Решение № 5499 от 28.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5499 гр. София, 28.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100509411 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №8006 от 18.05.2023г., постановено по гр.дело №34845/2021г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 90-ти състав, е отхвърлен предявения от С. К. К., с ЕГН **********, срещу Я. С. Д., с ЕГН **********, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено, че ищцата - С. К. К., с ЕГН **********, не дължи на ответника - Я. С. Д., с ЕГН **********, част от вземанията по изпълнителен лист, издаден на 10.02.2016г. по ч.гр.дело №57163/2015г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 77ми състав, в размер на сумата от 6000 лв., неплатена главница по договор за заем и заплатени задължения към банка, ведно със законната лихва за периода от 23.09.2015г. до изплащане на вземането, както и сумата от 435 лв., разноски по делото, въз основа на който е било образувано изп.дело №20208480400346 по описа на ЧСИ Р.А., с район на действие СГС, с рег.№848 на КЧСИ, поради погасяване по давност на вземанията по изпълнителния лист в периода от възникване на задълженията до 20.05.2020г., датата на която е било образувано изпълнителното дело. С решението е осъдена С. К.

К., с ЕГН **********, да заплати на Я. С. Д., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 650 лв., представляваща сторени по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ищцата - С. К. К., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Р. Т., с която се обжалва изцяло решение №8 0 0 6 от 18.05.2023г., постановено по гр.дело №34845/2021г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 90-ти 1 състав, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК, като са инвокирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че част от вземанията, предмет на изпълнителен лист, издаден на 10.02.2016г. по ч.гр.дело №57163/2015г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 77-ми състав, въз основа на който е образувано изп.дело №20208480400346 по описа на ЧСИ Р.А., с район на действие СГС, с рег.№848 на КЧСИ, не са погасени по давност и на това основание е отхвърлил предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК. Твърди се, че в случая е неприложима нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД, тъй като заповедното производство е приключило, без да бъде предявен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК, поради което влязлата в сила заповед за изпълнение почл.410 ГПК не се ползва със сила на присъдено нещо както съдебно решение. В този смисъл се поддържа, че давностният срок е започнал да тече от датата на възникване на процесните вземания, представляващи дадени в заем средства на наследодателката на ищцата, както и погасяване на задължения на последната към банки и други небанкови институции, през периода от 29.09.2010г. до м.март 2013г. и същият е изтекъл към 20.05.2020г., датата на която е било образувано процесното изпълнително дело, което налага извода, че правото на принудително изпълнение на процесните вземания на ответника по изпълнителен лист, издаден на 10.02.2016г. по ч.гр.дело №57163/2015г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 77-ми състав, е погасено по давност. Допълнителни съображения в същия смисъл са изложени и в писмена защита. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения отрицателен установителен иск като основателен и доказан. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя се списък по чл.80 от ГПК за сторените разноски във въззивното производство.

Въззиваемата страна – ответник - Я. С. Д., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.И. Г., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Твърди се, че постановеното съдебно решение е законосъобразно, съдът е обсъдил всички релевантни по делото факти и обстоятелства и въз основа на тях и след като е приложил правилно материалния закон и се е съобразил с трайно установената съдебна практика е обосновал правилен извод, че част от вземанията, предмет на изпълнителен лист, издаден на 10.02.2016г. по ч.гр.дело №57163/2015г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 77-ми състав, въз основа на който е образувано изп.дело №20208480400346 по описа на ЧСИ Р.А., с район на действие СГС, с рег.№848 на КЧСИ, не са погасени по давност и на това основание е отхвърлил предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК.

Допълнителни аргументи в същия смисъл са изложени и в писмена защита. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, като представя договор за правна защита и съдействие от 10.06.2024г. и доказателства за плащане на уговорения адвокатски хонорар.

Предявен е от С. К. К., с ЕГН **********, срещу Я. С. Д., с ЕГН **********, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК за недължимост като погасени по давност на част от вземанията по изпълнителен лист, издаден на 10.02.2016г. по ч.гр.дело №57163/2015г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 77-ми състав, който е 2 издаден в полза на кредитора - С.Д.Б., която с договор за цесия от 20.05.2020г. е прехвърлила вземанията си към ищцата на ответника по делото, в размер на сумата от 6000 лв., неплатена главница по договор за заем и заплатени задължения към банка и други небанкови институции, ведно със законната лихва за периода от 23.09.2015г. до изплащане на вземането, както и сумата от 435 лв., разноски по делото, въз основа на който е било образувано изп.дело №20208480400346 по описа на ЧСИ Р.А., с район на действие СГС, с рег.№848 на КЧСИ.

С оглед петитума на постъпилата въззивна жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което е уважен предявения от С. К. К. срещу Я. С. Д. иск с правно основание чл.439 от ГПК.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на обжалваното решение и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г., ОСГТК на ВКС).

В случая при извършената служебната проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение на СРС за валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от С. К. К. срещу Я. С. Д. отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК за недължимост като погасени по давност на част от суми, които са предмет на изпълнителен лист, издаден на 10.02.2016г. по ч.гр.дело №57163/2015г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 77-ми състав, въз основа на който е образувано изп.дело №20208480400346 по описа на ЧСИ Р.А., с район на действие СГС, с рег.№848 на КЧСИ. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателката във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна 3 инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявения от С. К. К. срещу Я. С. Д. иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед доказателствата по делото и приложимия материален закон и при съобразяване с трайно установената съдебна практика. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/.

Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и приетите за установени с тях обстоятелства от първата съдебна инстанция. Неоснователен е основният изложен във въззивната жалба довод, че съдът неправилно е отхвърлил изцяло като неоснователен иска за недължимост от страна на ищцата на част от сумата за главница по издаден въз основа на влязла в законна сила заповед за изпълнение на парично задължение изпълнителен лист в полза на кредитора - С.Д.Б., която с договор за цесия от 20.05.2020г., в качеството на цедент, е прехвърлила на ответника по делото в качеството на цесионер вземанията си към длъжника - С. К. К. в общ размер на 6435 лв., която сума се формира от сбора на 6000 лв., неплатена главница по договор за заем и заплатени задължения към банка и други небанкови институции, и сумата от 435 лв., разноски по делото, ведно със законната лихва, считано от 23.09.2015г. до окончателното плащане на вземането. В процесния случай противно на доводите във въззивната жалба съдът приема с оглед на събраните по делото доказателства, че петгодишният давностен срок, с оглед разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД по отношение на процесните вземания не е изтекъл. Т.е. в процесния случай не би могло да се приеме за установено, че е погасено правото на кредитора да иска принудително изпълнение на процесните суми, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №57163/2015г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 77-ми състав.

Разпоредбата на чл.439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл.237 от ГПК /отм./. По тези съображения, разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда / в този смисъл е определение №956 от 22.12.2010г. по ч.т.дело №886/2010г. на ВКС, Т.К., I Т.О./.