Решение № 3055 от 16.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3055 гр. Пловдив, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20255330101832 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Ищцата М. И. Н., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „********“ № ***, чрез пълномощник адв. С. Н., е предявила против „Микро Кредит” АД, ЕИК: 202073629, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Цариградско шосе” № 137, ет. 3, представлявано от изпълнителните директори В. В. и Г. А., иск за осъждане на ответника да й заплати сумата от 43, 38 лева- платена без основание за допълнителна услуга „Комфорт“ по договор за допълнителни услуги към недействителен договор за заем ****************/ 22.02.2022 г., поради противоречие с изискванията на ЗПК.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за заем ************/ 22.02.2022 г., при следните параметри: сума- 500 лева, на 6 вноски, ГПР- 48, 90, ГЛП- 40, 47 %. Към договора бил сключен и договор за допълнителни услуги, по силата на който на ищеца били предоставени допълнителни услуги ‚Комфорт“- посещения за събиране на вноски, безплатно внасяне на вноски по банков път или в офис на кредитора, безплатно предоговаряне и разсрочване, разглеждане до минути, преференциално обслужване, право на участие в специални промоции. Посочва се, че сумата по кредита била изцяло заплатена, като частично била заплатена и сума от 43, 38 лева по договора за допълнителни услуги, но тя била недължима поради следните съображения: За да заобиколят изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК фирмите за бързи кредити въвели практика за поставяне на кандидатстващите за кредит лица изискванията, на които не могат да отговарят- поръчителство при неизпълними условия или банкова гаранция. При 1 неизпълнение се предвиждали санкции- заплащането на неустойки или такси за услуги. Така небанковите финансови институции си осигурявали допълнителна печалба, която била калкулирана във възнаградителната лихва. При преценката за действителността на таксата следвало да се вземе предвид принципът на справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Възнаграждението за допълнителната услуга било размер на близо половината от стойността на отпуснатия кредит. Това било източник на допълнителна печалба, като таксата не зависела от вредите от неизпълнението. Тя се кумулирала към погасителните вноски, като по този начин водела до скрито оскъпяване на кредита и създавала предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, което пък влизало в противоречие с принципа за спазване на добрите нрави. Възнаграждението за закупената услуга било в нарушение на изискването за добросъвестност и представлявало допълнителна печалба за кредитора в нарушение на ограниченията по чл. 19 ал. 4 от ЗПК.

Печалбата и разходите на търговеца трябвало да са включени във фиксирания лихвен процент, чийто стойности обаче не отговаряли на действителните параметри по договора.

Моли се за връщане на сумата от 43, 38 лева- платена без основание по недействителния договор за допълнителни услуги към кредита. Претендират се и разноски. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, но пълномощникът й взема писмено становище.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, в който се посочва, че искът бил неоснователен. Твърди се, че договорите отговаряли на всички нормативни изисквания на ЗПК и ЗЗП, в която връзка възраженията в исковата молба били неоснователни. В патримониума на ответника не били постъпвали суми без правно основание. Моли за отхвърляне на иска. В с.з. страната не се явява, не се представлява и не представя становище по спора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните е бил сключен договор за заем ****************/ 22.02.2022 г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 500 лева.

Кредитът е отпуснат при следните условия: за срок от 6 месеца, с фиксиран годишен лихвен процент по заема- 40, 47 %, ГПР- 48, 90 % и общ размер на всички плащания- 560, 64 лева.

С договор за допълнителни услуги към договора за кредит на ищеца е предоставен пакет „Комфорт“ за общата сума от 43, 38 лева, за следните услуги: посещения за събиране на вноски, безплатно внасяне на вноски по банков път или в офис на кредитора, безплатно предоговаряне и разсрочване, разглеждане до минути, преференциално обслужване, право на участие в специални промоции.

Като писмени доказателства са представени копия от договора за паричен заем, договор за допълнителни услуги към него, погасителен план, искане и споразумение за предсрочно погасяване, ведно с вносна бележка за платена сума от 546, 62 лева.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира 2 следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

С исковата молба като предмет на процеса е въведена една клауза от договора, по отношение на която се твърди, че е нищожна- таксата за допълнителната услуга „комфорт“, която следва да бъде обсъдена, за да се прецени дали действително същата е предвидена в противоречие със специалния ЗЗП.

