключен.

Оспорва се представеният договор за кредит, като се сочи, че същият е неистински, но в съдебно заседание особеният представител на ответника заявява, че не желае откриване на нарочно производство по реда на чл.193 от ГПК относно оспорване истинността, авторството на представените договори.

Иска се искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са ангажирани писмени доказателства от които се установява, че на 14.11.2016 год. между „Банка Пиреос България“ АД от една страна и от друга лицето И. И.

В. с ЕГН ********** в качеството на кредитополучател е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № *******/2016 год., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя заемна сума в размер на 10 000 лева, която кредитополучателя следва да погаси на 120 месечни погасителни вноски с падеж на последната вноска – 16.11.2026 год.

На 28.10.2019 год. между „Юробанк България“ АД /правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД“ и И. И. В. с ЕГН ********** е сключен Договор за издаване на кредитна карта за картодържатели с кредитни карти от Банка Пиреос България № *******.

И. И. В. с ЕГН ********** е починал на ******* год. като е оставил за свои наследници по закон, лицата: С. Й. В. –съпруга; В. И. В. – брат и ответницата в настоящото 2 производство Х. И. Н. – сестра.

Пред РС Я. е било образувано производство по реда на чл.51 ЗН по молба на ищеца в настоящото производство „Юробанк България“ АД, гр.дело № *******2022 год. по описа на ЯРС, за призоваване наследниците на И. И. В. - С. Й. В.; В. И. В. и Х. И. Н..

Видно от представеното по делото Определение № *******/28.10.2022 год. постановено по гр.дело № № *******2022 год. по описа на ЯРС, наследникът В. И. В. е направил отказ от наследството оставено му от неговия брат И. И. В. като отказът е бил вписан с специалната книга на съда под № ***/03.08.2021 год.

Производството по призованите към наследяване по реда на чл.51 СК на лица С. Й. В. и Х. И. Н. не е било осъществено, поради липса ЕГН на С. В., а ответника в настоящото производство Х. Н. не е била открита на регистрираните постоянни и настоящи адреси, поради което и предвид невъзможността на последната да и бъде назначен особен представител, който да заяви от нейно име дали приема или се отказва от наследството, ЯРС е прекратил производството по гр.дело № *******2022 год.

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, видно от заключението на вещото лице по която На 14.11.2016 год. сумата предмет на договора за потребителски кредит е била предоставена и усвоена. За периода 14.11.2016 год.-14.11.2019 год. по договора са постъпили плащания в размер на 4 349.59 лева, за периода от 15.11.2019 год. до 19.10.2020 год. са постъпили плащания в размер на общо 1311.36 лева. Непогасените задължения по договора за кредит са в размер общо на 11 239.65 лева. Кредитният лимит по Договора за кредитна карта е усвояван и погасяван няколкократно, като към датата на подаване на иска в съда – 20.12.2024 год. непогасените задължения по Договора за кредитна карта са в размер на 523.13 лева, а към датата на изготвяне на заключението в размер на общо 540.22 лева.

Предявените искове са с правно основание чл.240 вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД за връщане на суми получени по двата договора – главница, договорна и мораторна лихва, със съответните законови последици.

По делото безспорно се установява, че между „Банка Пиреос България“ АД, чийто универсален правоприемник е ищцовото дружество и наследодателя на ответницата Х. И. Н. е бил сключен договор за кредит, както и че между ищцовото дружество и наследодателя на ответницата е бил сключен Договор за издаване на кредитна карта за картодържатели с кредитни карти от Банка Пиреос България.

Заемът за потребление е реален договор, който се смята за сключен в момента, когато въз основа постигнатото между страните по договора съгласие, едната страна даде, а другата получи в заем пари.

Основно задължение на заемателя според чл.240, ал.1 ЗЗД е да върне заетата сума в уговорения срок, като не се установява наследодателя на ответницата да е погасил задълженията си и изцяло и по двата договора.

След смъртта на заемополучателя неговото имущество, в т.ч. правата и задълженията и 3 фактическите отношения преминават в патримониума на неговите наследници, в случая С.

Й. В. –съпруга; В. И. В. – брат и ответницата в настоящото производство Х. И. Н. – сестра.

Съгласно разпоредбата на чл.48 ЗН обаче наследството не преминава по право и автоматично към наследниците. При откриване на наследството, което е станало на ******* год. със смъртта на наследодателя И. И. В., лицата които имат право да наследяват, в случая С. Й. В. –съпруга; В. И. В. – брат и ответницата в настоящото производство Х. И. Н. – сестра, са призовани към наследяване като придобиването на наследството става с приемането му /изрично или мълчаливо/ и има обратно действие – от датата на откриване на наследството.

В случая наследника В. И. В. е направил отказ от наследството, а по отношение на наследниците С. Й. В. и наследника-ответник Х. И. Н. процедурата по призоваване не е изпълнена, ответницата не е била призована към наследяване, липсват доказателства, които да обосновават извод същата да е приела наследството оставено от наследодателя било изрично било мълчаливо.

След като няма данни ответницата да е приела наследството на наследодателя-длъжник няма и как за нея към момента да е налице възникнало автоматично задължение да отговаря за поетите от наследодателя задължения по двата договора, още по-малко за сторените от ищеца в съдебното производство по чл.51 ЗН разноски, в което производство ответницата дори не е участвала.

На горните съображения съдът намери предявените искове за недоказани и неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на делото ищецът няма право на сторените от него в настоящото производство разноски.

Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ищеца „Юробанк България“ АД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. “Околовръстен път“ № 260, представлявано от изп.директор Д. Ш. и прокурист М. В., чрез пълномощник Адвокатско дружество „*******.“ гр.С., Булстат *******, регистрирано с номер в единния регистър *******, представлявано от адв. Х. Х. И. от САК, с рег.№ от единния адвокатски регистър *******, съдебен адрес за връчване на съдебни книжа: гр.С., ******* срещу ответницата Х.

И. Н. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., *******, иск с правно основание чл.240, вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответника Х. И. Н. да заплати на ищеца „Юробанк България“ АД, сумата от 7023.80 лева – главница по Договор за потребителски кредит № *******/2016 год. от 14.11.2016 год., сключен между „Банка Пиреос България“ АД от една страна и от друга наследодателя на ответницата - И. И. В. с ЕГН ********** в качеството на кредитополучател, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на 4 подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението; сумата от 611.75 лева – по сключен между ищеца и наследодателя на ответницата Договор за издаване на кредитна карта за картодържатели с кредитни карти от Банка Пиреос България № ******* от 28.10.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението; сумата от 1268.79 лева – възнаградителна лихва за периода от 16.10.2020 год. до 06.12.2024 год., по Договор за потребителски кредит № *******/2016 год. от 14.11.2016 год.; сумата от 72.53 лева - възнаградителна лихва от 04.03.2020 год. до ******* год., по Договор за издаване на кредитна карта № ******* от 28.10.2019 год.; сумата от 2234.78 лева – мораторна лихва за периода от 16.10.2020 год. до 06.12.2024 год., по Договор за потребителски кредит № *******/2016 год. от 14.11.2016 год.; сумата от 245.13 лева – мораторна лихва за периода от 04.03.2020 год. до 06.12.2024 год., по Договор за издаване на кредитна карта № ******* от 28.10.2019 год.; 713.00 лева – сторени съдебно деловодни разноски в производството по чл.51 ЗН.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца „Юробанк България“ АД за присъждане на съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________