Настоящият съдебен състав намира, че въпросната клауза от договора очевидно заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по облигационното отношение.

Според представените договор за допълнителни услуги към договора за кредит на потребителя са предоставени следните услуги: посещения за събиране на вноски, безплатно внасяне на вноски по банков път или в офис на кредитора, безплатно предоговаряне и разсрочване, разглеждане до минути, преференциално обслужване, право на участие в специални промоции. Таксата за тях е във фиксиран размер- 43, 38 лева или около 1/10 от размера на получения заем. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Съгласно чл. 144 т. 9 от ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146 ал. 1 от ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146 ал. 2 от ЗЗП- клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ответникът не доказва, а и не твърди индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса за допълнителните услуги. Оттук- така предвидената клауза според настоящия съдебен състав има и неравноправен характер по смисъла на чл. 144 т. 9 от ЗЗП, поради което по нея не се дължи парично изпълнение от длъжника.

3

На следващо място, дори и да не се приеме, че клаузата е нищожна или неравноправна, то по производството не са доказани от ответника обстоятелствата, налагащи начисляването на подобна такса, а именно- че такива действително са предоставени на клиента.

На основание чл. 10а от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, съдът намира, че ответникът не е имал правото да претендира заплащане от страна на кредитополучателя такси за подобни услуги- налице е клауза, която противоречи на нормата на чл. 10а от ЗПК, поради което и следва да се приеме, че и въпросната клауза се явява нищожна.

При недействителност на договора потребителят дължи единствено връщане на получената по кредита сума, но не и други разходи по заема. Представени са писмени доказателства, които не са оспорени с отговора, за това, че ищцата е поискала предсрочно погасяване на задълженията си, сключила е споразумение за това и е заплатила по него търсената й сума от 546, 62 лева, от които за допълнителни услуги- 43, 38 лева. Така няма спор между страните за размера на платените над главницата суми, които се явяват заплатени при начална липса на основание и ответникът следва да бъде осъден да ги върне на ищеца. След като въпросната клауза (за допълнителни услуги) като част от нищожен договор се явява нищожна, а оттук- и несъществуваща, по нея не се дължи изпълнение от потребителя, а платеното се явява недължимо и подлежи на връщане. В този смисъл осъдителния иск следва да бъде уважен и претенцията да се присъди за съответната сума, която се дължи ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, доколкото това е законна последица от уважаване на осъдителната претенция.

Предвид изхода на делото- уважаването на иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищцата се дължат направените по делото разноски, които се претендират и за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК. Ищцата е заплатила държавна такса в размер на 50 лева, която сума следва да й се възстанови от ответника, като законна последица от решението. Ищцата освен това е представлявана от свой пълномощник в процеса, на когото тя не е заплатила хонорар, в която връзка същата моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищцата е посочено, че тя се представлява безплатно от адв. С. Н., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска тук вече трайно установената съдебна практика по потребителските спорове, липсата на фактическа и правна сложност на делото и решение на СЕС по дело С-438/ 22, както и с 4 нормата на чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., използвана в случая като ориентир, следва да възлиза на сумата от 400 лева. Тази сума следва да се присъди директно в полза на адвоката, доколкото страната не е направила разноски, за да й се възстановяват на нея.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Микро Кредит” АД, ЕИК: 202073629, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Цариградско шосе” № 137, ет. 3, представлявано от изпълнителните директори В. В. и Г. А., да заплати на М. И. Н., ЕГН: **********, от гр. П.в, ул. „*******“ № ***, сумата от 43, 38 лева (четиридесет и три лева и четиридесет и осем стотинки)- платена без основание за допълнителна услуга „Комфорт“ по договор за допълнителни услуги към недействителен договор за заем ************/ 22.02.2022 г., поради противоречие на клаузата с изискванията на ЗПК.